Автор: toross


Легендарният Владо Гошев, може би последният жив горянин, разказва за покъртителната си съдба... Невероятен човек. Хората притихнаха, в залата настъпи тишина като пред земетресение...

КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА АНТИКОМУНИЗМА И ДОСИЕТАТА

                Конференцията, която Фондация „Торос-Вит” организира надхвърли очакванията ми, а резултатите ме изненадаха приятно. На 9 юни 2012 г. в Пловдив, Стария град в „Синята къща” се опитахме да проблематизираме неразказаното ни минало, съществен фрагмент от което е проблемът с достъпа до архивите на Комисията по досиетата.

                Дойдоха в това топло, усилно време много от легендарните антикомунисти в страната, от последните живи горяни/В. Гошев/, конспиратори, николапетковисти, легионери/Р. Къркева/, ратници, но наред с тях и млади хора, студенти като Димитър Безев – внук на един от водачите на БЗНС-Н. Петков в с. Труд. Дойдоха и седесари от първите години на „нашето време”, учени, емигранти.

                Не дойдоха, разбира се – журналисти/с две регионални изключения/, властимащи на местно и национално ниво, бизнесмени, т.нар. културтрегери, както и представители на Комисията по досиетата – тях и никой не ги е канил.

                Нека спомена приятните изключения. Единствената институция, която за пореден път доказа своята активна позиция по неосмисленото ни минало бе Президентството на Република България, чрез съветниците М. Любенов и Р. Кожухаров – млади, интелигентни и смели момчета. Присъстваха и един от най-добрите познавачи на българския национализъм проф. Н. Алтънков, представители на неправителствения сектор, ангажирани по темата В. Къдринов, М. Гяурски, Б. Чапъров,Хр. Николов, д-р Т. Зисов,  както и бившия председател на Валутния борд М. Заимов.

                Разказаха се истории, изнесоха се доклади за практиката на разкриване на архивите на тайните служби в страните от Бившия източен блок, присъстващите бяха запознати с непоносимостта на европейската платформа за Памет и съвест към нашенските хитрувания и лъжи по темата, анализира се комунизацията на страната през последните години, олигархичния прокълнат кръг, който е на път да унищожи окончателно спомена за Големия терор и репресии, а Владо Гошев разказа покъртителната история на него и семейството му, която разплака залата. Накрая приехме декларация с искания към властта, която публикуваме отделно и всички подписаха искането на Фондацията за създаването на мемориално място  на методите и средствата на ДС в подземията/килиите/ на Пловдивската община.

                Използвам възможността да призова и читателите, които споделят тезите, изразени в двата документа да ни подкрепят, защото неразказаното минало и късата памет предопределят нерадостното ни бъдеще.

 

Декларация

 на бивши политически затворници и граждански организации

 

Пловдив, 09.06.2012 г.

 

Повече от две десетилетия в България въпросът с близкото ни комунистическо минало стои нерешен, неанализиран и неосмислен. Съществена част от него е проблемът с т.нар. досиета – основен елемент от съществуващата тайна, окултна власт на комунистическия режим. Статутът на архива на ДС фактически и „де юре” е уреден с Решение на Народното събрание още на 13 октомври 1994 г., когато е свален от номенклатурата с държавни тайни. След това още три закона, проблематизирайки досиетата не решиха практически нищо. От май 2000 г. е факт и Закона за обявяване на комунистическия режим  в България за престъпен, в чийто чл. 3, ал. 2 се казва: ”БКП е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система”.

 

Последният закон за досиетата, приет през 2006 год. вече шест години се оказа крайно несъвършен и в крайна сметка не реши нито един проблем с осмислянето на комунистическия режим, правата на българските граждани и справедливостта. По парадоксален начин жертвите на ДС се оказаха в голямата си част отново жертви, а истинските изпълнители на репресиите, офицерите, съдиите, следователите и прокурорите от Държавна сигурност се оказаха незасегнати, дори морално не порицани, да не говорим за лустрация към тях.

 

Неслучайно през май 2012 г. в швейцарския вестник „Нойе Цюрхер Цайтунг” се появи статия със знаменателното заглавие: „Стари комунисти още дърпат конците в България”, визирайки вторият състав  на Комисията по досиетата.  Преди това, Европейската платформа за памет и съвест не позволи на българската комисия по досиетата да членува с това авторитетно обединение на неправителствени организации. В този контекст повече от цинично звучи намерението на сегашната комисия да се трансформира в Институт по национална памет.

 

Ето защо, ние, граждански организации, съюзи на репресирани от комунистическия режим лица, политически затворници и техните наследници повдигаме въпроса с ефективното решаване на въпроса с архивите на Държавна сигурност. Според нас, този национален проблем би могъл да се реши по следния начин:

1.     До края на 2012 г. Комисията да обяви по азбучен ред в сайт имената на всички щатни и нещатни сътрудници на ДС. На всички обявени да се даде възможност в същия сайт да дадат обяснение, относно своята принадлежност или не към службите на комунистическата ДС.  По този начин би се решил бързо и ефективно проблемът с имената на тайните сътрудници и щатните работници на ДС, защото досега Комисията по досиетата е обявила едва 6 500 имена от общо 300 000 нещатни сътрудници и 25 000 щатни офицери.

2.     Настояваме от 1.01.2013 г. архивният фонд на Комисията да бъде предаден за управление и стопанисване на Държавна агенция архиви, а самата  Комисия по досиетата да премине към агенцията и не бъде първостепенен  разпоредител с бюджетни кредити. За 6 г. Комисията се превърна в твърде скъпа бюрократична и неефективна структура, чиито членове са заинтересовани, преди всичко от личното им заплащане, ползване на служебни автомобили и назначаване на роднини в администрацията на Комисията.

3.     Държавна агенция архиви, след като получи архивния фонд от Комисията по досиетата, следва да го каталогизира и направи абсолютно достъпен в читалните в столицата и съответните свои поделения в страната. Български и чуждестранни историци и изследователи трябва да имат пълен достъп до всички архивни единици. Стопанисването на националната памет не може да остава само предмет на партийни решения и квоти. Според нас, в състава на Комисията по досиетата трябва да имат представителство преди всичко граждански организации и Президента на Републиката, като от състава и бъдат изключени хора, свързани с БКП и репресивните органи на тоталитарната власт. Така страната ще изпълни изискванията на Платформата за европейска памет и съвест.

4.     Копия на документи от архива на ДС трябва да бъдат издавани в съкратени срокове, а  местата в централната читалня бъдат увеличени от 6, поне на 20.

5.     Всички кандидати за изборни длъжности следва да бъдат проверявани за принадлежност към ДС от ДАА и резултатите – обявявани и в сайта на ЦИК.

6.     Категорично се противопоставяме на желанието на сегашната Комисия да се трансформира в Институт за национална памет. Някои от членовете и` нямат морален капацитет да работят в него – констатирано и от Европейската платформа за памет и съвест.Когато архивът на Комисията бъде предаден на ДАА, ние, като застъпници на националната памет ще предложим законопроект за Институт за национална памет, който да бъде широко обсъден и гарантира неконюктурното осмисляне на трагичните страници от историята ни през 20 век.

7.     Напомняме, че Народното събрание гласува на 18 октомври 2008 г. Пражката декларация за европейската съвест и комунизма и настояваме нейните искания да бъдат изпълнени, защото съответстват напълно на интересите на гражданското общество.

8.     Настояваме за законово изискване всеки кандидат за държавна работа и особено за учители и университетски преподаватели да бъдат проверявани за принадлежност към ДС. В този смисъл трябва в най-спешен порядък да се промени чл.3, ал.2 като се изравнят сроковете и обхватите на т.нар „публични дейности” с тези на „публичните длъжности”, за да се проверят за принадлежност и съдии, журналисти, банкери, религиозни общности, инвестиционни посредници, синдици, заемали тези длъжности преди 2006 г. Отпадането на чл.32 е повече от задължително.

9.     Категорично настояваме всички бивши служители на ДС да бъдат незабавно освободени от днешните служби за сигурност и МВР, а пенсиите на бившите щатни служители на ДС и щатните функционери на комунистическите организации/БКП, ОФ, ДКМС, БЗНС-казионен, БПС, ЛРС, ОСО/ да бъдат намалени до нивото на средната пенсия за страната.

10.           Присъединяваме се към „Декларация 2012”, подписана на 17.01.2012 г. в Прага от 16 неправителствени организации и настояваща „институциите на ЕС да създадат ефективни правни норми, които да позволят наказването на комунистическите престъпници и отменяне на облагодетелствуванията им”.

Ние сме убедени, че въпросът за комунистическия режим, досиетата и съхраняването на паметта е проблем за настоящето и бъдещето на България. Неефективното, половинчато и административно разкриване на истината в архивите ще продължи да поставя тежки въпроси пред обществото ни с фундаментално значение за морала на нацията като предателството, приспособяването, нагаждането към обстоятелствата, страха, съхраняването на паметта,  опасностите, които застрашават свободното общество. Неразказаното ни минало оставя все още в живота ни символните означения на една мрачна епоха – Страхът, Терорът, Контролът, Имитацията, Несвободата, Лъжата, Абсурдът. Тези идеологически и психологически маркери, характерни за всяка тоталитарна епоха, продължават да битуват в дебрите на осакатената ни национална психология. Преодоляването на наследството от комунизма е дело, преди всичко, на освободени от страховете души !

                                          ПОДПИСКА

НИЕ,

долуподписаните участници в конференцията „Комунизмът и Държавна сигурност – неразказаното минало на България”, състояла се на 9 юни 2012 г. в гр. Пловдив, подкрепяме инициативата на Фондация „Торос-Вит” за създаване на мемориално място/музей/ в подземията на сградата на пл. „Стефан Стамболов” №1/бившите килии на Държавна сигурност в града/, чиято цел е експониране на методите и средствата, които ДС е прилагала за насилие над личността.

Съхраняването на човешката личност от насилието на тоталитарната държава е от фундаментално значение.

Част от участниците - млади и стари, а някои твърдят, че няма интерес към ДС и близкото ни минало...

И журналистическия интерес...


Проф. Алтънков и Мартин Заимов.


Президентските съветници г-н Любенов и г-н Кожухаров също уважиха конференцията.

Малкият ми син Радослав слуша за Държавна сигурност и комунизма...

Тук на авторът на Независим националистически блог обаче му е интересно, дали наистина всички присъствали и "уважили" Конференцията, наистина не са принадлежали никак към въпросните репресивни служби и режим - осъдени в Декларацията, както и самият настоящ Президент - особено имайки в предвид, коя е партията му и от кои е създадена, както и как взе тези избори?!

'Тук на авторът на Независим националистически блог обаче му е интересно, дали наистина всички присъствали и "уважили" Конференцията, наистина не са принадлежали никак към въпросните репресивни служби и режим - осъдени в Декларацията, както и самият настоящ Президент - особено имайки в предвид, коя е партията му и от кои е създадена, както и как взе тези избори?!'

.... да не говорим за М. Заимов-Голдсмит...

Внук на съветски шпионин с чин, заради който Червената армия спира след разстрела му за цели 4 часа огъня и евреин по майка, наверно и ционист...