Искам всички да знаят: да, непоносимо тежко ни е заради нашите загинали, но ни е мъчно и за Русия. Какво ще стане, когато убийците, насилниците и наркоманите, безчинстващи днес на наша земя, утре се завърнат тук, в родината си? Изобщо не разбирам как можете да живеете, след като знаете, че сега вашите военни с огнехвъргачките си живи изгарят нашите деца? Пред очите на родителите прегазват детето с БТР и крещят на майката: «Гледай, к…, не извръщай глава!» Как подир всичко това вие ще гледате в очите своите майки, жени и деца?“

„Това стана на 31 януари — разказва прапоршчик Едуард Шахбазов. — Бяхме в засада, когато видях, че към нас тича нисък на ръст чеченец. Освободих предпазителя на автомата и се прицелих. Но като се вгледах, видях, че това всъщност е малко момче, и неволно отместих автомата. А на него му оставаха само петнадесетина метра до нашата бронемашина, когато се раздаде викът «Аллах акбар!» и последва страшен взрив. Момчето беше разкъсано на парчета, трима от войниците ми бяха ранени, бронемашината бе извадена от строя. Мен взривната вълна ме повали на земята. Изправяйки се на крака, изведнъж видях, че към нашата бойна машина тичат устремени още няколко десетки малчугани — живи снаряди…“

„Руските летци нагледно показаха своето умение да нанасят точкови удари. Вчера при бомбардировката на планинското село Ведено с прякото попадение на авиобомба бе разрушен домът на командващия Южния фронт на дудаевските незаконни формации Шамил Басаев.“

(Съобщение, предадено от всички средства за масово осведомяване на 1 юни 1995 година. В него обаче не се казва, че в разрушения с „точково“ попадение дом са загинали 11 роднини на Шамил Басаев.)

Три болни мозъка са имали подробни планове как да се реши чеченският проблем.

Първият е Адолф Хитлер. С южната армия на Фюрера специално са пратени 12 зондер-команди с цел да изтрият чеченците от лицето на земята. Червената армия обаче спира германците.

Така чеченците са спасени, но само за 2 г. Веднага след Втората световна война най-довереният човек на Сталин - Лаврентий Берия, изготвя план, според който всички чеченци трябва да бъдат издавени в Каспийско море. Причината е "сътрудничество с окупатора". Обвинението е нелепо, като се има предвид какви намерения са имали немците към чеченците. Истината е, че чеченците използват немското нахлуване, за да отворят поредната война срещу

руснаците, които мразят повече от всичко

Макар че не питае особена обич към чеченците, Сталин не одобрява идеята на Берия. Като компромисен вариант е решено половината чеченска нация да бъде изселена в Казахстан. По-голямата част от заточениците умират. Оцелелите се връщат след 12 г. изгнание.

След този геноцид за нормални отношения между руснаци и чеченци е смешно да се говори.

Вземането на заложници и изтреблението на чеченци в последните 7 г. са само епизодчета от вендета, която е започнала много по-рано.

Виновникът за нея не е Берия. Неговият план обаче също е бил само епизод от битката.

Русия и Чечения воюват вече 300 г. Само до Втората световна война Русия е загубила край северните склонове на Кавказ повече от половин милион свои войници. Колкото и да е абсурдно, огромната империя нито веднъж не успява да установи пълен контрол над 7 пъти по-малката от България Чечения.

Как чеченците успяват да се справят? Защо стават камикадзета? Каква война водят?

Защо са толкова жестоки?

Част от отговорите сигурно са в историята.

Чеченците са не просто древен народ. Те може би са най-древният индоевропейски народ, който се е запазил днес. Чеченците (те наричат себе си нахчо) са наследници на държавата Урарту, която е основана 2000 г. пр.н.е.

Колко урартийска кръв тече във вените на чеченците, обаче е спорен въпрос. Между XIV и XVII век турците подлагат чеченците на много по-голям геноцид, отколкото Сталин им е спретнал. Почти всички жени са избити, а мъжете се спасяват в непристъпните части на Кавказ и напомнят за себе си само с кражбите на булки от съседните народи. В продължение на столетия в Чечения се смята за престижно жените на първенците да не са чеченки.

Сватбарските набези на чеченците още тогава обтягат отношенията им със съседните народи, но

точно благодарение на чуждите булки

чеченците все пак успяват да се запазят до XVII век. Тогава приемат исляма, а станалото по-нататък прилича на приказката за феникса, който възкръсва от пепелта.

Турците спират да ги избиват. Вместо това новопокръстените мюсюлмани стават съюзници на Османската империя в непрекъснатите й войни с Русия.

Новата вяра, според която, от една страна, всички са равни, а от друга, насилието над друговерците е признак за праведен живот, преобразява Чечения. Родовете губят значението си, а вместо тях основна единица на обществото става тайпът.

Казано по-ясно, тайпът е обединение, създадено да защитава някакви интереси. А казано в още по-прав текст - банда (в нея влизат и жените, и децата), която има за цел да завземе някакъв бизнес. Понеже в Кавказ обработката на земя не е най-доходната работа, тайпът обикновено се цели в бизнеса с охраната на проходите, разбойническите нападения, рекета, търговията с оръжие. Общо взето нещата, от които се печели и днес.

Така 200 г. преди сицилианците,

чеченците откриват с какво трябва да се занимава мафията

и как да бъде организирана.

През XVII и XVIII век заради свободата, която Чечения успява да устои, към нея се стичат разбунтували се поданици от всички краища на османската и руската империя. Обезкървените от войни и кланета чеченци ги посрещат с радост, при условие, че приемат исляма. За кратко време към северен Кавказ се стичат огромен брой арменци, перси, грузинци, поляци. Така най-древният европейски народ не само получава нова кръв, а дори броят му нараства многократно. Пленниците също били третирани като чеченци, ако приемат исляма.

Тази военизирана система е напълно несъвместима с каквато и да е държава. 2700 години - от разгрома на държавата Урарту до 1991 г., чеченците

нито веднъж не правят опит да създадат държава

Затова не е случайно, че датиращият едва отпреди 11 години опит да се създаде държава е на генерала от съветската армия Джохар Дудаев, а наследилият го Аслан Масхадов също е съветски офицер.

За да съществува това военизирано общество обаче, е необходим общ враг. Той естествено е Русия - единствената сила, която може да заплаши начина на живот на чеченците и която през няколко години прави опити да ги покори или избие.

Колкото по-хлабав е режимът на Москва, толкова по-слаби са чеченците. Колкото повече Москва мачка чеченците, толкова по-силни стават те. Омразата към руснаците е единственото основание чеченците да се чувстват един народ, а не враждуващи банди.

Когато към това се прибави прословутата чеченска жестокост, съкровената мечта на всеки чеченец да има частна дупка в нефтопровода от Каспийско до Черно море и налудничавата мания на някой фундаменталист, вземането на заложници не е изненада. Чеченците правят това от векове. Дори когато нямат полза.