Пациентът не е в състояние да изпълнява лекарските предписанията (По-скоро на "палачите" и "касапите"!)

    Гърция е във фалит. Така лаконично и безнадежно звучи диагнозата на вицепрезидента на Института за световна икономики в Кил (Institut fьr Weltwirtschaft) Ролф Лангхамер. Той е уверен, че без външна помощ Гърция не е в състояние да обслужва дълговете си. И проблемът не е просто във временната липса на ликвидност, а в неплатежоспособността на страната.

    Без опрощаване на част от задълженията Гърция не може да се измъкне от дълговото блато. Но преговорите по този проблем зациклиха. Гърците настояват да им се опростят повече от 50 процента, а кредиторите искат допълнителни гаранции за новите ценни книжа.

     Правителството в Атина се надява да получи втори пакет помощи от 130 милиарда евро, както беше решено на последната среща на високо равнище на страните от Евросъюза. Ще ги получи само при още по-строги условия за още по-големи икономии, които включват отмяна на минималната заплата, поредно намаляване на пенсиите и масови уволнения. Междувременно за много гърци страничните въздействия на "терапията" вече са непоносими. Всеки месец 20 хил. души се присъединяват към армията на безработните. Сред младежите под 24 години без работа в почти всеки втори.

Лекарството, назначено от лекарите, е грешно    

    Рецептата за лечението на Гърция не е правилна, смята Холгер Шмидинг, главен икономист на Berenberg Bank. Според него "предприетите мерки за икономии са толкова драконовски, что могат да убият страната". На Гърция трябва да се даде повече време за провеждане на реформи, които ще доведат до оздравяване на икономиката й. На първо място това са либерализация на трудовия пазар и повишаване на ефективността в управлението на държавата. Само така в дългосрочна перспектива пациентът ще се изправи на крака.

    Вицепрезидентът Ролф Лангхамер също посочва като основни заболявания административната бюрокрация и множеството ограничения на пазара на труда. Именно те пречат на притока на капиталовложения, които са необходими на Гърция като хранителен разтвор за изпаднал в кома пациент.

    През 2011 година Гърция е на 100-но място по най-добри условия за бизнес, според индекса на Световната банка Ease of Doing Business Index. За страна от еврозоната това е недопустимо лош показател. За сравнение: На първо място е Сингапур, Германия - 19, Македония - 22, Кипър - 40, България - 59, Турция -71, Румъния -72. http://www.doingbusiness.org/rankings

Терапевтите се съмняват в благополучния изход

    Даже Международният валутен фонд, един от главните кредитори, се съмнява във възможностите на Гърция да оздравее. Най-много го разочароват протакането на реформата в данъчната система и в приватизацията на държавните предприятия. Страните от еврозоната също губят търпение. Германският финансов министър Волфганг Шойбле настоява да се ускори консолидацията на бюджета. Шефът на чешката емисионна банка Мирослав Зингер даже предлага на гърците да напуснат еврозоната.

     Канцлерът на Германия Ангела Меркел реагира по-cдържано. Тя предлага да се даде на Гърция още един шанс, с други думи ново интензивно наливане на капитали в гръцката иономика. Само до средата на март Гърция се нуждае от 89 милиарда евро. На 20 март е падежът на старите гръцки облигации, за което са необходими 14,5 милиарда евро. Ако не се намерят пари, Гърция ще фалира. Този път окончателно.

Standard & Poor"s започна нова атака против Европа – 13.01.2012

Актуалните S&P-рейтинги за евро-зоната:

01. Германия       AAA           Stabil                   AAA

02. Холандия       AAA           Negativ                 AAA

03. Финландия     AAA           Negativ                 AAA

04. Люксембург AAA           Negativ                 AAA

05. Австрия        AA+           Negativ                AAA

06. Франция      AA+           Negativ                AAA

07. Естония                  AA-            Negativ                 AA-

08. Белгия           AA              Negativ                 AA

09. Испания       A                Negativ                AA-

10. Словакия     A                Stabil                            A+

11. Малта          A-               Negativ                A

12. Словения     A+              Negativ                AA-

13. Италия                  BBB+         Negativ                A

14. Ирландия       BBB+         Negativ                 BBB+

15. Кипър          BB+           Negativ                BBB

16. Португалия BB              Negativ                BBB-

17. Гърция          CC              Negativ                 CC

На 11 май 2010 писах в своята статия „Помощ за Гърция или безсрамие на европейския финансов капитал и неговите политически слуги”

            Второ, забрана на Hedge-фондовете, получили ужасното наименование „скакалци”, а целевите дружества на банките (SPV) да бъдат поставени под контрол;

            Трето, създаване на една държавна европейска рейтингова агенция, която да отстрани продажните гигантски частни агенции;

Седмо, ние в Европа се нуждаем от едно икономическо правителство, за да могат в Европейския съюз стъпка по стъпка да бъдат прокарани и достигнати определени стандарти. Необходима е съгласуваност по данъците, заплатите, екологичните и социални минимални стандарти”.

Припомням и моята статия от 18 октомври 2011:

Рейтинговите агенции и безграничното господство на финансовата олигархия

http://iliaganchev.blog.bg/politika/2011/10/18/reitingovite-agencii-i-bezgranichnoto-gospodstvo-na-finansov.837114

В своята прощална реч през 1961 г. американският президент Дуайт Айзенхауер преждупреждаваше за влиянието на военно-промишления комплекс на САЩ. Днес друг един комплекс от знания и пари оказва много по-голямо и по-коварно влияние. Той определя нашия ежедневен живот много по-непосредствено, отколкото това беше в състояние да прави някога военно-промишленият комплекс (Хелге Пойкерт, „Голямата криза на финансовите пазари и дълговете”, 2011, стр. 68)

         Центърът на тази власт както и преди е Уолстрийт. „Голдман Сакс” и още неколцина инвестиционни банки, тясно свързаното с комплекса американско финансово министерство, Американската национална банка FED, както и няколко други регулаторни институции и рейтинг-агенции образуват върха на пирамидата.

         Трябва разбира се да уточним, че не става въпрос за „заговори и конспирации”, а за социални структури на господство – нещо, което критичната социология отдавна анализира. Олигархията няма „мастерплан”, но тя защитава интересите си.

         Как примерно може да бъде обяснено, че даден добър рейтинг за кредити е предпоставка за това, щото инвестиционни компании и застрахователни дружества да получат правото да ги включват в дейността си? Не би ли трябвало инвестиционните компании сами да правят своята преценка? И как е възможно, редица национални закони да предписват, че подобен рейтинг трябва да се дава точно от от три чуждестранни агенции: Муди’с, Стандард & Пур’с или Фич? И без друго тъкмо те като прогнозни институции почти винаги са се проваляли!

         Те не свалиха преди това предвидливо рейтингите на Гърция и Португалия, което щеше да бъде предупреждение за тези страни и за техните кредитори и би могло да предотврати дълговата криза. Вместо това те сринаха впоследствие рейтинга на кризисните страни и по този начин изостриха кризата. Те не познаха и надигащата се финансова криза. Но когато рейтинговите агенции очевидно не притежават икономическа компетентност, може пък да притежават качеството на политически властови инструмент?

         Трябва да се замислим върху това, че американските държавни кредити, въпреки скапващото се икономическо състояние на САЩ, все още получават максималната оценка ААА (Макс Оте, „Същинският проблем са САЩ”, 8.4.2011).

         Най-после и във „Файнаншъл Таймс Дойчланд” се появи статия, в която се разкрива, как играчите в САЩ използват рейтинг-агенциите, за да удължават страданията на Европа. На САЩ това отслабване на евро-зоната може да им идва в удобен момент, тъй като доларът като резервна валута на света е подбит. (Щефан Шулмайстер, „Еврото като топка за прехвърляне – двойната игра на рейтинг-агенциите и банките на САЩ”, „FTD” – 15.06.2011).

         Няма съмнение – в системата на пазарната икономика не бива да има място за частните рейтингови агенции! И освен това те не би трябвало да произхождат от другата страна на океана!

Голям брой специалисти се намират в готовност в състава на Центалната европейска банка и са напълно достатъчни, за да организират една държавна рейтингова агенция за европейските държавни дългове. Тази необходимост се подчертава отдавна от германската партия Левицата, в лицето на Оскар Лафонтен и другите й ръководители. Това се подкрепя и обосновава и от най-добрите немски икономисти и финансисти. За всички споменати промени е необходима широко скроена политическа воля, каквато сегашните управляващи във водещите страни на ЕС все още нямат или се страхуват да покажат. В Европейския съюз по този въпрос все още цари мрак.

Бившият главен икономист на Международния валутен фонд, Саймън Джонсън, негодува от „заграбването” на политиката от безскрупулни частни интереси и е съвсем прав: на това пиратство съдействат редица политици, като например бившият председател на „Зелените” и външен министър на Германия Йошка Фишер, който през 1998 г. несдържано се противопоставяше на регулирането на финансовите пазари, а днес между другото „консултира” един хедж-фонд. Друг известен немски политик, Кайо Кохвезер, когато беше държавен секретар, съдействаше в Брюксел за отпадането на гаранционната отговорност на немските „ландесбанки”, което носи на големите частни банки във всички „лендери” (провинции) дългосрочни печалби в размер на милиарди. Същият „политик” днес е на висок ръководен пост в „Дойче банк”.

Казаното за тези продажни „политиици” се отнася и за известни учени, които също участват в „партито” на олигархията. Пример: Отмар Исинг, по-рано член на управителните съвети на Германската федерална банка и на Централната европейска банка, който впоследствие „заработи” като консултант на служба при „Голдман Сакс” и „блесна” с безсмислените си препоръки като президент на „Haus of Finance” във Франкфурт и на натоварената от федералното парвителство „Група за реформи на международните финансови пазари”.

По този начин банките купуватне толкова консултации, колкото авторитетни лица и репутация, за да могат да продължат деянията си, както и досега.

Бившият федерален финансов министър-социалдемократ Пеер Щайнбрюк (от предишната коалиция с Меркел), за когото сега медиите се надпреварват да сочат висок рейтинг, докато държеше важния ресор, почти нищо не задвижи в областта на финансовата бъркотия. През 2008, когато избухна финансовата криза, той говореше, че първо трябвало да се изгаси пожара, да се отстранят пожароускорителните фактори и да се погрижим да не се повтаря подобна криза. После Щайнбрюк пренебрегна реформата на финансовите пазри и се впусна в символична политика (проблема „Швейцария”, „мениджърските заплати”), поради което бе критикуван от специалистите.

А сегашното правителство на ХДС и Св.ДП изглежда прекършено на всички фронтове едновременно. Очевидно вече никой не прави и опити за действителни реформи.

Междувременно неограниченото господство на финансовия капитал заплашва нашата демокрация в такава степен, както за последен път преди сто години в САЩ.

Цяло десетилетие след Световната икономическа криза от 1929г. въведените реформи осигуряваха примата на политиката над финансовите пазари. Днес обаче безграничното господство на финансовите пазари се прокарва все по-брутално.

Твърде често вече не е налице равенство на шансовете – фундаментът на модерната демокрация. От „общество на постиженията” развитият Запад, под диктата на уж ефективните финансови пазари, се превръща в класово общество с изключително изострени класови взаимоотношения.