ЩАБ ЗА АНТИСИСТЕМНИ ДЕЙСТВИЯ-0879606456

КАНАЛИТЕ ЗА АНТИКИ
от в. Дневник
за Людмила Живкова -
"кармичната обвързаност
на България" / поместено на 20.06.2010 г

(събитията са описани тук със съкращения)

В изпълнение на решенията на Политбюро на ЦК на БКП за честването на 1300-годишнината от основаването на българската държава, се създава работна група на Министерския съвет от министъра на външните работи Петър Младенов, Людмила Живкова и министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов. Тъй като те като членове на Политбюро са много заети, те делегират правата си на свои заместници:

Петър Младенов – на Живко Попов

Людмила Живкова – на Александър Фол, неин заместник в Комитета за култура

Димитър Стоянов – на Емил Александров, също заместник-председател на Комитета за

култура, но и началник на 14 отдел РИК в Първо главно управление на Държавна сигурност
.
Те получават правото да се разпореждат с целево отпуснатите средства – 9,5 млн. валутни лева, което е почти 10 млн. долара по тогавашния курс. Живко Попов в разпит по делото за аферата „Културно наследство” на 8 октомври 1981 г. пред следователя Симеон Спасов допълва:

„През 1977 г. аз, Александър Фол, и Емил Александров предложихме на тримата министри Мирчо Спасов да поеме нашето ръководство, което се прие. От този момент ние тримата решавахме всички въпроси при др. Спасов. Като експерти в дейността на службата бяха включени Богомил Райнов, Светлин Русев, Христо Нейков и Владимир Гоев, директор на Националната художествена галерия. Ползвали сме и други лица.”

.......................

Между кориците на следственото дело по аферата „Културно наследство” личи, че доста сериозно внимание е било отделено на създадените от Живко Попов канали за трафик на антики, водени са разпити, издирвани са фирмите, регистрирани в чужбина, установен е механизмът, по който е ставало изкупуването на находките от иманярските групи в България и после пласирането им на запад. Тази линия на разследването остава недовършена. Личният съветник на Тодор Живков Костадин Чакъров коментира:

В шести отдел работи цял сектор. Можете да се срещнете с човека, който го ръководи – той е жив и здрав. Казва се Кирил Христосков. Те разбиха толкова канали за иманярство, а шести отдел работи директно с Григор Шопов, а тази информация в шести отдел на Григор Шопов опираше директно до Тодор Живков. Каналите всички бяха на иманяри, на познавачи, но нито един от тях не е имал политически чадър. Неслучайно бяха разгромени четири, пет канала. Бяха много антики на древно тракийско, на римско, на византийско и така нататък. Даже следствието направи цяла изложба в салоните на Националната банка, където всички можеха да видят такива картини. Иван Коцев им беше началник на управлението.

Тогава направиха изложба, на която десетки, стотици уникати бяха иззети. Първо тази дейност беше много далечна. Как си представяте Петко Таков, Тано Цолов или някой друг да има поглед върху такова изкуство. А тези хора не бяха хора на удоволствието и на парите. Властта на комунистическата партия главно беше информацията, поста и властта. Парите тогава не бяха мотив, те не бяха стимул за престой във властта. Сега вече престоя във властта се осребрява, тогава нямаше начин, тъй като самите пари не работеха – при комунизма парите не работеха. Работиха да си купиш апартамент, кола и дотук, по – нататък по закон не можеше да купиш нищо повече.

По каналите артефактите и културните ценности са били пренасяни и в двете посоки – не само от България навън към аукционите във Виена и Лондон и към частни купувачи, но и обратно. За това по какъв начин хората от 14 отдел РИК на Първо главно управление на Държавна сигурност са придобивали и доставяли тук такива предмети, и за механизма на далаверите с тях разказва Петър Христозов.

Особено внимание отделя на аферата „Културно наследство” бившият министър на вътрешните работи Христо Данов в строго секретния доклад за структурата и дейността на Държавна сигурност от 1992 г. Данов започва с това, че през март 1982 г. Военната колегия на Върховния съд е осъдила Живко Попов, кандидат член на ЦК на БКП, бивш служител на Държавна сигурност, бивш заместник министър на външните работи и бивш посланик в Чехословакия, на 20 г. затвор. Собственикът на австрийската фирма „Улпия” Въло Горанов – на 18 г.затвор, първия секретар при МВнР Кръстю Мутафчиев на 15 г. затвор, а касиера на „Културно наследство” Кирил Башлиев – на 10 г. затвор.

До 1990 г. те действително са излежали по около 9 г. затвор. В доклада се сочи, че когато от 19 май 1975 г. до май 1980 г. разпоредител с финансовите средства на службата бил Живко Попов, под предтекст за намиране на допълнителни средства той използвал службата за търговска, посредническа и контрабандна дейност. Със средства на службата и през регистрираните във Виена фирми „Улпия” и „Ер Кона” били осъществявани контрабандни покупки и доставки в страната на големи количества златна бижутерия, част от които лично присвоени от Попов, с фалшиви документи били изкупувани картини и било плащано на сътрудници, бил извършван незаконен трансфер на предметите.
..........
Бившият вътрешен министър Христо Данов завършва с думите, че тези и много други дела следва да бъдат предмет на нова правна оценка от компетентните органи. Което не се е случило. Още за нарушенията, които е констатирала водената в продължение на 8 месеца разработка на Второ главно управление на Държавна сигурност разказва полк. Стефан Лилов.
Имаше сигнал при нас, в оперативната група, която работеше. Направихме опит да извършим една проверка. Сигналът беше, че се подменя Панагюрското златно съкровище.

Кога се получи този сигнал?

"В същият този период, когато работехме. Докато траеше разработката. Тогава имаше едно реставраторско ателие срещу Шипка, на „Оборище”, където живееше самият Тодор Живков – в началото на „Оборище” на вътре в блока има ограда. Там имаше реставраторско ателие и бяхме изпратени на проверка, но не бяхме допуснати и този сигнал след това ние направихме опит чрез допитване, но получихме отговор от институцията, която отговаряше за тези неща (това беше Шесто управление тогава), че няма такива опити или ако има, те не са на това ниво. Не мога да отговоря на въпроса колко достоверни са били тези сигнали.
На практика личи по делото как този човек – Живко Попов, през тези три фирми, за които вие говорите, е прокарвал, през тях са минавали в две посоки износ на антики, археологически паметници и ценности, които са намерени тук, за продажби на аукционите във Виена и Западна Европа въобще, и обратно – такива, които са купени по такива нелегални начини на Запад, които пък влизат в България".

.........................
Шесто управление е започнало разработка и при тях в Шести отдел, малко по-късно от тази при вас във Второ. Тя с тази част на проблема ли се е занимавала?

Когато завършихме нашата разработка, аз бях извикан лично от Григор Шопов и той ме запозна с Димитър Иванов и разпореди всички материали, които се намират при нас, да ги предадем за продължаване на оперативна работа по тези материали. Оттам нататък не знам какво се е случило.

Значи 82 година, четиримата обвиняеми все пак влизат в затвора. Как излизат през 90-та година? Няма президентски указ за помилван, няма официални документи. Вие какво знаете?
Аз знам, че вече не бях в органите и знам това, което са споделяли с мен моите колеги и бивши колеги, че това е било един жест от новото демократично правителство за атака срещу Тодор Живков, тоест да бъдат изведени като потенциални свидетели по дело номер 1.

За да дадат показания срещу Тодор Живков и Милко Балев по това дело?
..............................

Службите:

Какво може да са търсили службите на такива места?

Ще дам един пример. Юрий Венелин – големият учен, е резидент на руското имперско разузнаване за Балканите. Той е имал програма, хората, с които е работил, преди свещениците и учителите, всеки документ, всяка след от някаква старина специално в този район, както разбира се цялата територия на България, е била прибирана. Манастирите са имали инструкции всяко старинно нещо, предмет, всеки артефакт, който е по-различен от днес, се е събирал, опаковал се е, те са им давали подаръци, църковни книги, одежди. Систематично, векове наред всичко по-специално, което се е показвало, е било засмуквано.

Това е факт.

Хората от служба „Културно наследство”, известни още като най-близкия кръг около Людмила Живкова, официално са поставени на разработка в 9-ти отдел на Второ главно управление на Държавна сигурност – контраразузнаването, през септември 1980 г. Разработката продължава 8 месеца под личното ръководство на Григор Шопов и личния надзор на главния прокурор, преди да бъде предадена на прокуратурата и следствието и оформена като следствено дело през май 1981 г.

През това време са били подслушвани телефоните на всички, замесени в аферата, и дори „петолъчките” на партийните величия. Самият Тодор Живков в изказване на пленума на ЦК на БКП на 2 март 1982 г., приложено сред останалите материали по следственото дело за аферата „Културно наследство”, обаче посочва, че съпругата на Живко Попов- Юлия Василева е била поставена под контрола на органите на Държавна сигурност още от началото на 1980 г., за да следят всъщност какво прави той. Месец и половина преди това, на заседание на Политбюро на ЦК на БКП на 20 януари 1982 г. , ръководено лично от Тодор Живков, на което е присъствал и вътрешният министър Димитър Стоянов, е взето решение да се даде ход на съдебното дирене срещу Живко Попов, Кръстю Мутафчиев, Въло Горанов и Кирил Башлиев, но се разпорежда то да се води при закрити врати.

Делото остава до самото си прекратяване строго секретно, а самият процес пред военните съдии от Върховния съд е филмиран от първия до последния миг. На същото заседание на Политбюро Живко Попов е изключен от партията и свален от състава на кандидат-членовете на ЦК на БКП, изключен от партията е и Кръстю Мутафчиев, Мирчо Спасов е изваден от състава на ЦК и освободен от поста завеждащ отдел „Задгранични кадри” на ЦК, Емил Александров също е уволнен.

Странна археологическа експедиция на екипа на Кръстю Мутафчиев в Странджа през 1981 г. обаче поставя началото на една от най-големите мистерии, неизяснена и до днес. Полк. Стефан Лилов разказва, че тя също е била обект на интерес при разработката на контраразузнаването, и след смъртта на Людмила Живкова е спряна.

........................
В разпит пред следствието на 23 септември 1981 г. майор Стоян Христов Балкански, заместник командир на поделението на Гранични войски в Малко Търново, разказва, че през април 1981 г. в поделението дошъл заместник командващия на Гранични войски полк. Лазаров заедно с група от четирима души, сред които Цеко Етрополски, сътрудник на служба „Културно наследство” и основна фигура в т.нар. иманярска група на службата, и Красимира Стоянова, племенница на Ванга. С тях бил и шофьор на име Иван Николов.

Полк. Лазаров обяснил, че групата ще има поверителна работа в района на местността „Градище”, която се намира между граничното съоръжение и граничната бразда, на юг от град Малко Търново. Заместник началникът на Гранични войски разпоредил местното поделение да окаже необходимата помощ с техника и войници. Балкански си спомня, че групата работила от май до средата на юли 1981 г., но какво точно правила си останало в пълна тайна. През това време няколко пъти идвал от София Кръстю Мутафчиев, който бил ръководител на групата. При едното от посещенията си дори подарил на майора от Гранични войски ловна пушка „Ремингтон”, която по-късно става веществено доказателство по делото. .......

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=242775

golden.blog.bg