2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
www.resortbg.com Любен Каравелов (1834-1879г.) Любен Каравелов е роден през 1834г. в Копривщица. в семейстовото на бащата Стойчо Любенов Каравела и майката Неделя Доганска. Той започва образованието си в родния град в местното взаимно училище където по всяка вероятност се е учил и при двамата първи по култура учители в България по онова време – Найден Геров и Йоаким Груев. В Копривщица Любен Каравелов се е изучавал около 7 години. През 1850г. се премества в Пловдив. Тогава градът е бил известен с „гъркоманията”, която е била обзела жителите му. По желание на родителите си, Каравелов се записва в гръцко училище, където е принуден да търпи изключително обидно и презрително отношение на учителите, както към него самия, така и към всичко българско. Тук той остава 2 години, през които се сблъсква непрекъснато с жестокостта на гърците и турците. Този период от живота на младежа оказва голямо влияние върху изграждането на характера му. Любовта към българския народ, бит и култура обземат изцяло сърцето му. Следващите няколко години Любен Каравелов изкарва с баща си, който е имал огромно желание да направи сина си търговец. Двамата обикалят заедно за купуване на добитък из цяло Българско, Македония и дори Сърбия. Така младият Каравелов прекарва още една школа за опознаване с народа. Той наблюдава българските обичаи, записва песни и поговорки. За известно време учи в Одрин абаджийския занаят, а по късно живее около една година в Цариград, гдето е работил в търговска кантора. В края на 1857г., както много българи са сторили тогава, той заминава за Москва „.... с цел да получа образование, за да употребя после своите сили за полза на скъпото ми отечество...” пише Каравелов в свое писмо. През 1861-1862г. той има вече ясни възгледи по отношение на освобождението на България. Убеден е, че свободата може да бъде извоювана по революционен път. Постепенно той се доказва в Русия като писател, публицист и фолклорист. В началото на 1867г., когато на Балканите започва нова революционна криза – на остров Крит бушува въстание, в Сърбия се говори за война срещу Турция, пламенният патриот се отправя към Сърбия.В Белград, още същата година той основава Български комитет, чиято роля е да организира и ръководи сформирането на чети и прехвърлянето им от Сърбия в България. Каравелов става любим писател и на сръбския народ. Той изучава сръбски език до съвършенство, а Сърбия това става негов втори дом. След като се отзовава на поканата на българската емиграция в Румъния, през 1869г. Любен Каравелов заминава в Букурещ. Тук той започва издаването на седмичния вестник „Свобода”, на който съавтор по-късно става Христо Ботев. По искане на турското правителство, вестникът спира да излиза в края на 1872г. През февруари 1873г. Каравелов започва издаването на вестник „Независимост”. И двете издания са били изцяло попити от революционните убеждения на патриота и са оказали огромно значение за организирането на емиграцията. От 1869 г. Каравелов е водач на българската революционна емиграция. Той идеализира хайдутството, въоръжената отбрана. Организатор е заедно с Левски и на тайните революционни комитети вътре в България. От 15 януари 1875 г. Каравелов започва издаването на чисто научно и литературно списание "Знание", което излиза редовно до Руско-турската война. След освобождението през 1876г. той пренася печатницата си най-напред в Търново, а сетне в Русе и продължава изданието на „Знание”. Възнамерявал да започне нов голям вестник "Основа", за което поканил да му сътрудничи и Вазов . Но туберкулозата, която си спечелил от непосилния труд и мизерията, прекъснала неговия земен живот на 21 януари 1879 г. Погребали го тържествено до гроба на Караджата, името на когото някога издигна като лозунг на българската революционна емиграция. Гробът му стои и днес в Русе - забравен, обрасъл в бурени.
|
||||||
|
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Български исторически календар
4. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
5. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
6. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
7. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
8. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
9. Забравеният д-р Янко Янев
10. Планът "Еврия"
11. Сайт с български бойни знамена
12. Исторически видеоблог
13. "Изгубената България" - исторически сайт
14. Владо Черноземски
15. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
16. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
17. Реалността днес и която идва...
18. Военное обозрение
19. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
20. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
21. РПЦ Царская Империя
22. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
23. Исторически ревизионизъм
24. Вечния Църковен Календар на Светите Отци