ЩАБ ЗА АНТИСИСТЕМНИ ДЕЙСТВИЯ-0879606456 :: Ръкопис разкрива тайните на българските владетели

През 1981 г. получих уникално разрешение от директора на Мадридската библиотека да направя пълно фотозаснемане на Мадридския ръкопис. Тогава съответните власти решиха, че няма да е целесъобразно да отида и така шансът беше пропуснат. Вместо да позволи безплатното цялостно заснемане на ръкописа, българската държава по-късно изпрати "специалисти" до Испания да купят от библиотеката няколко снимки на висока цена. По този начин за сметка на хвърлени пари на вятъра за пореден път се запази статуквото нашенски чиновници да обикалят света за щяло и нещяло.

                                                                                                  Николай Генов

         През втората половина на ХVII век един великолепно изрисуван ръкопис тръгва от Италия за Испания. По-точно - за двореца на четвъртия дук на Учедо Франциско Мендоса Пачеко. Тази особено ценна книга дотогава многократно е сменяла своите собственици. Дори и Пачеко не е последният. От него тя преминава през още двама собственици, за да се установи през 1912 г. в Мадридската кралска библиотека. Така одисеята на този ръкопис - скитник, приключва. Той се счита за една от най-големите ценности собственост на испанската корона. През 1769 г. дон Хуан де Ириарте съобщава за първи път в научните среди официално за неговото съществуване. Ръкописът върху пергамент със сигнатура 2-26 в огромното книгохранилище днес е един от най-важните източници в изучаването на много държави от европейското средновековие. Цялото му име е "Историята на гръцките императори в Константинопол от 811 до 1057 г., написана от куропалат Йоан Скилица". Куропалат и друнгарий, както още титулуват Скилица, са титли, давани на висш велможа и началник на дворцовата стража. Според други източници авторът Скилица е роден в Мала Азия, където е бил провестиарий или началник на императорския гардероб. Почти само това се знае за този византийски хронист, живял най-вероятно през втората половина на ХI в. За българите този труд е от особено значение, защото в него се съдържа най-старата образна информация за всички драматични поврати в историята ни през споменатото време. Това е истинска картинна галерия, в която оживяват всички по-важни моменти от българската история за описания близо два и половина вековен период. Като изключим хан Аспарух и непосредствените му приемници, на всички останали значими наши владетели след хан Крум е отредено достойно място. На Крум са посветени 10 миниатюри. На хан Омуртаг - 4. На княз Борисовата епоха - 3. Най-значителни като че ли тук са миниатюрите за цар Симеон. Четири от тях разказват за победите на владетеля, 3 за неговите поражения и 5 за дипломацията, която водел. На цар Самуил е определен недовършен разказ в няколко "кадъра". Разбира се, не са пропуснати владетели като Омуртаг или например Петър Делян... "Омуртаг разбива Тома и спасява Византия", "Борис води преговори с царица Теодора", Симеон обядва с византийския император", "Сватбата на цар Самуиловата дъщеря", "Крум събира кавалерията си за поход", "Борис и народът му призовават християнския бог", "Ахелойската битка" са само малка част от "темите", посветени на България и българите. Повечето миниатюри в ръкописа са рисувани с гваш и злато, намазани с яйчен белтък. Естествено не всички са запазили до днес своя свеж вид поради активната употреба на книгата през вековете. На места цветовете са избледнели или напълно унищожени, което е наложило частичната реставрация на паметника. Целият ръкопис е обемист том от 30 тетрадки с общо 233 листа (формат 35,5х27 см) и е писан на остров Сицилия. Освен че това се подразбира, авторите на ръкописа и миниатюрите не дават повече никакви сведения както за себе си, така и за мястото и условията, при които са работили. Според учените, проучвали тази хроника, те са постъпили така, не защото искали да останат анонимни, а защото трудът е останал незавършен. Защо трудът не е завършен, не се знае. Миниатюрите в книгата са разположени по две или три на страница, като в общият обем на цялата книга те са 574. Те дават великолепна представа за облеклото, архитектурата, военната техника и дипломацията от времето на създаването им. Повече от 95 миниатюри са свързани с батални сцени, 35 показват публично екзекутиране или наказване на пленници, 60 са посветени на обсаждане на крепости, а 50 разкриват посрещане и изпращане на посланици. На цялото това богатство са посветени множество монографии, сред които особено достойно място заема трудът на българския професор Атанас Божков, работил с оригинала през 1968 г. По темата преди него са писали и други нашенци - академиците Йордан Иванов, Димитър Ангелов, професорите Никола Мавродинов, Богдан Филов и др. През 1924 г. Йордан Иванов е направил първия опит да издаде в България скъпоструващ албум с цветни репродукции на миниатюрите и текст на български и гръцки, френски и английски език. Стиловите анализи и проучване на съставите на използваните от илюстраторите багрила дават основание на изследователите да предположат, че трудът на хрониста е илюстриран от поне трима майстори художници Някъде по страниците са оставяни места, които впоследствие не са били изрисувани. От това съчинение на Йоан Скилица са известни няколко по-късни преписа, част от които също се намират в Испания. Школата за висши проучвания в Париж за първи път през 1903 г. проявява интерес към ръкописа и прави редица фотокопия на миниатюрите, от която е съставена изложената в Рим експозиция с ликовете на европейски владетели. От този момент интересът към Мадридския ръкопис нараства главоломно. Наричат го също "Албум на византийските императори". А няма да е пресилено, ако ние, българите, го наречем "Албум на царете от Първото българско царство".

                                                    автор неизвестен

bven.blog.bg

Нагоре