Pуско-турската война (1828-1829 г.) е предизвикана от изострянето на източния въпрос заради поддръжката от страна на Русия на национално-освободителното движение в Гърция. Наричана е още Войната на Адрианополския мир.

Войната е обявена през декември 1827 г. от турския султан, който отменя всички предишни руско-турски договори и провъзгласявасвещена война против Русия.

Войната се води на два фронта - Балкански и Кавказки.

Военните действия започват през април 1828 г. когато Втора руска армия със състав от около 95 000 души форсира Дунав, преминава Добруджа и обсажда Шумен, Варна и Силистра. Руската армия е командвана от генерал Иван Дибич-Забалкански. Българи от тракийската област масово участват във войната на страната на руснаците. Турските сили наброяват около 125 000 души. В края на септември руски войски превземат Варна.

На кавказкия фронт Русия има по-големи успехи — Кавказкият корпус успява да превземе турските крепости Карс, Анапа, Поти и др.

В началото на 1829 г. започва второто настъпление на руската армия на Балканския полуостров. През юни тя превзема Силистра, преминава Стара планина и окупира Тракия. На 20 август 1829 г. руски части влизат в Одрин. За първи път градът е превзет от руската армия. Това предизвиква паника в столицата на Османската империя и подтиква султана към търсене на възможности за подписване на примирие с Русия.

Войната завършва с Одринския мирен договор (подписан на 14 септември 1829 г.), съгласно който:

• Потвърждават се руските права в устието на Дунав и по черноморското крайбрежие на Кавказ (без Батуми, Грузия и част отАрмения.
• Гърция получава самостоятелност, но е задължена да плаща данък на султана (през 1830 г. тя е освободена от данъка и е обявена за независима държава).
• Договорът потвърждава и разширява автономията на Молдова, Влашко и Сърбия.
• Даден е 18 месечен срок, в който християните, поданици на Османската империя, имат право да продадат имуществото си и да се изселят безпрепятствено в Русия (чл. XIII). Резултат от тази клауза на договора е най-голямата изселническа вълна на тракийски българи от Югоизточна България към Бесарабия част от която не се заселва там, а остава в Добруджа.^[1]