След Освобождението свещеникът сам искал да бъде разследван от съда. Историята отдавна е реабилитирала отеца, но това е известно на малцина

Черна плоча от гранит в памет на поп Кръстю Никифоров поставиха преди 7 години български интелектуалци в родния град на свещеника Ловеч. Тя е поставена на входа на църквата "Успение на Света Богородица" в стария ловешки квартал "Вароша". В храма оклеветеният духовник е служил до смъртта си. Със златни букви на камъка е написано, че той е "борец за църковни, национални и социални свободи. Светлата му памет бе помрачавана 120 години." Черната орис на свещеноиконом Кръстю Тотев Никифоров е резултат от чудовищна манипулация.

Историята отдавна е реабилитирала отеца, но това е известно на малцина

Истината продължава да се крие от обществото - било съзнателно, било по инерция. Дошло е време нещата да си дойдат на мястото. И клеймото на позора да се изтрие от паметта на този свят човек.

Последователи на каузата са авторитетни люде като Божидар Димитров, Георги Мишев, Марко Ганчев, Бина Харалампиева и Васил Станилов.

Приживе писателят Николай Хайтов и проф. Николай Генчев също са вдигали глас в защита на прокълнатия свещеник. Веднага след Освобождението поп Кръстьо е изпаднал в немилост. Хора,

които били гузни пред него, са се наместили във властта

Самите те са го предали след обира на пощата на Арабаконак, твърди Марин Колев. Попът е арестуван през 1872 г., но пуснат по силата на тогавашното право, че свещеник не може да бъде задържан в конак повече от денонощие. А причината за всичко е завистта на стария духовник в храма, поп Лукан Лилов, баща на председателя на централния революционен комитет, Марин Поплуканов, към младия отец Кръстю. Кръстю бил образован и обаятелен, възпитаник на духовната семинария в Белград. Там станал близък приятел с Георги С. Раковски и Васил Левски, ползвал се с доверието им. От сина на поп Лукан - Марин поп Луканов, след залавянето на Дякона тръгнала мълвата, че младият поп Кръстю откраднал общи пари. След Освобождението поп Кръстю сам е искал да се изправи на съд заради гнусотиите, които му приписвали. Ако се докаже, че е виновен, да бъде разстрелян и низвергнат, настоявал той. "И когато умрял на 21 септември 1883 г., вече нямало кой да го спаси", заявява Колев.

Опашката на крушката: Вина за резила на отеца имат и литераторите

След Освобождението на поп Кръстю е отказано да се защити публично в пресата, защото е щял да изобличи клеветниците си, твърдят изследователи. Изпратена от него дописка до редакция на вестник е иззета от пощата по заповед на Марин поп Луканов. Той се превръща в силен на деня като народен представител, полицейски началник, кмет и окръжен управител. Подема кампания за демонизиране на отчето. Въвежда неписано правило - всеки кандидат за поборническа пенсия да заплюе ритуално ловешкия Юда като предател. Така името на поп Кръстю ще стане символ за родова вина. Включително и за тази на класиците, и най-вече Вазов, смятат в Ловеч. Историците вече са категорични, че залавянето на Левски край Къкрина се дължи на нелепа случайност. Поп Кръстю въобще не е знаел за движението му, категорични са историци.

И като капак - парите са били у Марин Поплуканов

Истината за прословутите комитетски пари излязла наяве през 70-те години. Дотогава се тълкувала превратно една записка от тефтерчето на Левски:

Измит ли е позорът над поп Кръстю?