Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 8416681
Постинги: 7761
Коментари: 3331
Гласове: 5688
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Сайт на партия БТР (България на труда и разума)
4. Десислава Иванчева
5. Интервюта с представители на партия БТР
6. Драмата на спътницата на покойния Константин Иванов - Коци
7. Планът за съсипването на България
8. Протоколи на ционските мъдреци
9. Български исторически календар
10. Забравеният д-р Ганчо Ценов
11. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
12. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
13. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
14. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
15. Забравеният д-р Янко Янев
16. Православието
17. Планът "Еврия"
18. Сайт с български бойни знамена
19. Исторически видеоблог
20. "Изгубената България" - исторически сайт
21. Българският национализъм (1919 - 1944)
22. Владо Черноземски
23. ANONYMOUS BULGARIA
24. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
25. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
26. Самиздател Григор Симов
27. Военное обозрение
28. На пути к «Великому Израилю»: главарём ИГИЛ является штатный агент Моссада Шимон Эллиот
29. Отворено писмо на Манфред Рьодер
Постинг
29.12.2010 07:22 - ГРОЗДОВЕТЕ НА ГНЕВА
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 1287 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 29.12.2010 07:25


 Скинари, националисти, неокомунисти или просто млади хора,
които искат животът им да се промени на секундата? Елена
Кодинова прекара часове в компанията на най-коментираните
български "екстремисти", за да се опита да разбере
философията им

имПреди години познавах две момчета, които целият
приятелски кръг наричаше "суперхората". Те обичаха да
цитират как Ницше казал "Отиваш ли при жена, не си забравяй
камшика", смятаха се за арийци и твърдяха, че "мургавите
нищожества", които свалят германки по морето, са им виновни
за всички нещастия. Единият наистина беше рус, синеок и
висок, но на другия не му мърдаше крематориум по времето на
Хитлер. Повечето им познати ги подиграваха, но беше факт,
че доста хора ги помнеха ясно още от първата среща и
повтаряха смешките им месеци наред. Бяха си намерили
собствен начин да се правят на интересни. Не съм ги виждала
отдавна, но доколкото ги познавам, вярвам, че водят
нормален живот и арийските мокри сънища са изживени с
пубертета.
На 31 декември 2000 от телевизията разбрах, че веселият
купон на площад Батенберг за посрещане на хилядолетието е
украсен и със свастика. Седмица по-късно същият символ се
появи и на протестен митинг на младежко движение. Размахаха
се публично два пречупени кръста и настана страшна истерия.
Започнахме да рисуваме мистичния образ на злото, за да
знаем от какво да се уплашим. В най-лошия случай ставаше
въпрос за оскотели скинари, които прерязват мургави гърла
само като им се развали настроението, а в най-добрия - за
химически опиянени лумпени, на които безделието им е дошло
в повече.
Едно обаче е сигурно - говорим за млади хора, които се
движат на тълпи. Така стават още по-страшни, защото младост
значи много енергия и физическа сила, а и е трудно да се
плашиш от нещо, чието лице можеш да видиш. Ужасът е в
безликото, в масовото. От друга страна всеки един от
статистите под развятата свастика на площада в
новогодишната нощ е главен герой на живота си и ако трябва
да го снима, ще се видят само едри планове. Има родители,
за които е най-доброто дете на света, или приятелка, която
го обича. Фотоувеличения обаче му правят само по
полицейските снимки, а вместо лични истории има досие.
Затова тръгнах на среща с безименното зло. Без
предварителни очаквания. Исках само да разбера кои и какви
са така наречените "екстремисти", слушат ли музиката, която
и аз слушам, как си прекарват уикендите, как са облечени. И
не бях особено учудена, нито разочарована, че на тази среща
дойдоха хора като теб и мен.

ОТЕЦЪТ
И мен ме е страх от скинарите, въпреки че съм
от "етническото мнозинство". Това не ми пречи да надничам с
любопитство на Кравай, където се знае, че се събират.
Повечето там са момчета от немската гимназия, които с
изучаването на езика се поувличат и в усвояването и на
други неща. Първият човек, за когото се сещам, когато
решавам да разбера що за хора са охулваните от всички
ултраси, е отец Георги Гелеменов, всепризнатият тартор на
най-крайните от екстремисткия пейзаж. "Тотална революция!",
казва ми той по телефона, и решавам, че не съм
сбъркала. "Всички мои последователи са млади хора", добавя,
но когато искам да ме запознае с тях, отсича, че няма да
стане. "Момчетата са уплашени, много ги гонят и не искат да
се показват пред никого. Аз ще говоря вместо тях". Срещаме
се на ъгъла на две централни софийски улици и тръгваме към
най-близкото кафене. Нещо потропва до мен, и като се
заглеждам в земята, виждам, че отецът е с шпори. Носи
кожено яке, военни маскировъчни панталони и шапка, която ми
напомня за партизански отряди. Сядаме и си поръчваме кафе.
Ама вие въобще не сте страшен, отбелязвам аз. "Те писаха за
мен, че съм наръгал шофьор на такси, но това не е вярно.
Само веднъж се бих с едни граждани, които искаха да
пробутат наркотици на сина ми. Ударих единия с винкел по
главата". Разказва ми как като малък му викали Професора,
защото непрекъснато мъкнел книги. Израснал е в интернат.
После решил да учи богословие, защото това бил единственият
начин директно да се съпротивлява на комунистическия режим.
До септември 1989 служел в храма Св. Димитър в София, но
после го наказали с отнемане на енорията, защото отслужил
панихида в памет на Йежи Попелушко, полски свещеник, убит
от комунистическия режим. Оттогава е на свободна практика и
наскоро за трети път е кандидаствал да го възстановят, но
още няма резултати. През 1992 с българина от руски произход
Лъчезар Стенин правят опит да създадат партийни структури
на крайните националисти в България, но сподвижникът му
бил "убит от ТИР". През 1993 полицията прави масови хайки
сред привържениците им. "Понабихме няколко цигани, когато
стана онова брутално убийство в Пловдив - на 16-годишното
момиче. Отидохме малко да ги пореспектираме". Оттогава 160
души от София са с досиета. "Взеха им отпечатъци от
пръстите и ги сплашиха. Затова сега не искат да се появяват
никъде". Отецът твърди, че има 6000 последователи само в
столицата. Най-много са в големите градове, защото идеите
им са част от градската политическа култура. Има и
момичета. Повечето са безработни. Падат си по Фюрера,
но "при тях това е повече мода, в България няма почва за
фашизъм, защото няма достатъчно чужденци, които да вземат
хляба на българите. Дори и негри няма да дойдат да работят
за нашите заплати. Светът се опитва да отрече този феномен,
но в трудни години хората търсят своя Спасител". Скинарите
движат на групи от по 4-5 човека, но лидерът в тях е съвсем
условен, защото може да отнесе як пердах от подчинените си,
ако нещо сбърка. "Не успях да централизирам действията им,
защото са своенравни. Но те ме тачат, защото въпреки своите
46 години мисля радикално като тях и искам сигурност за
народа". Гелеменов признава, че лично той не ходи никога на
мач и не обича спортовете, но знае какво правят неговите
хора по стадионите. Не смята, че подражават на английските
запалянковци. Напротив, мило и драго дават да се срещнат с
тях, за да им счупят главите. А със свастиките искали да
кажат на управляващите: "Хитлер е по-добър, затова аз ще
стана негов последовател и няма да вървя след вас". Ако
имат работа, няма да правят така, смята отецът. Събират се
епизодично, особено преди избори, пишат и разпространяват
листовки. Вестникът им е закрит по времето на Жельо Желев.
И клубове не им разрешават да правят. Отец Гелеменов смята,
че Саддам Хюсеин е "железен", харесва Жириновски и дори ми
показва негова визитка, която получил на срещата им в
Ирак. "Хайдер също е достоен човек, но да видим какво ще
направи. Льо Пен е по-мек. Изобщо в света е вредно да си
националист". Националистите в България искат сигурност.
Искат "циганите да не крадат и да не убиват". За връщане на
смъртното наказание са - "за да се стреснат
престъпниците". "Онзи педофил, дето изанисили и уби
момиченцето, трябва да го обесят на площада публично като
терористите от Св. Неделя". Искат наказание за
наркотрафикантите, които изпълняват грандиозен заговор да
размътват съзнанието на българските младежи и да ги правят
по-лесно манипулируеми. "Идеалите ни могат да се осъществят
само с революция. Еволюцията е измислица. Една идея трябва
да се консумира докато е топла, иначе ще се размие. А
властта трябва да се държи с желязна ръка. И е време някой
да поиска отговорност защо сме бедни".
Отец Гелеменов има 5 деца, трима сина и две дъщери, на
възраст от 2 до 12 години. Питам го как би реагирал, ако ги
види в агитките на скинарите и футболните
запалянковци. "Нямам нищо против, стига да не вършат
глупости".
НАЦИОНАЛИСТИТЕ НА ДОКТОРА
Националистическата партия на д-р Иван Георгиев се събира в
малък клуб в центъра на София два пъти в седмицата.
Помещението и цените на водката в него обаче са по-
приемливи за крайните квартали. През свободните от партийна
дейност вечери вътре кротко си пият група квартални
алкохолици. В деня, в който отивам там, има сбирка, но ако
не го знаех предварително, нямаше да повярвам. Пристигам
преди началото на сбирката и откровено ме е страх да вляза.
Когато чувам "Аз си събирам храната от кофите за боклук",
твърдо решавам да изчакам Доктора отвън. Виждала съм го
само по телевизията. Когато идва, най-любезно ме кани да се
настаня където ми е удобно, но предпочитам да остана в
дъното, колкото може по-незабелязана. Наистина има много
млади хора. Мрачни, бледи, не от тези, които срещаш по
клубни партита. Събранието започва с актуален преглед на
политическите събития. От него става ясно, че "членове на
циганската мафия решават съдбините на българите в
Парламента", "цигани убийци се разхождат на свобода",
журналистка еврейка, която "вместо да е благодарна, че тая
страна е запазила дядо й и баща й живи, плюе българския
народ", "Софиянски е нестабилен тип, женен за еврейка,
която явно командва не само вкъщи", и българското
правителство е "колониална администрация на Световното
еврейство, което провежда с нас експеримент". Речите
завършват със "Слава на България!" и "Да живее Четвъртата
империя" и вдигане на дясната ръка напред и нагоре в
характерен поздрав. След събранието оставам да говоря с
група момчета. Отначало не искат да си казват имената и да
бъдат снимани, но после се отпускат и се споразумяваме да
си говорим на малки имена. "Нали сме екстремистка
организация, ако ни разкриете самоличността, ще направим
нещо крайно", казва единият. Сядам на една маса с Бранимир,
на 22 години, учи в Минно-геоложкия, Кирил, 25, учи
история, Юлиян, 30, електромонтьор, Виктор, 15, учи
kомпютри, Васил, 23, учи музика и Ангел, 32, историк.
Започваме с това, че нямат нищо против да ги наричат
националисти, дори се гордеят с това.

Значи си представяте България като държава на чисти
българи, така ли?
Бранимир: Нямаме нищо против арменската общност и
европейците, които евентуално биха дошли в България. И
арабските студенти. Но сме против да живеят като компактни
общности, не като единици, евреите, циганите и турците.
Виктор: И негрите.
Бранимир: Не, негърски студенти също могат да учат тук.
Кирил: Да, ама в тези градове, в които учат негърски
студенти, е най-големият процент на заразени със СПИН.
Бранимир: Да, в този аспект - да.
Защо толкова не харесвате евреите?
Бранимир: Те навсякъде са гонени. Значи има нещо, което
настройва другите народи срещу тях.
А нямате ли приятели евреи?
Васил: Това е невъзможно. Евреинът като личност - доколкото
може да се нарече такъв - не би могъл да бъде приятел на
никого. Ако ти направи услуга, тя ще ти струва много и ще е
с много висока лихва.
А мислите ли, че турците генетически стоят по-долу от
българите?
Ангел: Турците в България в огромната си част са потомци на
ислямизирани българи, така че генетически не се отличават.
Бранимир: Не намесваме религията в случая. За нас
генетиката е по-важна.
Виктор: Нека турците да си живеят в тяхната държава и да си
понесат последствията от жестокостта по време на турското
робство.
Как така евреите са генетически тъпи, като има толкова
световни учени-евреи? Например Айнщайн.
Бранимир: Айнщайн е един, затова постоянно го цитират.
Виктор: Да, направил е много за науката, но грешките, които
е допуснал, с десетилетия са забавили физиката. И той
създаде атомната бомба. И всички, които са участвали в
построяването й, са били евреи.
А коя е най-висшата раса?
Бранимир: Всяка една раса си тежи на мястото.
Не искате ли да живеете като връстниците си в Западна
Европа?
Кирил: А какво значи да живеем като тях?
Да имате същия стандрат, да станете част от Европа.
Бранимир: Високия стандарт на живот всеки го иска. Въпросът
е как ще живеем в духовен план, а в това отношение лично аз
не се стремя към Западна Европа. Не ми харесва националното
обезличаване. Искат всички народи да се омешат, за да не
знае човек какъв е и да стане част от една световна каша, и
по този начин да може по-лесно да бъде манипулиран.
Значи сте едни добри момчета, които не бият никого, не са
радикални и агресивни, така ли?
Виктор: Ние се борим за спасението на българската нация и
всички средства са морални.
Бранимир: Да се разберем ясно. Това, че аз лично не съм
пребил нито един циганин, не значи, че някой циганин не го
е заслужавал. Не отхвърлям силовия метод, ако го наложат
обстоятелствата.
Ходите ли с агитките на Левски и ЦСКА?
Бранимир: Умишлено се свързва този въпрос с агитките, за да
изкарат националистите лумпени и олигофрени.
Какви са тези от агитките?
Виктор: Някои от тях са националисти, на които им избива по
лош начин национализмът. Но повечето са хулигани.
В какви отношения сте със скинарите?
Бранимир: Някои от тях познаваме. Просто идват при нас да
пийнем по бира.
Какво ви свързва с тях?
Бранимир: Те са български националисти, каквито сме и ние.
Познавате ли момчетата от Че Гевара?
Бранимир: На тях им е наслоено от пропагандата, че
пречупеният кръст е нещо лошо и те искат с него да покажат,
че НАТО е нещо лошо. А нямат представа какво е пречупеният
кръст. Те там са петима инфантилни такива, които въобще не
заслужават да се коментират.
Какви други младежки движения знаете?
Виктор: Воини на Тангра. Те са също националисти като нас,
но повечето са от Враца и Бяла Слатина.
Одобрявате ли погромите над циганските гета?
Кирил: Това е реакция, че държавата не си е свършила
работата.
Бранимир: Ако ги няма тези погроми, поне 10 на сто ще скочи
циганската престъпност и циганската наглост като цяло. Това
е някаква минимална спирачка. Показва им се, че от време на
време има кой да ги ступа.
А вие такива работи правите ли?
Всички: Не.
Или няма да кажете?
Кирил: Ама вие какво искате от нас?
Ами да ви разбера какви хора сте. Не съм от полицията.
Васил: На това също сме свикнали.
Кирил: Защото ни задавате такива въпроси, че ние едва ли не
трябва постоянно да се оправдаваме.
Бранимир: Само ще ви дам един пример. Ние се бяхме събрали
5 души и слушахме немски маршове от войната.
Васил: Ето ги (слага два диска на масата). Текстовете и
музиката им са писани в периода 1874-1915. Това е преди да
дойде Адолф Хитлер на власт. В тези 48 марша - а ползвам
достатъчно добър немски, за да си ги преведа - не можах да
открия нищо нацистко, нищо фашистко, нищо което подтиква
към насилие.
Бранимир: Там се пее основно за момичета, цветя и вино.
Е, не можете да ме убедите, че сте ги слушали, защото ви
харесват само музикално.
Бранимир: Не се и опитваме. Но дойдоха 5 коли с поне 20
ченгета, а ние бяхме 5 души. И всеки един го сложиха в
отделна кола, снимаха ни в Нощен труд и така нататък. Ето
за какво харчат парите на данъкоплатеца. Тези 20 ченгета
вместо да се занимават с нас, не можаха ли да хванат по
един наркопласьор?
Васил: Айде, не по един, а поне един. Даже бяха 6 коли,
защото едната остана празна. А когато ни закараха в
районното, дори паспортите не ни поискаха. Съседите се
обадили, че сме били 40-50 души, със знамена, че дори и с
оръжие.
Така ли беше?
Бранимир: Не, бяхме 5 човека.
Васил: Съжалявам само, че не успяхме да си допием бирата.
Бяхме си купили по 2 бири на човек, а полицаите ни
развалиха веселието.
Опасни ли сте?
Кирил: По-скоро аз самият се чувствам застрашен, че
държавата не защитава правата ми на гражданин.
Виктор: Ние сме опасни само идеологически, защото
предлагаме алтернатива на тяхната лъжа.
А защо се поздравявате с хитлеристкия знак с вдигната ръка?
Виктор: Това е древен български поздрав. Така гладиаторите
са поздравявали императора, но те не са били от римски
произход, а примерно траки, т.е. - българи.

Те имат обяснение за всичко. И за това, че свастиката е
древен индийски символ, че българските царе с еврейска кръв
не са направили нищо за страната, защото заговорът на
евреите не е от вчера. Цитират по памет документи и
исторически източници, подкрепящи идеите им. През цялото
време се опитвам да насоча разговора към тях, да ми
разкажат за себе си. Какво ги вълнува, каква музика
слушат. "Ами най-различна", е всичко, което ми отговарят. И
четат всякакви книги, но предимно исторически. Говорим само
за политика. Безкрайни теории на различни учени, които
чувам за първи път. Струва ми се по-вероятно на 20 години
за теб да е трагедия това, че той или тя е пропуснал/а да
ти се обади вчера, а за тях е трагедия това, че 90% от
българите не знаят кога е избухнало Априлското въстание, че
на разни чуждестранни студенти, които си плащат, им
позволяват да застрашават със СПИН живота и здравето на
населението, че не позволяват на партията им да участва в
изборите, като ги карат да си плащат бюлетините. Знаят
всичко за 4%-ните граници, за влизане в Народното събрание
и как управляващите могат да направят така, че да не пуснат
малките партии. Тръгвам към спирката с едно от момчетата,
което е в моята посока, и то продължава по пътя да ми
говори за политика, докато аз се чудя откъде да си купя
цигари.
КОМУНИСТИТЕ ОТ ЧЕ ГЕВАРА
Хронологически последните звезди на екстремисткия хоризонт
за комунистите от младежкото движение Че Гевара. Всички сме
свикнали с репортажите за скинари, пребили някого, но как
комунисти спонтанно протестират против "фашистите от НАТО",
е сравнително ново за медийния ни живот. Оказва се обаче,
че не ги били разбрали, защото те "художествено изменили
натовския кръст в свастика, за да покажат, че тези от пакта
са фашисти". Арестуваха ги за хулиганство и след 24 часа ги
пуснаха. Сега тече следствие, което ще реши дали да ги
съдят. Заплашват ги 2 години затвор или незнамсиколко часа
обществено полезен труд. Когато се обадих в дома на лидера
им Илиян Обретенов, се оказа, че пак са го викнали в
районното. Майка му почти плачеше в слушалката. Само преди
няколко месеца момчетата от Че Гевара се държаха потайно и
не обичаха да ги снимат. Сега внимателно нареждат часовете
за даване на интервюта. "Те вече на толкова места ни
показаха, че няма какво да се крием", ми казват, като ги
питам може ли да ги снимаме. Канят ме в дома на лидера им
Илиян. Когато влизам, от скромния панелен апартамент си
тръгва екип на Нова телевизия. В хола има червено знаме
метър на метър с лика на Че Гевара и сърп и чук. Там освен
Илиян, 38-годишен, художник-аниматор, са още Иван, 25,
библиотекар и Стефан, 17, ученик. Значи не само при
националистите възрастовата граница е ниска. Черпят ме със
сок Степ и ми дават салфетки, защото съм ужасно хремава.
Никой от тях не пуши и не пие.

Как се събрахте в това движение?
Илиян: Събраха ни протестите пред американското посолство
по време на бомбардировките в Югославия. Преди това не се
познавахме. И никой от нас не е членувал в компартии. Сега
има двама вече, които членуват
И колко души сте?
Илиян: Ами малко сме, защото сме младо движение. Нямаме
клуб или нещо такова. Събираме се по къщите, говорим си.
Започнахме да си правим и библиотека на движението. Ето
това са книгите.
Какви са те?
Илиян: Предимно марксистко-ленинска литература. Обаче четем
и Учението на Мусолини. Фашизма той го е измислил. Това е
елементарно учение. Като лекарство против всичко. Винаги е
ясно кой ти е виновен, какъвто и да ти е проблемът. Имаме и
Фашизмът на Жельо Желев.
И защо ви обявиха за радикални елементи?
Илиян: Защото искаме диктатура на пролетариата. Но при
капитализма също има диктатура, само че на капитала.
Добре де, тези, които имат повече пари, не са ли работили
повече от другите, не знаят ли повече от тях?
Иван: Не, крали са повече от другите.
Илиян: Те са по-хитри, по-бесрамни и по-егоистични от
другите. Нямат сметка да плащат много на работниците,
защото това ще ги направи независми.
Радикално младежко движение ли сте?
Илиян: Не мисля, че трябва да се спекулира с думата
революция и радикализъм. В цялата история на човечеството
процесите протичат революционно. Еволюция има само когато
човекът е в хармония със заобикалящата го среда и с
природа - в това, което наричаме първобитен комунизъм.
И как изглежда една революция според вас? Нали това искате?
Иван: И как разбрахте, че това искаме?
Ами нали я харесвате?
Иван: Тя ще дойде, когато няма експлоатация на човек от
човека.
Илиян: Революцията постоянно тече. Тя не е само въоръжена.
Иван: Искаме да се стигне до по-добро общество по мирен
път.
Илиян: Но за това човек трябва да преодолее егоизма си. Той
се задейства в едно нехармонично общество, защото хората
постоянно трябва да оцеляват.
И как ще го хармонизираме това общество?
Илиян: Единият път е чрез осъзнаване. Но ако народът е
много експлоатиран, той вдига бунт. Това е един катализатор
на процесите, които иначе текат по-бавно.
Иван: В Декларацията за независимост на Щатите е записано,
че народът има право на революция, в случай, че
управляващите злоупотребяват с него.
Защо отидохте да протестирате пред американското посолство
по време на бомбардировките в Югославия?
Илиян: Защото американците, които са награбили толкова
много отвсякъде, изведнъж решават, че Балканите трябва да
са тяхна зона и да поразчистят малко тези, които са против.
Чупихте ли нещо там, хвърляхте ли?
Илиян: Не, иначе отдавна да сме в затвора.
А какво точно ви се случи сега с този натовски кръст, който
вие го бяхте художествено променили на хитлеристки, пък не
ви разбраха?
Илиян: Ами лозунга ни го отнеха в полицията с акт за
изземване. И решиха да ни изкарат, че правим пронацистка
пропаганда. Ние искахме да покажем, че НАТО е една нова
фашистка структура. Те предпочитат да репресират
антифашисти като нас, а се правят, че не забелязват тази
нацистка вълна, която се надига от времето на тъй
наречената демокрация и тероризира цял народ.
И къде я тя?
Илиян: Това по стадионите е само повърхността. А сега
излиза наяве, че управляващите нехаят. Всъщност тези, които
развяват свастиките, повечето и те са като нас - от бедни
семейства.
Защо го правят? Познавате ли ги?
Илиян: Правят го, защото животът им е много беден откъм
емоционални и културни преживявания. Комплексирани млади
хора. А като влязат в глутница, която с някакви романтични
краски представя фашизма и нацизма, започват да се чувстват
нужни. Като са поединично по рейсовете и по улицата, са по-
ниски от тревата, тихички. А в глутницата стават страшни.
Едва ли остана някой в София да не е виждал как се гонят
цигани и как се малтретират негърчета. Видя се по
стадионите как се трошат седалки, как се убиват и хора.
Някой от вашето движение имал ли е проблеми със скинарите?
Илиян: Имаше такова нещо. Но не искаме да ги разказваме
тези неща, защото виждаме, че властите предпочитат да гонят
нас и не знаем тези, които са малтретирали нашия човек, чии
деца са.
Защо решихте да се занимавате с политика?
Илиян: Политиците се занимават с нас, а искат да сме
аполитични. А какво значи това - да си затворим очите, да
не виждаме как ни работят и манипулират. Така е много
удобно. Забележете, че на запад с леви идеи са предимно
млади хора. На събитията в Сиатъл, в Давос, в Прага,
навсякъде протестираха млади хора.
При вас има ли момичета?
Илиян: Има, ама ги крием.
Иван: След тези събития, които показваха по телевизията,
техните така са ги свили. Не им дават да излизат от къщи.
Впечатляват ли се, като им говорите за революция и за Че
Гевара?
Иван: Зависи какъв тип са. Ако си падат по материалното -
не. Но ако са по-духовни - да.
И кои са повече?
Иван: Ами от първия тип, очевидно.
Стефане, вашите харесват ли това, което правиш?
Стефан: Ами не много.
Те с какви убеждения са?
Стефан: С леви, обаче не мога да кажа, че са комунисти.
Значи си по-голям комунист от тях?
Стефан: Да.

Пак си говорим само за политика. Дори с това 17-годишно
момче. И те четат всякакви книги и слушат всякаква музика,
нищо конкретно. И те ме преследват дори в коридора, когато
си тръгвам, за да ми разказват как всички работодатели
трябва да спазват 8-часовото работно време, за да могат
работниците да се усъвършенстват. А е неделя и аз
фактически работя, но как да им обясня колко е хубаво
работата да ти е интересна и да не я чувстваш като работа,
а като забавление, за което ти плащат. Те не са бивши
комсомолски секретари, изпаднали в безтегловност в новото
време. И не че няма какво интересно да разкажат за себе си.
Илиян от 7 години е вокалист и соло-китарист в рокгрупа,
която прави разработки на български народни песни и свири
блус. "Нещо като античалга. От тогава съм идеен противник с
Васко Кръпката, защото той твърди, че неговата банда първа
в България е свирила блус". Той е сред основателите е на
фенклуба на Бийтълс Жълтата подводница, дори е измислил и
емблемата. Слуша музика от 60-те и смята, че тя също е вид
протест срещу системата. Освен това е основател на Орловия
кръг, общество, което се интересува от живота на
Североамериканските индианци. Събират се да си говорят за
вождове и шамани, после издават книги. Напуска, защото
хората от кръга започват да си вярват, че са индианци и
задълбават здраво в мистика, изпълняват редовно ритуали.
Свързани ли са с приемането на някакви вещества, питам
аз. "А, не знам, вече не се събирам с тях". Иван тренира
карате в един от най-големите клубове в София, но "много се
комерсиализира и вече не ходя там. Сам си поддържам
формата". Прави представление по Христо Смирненски в
самодейна театрална трупа. Канят ме и аз да стана член на
движението Че Гевара, но отвръщам, че засега ще се
въздържа.

Стефан тръгва да ме води на спирката и да посрещне още хора
от движението. Идват две момчета и едно момиче, които без
да ме знаят коя съм, го поздравяват със "Здравей бе,
звезда!" След като подслушвам каквото ми трябва, се качвам
на автобуса.
Вкъщи слушам касетата с разговорите отново и отново, докато
батериите свършват и почва да влачи. Мъча се да се сетя за
някоя подробност, която да ми подскаже защо тези момчета
знаят как изглеждат арестите отвътре, а аз - не.

Може би защото когато си млад, много искаш нещо да зависи
от теб. Ама така яко, че само като си помислиш, че не ти
харесва, и веднага да се промени. Да си правиш седяща
стачка, да вдигаш шум, да те снимат по телевизията и след
това наистина да последва нещо. Само че за седяща стачка се
иска разрешение в общината, а това не се преподава в
училище и не се говори на сбирките на агитките на Левски
или ЦСКА. Мятането на камък по някоя витрина е един миг на
ярост, олеква ти, но арестът след това е поне 24 часа. В
същия този миг на ярост, в зависимост от самоконтрола, може
да се пролее и кръв. И през следващите 24 часа в ареста
много да съжаляваш. Може да се случи и друго - да си
изградиш цяла идеология около грешката и безпомощността си
или да се скриеш зад чужда, макар и отречена теория, за да
се оправдаеш. Когато не ти стига самочувствието, може да
тръгнеш и с тълпата и без химикали да се надрусаш от
всесилието й. Всичко може да се случи.


След игралния филм вечер по Канала тече съобщение, в което
хора с ментални и физически увреждания ни призовават да ги
разберем и приемем. И въпреки че с досада го изчаквам да
свърши, знам, че с него някой ме моли за помощ. Като
момчетата, за които разказвах. С поведението си те молят за
същото. И ако за тях може да се напише същото телевизионно
послание, то сигурно ще звучи така : "Ние сме млади хора,
които не харесват това, че по улиците се убива, изнасилва и
ограбва, че се продават наркотици и умират наркомани, но не
знаем какво да направим, за да го спрем. Освен това сме
бедни и нямаме пари да ходим по клубове, да упражняваме
екстремни спортове и да обикаляме света, а пък ни е скучно
и имаме хормони и адреналин в излишък. Искаме да живеем
добре веднага, на секундата. Искаме да покажем, че ни пука,
че имаме високо чувство за отговорност, за което някой да
ни харесва. И настояваме за полагащите ни се 15 минути
слава. Приемете ни!"

Взето от страницата на ratnik .

От автора на блога:

Що за "националист" е Гелеменов, можете да прецените от това видео и особено от позицията му за сегашното "българско" правителство и премиер:











Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене