В берлинските училища стартирал проект „90 минути за сексуалното многообразие”. Неговата цел е да запознае подрастващите с нетрадиционните форми на любовта. При това особено внимание се отделя на класовете, в които преобладават ученици с миграционни корени.  Методиката на „90 минути за сексуалното многообразие” е разработена от Съюза на сексуалните малцинства в Берлин и Бранденбург и е поддържана от берлинския сенат. Последният разбира се дори е оказал финансова помощ при подготовката на учебни пособия за провеждане на такива занятия по етика в училищата. В Берлин кметът Клаус Воверайт обявил на цялата страна: „Аз съм гей и всичко е о`кей!” Берлин е толерантен, защото от неговите три милиона жители 450 хиляди са пришълци от 189 страни в света. Друг пример за толерантността на немската столица е фактът, че в района на Шьонеберг по двете страни на улица „Мартин Лютер” са разположени гей-квартали със своя инфраструктура – кафенета, магазини, хотели, обществени организации на гейовете и лесбийките. На тази улица живее и Кристине Теске, майка на три деца, дълбоко религиозна, учителка по етика в гимназия „Роберт Блюм”. На уроците си тя обяснява на учениците си, че ако момиче обича момиче и момчето – момче, това е също така нормално, както ако момче обича момиче или момичето момче. В рамките на уроците по етика учениците обсъждат различни теми: какво е щастие, смисълът на живота, толерантността, справедливостта, дискриминацията. Целта на учителката е да помогне на учениците да си формират собствено мнение по различните аспекти на живота в обществото.

„Проблемът за хомосексуализма аз за първи път го тематизирах в своите уроци по молба на Съюза на сексуалните малцинства разказва учителката. – И бях удивена от реакциите на своите ученици – тя беше по-друга, отколкото очаквах.”

В 8-и клас, в който изнасяла уроци „90 минути за сексуалното многообразие”, от 30 ученика с чуждестранни корени били 21. Основно това били от турски, арабски и рускоезични семейства. Според Теске в турските и арабските общини темата за хомосексуализма е табу. В клас учениците за първи път можели да говорят на тази тема не на равнище обидни и унищожителни анекдоти, а по същество.

Разговорът за хомосексуализма станал възможен благодарение на съдържателната брошура, счита Теске. В нея например можело да се намери диалог между подрастващите Кай и Мурат, по време на който става ясно, че двамата имат общ познат гей, дори Мурат му симпатизира и сам се опитва да признае своята нетрадиционна ориентация.

„Текстът във форма на диалог, прочетен на глас, дава възможност на учениците да влязат в ролята на други свои връстници. В диалога има не малко фрази и мисли, които извеждат на конструктивен разговор” – споделя своите наблюдения педагогът. След прочитане на текста в класа започва обсъждане: учениците без шум и с приглушени емоции си казват мнението и с интерес изслушват разсъжденията на съучениците си.

На урока учителката демонстрира илюстрации на три плаката, на които са изобразени целуващи се подрастващи: девойка с младеж, момче с момче и девойка с девойка. „У някого целуващите се младежи и девойки може да предизвикват недоумение, но като цяло реакцията е адекватна” – отбелязва Теске.

По материали на Deutsche Welle