Няма да се спирам в подробни коментари на събитието , то бе отразено от медиите и всеки може да си направи изводите. Но нещастията, както е известно , се движат в чифт. Едната криза върви ръка за ръка с друга – умствената. Тя се свежда до свръхпроизводтсво на кретенизми и на техните създатели. Кризата все някога ще свърши. Но човешката глупост, особено в нейния български вариант е почти безсмъртна.

   Винаги съм твърдял, че лицето Борисов е просто диктатор, успял с измама и значителен финансов ресурс от заинтересовани кръгове зад граница да накара обикновените хора да повярват, че е взел присърце техните интереси. Поредният фарс бе с посещението на Расмусен. Но неслучайно Борисов е известен сред незаслепените от пропагандата не като премиер на България , а много по-прозаично : Боко Тиквата !

   На критиците ще припомня негови думи малко след спечелените миналата година избори : “Сега ще трябва да съм като човешки ресурс в идващите няколко години, но щом трябва ...” . Интересно признание на Батман, не мислите ли ? Чии човешки ресурс трябва да е той ? За да ви насоча към отговор, ще сравня неговото издигане на власт с шахматна задача. От самото начало се знаят възможностите на страните , а в този случай преследваният резултат е предварително известен – троен мат за обикновените хора .

   Обичам сравненията и нека ви предложа още едно : човек носи на алкохол до определена степен, за едни е 100 грама, за други 600... Така е и с лъжите – за един една, за други – 10. Сегашната пропаганда се е погрижила да прескочи границите на всеки един . Когато е напълно упоен и безпомощен, човекът почва да вярва в чутото. После махмурлукът го мъчи, докато не включи отново телевизора или отвори вестника за да повтори и потрети. Да си ходи пиян – залян под действието на бутилката с етикет “Борисов” и по възможност да не изтрезнява.

   По-долу давам линк към блога на един достоен и незаслепен от тази пропаганда човек , който изрича много истини за реалната ситуация  :

http://bg-future.spaces.live.com/blog/

   И накрая , вместо заключение – един стих от известния Ерих Кестнер :

       ...Свободни сме ! И дума да не става !

       Свободни сме ( Доколкото ни дават ! )

       Пак можем, щом премръзнем, да треперим,

       Пред пълните витрини да се зверим,

       Със празен джоб “безгрижно да живеем”,

       Да дишаме безплатно, да се смеем,

       Да пукнем, ако щем, сме с пълно право !...

       И – продължи ли тъй – във строя пак

       Със бодра стъпка да ударим крак !

       Свободни сме ! Какво ли ни остава ?...