Ирина Репьова

превод: Стефка Тотева

Интересен текст, подписан от Александър Тимофеев се появи на сайта „Руски свят. Украйна”. В него се разказва за механизмите на ръководство на световните финансови структури от две семейства - Ротшилд и Рокфелер. И тук на преден план излизат ръкотворните глобални войни и революции, като че ли извършвани в името и за благото на народите, а в действителност - за благото на апостолите на Златния телец.

През 1815 г. петимата братя Ротшилд работят за обезпечаването на доставка от злато за армията на Уелингтън /с посредничестовото на брата Натан в Англия/ и за армията на Наполеон /с посредничеството на брата Яков във Франция/. Тактиката за финансирането на войниците от двете страни се повтаря после отново и отново. Да вземем като пример наполеоновите войни, които отнеха живота на 1 милион и 400 хиляди до 1 милион и шестотин хиляди души. В тези широкомащабни военни операции са въвлечени всички страни на Европа, а също така Египет и Османската империя.

Смесицата от безкрайни сражения и разбити човешки съдби е послужила за прекрасно прикритие на производството на пари. Докато католиците се борят с протестантите и православните, докато върви съревнование на политическото честолюбие и пълководческите таланти, семейството на Ротшилд извлича не малко ползи от създаването на банкови мрежи Лондон - Париж - Франкфурт на Майн - Виена - Неапол. Инвалидите на Франция получиха дворец, техен последен дом в Париж, а френското разклонение на семейство Ротшилд спечели от тези войни 600 милиона франка, което със 150 милиона превиши капиталите на всички останали банки в страната. Впрочем кланът на Ротшилд произхожда от хазарите, които се оказали в Европа след разгрома на Хазария.

Още през 1694 г. Банката на Англия е станала частна. Иначе казано - била приватизирана. Към това подтикват днес и руската Сбербанк. В резултат от наполеоновите войни Натан Ротшилд присвои банката на Англия. Масоните, които в началото на 19 век въвлякоха Русия във война с французите и Франция, бяха спонсорирани също от семейство Ротшилд.

Когато Наполеон започва накрая да разбира, че е само винтче в чужда машина, той бе моментално отстранен чрез военната авантюра при Ватеpлоо. Но тук има още нещо. Сега нашата страна се сблъсква със същия този механизъм. Нас ни въвличат във ВТО /Световната търговска организация - на български СТО/. Щом като Наполеон се опитва да възпре външната търговия да не управлява държавата, Франция да внася средства в собствения си аграрен сектор и промишленост, тоест в живота на своята нация, точно тогава режимът му пада, а самият император завършва в изгнание на безлюден остров.

През 1816 г.когато Русия е изглеждала посипана с лаври като „освободителка на Европа”, фамилията Ротшилд конторолира в Англия вече значителна част от златните запаси. Даже нещо повече - тя фиксира тяхната цена. Приемането на златото в качеството му на реален изпълнител на книжните пари е означавало тогава и сега само едно, че членовете на семейството Ротшилд, живеещи в различни страни, два пъти на ден се договарят помежду си за цената му и го продават и препродават, припечелвайки от разликата, която изпомпват от джобовете на купувачите.

Затова, когато ни показват в американските филми „гениални” участници в борсовите спекулации, които тъй да се каже умеят да осъществяват делови прогнози, трябва да разбираме, че това е картина за глупаци, които просто трябва да повярват в това, което го няма. С лъжа и хитрост спекулата надува цената на златото. А реалната стойност на продукта може да се оцени само с вложения в него труд.

Когато малко по-късно руската рубла се изравнила не със златото, а със среброто, което международните банки не можели да контролират, против Русия е започнала Кримската война. Една англо-френска ескадра прави десант в Балтийско море, друга в Петропавловск на Камчатка, трета - турско-френско-английска /60 хиляди души/ - в Крим. И макар че Русия печели повечето военни сражения, тя губи на дипломатическо ниво. Вина за това носи министър Карл Робърт фон Неселрод, евреин по майка, с протестантско вероизповедание.

Войната винаги е довеждала до дефицит бюджета на страната. А в този момент в Русия вървяла реформата за освобождаването на селяните от крепостна зависимост. Тя само така се наричала „освобождаване”. В действителност тази „свобода” заробвала селските общини, като ги принуждавала колективно да плащат на помещиците пари за откупуване на земята. За осъществяването на реформата бил получен голям външен заем, предоставен на нашата страна от английския клон на семейство Ротшилд. Когато дошло времето да се плаща дългът, САЩ принудили Русия да им продаде Руската Аляска.

По време на гражданската война между Севера и Юга в Америка семейство Ротшилд пак финансира двете воюващи страни: лондонската банка - армията на Севера, а парижката - армията на Юга. Като научил за това Ейбрахам Линкълн отказал да изплаща на банките огромните проценти. Неговата съдба е известна на всички. Той е бил убит, така да се каже, от изстрел на самотен терорист. Някои изследователи намират много общо между обстоятелствата за смъртта на Ейбрахам Линкълн и на Джон Кенеди. Символично, и двамата са били убити в петък, в деня на Разпятието на Христос. Двамата убийци на президентите на САЩ са били премахнати още преди влизането им съда. По Ейбрахам Линкълн стреляли в навечерието на Великден, а по Кенеди в навечерието на Деня на благодарността.

Печална и преждевременна е смъртта на Александър Втори. Той отказал на фамилията Ротшилд при опитите й да създаде контролирана от нея Централна банка на Русия. Такава борба срещу фамилията водел в САЩ и Линкълн. И двамата загинали.

Фамилията Ротшилд станала също така таен механизъм и за руско-турската война, тя се прицелвала и в борсовите спекулации с нефт. Но тя също се стремяла към нефтените запаси на Батуми. И Ротшилдовци постигнали своето през 1886 г., когато купили акциите на Каспийско-Черноморското нефтопромишлено и търговско общество. Механизмът на операцията бил следният. Кредитирането на банките в Русия ставало за 6 процента годишно. Ротшилд започнал да отпуска кредити под 2-3 процента. “Евтините”пари само на външен вид били евтини. В действителност те се отпускали като гаранция за придобиването на произведения нефт. Така Ротшилд концентрирали в свои ръце едрите партиди бакински нефтопродукти и наложили пълен контрол над транспортирането на руския нефт за износ.

Рокфелерови поискали преразпределяне на пазара. Както свидетелстват документите на Конгреса на Съединените щати, Джон Д.Рокфелер от първите години на 20 век е оказвал финансова подкрепа на Ленин и Троцки, тя била засилена особено след неуспеха на революцията от 1905-та година. Тази дейност била най-активна през януари 1917 г., когато партньорът на Рокфелер, банкерът Яков Шиф, започнал да дава пари на Троцки.

Рокфелер получил правото за продажба на руски нефт през 1926 г. Нюйоркската компания „Standart Oil”, принадлежаща на тази фамилия и нейният партньор „Vakuum Oil Company” чрез „Chase Manhattan Bank” сключили договор за продажба на съветски нефт в европейските страни. В същото време Джон Д.Рокфелер предоставил на болшевиките заем от 75 милиона долара. А през 1927 г. „Standart Oil” построила в Русия нефтопреработващ завод.

А. Тимофеев пише, че американският конгресмен Луис Макфадън, председател на Банковия комитет на Палатата на представителите, казва следното пред членовете на Конгреса на 10 юни 1932 г.: „Отворете документите на Военторг - търговската организация на съветското правителство в Ню Йорк, на Госсторг - главния орган на търговската организация на Съветския съюз и на Държавната банка на СССР и ще бъдете учудени от това, колко от парите на американците от хазната на Съединените щати са отишли в Русия. Проверете какви сделки са се осъществявали между Държавната банка на на СССР и „Standard Oil” Ню Йорк”.”

Макфаден се е занимавал с разследването на манипулациите на Федералния резерв, контролиращ американското ковчежничество. Има три покушения върху живота му. И накрая той умира при неизяснени обстоятелства. Фамилията Рокфелер изтъргувала от СССР изключителните права в сферата на нефтената търговия. В замяна Съветският съюз получил машини, технологии и заводи, кораби и самолети. Дейвид Рокфелер през 1964 г. се срещал с Никита Хрушчов, в 1973 г. - с Алексей Косигин. При всички случаи са се обсъждали въпросите за разширяване на търговско-икономическото сътрудничество. През 1989 г. Дейвид Рокфелер се срещнал и с Михаил Горбачов. Следващият път се видели в Москва през 1991 г., малко преди пуча. През 1992 г. Горбачов е бил на гости на Рокфелер в Ню Йорк. Като резултат от срещата Горбачов спечелил 75 милиона долара за създаването на своя фонд.

Ротшилдовци също готвели заговор срещу СССР. Надявайки се да нанесат удар на Рокфелер, те нанесли удар върху нашата държава. Отначало същият този Михаил Горбачов санкционирал създаването в Москва на международната търговска „Банка за обществено финансиране и кредитиране на национални програми”. За основа са използвани пари от швейцарската банка на Ротшилд BanquePrivee Edmond de Rothschild. Те претендирали да имат тотален контрол над икономиката на Съветския съюз. Намесила се КГБ, като заявила, че ръководителите на редица съвместни предприятия, включени в създаването на Банката на Ротшилд, са свързани с международната мафия. Тогава Ротшилдовци започнали да финансират перестройката.

Вече ни е известно, че зад гърба на Михаил Ходорковски също стояла фамилията Ротшилд. Ходорковски е бил само номинален владетел на „ЮКОС”. И се говори,че той не би лежал в затвора, ако не е била фамилията Рокфелер, която се стремила да погълне „ЮКОС”, но потънала в глоби за финансовите си машинации и липси в американския бюджет.

Днес Рокфелер са диво раздразнени от това, че фамилията Ротшилд е сложила лапата си върху сътрудничеството в арктическия район на РФ. “Именно в това се крият и корените на днешните съдебни разследвания, в чийто ход съвместното предприятие ТНК-БР се опитва да оспори тази сделка” - пише А.Тимофеев.

Натаниел Ротшилд обръща внимание и на компанията „Башнефт”, която спечели конкурса за разработка на две твърде перспективни находища - Требс и Титов, а също и на „Русснефт”, с намерение да изкупи акциите, принадлежащи на АФК „Система”, собственост на руския олигарх Владимир Евтушенко. В сферата на наинтересите на фамилията Ротшилд попадат и други ресурси. Натаниел Ротшилд отдавна дружи с О. Дерипаска - възлов акционер на РУСАЛ и добър познат на В. Потанин - съсобственик на „Норникел”.

През януари 2011 г. е създадена инсталация, работеща на основата на студения термоядрен синтез и позволяваща да се произвежда изключително евтина електроенергия с използване на водород и никел. А „Норникел” е най-големият световен производител на този метал. „Норникел” отказва да допусне нови лица в ръководството на компанията. И Тимофеев изказва предположението, че някои „заинтересовани структури”, претърпели фиаско за получаването на контрол над „Норникел”, са взели мерки, щото внедряването на технологията, позволяваща да се получи евтина електроенергия като се използва никел, да бъде забавено. Борбата за „Норникел” ще продължава. Има интереси на Ротшилдовци в Белорусия.

Но ние трябва да помним думите на сваления Наполеон, че „парите нямат своя родина, а финансистите не са патриоти”. Именно предшествениците на Ротшилд са си взели за герб или символ звездата със шест лъча. Този знак от племето на Дан, едно от 12-те библейски колена на синовете Израелеви, означава в кабалистиката числото 666. Както е писал на времето богопомазаният Сергей Нилус в книгата си „Антихристът е пред портите”, това е и неговият печат. Юдеите до 18 в. не са считали звездата със шест лъча за символ на юдаизма. И сега много от тях не са съгласни и не го признават. Но именно от хазарските кръгове на данитяните-кабалисти са произлизали хората, които са се стремили да обновят юдаизма, счита политологът Татяна Грачова. Религията започва да се превръща в идеология. А хората избират идеологията си сами и го правят съзнателно.

Като проводник на тази идеология е банковата мрежа на Ротшилд и Рокфелер, търговците и комерсантите, на които им било разрешено да пресичат граници, Мата Хари - разузнавачи и шпиони… Например, като се знаело, че Англия печели войната, фамилията Ротшилд дава указание на своите мрежи да продават английски облигации, като разпространяват слуха, че Англия търпи поражение. Участниците на пазара започват масово да продават английски облигации на безценица. Ротшилдовите мрежи започват да ги изкупуват. А когато Англия победила във войната и цената на облигациите стремително полетяла нагоре, Ротшилдовци се оказали с двадесеткратна печалба и поставили под пълен контрол британската икономика. След икономическата окупация винаги идва и политическата.

Натан Ротшилд писал: „Който контролира печатането на парите, контролира и правителството.” Ротшилдовци чрез Великобритания са направили много и за създаването на Израел, който избира за свой символ тяхната звезда със шест лъча. Когато през 1914 г. Ротшилд контролира трите главни информационни агенции в Европа: Wolff /Германия/, Reuters /Англия/, Havas /Франция/, тогава използва Wolff, за да склони немския народ да води война.

„Кристиан Раковски /Хаим Райковер/, бившият кървав диктатор на съветска Украйна, личен приятел на Троцки, един от основателите на комунистическия интернационал, член на ложата на илюминатите и бивш съветски посланик в Париж, на разпита през 1938 г. прави шокиращи разкрития за революцията и плановете на Ротшилд - пише Татяна Грачова. - Той потвърджава, че илюминатите-Ротшилдовци са планирали да използват комунизма за налагането на световна диктатура на свръхбогатите”.

Обърнете внимание - не диктатура на пролетариата. Защо именно троцкизмът е имал намерение да смачка Русия? Жената на Троцки, Седова е била дъщеря на Животовски, който е бил в обединение с банкерите Варбург, партньори и роднини на Яков Шифф. Тук се крие и причината за това защо троцкизмът е жив и до днес. Тази идеология се подхранва в световен план с огромни пари.

Керенски проправя пътя на Троцки. Счита се, че ако гражданската война в Русия е била резултат от борбата на политически партии, то тя би завършила бързо. Тази война е подхранвана и разпалвана. С това се обяснява и нейната жестокост. Войната между „белите” и „червените” се оказва много по-жестока от Първата световна война. Това не е само война, а целенасочено изтребване на народите с цел максимално отслабване на Русия, чийто природни ресурси е трябвало да преминат в ръцете на тези, които хвърляйки предизвикателство към Бога се опитват да го подменят със Златния телец и така да завладеят света.

На разпита Раковски казва: „…След смъртта на Ленин, когато Троцки остана сам със Сталин, който беше започнал трескавата си дейност, ние вече предвиждахме своето поражение в Централния комитет. Трябваше бързо да се ориентираме в ситуацията и затова решихме да се престорим, че сме съюзници на Сталин, да станем сталинисти, още по-големи от него самия, да започнем да изпадаме в крайности и по този начин да саботираме политиката му. Останалото го знаете.”

Тяхната дейност е източник на нови политически репресии. Но и по-късно - вече Хитлер - също е финансиран от Ротшилд. Ротшилдовци са причина за Холокоста (Прочие, вече тук, а и не само се доказа, че това е крайно пресилена дума, меко казано...). Хитлер трябваше да довърши делото на Троцки. Като виждат, че Сталин не може да бъде свален чрез държавен преврат, те решили да направят това, което било направено с Николай Втори. Според някои източници Хитлер е бил роднина на фамилията Ротшилд по майчина линия(Недоказано твърдение, по мнение на автора на блога.).

Всъщност приликата на смъртта на Линкълн и Кенеди се обяснява с това, че последният е подписал Указ 11110, който връщал на правителството на САЩ правото да пуска в обръщение пари, като не се съобразява с принадлежащия на Ротшилд Федерален резерв. След шест месеца Кенеди е убит по същата тази причина, поради която е убит Линкълн през 1865 г., а също така и Александър Втори - през 1881.

През 1995 г. експертът в областта на атомната енергия Кити Литъл потвърждава,че Ротшилдовци контролират 80 процента от световните запаси на уран. Армията на банкерите е свързана и със създаването на генното оръжие, и с наркотиците. В края на януари 2009 г. Изпълнителният директор на Управлението на ООН по наркотиците и престъпността Антонио Мариа Коста казва в интервю за австрийския седмичник „Профил”,че парите от наркотици са „единственият на дадения етап ликвиден инвестиционен капитал. Във втората половина на 2008 г. ликвидността беше главен проблем на банковата система и по този начин ликвидният капитал стана важен фактор”. Получава се така, че парите от продажбата на наркотици са нужни на правителствата, за да спасят държавата от икономическата и финансова криза. Това е чисто сатанински подход. Към властта със всякакви средства. И като равносметка - власт на канибалите.

Ето сега се твърди, че оранжевата опозиция в Москва формира екстремистка нелегална съпротива от бивши военни, за да вземе властта по „дамаски сценарий”. Това е тезата на генерал-майорът в отставка от милицията, екс-главата на русийското бюро на Интерпол Владимир Овчински. Своята гледна точна известният криминолог изложи на 15 май на кръгла маса в Обществената палата на РФ, където представителите на МВД и на опозицията се опитваха да разберат кой е провокирал безредиците на 6 май.

Радикал-провокатори на 6 май нападнаха служителите на полицията. Те бяха с маски и хвърляха по полицаите камъни и димки. Но оранжевите са многослойна опозиция. Има слоеве, които се виждат от всички. Например представителите на антифа, някои от „Левия фронт”, а също така анархистите. Но има и други, за които Овчински казва, че са „формирани от терористите в нелегалност”. Това са обучени хора, които имат твърдо-опозиционни възгледи и са готови на всякакви радикални действия. Това е много сериозен проблем за обществото. Една от групите на елита работи за това, как по-бързо да се свали Путин от длъжността президент.

„Дамаският сценарий” е тактика, която се прилага от сирийската опозиция срещу режима на Башар Асад. По същността си това е терористична война - взривяване на правителствени сгради, нападения на служители на полицията, стратегия на напрежение, управлявано от хаоса, който виждаме в Сирия. В Русия тази стратегия се реализира в Дагестан. Там не минава и седмица, дори и ден без терористично нападение.

Видяхме как бяха организирани масови безредици в Казахстан в края на 2011 г. Съществува още и сценарият от Налчик, който се случи преди шест години, когато въоръжиха нелегално младежта, след което сутринта я хвърлиха за превземане на правителствени сгради.

Сега в Интернет се появи съобщение, че от Кавказ към Москва са тръгнали няколко автобуса с терористи.

Определени едри олигархични и политически структури не са доволни от Путин, те жадуват за революция. А всички революции, както виждаме, се хранят от мръсните пари зад граница, от всички тези банкови мрежи с маса невидими агенти. Овчински казва: „Един от играчите, който поддържа терористите в Сирия против Асад това е Катар. А Катар - това е опашката на американската корпорация ExxonMobil. Ако Асад бъде премахнат, ExxonMobil ще може да прокара газопровод през Сирия в Саудитска Арабия и по дъмпингови цени да продава газ в Европа. Това препречва усилията на Русия за развитието на Северния и Южен поток. В. Путин води политика на твърда енергийна експанзия в интерес на Русия. Това не се харесва на много на Запад и на Изток.”

Всъщност от опозицията се иска политическите групи, които са се сформирали около В. Путин да отстъпят на политическите групи, спонсорирани от оранжевата опозиция. Това е и същността на политическата борба. „Демокрацията” мирише на нефт и на газ, на кръвта на младенците и на парите, макар и да казват, че парите не миришат. Когато парите са големи, те миришат на човешка кръв и на барут. Оранжеви революции за благото на народа не съществуват.

Сайт на в. „Российский писатель” - Съюз на писателите на Русия, 03. 07. 2012

• Белфаст, 04.12.2012 10:08
• Автор: btvnews.bg
• Видяна: 159 пъти
• Коментари: 1

"Юниън Джак" ще се вее вече само 17 дни в годината над кметството в северноирландската столица

Стотици хора са участвали в демонстрация в столицата на Северна Ирландия, Белфаст, прераснала в сблъсъци в полицията, съобщава Би Би Си.

Размириците за избухнали, след като членовете на градския съвет в Белфаст одобрили закон, съгласно който, знамето на Обединеното кралство (т.нар. „Юниън Джак”), което се вее над 100 години над сградата на кметството в столицата на Северна Ирландия, ще бъде издигано само за официални празници – 17 дни в годината.

В резултат на решението стотици „юнонисти” (поддръжници на оставането на Северна Ирландия в пределите на Великобритания) са се опитали да проникнат в сградата на кметството и са хвърляли бутилки и камъни срещу полицейски кордон, който охранявал сградата.

Съобщава се за най-малко петима пострадали полицаи.
Международните наблюдатели припомнят, че мнозинството от членовете на градския съвет на Белфаст са поддръжници на излизането на Северна Ирландия от Великобритания и връщането й към Ейре.

На широко поле, на зелени ливади,

Де си текли студените кладенци,

Си цафтели големи дрве миндалови,

И се зеленели дребните севлии (лаври?),

Да са с кони борба борат,

С ръки камани да си фърлят,

с ноги место да си прерипват.

Кой с коня борба надбори,

Вода студна го напойвали.

Кой съ ръка камен надфърли,

Цвете от миндал му на ръка давали.

Кой с ноги место надрипвал,

С вейка от севлия го накитвали. (лаврово клонче?)

Сички се Кралеве и Банове събрали,

На големия крал Лександър хабер не пратили,

И той на борба да дойде,

Душа да си увесели.

Като е дочул Лаксандр,

На тато си е тъжно казал,

Чи са го Крале на борба не канили,

Да иди и той душа да си весели,

Силно юнаштво да покаже,

Съ три байраци да го накитят.

Тато му вели отговори,

Ой ти сино, мои сино!

Ми се тъжиш, ми се жалиш,

Кралеви хем Банови тебе са каскандисали,

Каскандисали хем са се бояли,

Да не ги с коня борба надбориш,

Да ни ги с ноги место надфърлиш,

Та и трите байраци ти да обземеш,

За това не са ти хабер пратили,

И на борба не са те канили.

Ляксандр ни постоя, нито се почуди,

На слуги си вели говори.

Да му бърза коня от яхъри изведат,

Да му седемдесе ока ечмик дадат,

Вино с чаша да го напоят,

С чаша що бере осамдесе ока,

Да го скоро наседлат наездат,

Съ златно седло, съ сребърна юзда,

Тогаж си яхна бърза си коня,

И отиде на широко поле, на зелени ливади,

Де се Кралеве и Банове борба съ кони бореха,

Съ ръки камен фърлеха,

Съ ноги место прерипваха.

Как си Ляксандр с коня видеха,

Сички си на место останаха.

Ляксандр изведнаж съ коня борба надбори,

Съ ръка камен надфърли,

И съ ноги место надрипна,

Та си обзе трите байраци,

За първи байрак, съ студна вода го напоиха,

Че е борба надборил.

Втори байрак, цвете от миндал на ръка му дадоха,

Че е съ ръка камен надфърлил.

Трети байрак, с вейка от севлия го накитиха,

На 10 октомври 2012 г. в изложбената зала на Държавен архив – Кърджали беше открита изложбата «ген. Васил Делов - Освободителят на Кърджали». В нея бяха експонирани документи, разкриващи ген. Делов като една достойна и цялостна историческа личност. С характерната за него смелост в предприеманите военни операции, съпровождани неизменно от внимателно обмисляне, трезва преценка и дълбока разсъдливост. Със смелостта и безстрашието, което вдъхва у войниците на фронта като командир, увличайки ги с личния си пример, щадейки ги и отвръщайки на тяхната искрена обич с обичта си. Специално място в експозицията е отделено на развоя на боя за Кърджали, на оценката и самооценката на ген. Делов като военен командир, на завета му към българската армия. Изложбата беше открита в присъствието на областния управтел на Област Кърджали Ивака Таушанова и заместник кмета на Община Кърджали Елисавета Кехайова, представители на местната телевизия и преса, много граждани и гости на града.

         Луначарски издига идеята, че латиницата е пролетарският алфабет и дори започва да се обмисля сериозна правописна реформа.

         Накрая вождовете в Кремъл решават, че всички ще пишат на кирилица. А на НКВД (КГБ) е разпоредено да започнат поголовно изземване от обществени и лични библиотеки на старопечатни и староръкописни книги, особено от мюсюлманите в СССР, които пишат на арабица.

         Тогава започва и същинският кошмар за огромен брой учени - изтоковеди. Списъкът на избитите и репресираните е публикуван в интернет и показва мащабите на трагедията.

         За един от тях ще говорим специално.

         В историческата наука е познат като Вахидов С. Г., а в анализа на архивите на КГБ е посочено:

         „Вахидов Саийд Абдулманнович (Саид Вахиди). Роден през 1887 г. Не се знае кога е убит, но е арестуван през 1938 г. Дотогава е завеждал отделение за източни ръкописи в Централния музей на Татарската АССР. Бил е преподавател. Събирач на ръкописи. През 1937 - 1938 г. е работил по договор с ИВ” (Институтът по изтоковедение).

         Днес татарските учените наричат тюркското наречие, на което се е говорело до ХІІІ век на територията на Волжка България и  на което са се писали книги - „татарски език”. Независимо, че татарите идват едва след ХІІІ век. Стига се дори до абсурда волжко-български поети от ХІІІ век, които са писали срещу татарското нашествие (подобно гениалният Кул Гали), да са определени в официалната история на Република Татарстан като „татарски поети”.

         За да почувствате абсурда си представете как днес книжовникът Патриарх Евтимий (ХІV век) се изучава в учебниците като османски автор.

         Още на втора страница добросъвестните библиографи уточняват, че ръкописите пред тях са огромен брой „съчинения, писани на турски, узбекски, уйгурски, татарски (разбирай „български” - б. м.), азърбайджански и туркменски езици”. Те твърдят, че текстовете са писани с „арабско писмо” (с. 3). Освен това, „историческите съчинения по време на написването обхващат период от Х до началото на ХХ в.” (с. 6).

         Оказва се, че от общо двадесет ръкописа, засягащи историята на Волжка България, седемнадесет не са били заведени и са нямали сигнатура до 1963 година.

         Трите текста, които единствено са били заведени до 1963 г., са от колекциите на Дал, Савелев и един от неизвестна колекция.

         Библиографите твърдят, че деветнадесет исторически ръкописа (от 20 описателни номера: 36 - 55), засягат историята на Волжка България и са съставени (или преписани) през ХVІ век. (с. 247).

         Досега се знаеше, че средновековни волжко-български ръкописи са били преписвани през 1680 г. (ХVІІ век) от секретаря на Сеид Джагфар, чието име е Бахши Иман. Оказва се, че един век по-рано се е правило същото на територията на Казанското ханство.

         Ръкописите, които са нямали сигнатура преди 1963 г. и едва тогава им е даден за първи път шифър, са (първо пишем номера по описанието от 1963 г., а след това даденият шифър); 37 (1232); 39 (2578); 40 (2598); 42 (3981); 43 (2564); 44 (2637); 45 (3447 - ІІІ); 46 (3492 - І); 47 (2548); 48 (2597); 49 (4310); 50 (2670); 51 (3447 - І); 52 (2624); 53 (1034); 54 (2623); 55 (2515).

         Онези три, които са били заведени, са: 36 (нов шифър 749); 38 (н. ш. 751) и 41 (н. ш. 750).

         Общият брой е 20! Описателните номера са 36 - 55. Всички те, според библиографите, засягат историята на Волжка България.

         Ръкопис под № 56 има шифър 3492 - І. В горната група (36 - 55) ръкопис с номер 46 (3492 - ІІ) съвпада с 56, което означава, че авторът е един и същ.

         И действително № 56 е известната в Казан (от 1870 г.) книга на Шараф ад - дин ибн Хасан ад - дин ал - Булгари (така е изписан на оригинала на арабски, въпреки че този автор сега в Татарстан не го наричат ал - Булгари, а ал - Муслими - б. м.) „Рисала - и таварих - и Булгарийа”.

         Явно № 46 е дубликат на № 56 и понеже № 56 (горната книга) е издадена в гр. Казан през 1780 г., може би № 46 са чернови на ал - Булгари.

         Оттук обаче започва „теорията на конспирацията”, ако мога така да кажа.

         Всички описани ръкописи (36 - 55), в нарочният раздел „Автор”, са поставени под името на „ал - Булгари”, без да става ясно този човек от ХІХ в. ли са имали предвид библиографите или множество автори (преписвачи и компилатори) волжки българи, които масово са слагали низбата „ал-Булгари”, за да демонстрират народностното си самосъзнание?

         Болшинството от ръкописите (36 - 55) са постъпили в съветските архиви през 1938, 1939 и 1940 години, вследствие сталиновата заповед всички староръкописни книги на арабица да бъдат иззети от НКВД (КГБ). Онези, които ги укриват, ги е заплашвала каторга или разстрел.

         Може би един от неговите един предтечи е бил караим.

         Караимите са тюркоезични израилтяни, които за разлика от останалите евреи, извеждат своя произход от Тогарма, а не от прародителя Евер. Те имат собствени молитвени домове и по особени ритуали.

         През 1783 година Русия присъединява към своите територии Крим. Караимите живеят именно там, най-голямата караимска община е била в Евпатория.

         Попадайки под руска власт, на караимите първоначално са наложени същите граждански и стопански ограничения, каквито тогава Русия законодателно е налагала върху всички евреи. Едва към 1839 година караимската община ще прави постъпки пред генерал-губернатора на Новорусийската област граф Воронцов, за да доказва, че караимите не са евреи.

         Евпаторската община натоварва А. С. Фиркович да се заеме с доказателствата.

         През 1872 година Фиркович издава книга, в която обосновава, че караимите са били някога хазари. По-интересно е обаче друго. В търсенето на доказателства Фиркович открива в личните архиви на караимските семейства огромен брой ценни за историческата наука средновековни ръкописи. Най-популярната реликва от колекцията на Фиркович е разширената редакция на писмото от Х век на хазарския каган Йосиф до андалузкият министър, евреинът Хасдай ибн Шапрут.

         Оказва се, че караимите съхраняват ръкописи, които мнозина историци смятат, че са безвъзвратно изгубени, вследствие монголо-татарското нашествие от ХІІІ век.

         През 1938 година Ибрахим е истински уплашен от възможността да бъде арестуван, понеже семейството му притежава староръкописни книги на арабица и решава да преведе каквото може на руски език. През 1939 година той, като съвестен съветски гражданин, съобщава на НКВД (КГБ), че има ръкописи на арабско писмо и иска да ги предаде на властта. Чекистите веднага обискират къщата му, за да не е укрил нещо.  

         Както съобщава по-късно неговият племенник Ф. Нурутдинов, чекистите „работещи по точни инструкции” не обърнали внимание на рускоезичните тетрадки на вуйчо му. Заповедта „от горе” била да се конфискуват само ръкописи с арабско писмо.

         Така съдържанието на свода „Джагфар тарих-и” било съхранено, но на руски език.

         В края на ХХ век племенникът Ф. Нурутдинов, възползвайки се от горбачовата перестройка, успява най-накрая да издаде по частен път голяма част от рускоезичният текст на „Джагфар тарих-и”, преведен и подготвен от вуйчо му Ибрахим Мохамед-Каримович Нихматулим, който загива през 1941 година във Втората световна война.

         При описът на ръкописи 36 - 55, извършен през 1963 г., се оказва, че по-голямата част от сбирката е от личната колекция на Вахидов. За библиографите не е било никак трудно да го разберат, понеже Вахидов е имал овален печат с текст „С. Вахиди катепханасе” (Библиотека С. Г. Вахидов).

         В началото на издадената през 1965 г. книга „Описание тюркских рукописей Института народов Азии, т. І, История” може да бъде прочетена официалната версия как от 1818 г., с учредяване на Азиатския музей, са се попълвали архивите на Русия и СССР с източни ръкописни колекции. Идват ръкописи отвсякъде. Братът на Жан-Жак Русо, Ж. Л. Русо, дарява на два пъти ръкописи на просветената императрица Екатерина Велика. Изреждат се имена на бележити колекционери като Дал, Френ и т. н. Посочено е, че през 1934 г. се състояла  „Археографическа експедиция”  на АН на СССР. Като дарител по това време е посочен и С. Г. Вахидов.

         Има данни, че Вахидов действително през 1934 година е извършил дарение, но не на средновековни ръкописи, а на фолклорни материали, които е събирал.

         Както ще стане ясно след малко, около 1938 година Вахидов посещава някакъв Ибрахим в град Кизил Яр и извършва точен превод с арабско писмо на ръкопис, който този Ибрахим е притежавал.

         Дали това е същият Ибрахим, вуйчото на Ф. Нурутдинов?

         Основните ръкописи, които е притежавал Вахидов, не са дарени от него, а са му конфискувани през 1938 година от КГБ, а самият той е арестуван. След това не се знае нищо за него, нито къде и кога е убит от съветските комисари.

         Присвоените ръкописи от Вахидов, КГБ (тогава НКВД) регистрира като колекции на три подставени личности. Съобщава се, че единият доставил и дарил ръкописи от Татария, другият - от Средна Азия, а третият - от Башкирия (с. 4, в Описът от 1965 г.).

         Или КГБ няма въображение, или пък това е някакъв чекиски код, но и трите личности са с фамилии, които започват с буквата „З”: Забиров, Зарифов, Зарипов...

         На стр. 4 в книгата от 1965 г. четем за дарени колекции „от 1939 г. на В. А. Забиров, от Татария; от 1940 г. на М. З. Зарифов, от Средна Азия; от 1940 г. на Х. М. Зарипов, от Башкирия”.

         В предисловието се съобщава официалната държавна версия кои са колекционери на източни ръкописи и сред големите, заслужили учени, са съобщени също трите „З”. След това обаче, когато започва практическият процес на описване през 1962 г. и 1963 г., се оказва, че такива колекционери няма. В специален раздел „Указател”, библиографите посочват собствениците на описваните от тях ръкописи и от кои колекции са. Трите „З” не са сред „неизвестни колекции”, те са известни, според „държавната версия” колекционери от 1939 г. и 1940 г. Ала колекциите носят знак (печат, автограф) на колекционера, и там ги няма трите „З”.

         Тоест, в „казионната историята” на колекционерите ги има, а когато трябва да се види на практика кои ръкописи са колекционирали, ги няма. В разделът „Указател на колекционерите” (с. 252), ги няма...

         Ще рече, това са подставени, псевдо-колекционери, които трябва да прикрият, че повечето ръкописи (с номера от 36 до 55) от Татария и Башкирия, са на Вахидов и са му били конфискувани от КГБ, а онези, които не са на Вахидов, са на други жертви, които са имали доблестта, въпреки заповедта на Сталин от 1938 г., да съхраняват исторически книги на арабско писмо през 1939 г. и през 1940 г. от тези два региона.

         Три години преди юни 1941 г., когато Германия напада СССР, е била в ход мащабна съветска чистка, своего рода „културна революция”, подобна на Мао-Дзедуновата в Китай...

         Трите „З” и досега са част от руските колекционери на източни ръкописи.

         В докладът му Х. М. Зарипов е отъждествен с М. З. Зарифов. Вече са едно лице!

         Акимушкин изписва този „колекционер” така: „Зарифов (Зарипов) М. З.”. А третото „З”, т. е. В. А. Забиров, който според описвачите от 1963 г. дарил през 1939 г. колекцията си, според Акимушкин е починал през 1938 година. (?).

         Ако той е бил сътрудник на Институтът по изтоковедение на Академията на науките на СССР, нима е държал до смъртта си ръкописи вкъщи, че те чак през 1939 г. са предадени в архива?

         Вахидов, според Акимушкин, дарил през 1934 г. - 362 ръкописа. През 1934 г. се състояла и т. нар. „Археографическа експедиция” (?), в която, според Акимушкин, участвали В. А. Забиров и С. Г. Вахидов. Излиза, че В. А. Забиров не е дал в съветските архиви нищо до смъртта си, а същевременно „Археографическата експедиция”, според данните които ползва Акимушкин, донесла „1564 ръкописа” от Татария и Башкирия.

         Кой ги е донесъл? КГБ ли?

         Разполагал ли е Вахидов с препис на волжко-българските ръкописи на Ибрахим Нихматулин?

         При конфискацията през 1938 година на огромната колекция на този забележителен събирач на ръкописи (много от които са точни преписи, извършвани от него), дали е бил и преписа от Кизил Яр?

         При описът от 1963 г., върху ръкопис № 48 (от вахидовата колекция) добросъвестните библиофили разчитат, че е изписано „Кизил - Йар” (с. 244).

         Вахидов е отбелязал от кой град е направил преписа на арабски алфавит. А след това изписва името на собственика на ръкописа, но съвсем малко го видоизменя, явно опасявайки се, че ако попадне в нежелани ръце личният му препис, това може да създаде и неприятности на собственика на оригинала.

         Описвачите от 1963 година стриктно са посочили името на собственика на ръкопис № 48 от Кизил Яр. То е „Мулла Ибрахим Рахматаллах - угли” (с. 239). Фамилията на руски се изписва Рахматулин.

         Вахидов очевидно е поставил едно „мулла” пред името на Ибрахим, а фамилията Нихматулин конспиративно е изписал Рахматулин.

и и други расисти и фалшификатори на минало - на Изток и Запад...)

Качено на 17.09.2010
TheHorsenation

Please LIKE (many haters around) & watch in HD (480p)!
Where the ancient Egyptians Blacks, Euros, Caucasians, Celts, Arabs, Aliens, Egyptians, Copts, Berbers, Imazighen, Indians, Persians...?

EDIT: I DO NOT mean that the Egyptians were Europeans, to me there are 3 main groups of people: white, asian, negro. So Persians, Arabs, Indians and so on are WHITE too.
This video will reveal the truth - as much as I can fit into 9:30 minutes at least...
PLEASE try to avoid cuss-words, racial hatred, and retarded arguing, or I may ban you!

In case you"re interested in the music:
1: from the game Rome - Total War
2: I Santo California - Tornero
3: from the game Dragon Age - Origins

Осмокласникът Марио Тихомиров – възпитаник на Дома за деца, лишени от родителски грижи “Надежда” в Белоградчик, за дни се превърна в герой. 14-годишното момче спаси осемгодишно дете, паднало в пропаст в скалите около града.

Излязох без разрешение от дома, за да помогна на децата, обясни днес  осмокласникът Марио пред bTV.
“Първото, което детенцето ми каза, беше: „Само не казвайте на родителите ми”. Сега всички ми се радват, поздравяват ме, родителите на детенцето ме почерпиха, но не се гордея много със себе си. Просто помогнах. Аз имам три братчета (Любомир, Йоан и Габриел – бел.ред.). Майка ми си е в Белоградчик, а баща ми на село. Нямат възможност да ни гледат. Идват да ни виждат, когато могат. Липсва ми майка ми. В приюта съм от 7 години и си го имам за дом”, сподели той.

Чета и разбирам колко много от вас са узрели за проява на милосърдие в един или друг аспект. Замисляли ли сте се да създадем един фонд и ежемесечно внасяме кой колкото желае и да подкрепяме, смелостта, младостта и добротата

Към участниците

“Чух, че някъде зад гърба ми се вика за помощ, видях в далечината, че деца стоят на висока скала и махат с ръце. В началото си помислих, че може да се карат или са се сдърпали за нещо, но отидох по пътеката към “Гъбите”. Когато стигнах до най-високата скала, децата плачеха. Шабан ми посочи скалата, където в процепа надолу е паднало братчето му Мишо. Дръпнах децата назад, защото стояха на ръба, а беше мокро и можеше и те да паднат. Беше дълбоко. Виждах детенцето как протяга ръка, за да се изкатери нагоре, но не можеше”, разказва още момчето.

Той се спуска в пропастта и успява да достигне до издадено напред парче скала, а оттам скача при Мишо.
“Главата му беше сцепена, кървеше. Казах на детето да се качи на гърба ми, за да го изкача нагоре. Малко ми тежеше, но се хващах за камъните, за да имам опора. Каза, че много го болят главата и гърбът. На няколко пъти ме попита – това сън ли е”, добавя той.
С окървавеното дете на ръце спасителят стига до площада и виждайки жена, я моли да се обади в Спешния център.
Марио обаче решава, че не бива да чака повече. Спира една кола и моли шофьора да откара в болницата Мишо. Ръцете и дрехите ми бяха в кръв. Измих се на шадравана и се прибрах у нас, приключва разказа си Марио.
“Не се чувствам герой. Повикаха за помощ и аз помогнах“, простичко обяснява осмокласникът.

Думите му предизвикат сълзи на радост и гордост в очите на възпитателите в дома в Белоградчик. Директорката на дома Емилия Григорова разказа, че е трудолюбив, отзивчив, скромен и помага на всички, че го хвалят и децата, и преподавателите.
За родителите на спасения 8-годишен Мишо пък постъпката на Марио е нещо, за което ще са благодарни до гроб. Бащата на момчето се зарече винаги да му помага.

Заради смелата постъпка кметството в Белоградчик, областната дирекция на полицията във Видин, неправителствени организации обмислят как и с какво да наградят Марио Тихомиров, пише БТА.

Аз искам да стана футболист, много съм добър, споделя момчето. Марио играе в местния отбор за деца и юноши “Балкан”. Ходят по състезания, печелят награди. Мечтае един ден да бъде като Стоичков, Бербатов… И тихо споделя съкровената си мечта: “Много искам да си имам свой футболен екип и бутонки.”

Адресът на дома е:
Град Белоградчик
Област Видин, Община Белоградчик
ДДЛРГ “Надежда”
ул. “В.Левски” № 2

Тел.: 0936/ 5 32 22; 5 32 38; 5 32 89
директор: Емилия Григорова

http://dnes.dir.bg

Списание “Тема”, бр.47, 2012

Валери Ценков

Не знам какво мислите вие, но за мен това е драстичен случай. Доказа го и последната класация на Евростат, в
която България е на дъното по социални разходи – едва 18.1% от БВП. Жалко, че няма класация за бонуси на
административни бюрократи. Защото там не само ще сме отличници, но и в рекордите на “Гинес” ще имаме запазени страници до 3013 г. В комбинация със
“степен на административна наглост”. Защото новоизлюпената комисия можеше от кумова срама да се заеме с казуса на Даниела Стаменова – така се казва
жената с отказаните помощи за отопление, и да реши поне един човешки проблем в държавата. Още повече, вторият є крак е ампутиран през тази година и няма как уж безпристрастният закон да предвиди и подобно трагично обстоятелство.
А Комисията за защита от дискриминация е ДЛЪЖНА да стори това заради своя,статут: тоест, този орган е създаден и функциониращ в съответствие с Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания!
И второ, той би трябвало да бъде законодателна гаранция за спазване на правото на равно третиране на всеки гражданин на територията на Република
България при упражняване на основни човешки права, на образование, достъп до здравеопазване, труд, пенсия, сдружаване на работниците и служителите,
личен и семеен живот, достойнство на личността, достъп до стоки и услуги, социално подпомагане, свободно придвижване, вероизповедание и т.н…Даниела Стаменова е лишена от тези права, защото имала неблагоразумието да вземе с 93 стотинки повече от онова, което някой чиновник е определил като
“максимален праг” за право на помощи. Каква наглост от нейна страна: да иска да се топли за сметка на държавата, докато тъне в охолство със своите “излишъци” в размер на 93 стотинки на месец!
За сметка на това пък на 2 ноември Комисията за защита от дискриминация побърза да гарантира своите права, веднага щом констатира, че макар да са
работили само три месеца и половина, членовете на този “специализиран квазисъдебен орган” успели да икономисат 27 000 лв.! Каква производителност само! За да икономиса същата сума, Даниела Стаменова би трябвало да заделя своя “бюджетен свръхизлишък от 93
стотинки” в продължение на 268 години! Както се казва: “Всекиму своето!” Но за съжаление не в смисъла, завещан ни от Левски: да дадем всекиму своето…
А в духа на либертарианската максима “От всеки както избере, на всеки според както е избрал и както е избран.” Случаят с поредните нагли български
чиновници, попаднали в изкусителната заблуда, че не носят отговорност пред обществото и над тях е само Бог, се превръща в извратена форма на “Кесаревото кесарю, Божието Богу”…Но това е тема, която Робърт Самюелсън от в. “Вашингтон поуст” нарече
“виртуално табу” – тоест страх да се изрече на глас истината. В случая Самюелсън призовава Америка да признае, че е “най-социалната държава в света” и да
престане да нарича социалните помощи с евфемистични имена “право на плащания” или “подпомагане”, а с истинското им име “подаяния”. Защото 65% от феде-
ралния бюджет отиват за социални помощи. При нас си спомняте, че те са 18.1%. А на т.нар. помощи Obamacare могат да разчитат семейства с годишен
доход до $91 000! При жената без два крака Даниела Стаменова възникна проблем заради 93 стотинки! Сега правителството се пазари дали да даде по 50 лв.
коледни надбавки на пенсионерите. В същото време Америка субсидира със суми до $50 000 заможни пенсионери, които искат да пътуват до Европа!
На 3 декември премиерът ще разговаря в Овалния кабинет с Барак Обама. Много би ми се искало да се поинтересува и да попита американския президент да му
разкаже нещо повече по темата “виртуално табу”. Защото тя е част от американската демокрация, към която тичаме вече 23 години, но която започва да се
гради у дома и с малки победи над несправедливостта – като в казуса с Даниела Стаменова.

http://www.temanews.com

Петър Бочуков

5.12.2012, 17:51

Това е в най-общи линии същността на разговора в Овалния кабинет между Обама и българският му гост, предаден от софийските медии след срещата вчера. Останалите теми – Афганистан, енергетиката, българската съдена система, визите и пр. са били само маркирани от премиера. И тук идва въпросът какви указания е получил Борисов в Белия дом и какво се крие зад взаимните похвали и комплименти? След взрива на бургаското летище Израел и САЩ обявиха, че отговорност за него трябва да поеме проиранската групировка Хизбула. От българска страна не бе направено категорично потвърждение на тези твърдения. “Извършителите на атентата в Бургас не са граждани на България и не живеят в България”, каза в интервю за Дойче веле във Вашингтон вицепремиерът Цветан Цветанов. С това се изчерпва цялата официална информация докъде е стигнало разследването, което се извършва съвместнно с мощните американски служби. Очевидно от официалните заключения на България, на чиято територия бе извършен атентата, зависят по-нататъшните антитерористични действия на САЩ в района на Големиия близък изток. Ако София открие доказателства и отправи конкретно обвинение към шиитската ливанска партия, това би означавало Европейкият съюз, който не споделя рискованата политика от позиция на силата, да включи Хизбула в списъка си на терористични организации и да приеме не само нови санкции срещу Иран, но да подкрепи позициите на САЩ, Великобритания и Израел. “И той знае, и аз знам кои са, но Обама се съгласи с мен, че за пред съда трябват твърди доказателства", казал българският премиер, цитиран от trud.bg.

Президентът на народа не пропуска случай да изуми народа си – ето и поредният случай – възможност за всенародно изумление: президентът върна за доразглеждане в парламента Закона на насърчаване на инвестициите, с който са приети промени в Закона за чужденците в Република България и в Закона за българското гражданство. Според държавния глава промените, внесени между първо и второ четене, не постигат тази цел, а напротив, новите условия, приети в Закона за чужденците, създават допълнителна пречка пред чуждестранните инвеститори. Според президента тези разпоредби въвеждат ненужно завишени изисквания за предоставяне на разрешение за постоянно пребиваване  (да са извършени инвестиции в размер не по-малък от 4 милиона лева и са разкрити най-малко 50 работни места за български граждани). Президентът призова за милост от страна на депутатите към инвеститорите, желаещи да получат българско гражданство, като се премахне условието инвеститорът да разкрие най-малко 50 работни места за българи или да инвестира в българската икономика най-малко 4 милиона лева.

В деня, в който българските майки протестираха пред и в парламента заедно с дечицата си в колички, президентът призова за милост към кого мислите!? –не към онеправданите от депутатите и правителството майки и деца на България, а към чужденците с капитали и с мераци за българско гражданство.

Според президента изискванията към чуждестранните инвеститори били "ненормално завишени"!??? В други страни, в Германия например, за инвеститорите животът бил направен по-лесен...

А нима за българина животът е направен по-лесен!? И България да не би да е нормално управлявана!? Ако беше, нямаше България да е толкова лесна хапка за буквално анексиране от чужди инвеститори - нима на германците инвеститорите плащат българските робски заплати, или пенсии, нима немските земи опустяха и немските младежи напуснаха страната си, като оставиха само шепа пенсионери, подложени на геноцид с пенсионното си "съществувание"!?

България е педя пустееща земя, при това току под носа и твърде близо до "анексиращите мераци" на регионалния топ завоевател и анексатор... Колко му е да отслабиш допълнително и без това слабата ни Родина!?

1. - подбутваш мюсюлманите да се изправят срещу християните и обратно, като захранваш с пари отвън „ислямски“ радикализъм, който разбира се, няма нищо общо с българските мюсюлмани, 

2. – измисляш си нов етнос по българските земи – помашкия (нищо, че помаците винаги са били и ще си останат българи), пишеш книга след книга пълни с изфабрикувани лъжи за геноцид срещу помаците от страна на християните българи

3. - отслабваш Българската православна църква, като я плюеш медийно безогледно, и като настройваш „миряните“ срещу духовните свещеници

4. - оставяш българските майки без полагащите им се пари от социалното им осигуряване и татковците без заплати...И готово!

Да живее България на "инвеститорите" (защото българите са на изчезване!)

1. Неотдавна президентът призова да се даде българска земя на Израелското правителство срещу предоставяне в замяна на израелски високи технологии (разбира се, придружено с назначаване на работа в България на съответните израелски специалисти, както и фирми, които да боравят с тези технологии)

2. Наскоро, непосредствено след завръщането си от посещение в Израел, президентът призова да се премине към окрупняване на ВиК сектора в България, като дори обмисля да наложи вето върху закона за водите, ако заложеното в него уедряването на ВиК сектора не се случи. Отново показва президентът завидна загриженост към чуждите инвеститори и правото им на монополно окрупнено „инвестиране“ чрез експлоатация на българските ни родни подземни и надземни природни богатства.

3. Днес президентът призовава за улеснена процедура за придобиване на българско гражданство от инвеститори, (разбирай чужди бизнесмени).

Нека да видим, обаче, кои инвеститори кани президентът и дали всъщност са инвеститори или просто грабители на България - неотдавна именно президентът, призова за окрупняване на ВиК дружествата, за да ги дадем готово окрупнени на инвеститорите - монополи! Така, както дадохме медта, златото, комуникациите, хората на България, за безогледно ползване и експлоатация. И каква излиза тя - даваме българските си земи и природни богатства на "инвеститори", за да може после същите тези "инвеститори" да ни продават нашите родни богатства скъпо и прескъпо, или направо да ги изнасят зад граница срещу жълти стотинки, където да ги продават за своя собствена печалба. Тези инвеститори на президента можем ли изобщо да наричаме инвеститори, когато всъщност ние, българите, сме реалните инвеститори и платители на чуждоземски капитали чрез земята, богатствата си и труда си!?

С една дума, за президента България е земя за продан! Привлекателно място за чужди инвестиции – накъдето и да се огледаш, монопол до монопола, инвеститор до инвеститора, и все корпоративно-вездесъщи! Виж българинът е на изчезване, ама нейсе - ще го заместят инвеститори с получено българско гражданство... И каква излезе тя - гражданство за "инвеститори"(разбирай монополизатори!), но не и гражданство за българчета, родени в България, но без право на държавно подпомагане, за да порастнат... България на монополите, но не на българските деца, нито на българските майки, нито на татковците!!!???

А аз пък да попитам президента - гражданството не е ли по рождено право!? Или да отворим вратите на България за който си плати, а да ги затворим за родените на тази земя българска, като просто ги "изметем" поради неплатежоспособност!?

А може би последователните действия на президента по отношение на изграждане на една България на инвеститорите, целят именно това – България да бъде постепенно иззета от родното й население ...и да бъде дадена другиму, например на израелското правителство и капитали (както наскоро самият президент предложи с предоставянето на българска земя)!.. разбира се, след нейното окончателно обезлюдяване, разпокъсване и съответното окрупняване на материалните й блага. И да бъде превърната България във втория Израел!? ... и всички богати евреи, за които е твърде опасно да живеят в сегашен Израел, да си направят втори такъв - България Израелска!? Българският народ е кротък народ, на изчезване, българската земя е хубава и плодородна – мечтата на всеки окупатор...

И тогава няма да има нужда президентът и останалото ни правителство да шетат до Мала Азия на инструктаж...