2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Част Първа: Битката
Един коледен подарък под формата на малко кураж и надежда преди Коледа и края на 2012 година
1.1 Пролог в края 2012 г. 1.2 Критически анализ на изворите за битката при Одрин през 1205 г. 1.3 За начина на водене на средновеквните битки и войни 1.4 Авторски превод на битката при Одрин през 1205 г. според хрониката „Завладяването на Константинопол” на Жофроа дьо Вилардуен 1.5 Модерен български прочит на развоя на битка при Одрин през 1205 г. 1.6 Вместо сбогом: Исторически поуки
Разбивам статия на точки за по-бърза навигация вътре в самия текст, тъй като отчитам, че от първия път не на всички ще им допадне широкия набор от теми(особено на дамите). Оставям на вашия избор какво да прочетете първо и какво последно, но съм уверен, че за истинските българи всяка една частица от открадната им история ще им бъде скъпа.
Пролог в края 2012 г.
Музика за приятно четене:
1.1 Добре дошли в едно неочквано алхимично пътуване из страшните, но славни дебри на българската история. В края на годината, която мнозина пророци сочат, че ще бъде краят на нашата цивилизация, а някои - и на целия свят, мнозина са съредоточени с поглед към бъдещето, тайно надявайки се, че въпреки мрачните прокоби, то ще ни донесе нещо по-добро. Дори и да не настъпи всемирен потоп, за всеки е видно, че светът има нужда от пречистване и обновление. Дори и най-коравосърдечните и „слепите” разбират необходимостта от коренна промяна в нашият общ дом – Земята. С всеки изминал ден тя става все повече едно по-лошо място за живеене, където все по-често възможностите за материален и духовен растеж са ограничавани от различни видими и невидими прегради. Видно е, че българите, България и целият свят потъват в тресавището на безидейността и духовната нищета. Гладът и войните, социалното разслоение и алиенация, произволът на елита и апатията на масите са се изродили в самовъзраждаща се като Лиренийска хидра система, която смазва в зародиш свободния човешки дух. Тя превръща човек в механична и безволева единициа в една матрица, в която щастието е подменено с парите. Картината, която виждам навън, никак не е весела и някак си не ми е много коледно, като гледам как хората все по-отчаяно ровят в кофите за боклук и виждам множество апели за помощ в медиите оставени без отзвук. В тази тягостна атмосфера се сещам се за ослепените воини на Самуил и техните еднооки водачи, трите синджира роби на еничарите пред погледа на Крали Марко и пепелищата на Баташката църква. Какво мога да направя аз, за да разчупя тази дяволска карма? Какво можем да направим ние питат ме познати и приятели? Мислил съм много по този въпрос. Дори като принц Сидхарта (станал по-късно известен с прякора си Буда) да разпродам всичкото си имущество, едва ли ще мога да зарадвам не повече от няколко десетки клетници и то за много кратък период. Дори и като Христос да мога да превръщам вода във вино и да умножавам рибите и хляба – пак няма да мога да наредя всички гладни по света на една трапеза... В такива периоди, когато бъдещето изглежда мрачно и безрадостно, е хубаво човек да си спомни, че няма бъдеще без минало, както няма и дърво без корен. В такива моменти е хубаво да потърсим мъдростта на предците си и да си спомним, че носим техните гени в кръвта си, защото именно в тях е отпечатан кодът на тяхната слава и победи. Трябва само да намерим ключа, за да разгорим огъня на тази сила и в нас. Видно е, че нашият български дух спи някъде, окован в студ, лишен от пламъка на душевността. Време е отново да запалим тази божествена искра и да върнем българския дух в неговия роден дом – сърцата на смелите и същевремено милостиви българи. Мисля, че е време вместо да се влачим по чужди народи и техните вярвания, да послушаме съвета на Паисий и да потърсим упование в собствената си велика история и личности. Няма нужда да се скитаме по мистиката на Изтока, нито да робуваме на каноните на Запада, защото ние от Изток идваме и Запада сме завладяли. Освен могъщи владетели и непобедими воини българските земи са раждали и незабравими мъдреци и свети духовници. Грях ще е да забравим техните завети, оставени чрез магическото слово на българския език. Нима българските богомили и алхимици не пренесоха тайната за Свещения граал на земите на днешна Франция? Нима не знаете за българската кабала? Нима не бяха те до десницта на българските царе, когато те ковяха империите си и пишеха законите си?
„На всеки, който проси, да не се дава малко, но да бъде достатъчно задоволен, за да не изпадне пак в нужда”.
Това е част от кодекса на Хан Крум Страшни, който освен смразяващ воин е бил и много проникновен държавник. Къде според вас е духът на мъдростта, вплетен в този закон? Духът се корени в надеждата. Крум не е искал да има хора в нужда в царството му, защото е знаел, че няма велик владетел без силен и щастлив народ. Законът е обнародван във времена на духовна криза като нашите настоящи. В следствие на многобройните войни в пределите на обширните българските земи са се оказали много хора, разорени от бедствията. Вместо да ги зароби, българският владетел щедро им подава ръка, за да стъпят отново на краката си. За него е ясно, че разслоената отвътре от язви държава е колос на глинени крака и затова първата му задача е да възстанови вътрешния социален интегритет след победоносните му завоевания, превърнали българското ханство отново в империя. В какво точно са се състояли мерките му, можем само да гадаем. Някои историци казват, че раздавал земя, други, че е назначавал на държавна служба нуждаещите се. Едно е ясно, че каквато и помощ да са получавали те, не са изпадали в нужда пак. В случай, че някой феодал, благородник или държавен сановник не изпълнел от алчност или глупост повелята на закона, наказанието е било соломоновско – „който не постъпи така, ще му бъдат отнети имотите". Видно е, че през Средновековието не само Робин Худ и Вилхелм Тел са вземали от свръхбогатите, за да дават на бедните. Правели са го и всички мъдри владетели като Крум, защото им е било дадено знанието, че империите се раждат в битките, но съществуват в справедливостта, а тя се гради на чувството за сигурност и надеждата, че утрешният ден ще бъде по-добър от настоящия. В наши времена хората са други, но духът на времето е същият както при Крум. Кризата, в която се намираме като общество и свят, не е нито финансова, нито икономическа. Кризата, в която се намираме, е най-вече е духовна, защото сме изгубили социалния си интегритет и чувството за принадлежност към едно общо цяло. Забравили сме, че когато българите се хванели всички за ръце, земята под краката им е треперела, а по лицата на боговете се е изписвало искрено възхищение от делата на техните най-лични синове и дъщери... Забравили сме, защото сме погребали надеждата, а не трябва. Тя ни е най-скъпият дар от боговете, скрита в самите нас, нашата кръв и гени. Дори когато ни отнемат всичко, тя пак е в нас. Това, което мога да напрая за вас, е да вдъхна живот на едно малко пламъче надежда, което да ви дам. Ако приемете подаръка ми с отворено сърце, ви уверявам, че скоро той ще се превърне в огън – този на вечния български дух и несломима сила; този на нацията, която купваше благородството си с кръвта на враговете; нацията, която никога не е губила бойно знаме в битка; нация, основала няколко империи в Европа и Азия и дала писменост и култура на една трета от съвременния цивилизован свят. Силата на тази нация и нейните достойни чеда - българите се крие в нейния вечен дух, заченат в звездните сфери и проявяващ се в определни моменти на Земята в своя пълен блясък. Такъв славен миг като светкавица проблесва в годината 1205, чиито могъщ тътен се носи из Европа и да наши дни, давайки ни знак, че наш дълг е не само да знаем историята си, но да повтаряме славните дела на предците ни. Как обаче да ги повторим, като ние почти не знаем нашата истинска история? Как да намерим надежда и упование в миналото ни, когато то е тровено и чернено с омразата на нашите врагове, скрили се до самите нас под овчи кожи? По неверните змийски слова ще ги разпознаете лесно, след като разкрием истината за славната битка при Одрин и първият Български император Хало Йоан...
Нека си спомним перифразираните думите на Хектор от Илиада при сбогуването му с жена му Андромаха преди биткта с Ахил, че трябва да живеем живота си според прости правила - да защитаваме любовта на семейството си, да браним родината си не само от военни заплахи и да почитаме паметта на божествено заложеното в нашата кръв. С този ясен кодекс и без да губим надежда съм сигурен, че ние българите ще спечелим битката за 2012 г., както нашият славен баща и прародител Хало Йоан стори през 1205г., независимо от предизвикателствата на съдбата, отправени в лицето на Дявола.
P.S. Изпратете тази статия като коледен подарък на вашите близки и приятели, в мрака и студа благата дума стопля повече от купения с пари подарък.
P.S.S. Балгодарности за сърцатия превод на Линда, Мариана, Владимир и Кирил
Алхимика, Изида, Мелина Фиори
alchemicaltechnologies.blogspot.com - ЦЯЛАТА СТАТИЯ ТУК/
Една учителка направи опит за самоубийство! Дано да я спасят!
Една жена, владееща и преподаваща два чужди езика, направи опит за самоубийство, заради свирепото общество, в което сме принудени да живеем.
Вие дами и господа журналисти, ще почуствате ли най-после вашата отговорност пред обществото?! Или ще продължите да ровите, да търсите евтини скандали, с които да си изкарвате хляба ?! Ще усетите ли най-после, че този хляб, с който храните децата си, горчи, че този хляб е кървав хляб ? Защото вие, като озверели, гладни улични кучета разкъсвате душите на хората, за да запълните ефирно време и страници. Без капка милост, без капка мисъл за последствията…
Само преди няколко дни една друга жена – медицинска сестра, се самоуби. Пак заради журналисти.
Докога само лошата новина ще е новина ? Не мислите ли, че на нас, вашите зрители и читатели, вашите “обекти” на новини, ни писна?
А Вие, госпожо Директор на 130-то училище “Стефан Караджа”, Вие, която с лекота уволнихте учителката, и раздухахте скандала, вместо да подадете ръка в труден момент, Вие спите ли спокойно? Вие интересувате ли се от хората, които ръководите? Или за Вас отговорностите и задълженията Ви стигат само до текстове от Кодекса на труда и до заповеди? Що за ръководител сте Вие?! Считате ли се достойна да възпитавате деца ? Дали Вие сте Учител, в истинския смисъл на тази отговорност? Не мисля!
Дали поне един от вас, госпожо Директор, неуважаеми журналисти, които разкъсахте на парчета тази жена – Илияна Иванова, ще понесе своята отговорност? Ще има ли уволнени? Ще има ли оставки? Ще има ли поне един от вас, който да прояви достойнство? Или това понятие ви е непознато. Или по стар български обичай, ще ви похвалят за добре свършената работа и ще ви възнаградят с някоя премия… А вие ще заспите, доволни от труда си…
Не се ли чувствате като убийци?
Аз бих се чувствала точно така.
Дано лекарите да успеят да спасят учителката.
Вярвам, че има деца, на които тя е дала много през годините.
Вярвам, че има хора, които са й благодарни, защото са успели в живота, благодарение на нейните уроци!
Искам да вярвам, че е останала поне капчица доброта в този объркан сват и всичко ще свърши добре…
Дано!
http://nellyalexieva.wordpress.com/Наложи се да пиша този постинг втори път. Първият някак си се загуби в неведомите пътища нетски и подмина блог.бг като европейски фонд - български земеделец. Не съм първият, а и няма да бъда последния на когото се случват такива страности, та така че, продължаваме на татък.
Та искам да обърна малкопо инакво внимание на отминалите събития от преди няколко дни.
На 14.12 в САЩ бе извършено поредното масово убииство. Разбира се, нямаше да обърна толкова голямо внимание на сивото американско ежедневие, ако новината не бе експонирана от СМИ. Това събитие трябваше и стана достояние на колкото се може повече хора в света.
Защо тази новина бе толкова специална?
Както и в предишното клане в Аврора, Денвър на премиерата на филма "Черният рицар" от серията за Батман, така и това клане носеше своята символика и послание.
Жертвите на клането........
Аре стига с преструвките, това не е клане а поредният ритуал със жертвоприношение.
Ритуалът се отличава с това, че основното количество жертвени агнета са деца, което от своя страна веднага трябва да ни подскаже с кое основно събитие е свързан.
От 27 (9) жертви - 20 са деца. Трансформирането на 20 до едно число ни дава 2, което от своя страна се представя като 11. 1 до 1. Получава се познатата ни комбинация 9/11. Но поради факта, че в света на ритуалните магии се работи на много нива, то цифрата 27 се приема като 2х7, а като се вземе предвид сбора на датата и месеца когато е станал ритуалът то се получава комбинацията 3х7. Това е и препратката към основното събитие.
Под знака на 3-те 7-ци преминаха и мега-ритуалите на ОИ и ПОИ в Лондон, това лято. Една от целите на тези ритуали бе благословията на бъдещата кралица (все още не родена). Също така, на света бе обявено че ще бъде заченато на "луното дете (бебе)". И понеже става въпрос за власт и наследственост на тази власт, то в центъра на вниманието е Бритаското кралско семейство - баба гущер, внука и неговата съпруга. Ако си мислите, че Уйлям е заплодил или е правил опити за заплождане на Кейт веднага след сватбата им, то дълбоко се заблуждавате. Може да са практикумвали креватна гимнастика, но при чистокръвните линии зачатието е много специален и сериозен ритуал подчиняващ се на строги правила и закони. Раждането също е ритуал от такава величина. Уйлям е роден не съвсем във времето си, а целенасочено чрез цезарово сечение на 21.06.- денят на лятното слънцестоене. Какво е изпитвала Даяна можем само да гадаем, но целта оправдава средствата, пък и защо трябва да се съобразяват с прислугата. Аналогична ще бъде и съдбата на Кейт, защото тя е избрана да бъде, нищо повече от, кувиоз, такава каквато бе и Даяна.
И за да може ритуалът да бъде пълен, то трябва да се съпътства с подобаващи жертви. 7 дни след старта на ОИ бе пренесено в жертва едно 7-годишно дете. На 14.12 бяха принесени 20 деца. Това жертвоприношение става 11 дни след официалното обявяване бремеността на Мидълтън. Тогава тя се е намирала в 9-тата седмица от бремеността. В същият ден събитието е ознаменувано с подобаващо огнено шоу по целият свят. Част от това шоу бе и пламването на МОЛ "София", макар че, това носеше и други послания. Също така в САЩ, нашата страна, в лицето на Б.Б., поднесе своят знак за покорност към империята - връчи на Обама копие от тракииска маска ( положи в краката богатствата и славата на България), а в замяна получи и прие орела - символа на върховната власт под чиято юрисдикция вече се намираме и приемаме.
9 дни преди 3.12. в САЩ, Алиша Кийс (ключът на Алиса) окъпа в светлина Емпайър Стейт Билдинг (сградата на Империята) (каква е връзката на Алиша Кийс със цялата история, може да разберете от статиите в сайта на идателство "Паралелна реалност")
"Невероятна вечер за мен, чувствам се горда като нюйоркчанка да запаля светлините на един нов Емпайър Стейт Билдинг. По сградата заиграха светлини и сенки - най-невероятната феерия, която съм виждала.", сподели певицата.
Другото което е интересното в ритуала от 14.12 е мястото на неговото провеждане.
Начално училище "Sandy Hook" (Sandy - пясък, пясъчен и Hook - кука, въдица ) в градчето New Town (New - нов и Town - град, препрадка към новият град- новият Йерусалим - Лондон) в октръг Fairfield (Fair - справедлив, слънчев и Field - поле, нива) в щата Connecticut (Connecti - връзка, свързване и Cut - кройка, срез).
Ще опитайте ли сами да сисътавите посланието което е изпратено къв всички ?
Това приношение и послание стават 7 дни преди датата 21 (3х7) .12 и 11 дни преди 25.12 ( Коледа).
Защо ли 25-ти?
2 дни след ритуала в САЩ, от Бъкингам съобщиха, че Мидълтънняма да присъства на честванията на коледните празници поради умора и неразположение. В деня на съобщението от кралският двор, Кийт се е намирала в 11-тата седмица от бремеността. Честно да си призная, бих бил крайно учуден, ако носителката на "луното бебе" участваше в О-култни (слънчеви, Християнски) ритуали. Във времето между 21-ви и 25-ти, когато се водят тъмните дни, Кейт ще бъде в центъра на редица ритуали и съвсем естествено е, да бъде изтощена и неразположена.
Но майсторите на магични ритуали и царемонии никога не работят в една плоскост. Това е валидно и за ритуала в Кънектикът.
След като насадиха в съзнанието на населението, че младежът който извърши клането, е с разтроена центровка, се обърна внимание към свободната продажба и притежание на огнестрелно оръжие в САЩ. Трябва да си крайно заблуден, че да не забележиш желанието на "ЕЛита" да намери повод за отнемане възможността на хората в САЩ да закопуват и притежават оръжие. По-просто казано - трябва да се ограничми възможността за съпротива от страна на гражданите при въвеждане на чисто неофашистки режим. Съвсем уверено мога да кажа, че очаквам още подобни събития на различни места в САЩ. Наред с отнемането на оръжието ще се проведе и самото чипизиране, а тези които окажат съпротива ще бъдат елиминирани или въдворени в готовите концентрационни лагери.
За малко да забравя и за самият касапин - 20 годишният Адам Ланза.
Нали не сте повярвали на съобщенията на медиите, че младежът в състояние на гняв към системата, ниското заплащане на учителите кавато е била и майка му и безработицата в щата е гръмнал собствената си майка наред с децата в училище. Видиш ли няма да ходи да гърми в администрацията на щата, а в училище с деца.
А ако сте повярвали на тези измислени алибалистики, то искренно Ви съжалявам.
Адам Ланза не е някакъв ненормалник. Просто е поредният "Монарх" продукт, както милиони подобни в САЩ. С течение на времето ще бъдат активизирани все повече и повече от тях.
Наистина, интересно е да живееш в интересни и динамични времена!
П.П. Може ли да предположите кога ще бъде родена новата Изида?
Плевен ще посрещне Новата 2013 г. със заря, но без тържество на площада в новогодишната нощ.
„Обсъдихме варианта за посрещане на Новата година с тържество на пл.„Възраждане“, заедно с плевенчани, но преценихме, че по-правилно е другото решение – да има само заря, без общото новогодишно събиране. Причините са, че по принцип в Плевен малко хора излизат на тези тържества в новогодишната нощ, освен това ще са нужни около 40 000 лева за организацията им и трето – последната година е имало и инциденти с пиратки. Посрещането на Нова година все пак е семеен празник, освен това Общината е притеснена и финансово“, обясни пред медиите кметът на Плевен проф.д-р Димитър Стойков.
http://www.posoki.com
Парадоксално, но факт, че Плевен откакто премина в ръцете на кмет от ГЕРБ (Подкрепен и подкрепян активно и от БСП, в момента!), като че ли взеха да ни го представят и взе да излиза, че е по - "окастрен" бюджетно и от преди, а някои гласуваха за този, ужким по логиката: "Да е от управляващата партия, че да има повече пари!".Плевен взе да става по - беден и да излиза, че има по - малко пари и от преди.
Или излиза от това, че се краде много повече от преди, или излиза, че е най - "кастрения" тенденциозно град в България и не само от тези на ГЕРБ...
А може би, от всичко помалко...
Предотвратиха опит за самоубийство в Шумен 18.12.2012 - 15:14 ТОП НОВИНИ © ТОП НОВИНИ
Полицаи предотвратиха опит за самоубийство в Шумен.
Преди минути те спасиха 29-годишна жена, която искала да скочи от покрива на осеметажен жилищен блок на ул. „Колю Фичето” 4, в шуменския квартал „Тракия”.
Сигналът бил подаден от майката на жената. Автопатрулен екип от двама служители на реда веднага тръгнал към адреса. Когато пристигнали на място полицаите видели жената на покрива и решили да реагират светкавично, тъй като нямало време дори да извикат психолог. Полицейските служители се качили на покрива и единият от тях успял да издърпа жената, която се готвела да скочи.
След това тя била откарана за преглед в болницата.
По информация на ТОП НОВИНИ името на жената е Юлияна. Младата жена и родителите й живеели в блока преди 5-6 години, но апартаментът им бил отнет, защото спрели да си плащат вноските по жилищния кредит, разказаха съседи. По думите им жилището било продадено от банката, а семейството се преместило да живее в с. Златар.
Известно време след това обаче Юлияна започнала да ходи до старото си жилище, като на два пъти дори разбила апартамента, обясниха комшии. Те коментираха, че младата жена не била добре психически и най-вероятно си е мислела, че все още живее там.
Днес тя отново отишла на стария си адрес. Майка й явно я последвала, защото касиерът на блока видял жената да плаче пред входа. Тя му разказала, че намерила мобилния телефон на дъщеря си пред вратата на бившия им апартамент и казала, че трябва да извикат полиция да я намери.
Малко след това Юлияна била забелязана на покрива на блока и майката подала сигнал.
http://topnovini.bg
Осуетиха опит за самоубийство на 29-годишна жена в Шумен
18.12.2012 17:22 / Шумен / Новини Шумен. Полицаи от Шумен са осуетили опит за самоубийство, съобщиха от Областната дирекция на МВР. Около 15.00 ч. е получен сигнал, че 29-годишна жена е на покрива на осеметажен жилищен блок и иска да скочи. На място е изпратен патрулен екип, който се качил на покрива и подходил внимателно към жената. Полицай Димитър Димитров й отвлякъл вниманието, а ст. полицай Руфан Руфад я изтеглил на безопасно място. Повикан е екип на Центъра за спешна медицинска помощ и след преглед жената е настанена за лечение в Държавна психиатрична болница-с. Царев брод. |
http://www.focus-radio.net
Полицаи спасиха мъж, опитал да се самоубие Човекът искал да скочи от мост на автомагистрала "Хемус" от iNews.bg | 19.12.2012 | 11:11 10 Още по темата
- Пиян мъж заплаши близките си, че ще се самоубие
- Жена опита да се затрие, скачайки от Аспаруховия мост, но оцеля
- Спасиха мъж при опит да скочи от Аспаруховия мост
Полицаи осуетиха опит за самоубийство на автомагистрала "Хемус”, съобщават от Областната дирекция на МВР-София.
30-годишен мъж се е опитал да скочи от мост на магистралата, но полицаите успели да го успокоят и да го отведат на безопасно място. Около 17.30 ч. на 18 декември Тихомир Цеков и Цветелин Хубенов , служители на сектор "Престъпления по пътищата” са извършвали своя обичаен обход. Те са се движили от база "Витоша” до 6-и км и обратно по магистралата.
Мъжете видели спрян лек автомобил при 26-и км. Аварийните светлини на автомобила били включени, а той бил паркиран в аварийната лента на аутобана. Полицаите установили, че зад волана има млад мъж, който е в неадекватно състояние.
Водачът излязъл от колата и побягнал към моста, крещейки, че иска "всичко да свърши”. Благодарение на мигновената реакция на полицаите не се стигнало до фатален край. Цеков и Хубенов настигнали мъжа и го разубедили да не скача. След това го откарали до база "Витиня” и уведомили оперативния дежурен център в областната дирекция.
На мястото е изпратен екип психиатри и криминалисти, а човекът бил хоспитализиран по спешност.
Извършена е психиатрична експертиза, която показала, че 30-годишният мъж се лекува от остро депресивно състояние. Той е под наблюдението на психиатър, но това лято е решил да прекрати терапията си. В резултат от това станал мнителен и напрегнат. Мъжът вече се намира в градския психиатричен диспансер.Решението е на Министерски съвет
Снимка © Булфото Етикети национален обект, национално значение, каскада "Горна Арда"Министерският съвет обяви проекта за изграждане на хидроенергийната каскада "Горна Арда" за национален обект и за обект с национално значение.
С взетото решение ще бъдат съкратени значително сроковете за провеждане на необходимите административни процедури за началото на изпълнението на проекта, съобщи пресслужбата на кабинета. Осъществяването на проекта "Горна Арда" ще допринесе значително за диверсификацията на енергийните източници и осигуряването на сигурност и непрекъсваемост на доставките; развитие на конкурентни енергийни пазари; изграждане на балансирана и добре развита енергийна инфраструктура; увеличаване на дела на произвежданата енергия от възобновяеми енергийни източници в съответствие с поетите ангажименти от българската държава за постигане на националната задължителна цел - 16 на сто, от общия енергиен микс до 2020 г., се отбелязва в съобщението.
С друго решение правителството прие "Хидроенергийна компания Горна Арда" АД да плати на "Национална електрическа компания" ЕАД разходите по строително-монтажните и други работи, извършени от "НЕК" върху имоти - държавна собственост, във връзка с изграждане на каскадата.
Автор:Филип Епитропов 0 Добави коментар
http://www.novini.bg
България трябва да закупи минимум 8 изтребителя
Етикети Министерски съвет, Аню Ангелов, министър на отбраната, изтребители Други СнимкиПравителството даде мандат на военния министър Аню Ангелов да проведе преговори за закупуване на многоцелеви изтребители.
Според Ангелов, България трябва да закупи минимум 8 изтребителя. Той съобщи, че до 1 март трябва да докладва на Министерски съвет за резултатите.
Възможно е самолетите да бъдат втора ръка, потвърди Ангелов. Той каза, че от много страни е заявен интерес и посочи Германия, САЩ, Италия, Швеция, Израел и Португалия.
Няма конкурс, за да се запазят възможностите за закупуване на втора ръка самолет, поясни Ангелов. „Тъй като те са собственост на държавата, а не на компанията производител, ясно е казано в решението, че ми се дава мандат да разговарям с държавите, които разполагат или произвеждат такъв самолет", каза още Ангелов.
Според него независимо кое правителство ще вземе решението, то трябва да е информирано решение на базата на подробен анализ.
Десислава Станева 2 Добави коментар
http://www.novini.bg
КОЙ И КОГО ще изтребва, с тези изтребители (Когато военните, масово напускат остатъците и подобието на армия у нас?)?!
С кого ни готвят война и кой най - вече, ще се "облажи" от тия сделки?
Това е причината България да участва в газопровода "Южен поток"
Етикети Бойко Борисов, Владимир Путин, "Южен поток", Юрген Рот Други Снимки Други СнимкиГерманският разследващ журналист Юрген Рот, който наскоро издаде книгата си "Газпром - зловещата империя", коментира в интервю за БНР, че близки приятели на премиера Бойко Борисов подкрепят руския президент Владимир Путин и неговата бизнесимперия.
"Путин успя и българският народ ще трябва да плаща за това", казва Юрген Рот.
Наскоро той издаде книгата си "Газпром - зловещата империя", в която описва натиска на газовия гигант и лично на президента Владимир Путин върху европейските лидери, в това число и върху българския премиер Бойко Борисов. Това е и причината, според него, България да подкрепи газопровода "Южен поток".
"Близки и приятели на Бойко Борисов в момента подкрепят Путин и неговата бизнес империя. Смятам, че вие ги познавате достатъчно добре. Това са хора, които и преди бяха критикувани от Бойко Борисов, но сега са заедно с него като част от икономическата власт, която е под влиянието на Русия", казва германският журналист.
Рот споменава конкретното срещата между Путин и Борисов в Гданск през септември 2009 година, на която, по думите му, Путин е принудил българския премиер да подкрепи газопровода "Южен поток" със заплахата, че в противен случай българите ще ги чака студена зима (Разбирайте софиянци, с които Борисов единствено се съобразява, поне частично. Защото на повечето останали места у нас, парното е поголовно и масово спряно!) като тази в началото на същата година. Юрген Рот е категоричен, че Путин е спечелил газовата война и алтернативният газопровод "Набуко" няма никакво бъдеще.
Десислава Станева 23 Добави коментар
http://www.novini.bg
В града ще бъде създадена индустриална икономическа зона
Снимка © Булфото Етикети работни места, Сливен, инвеститорПрез 2014 г. в Сливен ще бъдат разкрити 2800 работни места, заяви пред журналисти кметът на града Кольо Милев.
Работата ще бъде осигурена от японския инвеститор "Язаки", който отвори производство тази година. През идната 2013-та в предприятието ще бъдат разкрити близо 500 работни места. Община Сливен е подписала споразумение с инвеститорите за възстановяване на пътната отсечка Сливен-Самуилово и за изграждането на паркинг, каза Милев.
В община Сливен догодина ще бъде създадена индустриална икономическа зона, каза кметът. По думите му така бизнес средата ще бъде подобрена.
Автор:Филип Епитропов 0 Добави коментар
http://www.novini.bg
При нея се наблюдава поскъпване, като цената й е скочила до 7,5 евро за грам
Етикети наркотици, хероин, марихуана и кокаин, цената ВидеоНационалният фокусен център за наркотици и наркомании представи на пресконференция Годишният национален доклад по проблемите, свързани с наркотиците и наркоманиите в България за 2012 г. (данни за 2011 г.). Той бе представен от Момчил Василев, директор на Фокусен център за наркотици и наркомания, д-р Цвета Райчева, директор на Национален център по наркомании и Венда Зидарова, председател на Националния съвет по наркотични вещества.
Трафикът на хероин е известен отдавна - от Турция през България и към Западна Европа. Пътят на кокаина пък започва от Латинска Америка, съобщи Момчил Василев.
Според новите данни, вече е нужно по - малко от половина час, за да си намериш канабис. Времето за набавяне на наркотика зависи и от това къде се намира човека - в по - малък или в по - голям град. Василев заключи, че достъпността обаче е вече много по - голяма.
Относно цените на някои наркотици в България, в рамките на една година леко се е покачила цената на марихуаната, а хероин е поевтинял, но заради влошаване на качеството му. Марихуаната е станала 7,5 евро за грам от 5 - 5,5 евро за грам. Най - скъпа марихуаната е в Малта.
Хероинът пък струва около 25 евро за грам в България. Той е най - скъп в Швеция - 160 евро за грам.
Момчил Василев заключи, че като цяло България е в долната част на таблицата за цената на наркотичните вещества. Той заяви, че това е обяснимо, имайки предвид качеството на живот в страната ни. С изключение на кокаина и хероина, цената на наркотиците у нас е под средното ниво за ЕС.
Василев отчете, че в страната се наблюдава и недостиг на хероин.
Автор:Десислава Станева 10 Добави коментар
www.novini.bg/news/107233-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%88-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%85%D1%83%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D0%BE-%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%BE-%D0%BE%D1%82-30-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D1%83%D1%82%D0%B8.html - видео
Върховният главнокомандващ е притеснен от стотиците рапорти за напускане
Снимка © Булфото Етикети Росен Плевнелиев, заплати, военнослужещи Други СнимкиВ качеството ми на върховен главнокомандващ ще направя всичко необходимо, за да се запазят т.нар. 20 заплати за военнослужещите и в бъдеще, независимо кой ще бъде на власт и кой ще бъде министър. Това каза президентът Росен Плевнелиев на разширен съвет по отбраната.
Военнослужещите трябва да имат пълно доверие в държавните институции, ние трябва да имаме трайност на решенията, които взимаме и на реформите, които правим, а не конюнктурност и смяната на правителства и на министри не трябва по никакъв начин да води до отнемане на поети ангажименти и до безкрайни реформи, до съкращения и до отнемане на социални компенсации, получавани заради характера на работата и лишаването от някои човешки права и свободи, каза президентът.
Искам лично да поема ангажимент и да кажа, че голяма част от напускащите днес, които се притесняват, че в бъдеще може да бъде редуциран размерът на паричното обезщетение по чл. 227 от Закона за отбраната и въоръжените сили при освобождаване на военна длъжност или т.нар. 20 заплати – тези опасения се подхранват за съжаление от изказвания на отделни политици и публични личности, но водят и до несигурност в обикновения войник, ще направя всичко възможно те да се запазят, каза Плевнелиев.
Днес, говорейки за моралния компонент през 21-ви век като част от военната мощ, не мога да не споделя своята загриженост от обстоятелството, че много млади офицери, сержанти и войници по собствено желание напускат армията. Картината може да се определи като тревожна, според мен, посочи държавният глава.
Президентът отбеляза, че само за два и половина месеца - от 1 октомври до 15 декември, стотици военнослужещи са подали рапорти за напускане на армията, като две трети от тях са офицери. По думите му преобладаващата част от тези офицери е със звания капитан, майор и подполковник, а най-много от напускащите - със звание майор.
Президентът посочи, че в случая не са важни толкова количествените показатели и съизмеримостта на броя на напускащите с този на преминалите в резерва в преходните години. По-важното в случая е да видим какво се крие зад тази статистика и как може да се преодолее тази тенденция, каза президентът. "Когато напускат армията, и то по собствено желание, подготвени, обучени в престижни академии и колежи, с езикова подготовка и боен опит от участия в международни мисии млади офицери, очевидно има проблем и ние сме длъжни да го адресираме и да го решаваме", каза Плевнелиев.
Константин Тодоров 64 Добави коментар
http://www.novini.bg
18.12.2012 13:46 В Сибир температурите паднаха до минус 50, в Украйна откриха 200 пункта за бедстващи хора В Сибир температурите паднаха под минус 50 градуса
Студена вълна обхвана Русия. Температурите достигат под минус 50 градуса в източната част на страната, като за едно денонощие студът е взел 6 жертви. На 220 души е оказана медицинска помощ.
Тази сутрин в Москва термометърът показа минус 19 градуса след силни снеговалежи миналата седмица.
Според метеоролозите температурите в столицата ще останат непроменени до 23 декември.
В главните градове в Западен - Сибир Новоросийск, Томск, Омск и Барнаул, през изминалата нощ са регистрирани температури около 47 градуса под нулата.
А в Магадан, Източен Сибир, тази нощ студът е бил минус 51 градуса. В много училища са отменени учебните занятия.
19 души загинаха от студ през последното денонощие в Украйна, където температурите в някои райони паднаха под минус 20 градуса, и така равносметката за декември възлезе на 37 починали, съобщи министерството на здравеопазването.
Освен това на 190 души е била оказана медицинска помощ заради хипотермия и измръзване. 162 от тях се е наложило да останат в болница.
От няколко седмици насам в Украйна има силни снеговалежи, към които през последните дни се прибави и сковаващ студ.
Вчера министерството на извънредните ситуации съобщи, че на различни места в страната са открити 200 пункта за оказване на помощ на бедстващи хора. Там те могат да се стоплят и да получат топла храна.
Миналата година в Украйна студовете взеха 130 жертви.
Снимка: ЕПА/БГНЕС Източник: БГНЕС Четириметрови преспи затрупаха Молдова 17.12.2012 17:12
Практически във всички северни райони селата са останали без електричество и телефони
Поледиците пратиха десетки в травматологията на "Пирогов" 16.12.2012 16:11Времето се затопля, максималните температури ще са между -1° и 4°, в София 2°
Студът взе трета жертва в Кюстендилско 15.12.2012 09:48Тази сутрин са регистрирани четири отрицателни температурни рекорда, за 12 области на страната е обявен жълт код заради опасно ниски температури
Две жертви на студа 14.12.2012 19:57Минус 19,2 градуса в Кюстендил, минус 17,8 градуса в Драгоман, оранжев код е обявен за Пернишко и Кюстендилско заради опасност от измръзвания
До минус 22 по Целзий в петък 13.12.2012 15:31През нощта над страната времето ще бъде ясно и тихо, а в петък сутринта ще бъде много студено с минимални температури между минус 10° и минус 15°, на отделни места и до минус 18° - минус 22°
http://sinoptik.bg
Възпоменателно шествие за летеца-изтребител кап. Димитър Списаревски
Площада в с. Пасарел
22 декември 12 часа
Капитан Димитър Светозаров Списаревски е български летец-изтребител. Родът му е от Кюстенджа. Загива при първия си боен полет, след като сваля тежък американски бомбардировач Б-24 чрез въздушен таран, по време на бомбардировките на София през Втората световна война.Димитър Списаревски е роден в Добрич на 19 юли 1916 г. Баща му Cветозар Списаревски и чичо му — дипломатът Коста Списаревски са българи от Кюстенджа. Името на майка му е Елисавета. След Ньойския договор от 1919 г., градът заедно с цяла Добруджа са анексирани от Румъния. Поради нетърпимостта на бащата към румънската окупация, семейството на Списаревски последователно се мести в Лом, Белоградчик и София. В София Димитър Списаревски завършва Втора мъжка гимназия /днес 22-ро училище/. От 1933 до 1935 г. е футболист на ПФК Левски (София), за който играе в няколко приятелски срещи.
Димитър Списаревски постъпва във Военното на Н. В. училище, но е буен и непокорен и остро реагира на всяка несправедливост, затова още преди да завърши първата година, го изключват и е изпратен да служи в Ямбол. За отлично поведение, след няколко месеца е възстановен като юнкер в училището. Когато е обявен конкурс за летци, той е сред първите, кандидатирали се за новата специалност. По-късно с целият випуск е изпратен на обучение в Германия. Там Списаревски завършва изтребителната школа във Вернойхен през 1938 г. През лятото на 1943 г. с още един български пилот е изпратен край Ламанша, за да наблюдават германските летци и да усвоят тактиката на въздушен бой.
Знае се, че Списаревски е бил щедър и великодушен човек, шегаджия и кавалер. Ядоса ли се за нещо обаче, ставал страшен. В школата във Вернойхен набил един немски летец-капитан, който обидил България и нейните летци, наричайки ги ‘балкански туземци’. В Бургас напердашил окръжния началник на полицията и неговите приятели, защото си позволили да накърнят честта на колега летец. В офицерския клуб в Плевен пък се разправя с нашенски любители на немски военни маршове, които не разрешават на оркестъра да изпълнява български песни. На летище Граф Игнатиево, когато вижда един фелдфебел да бие войниче с летва, Списаревски я счупва в гърба му.
Именно това изострено чувство за справедливост, патриотизмът и чисто мъжките реакции му създават много неприятности. Но Спаича, както го наричат, си остава непроменен.
Буен, неустрашим и дързък е поручик Списаревски и във въздуха. Отстъплението в боя му е напълно чуждо, противно и невъзможно. Полетите си той върши на максимални обороти, в учебен бой атакува с такава стръв, че понякога отнася наказания. Той заявява на другарите си: “..ако някога ми падне насреща противников самолет, ще го изям, па ако ще и с машината да се блъсна в него’.. А друг път: ‘Абе ще се блъснеш и ще свалиш поне един бомбардировач, но няма да му дадеш да мине над тая свещена земя и да я поръси с бомби!”. Такова е било мисленето на поручик Димитър Списаревски.
На 20 декември 1943 г. армада американски бомбардировачи ‘летящи крепости’ Б-24 Либърейтър /"Освободител"/, охранявани от 50 изтребители се насочва да бомбардира за пореден път София. Димитър Списаревски е един от изтребителите на бойно дежурство на летище Божурище с Месершмит Ме-109G-2, които трябва да пресрещнат „освободителите“ преди да достигнат града. Това е първият му боен полет, за който той се готви отдавна.
Според бойния дневник на 3/6 изтребителен орляк, в който лети Списаревски, битката протича по следния начин: Либърейтърите летят към София в клинов строй по тройки, ешелонирани в тилна колона, краят на която се губи до хоризонта. Българите формират насрещен боен ред, ешелонирани поятно, по четворки в тилна колона. Летят срещу противниковите самолети на 6000 метра височина. Българският орляк 3/6 има задачата да завърже бой с противниковите изтребители, двутелите П-38 Лайтнинг, а в това време другият орляк — 2/6, да удари бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън София.
Самолетът на Списаревски не успява да стартира, затова той излита с резервна машина, със закъснение след другите. Когато достига до бомбардировачите, въздушният бой вече е започнал. С безумно смела маневра, той сваля един бомбардировач. Списаревски се измъква от два американски изтребителя, насочва се към група от 16 Либърейтъра, но в борбата си с охраняващите го британски изтребители свършва патроните на бордовата картечница. Тогава, без колебание, той се блъска във водаческата машина. Бомбардировачът е разцепен във въздуха, спасява се само опашният стрелец, който е изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна. Самолетът на Списаревски пада на височините над село Пасарел, Софийско. Тялото му е открито сред отломките. От другата страна на селото пада поразеният бомбардировач. Врагът е принуден да се оттегли и да хвърли бомбите си в полето. Има различни свидетелства за тарана, но единствен реален очевидец е пилотът на американски изтребител, който малко след това също е свален и пленен. Лейтенант Едуард Тинкър, участник във въздушния бой на 20 декември 1943 година, заявява: ‘Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията”.
Един от най-близките му приятели, генерал-майор Стоян Стоянов, казва за него: „За Димитър въздушният бой беше ситуация, която го наелектризираше по особен начин, правеше го още по-силен, неустрашим и самоуверен. Да победи във въздуха за него бе нещо, което се разбира от само себе си. Би разкъсал и със зъби противника, но никога не би го оставил да се измъкне невредим. [...] Отстъплението в боя при каквито и да е обстоятелства му беше чуждо, противно, невъзможно за неговата натура. Той влизаше в бой така, както някога в древността суровият воин на Спарта е изпълнявал повелята на своята майка, която като му връчвала щита, е казвала: „С него или на него!””
Димитър Списаревски, първата жива българска торпила, е произведен посмъртно в чин капитан. Погребан е в Централните софийски гробища, Алеята на летците. За свалянето на един четиримоторен бомбардировач на летеца са признати три въздушни победи.
Може би една от най-точните оценки на извършения от капитан Списаревски военен подвиг са думите на един от спасилите се от боя на 20 декември 1943 г. американски пилоти. Разказвайки за стореното от Списаревски, той казва: „Наистина страшна смърт дори и за най-смелия пилот!". Подофицер Робърт Хенри Ренър, единственият оцелял от екипажа на сваления с таран бомбардировач по-късно моли да се види с майката на Списаревски, за да ѝ предаде своите медали и ордени в знак на дълбоко уважение пред подвига на нейния син.
Из спомените на о.з. полк. Петър К. Петров: „Та, като мина известно време и Списаревски се поуспокои, започна да лети често, доби увереност в себе си. А той беше добър летец. Спомням си, веднъж бяхме дежурна двойка с Никола Бонев, когато видяхме, че от гарата идва запъхтян Спаича. Изкарайте още един "Доган", вика, ще летим. Излетяхме тримата и той ни отведе над Пловдив, където започна циркуси, фигури, атаки, слизаше ниско между тепетата... А ние плътно след него. Долу се събра народ да ни гледа... Летим и не знаем какво става, защо нашият командир прави тази въздушна демонстрация над града? Чак като кацнахме, Спаича се засмя радостно и разкри тайната: "Днес, бако, се освободи моят роден край! Добрич отново е български! Днес аз черпя!" И ни отведе в селската кръчмичка, която се казваше "Летец"... На другия ден го извика при себе си командирът на орляка полковник Сапунов и го наказа — един месец отстраняване от длъжност, като му възложи твърде досадна работа — да извърши проверка на войнишкото оръжие. Един месец Спаича ходи като черен облак насам-натам с папка под мишница, а колчем ни срещнеше, викаше: "И вие си начесахте крастата оня ден, а сега аз няма да летя цял месец!" Нали ни беше командир, всичко се бе струпало върху него.“В софийския район Искър на името на героя е наречен булевард. Същото име носи и улицата в село Пасарел, която води до лобното му място, в началото ѝ е поставена паметна плоча. До лобното място, в местността Стражарски дол, е изграден паметен кът за героя. Улица на негово име и паметник има и в родния му град Добрич. В 22-ро училище в София /бивша Втора мъжка гимназия/ е поставена паметна плоча с барелеф на Списаревски — първата българска жива торпила. Робърт Реноар е един от оцелелите по чудо британски пилоти, след тарана на българина казва: „Ударът на вашите летци беше много лют“
Георги Калоянчев. Снимка: Булфото |
На 87 години почина актьорът Георги Калоянчев, съобщиха за БТА от Съюза на артистите в България.
Калоянчев е роден в Бургас през 1925 г. Дебютира в киното през 50-те години на миналия век. Ще го помним във филми като „Специалист по всичко“, „Вълчицата“, „Инспекторът и нощта“, „Най-дългата нощ“, „Бон шанс, инспекторе!“.
Емблематична за родната ни кинематография е ролята му на Бай Ганьо.
Ролите му в театъра също са многобройни, като много добре той си партнираше със своята приятелка и колежка Стоянка Мутафова. През 2003 г. излиза неговата автобиография „Жив съм, ваш съм!“.
Актьорът няма любима роля по собствените му думи. Всяка роля започва с любов, с едно и също желание - да стане, и с известен хъс дори. Обича да рови, да човърка, да преобръща ситуациите. . .
Калата, както го наричат колеги и приятели, разсмива десетилетия наред няколко поколения зрители в Сатиричния театър, сред чиито основатели е през 1957 г. На тази сцена именитият актьор прави големите си роли в пиеси на Маяковски, Гогол, Брехт, Вазов, Ст. Л. Костов, Йордан Радичков, Никола Русев, Станислав Стратиев.
За изключително сполучливи, христоматийни се смятат изпълненията на Калоянчев в "Господин Балкански" на Георги Данаилов, "Големанов" на Ст. Л. Костов, "Сако от велур" и "От другата страна" на Станислав Стратиев, "Дървеница" на Маяковски, "Ревизор" от Гогол, "Неудържимият възход на Артуро Хи" от Брехт, "Старчето и стрелата" от Никола Русев. Последната роля актьорът определя като най-успешна, без да омаловажава останалите. За провал смята участието си в "Мизантроп" от Молиер.
Калоянчев споделя мисълта на Волтер, че "театърът е необходимото излишно нещо", защото той е особен вид изкуство - магия и за зрителя, и за актьора. За него удовлетворението е пълно и когато взривява публиката от смях, и когато я разплаква в трагични моменти. Калоянчев смята, че повече големи успехи е имал с драматични роли, но е набеден за смешен актьор. Не се сърди за това, защото според него комичното се прави по-трудно от тъжното.
Поклонението пред големия български актьор ще е на 21 декември от 12.00 ч. в Сатиричния театър.
http://www.dnes.bgГеорги Калоянчев от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация, търсене
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на информацията или за предлагането за изтриване на цялата статия. |
|
Георги Тодоров Калоянчев (Калата) е български актьор роден в Бургас на 13 януари 1925. След отбиване на военната си служба, се записва в бившето театрално училище в София.Сред състудентите му в класа на професор Сърчаджиев били още Катя Зехирева, Коста Цонев и Катя Динева.
Съдържание |
През 1951 година руският режисьор Борис Бабочкин (по онова време поставил три пиеси в Народния театър) забелязва младия актьор и как превъплъщава образа в “Буря” на Островски с хумор и драматизъм. Веднага след завършването на института, Калоянчев е приет в трупата на Народния театър.
Дебютира в киното с филма Утро над родината (1951) - в ролята на циганчето Сали е душата на компанията. Но след това за известен период от време не получава почти никакви роли. Точно в този период Калоянчев преминава от Народния в трупата на скоро създадения Сатиричен театър. Следва и поредица от незабравими образи в незабравими филми – щангистът в Специалист по всичко” (1962), Кондов във “Вълчицата”, инспекторът в “Инспекторът и нощта”, фокусникът в “Най-дългата нощ” (1969), Риксата в “Привързаният балон” (1969), Джордано Бруно в италианската продукция Галилео Галилей” (1969), Езоп в “Езоп” (1971), “Нощните бдения на поп Вечерко” (1981), “Бон шанс, инспекторе!” (1984), “За къде пътувате?” (1990)… общо повече от 50 игрални филма.
През 1990 година по сценарий, режисьорът Иван Ничев засне “Бай Ганьо заминава за Европа” с Георги Калоянчев в ролята на прочутия българин. Оказа се, че това е един от най-гледаните филми през първата половина на 90-те.
През 2006 г., излиза своеобразното продължение “Бай Ганьо се завръща от Европа”. Сценарият е писан специално за големият актьор, но десет години по-рано и дълго време не се намират пари за реализацията му. Всичко това налага нов актьор за ролята на бай Ганьо. Огромното си уважение към таланта на Калоянчев Иван Ничев доказва като въвежда нов, несъществуващ герой в класическото произведение на Алеко Константинов – духът на Бай Ганьо. През 2006 година след многото други призове и отличия, Калоянчев получава и Наградата на Съюза на артистите за цялостно творчество.
Но най-голямата награда за него си остава званието Народен артист – в най-истинския му смисъл на актьор всенароден любимец от близо половин век.
Едни от най-известните филми, в които участва, са Бай Ганьо тръгва по Европа (1991), Неочаквана ваканция (1981) и Бон шанс, инспекторе! (1983). Зад гърба си има над 50 години във филмовата индустрия.
През 1952 г. завършва актьорско майсторство в ДВТУ „Кръстьо Сарафов“. Автор е на автобиографичната книга Жив съм, ваш съм! (2003).
Почива на 18 декември 2012г. в София на 87 годишна възраст.[1]
Отличия- Димитровска награда – 1959 г.
- Заслужил артист – 1962 г.
- Народен артист – 1967 г.
- Награда “Кирил и Методи” – I, II и III степен
- Награда “25 години народна власт”
- Награда “1 300 години България”
- Народна република България – I степен
- Награди от Национални прегледи на българската драма и театър
- Награда на София
- Герой на социалистическия труд
Другарят Велосипедкин „Баня” от Владимир Маяковски. Постановка Стефан Сърчаджиев - 1957 г.
Децата „Баба, дядо, мама, татко и ние” от Енчо Багаров и Нейчо Попов. Постановка Енчо Багаров и Нейчо Попов. 1957 г.
Марио „Кралят отива на война” от Борис Априлов и Венцеслав Георгиев. Постановка Стефан Сърчаджиев и Рангел Вълчанов. 1957 г.
Делчо Малчев „Тайни” от Боян Дановски и Петър Славински. Постановка Боян Дановски. 1958 г. I награда за актьорско изпълнения от Първия национален преглед на българската драма и театър – София юни 1959 г. III Димитровска награда за театрално изкуство
Остап Бендер „Дванайсетте стола” по романа на Иля Илф и Евгений Петров. Постановка Гриша Островски. 1959 г.
Спиридон Църквата „Побеснялото агне” от Аурел Баранга. Постановка Михай Райку 1959 г. III Димитровска награда за театрално изкуство
„Криво седи – право съди!” от Нейчо Попов и Енчо Багаров. Постановка Гриша Островски. 1959 г.
Присипкин „Дървеница” от Владимир Маяковски. Постановка Боян Дановски. 1959 г.
Ламбурт „Главата на другите” от Марсел Еме. Постановка Гриша Островски. 1960 г.
Иванчо Йотата „Чичовци” от Иван Вазов. Драматизация и постановка Методи Андонов. 1960 г.
Полицай „Балът на манекените” от Бруно Ясенски. Постановка Гриша Островски. 1961 г.
Цабр „Свинските опашчици” от Ярослав Дитл. Постановка Методи Андонов 1962 г.
Бояджията „Третото желание” от Вратислав Блажек. Постановка Методи Андонов. 1963 г.
Тончо Папучков „Червен смях” по материали на Георги Кирков, Христо Смирненски, Гео Милев, Александър Жендов, Крум Кюлявков, Георги Караславов, Орлин Василев. Постановка Боян Дановски, Гриша Островски, Методи Андонов. 1964 г.
Калю Янчев „Мачово бърдо” от Мирон Иванов. Постановка Методи Андонов. 1964 г.
Сила Силич Копилов „Смъртта на Тарелкин” от А. В. Сухово-Кобилин. Постановка Методи Андонов. 1965 г.
Бидерман „Бидерман и подпалвачите” от Макс Фриш. Постановка Гриша Островски. 1965 г.
Иван Александрович Хлестаков „Ревизор” от Гогол. Постановка Методи Андонов. 1966 г.
Големанов „Големанов” от Ст. Л. Костов. Постановка Нейчо Попов. 1966 г.
Телериг „Старчето и стрелата” от Никола Русев. Постановка Методи Андонов. 1969 г. I награда за актьорско майсторство на IV национален преглед на българската драма и театър
Кочкарьов „Женитба” от Н. В. Гогол. Постановка Нейчо Попов. 1971 г.
Тонко Папучков „Фаталната депеша” от Орлин Орлинов. Постановка Борис Спиров. 1971 г.
Марин Дулев „Хипотезите около подпалването на Ловчанския мост на 3 август 1925 г.” от Георги Мишев. Постановка Гриша Островски. 1972 г.
Швейк „Швейк през Втората световна война” от Бертолт Брехт. Постановка Лучиян Джуркеску. 1973 г.
Чико „Кораб с розови платна” от Васил Априлов. Постановка Никола Петков. 1974 г.
Новоселцев „Служебен роман” от Рязанов и Брагински. Постановка Йосиф Венков. 1974 г.
Кшищоф Максимович „Час пик” от Йежи Стефан Ставински. Постановка Николай Люцканов. 1975 г.
Чиновникът „Сако от велур” от Станислав Стратиев. Постановка Младен Киселов 1976 г. Награда на САБ за сезон 1976/1977. I награда за актьорско майсторство на VI национален преглед на българската драма и театър
Филка „Интервенция” от Лев Славин. Постановка Валентин Плучек. Режисьор Юлиан Козловски 1977 г.
Живота Цвийович „Д-р” от Бранислав Нушич. Постановка Анастас Михайлов. 1978 г.
Разумен „Рейс” от Станислав Стратиев. Постановка Младен Киселов. 1980 г.
Поп Стайко „От много ум… Вражалец” от Ст. Л. Костов. Постановка Асен Шопов. 1980 г.
Г-н Люлин „Госпожице, да му отпуснем края (Кабаре “Парнас”)” от Любомир Пеевски. Постановка Маргарита Младенова и Младен Киселов. 1981 г.
Професорът „Биволът” от Иван Радоев. Постановка Младен Киселов. 1982 г.
Йоната „Кошници” от Йордан Радичков. Постановка Младен Киселов. 1982 г.
Алцест „Мизантроп” от Молиер. Постановка Бранко Плеша 1983 г.
Ганьо Балкански „Господин Балкански” от Георги Данаилов. Постановка Иван Добчев. 1985 г.
Максим Кузмич Варавин „Дело” от А. В. Сухово-Кобилин. Постановка Крикор Азарян. 1986 г.
Бай Ноно „Одисей пътува за Итака” от Константин Илиев. Постановка Иван Добчев 1986 г. I награда за актьорско майсторство на VIII Национален преглед на българската драма и театър, районен етап София май 1989 г.
Сватанак „Балкански синдром” от Станислав Стратиев. Постановка Иван Добчев 1987 г.
Ноздрьов „Мъртви души” от Николай Гогол. Постановка Здравко Митков. 1989 г.
Илия Чворович „Балкански шпионин” от Душан Ковачевич. Постановка Николай Поляков 1990 г.
Сава коминочистачът „Клаустрофобична комедия” от Душан Ковачевич. Постановка Борислав Чакринов 1991 г
Големанов „Големанов” от Ст. Л. Костов. Постановка Борислав Чакринов. 1992 г.
Водещ и Кантонерът „Пет бременни пиеси” от Дарио Фо и Франка Раме. Постановка Пламен Марков. 1993 г.
Четвърти старец „От другата страна” от Станислав Стратиев. Постановка Пламен Марков 1993 г.
Амеде Букчиниони „Амеде” от Йожен Йонеско. Постановка Елена Цикова 1995 г.
Лило „Зимните навици на зайците” от Станислав Стратиев. Постановка Пламен Марков 1996 г.
Ромул Август „Ромул Велики” от Фридрих Дюренмат. Постановка Здравко Митков 1996 г.
Фесте „Дванайста нощ” от Шекспир. Постановка Мариус Куркински 1997 г.
Пенсионираният дух „Преди последния спектакъл” от Любомир Пеевски. Постановка Илия Добрев 1998 г.
Анто „Вчерашни целувки” от Юрий Дачев. Постановка Бина Харалампиева. 2000 г.
Мила Родино „45 години не стигат (Българската мечта)” от Иван Кулеков. Постановка Рашко Младенов. 2002 г.
Кръстьо Чокоев (Сокол 1) „Космонавти” от Илко Иларионов. Постановка Димитър Стоянов 2005 г.
Реджиналд Паджет „Квартет” от Роналд Харвуд. Постановка Десислава Боева 2006 г.
Телевизионен театърКриворазбраната цивилизация по Добри Войников
Филми- Столичани в повече (сериал, 2011)
- Ганьо Балкански се завърна от Европа
- Рапсодия в бяло (2002)
- Големите игри (1999)
- След края на света (1998)
- Фатална нежност (1993)
- Пантуди (1993)
- Бай Ганьо тръгва из Европа (филм) (1991)
- Под игото (сериал, 1990)
- Карнавалът (1990)
- Заплахата (1989)
- Брачни шеги (1989)
- Изложение (1988)
- Само ти, сърце... (1987)
- За къде пътувате (1986)
- Ян Бибиян (1985)
- Откога те чакам
- Бон шанс, инспекторе! (1983)
- Неочаквана ваканция (1981)
- Нощните бдения на поп Вечерко (1980)
- Къщата (1979)
- Бягай... Обичам те (1979)
- Роялът (1979)
- Басейнът (1977)
- Момичето с хармоничката (1976)
- Нако, Дако и Цако - моряци (1976)
- Нако, Дако и Цако - шофьори (1976)
- Нако, Дако и Цако - коминочистачи
- Лебед (1976)
- На живот и смърт (1974)
- Вечни времена (1974)
- Игрек 17 (1973)
- Бягство в Ропотамо (1973)
- Гневно пътуване (1971)
- Откраднатият влак (1971)
- Демонът на империята (1971)
- Езоп (1970)
- Кит (1970)
- Галилео Галилей (1969)
- Небето на Велека (1968)
- Бялата стая (1968)
- Привързаният балон (1967)
- Най-дългата нощ (1967)
- Джеси Джеймс срещу Локум Шекеров (1966)
- Русият и гугутката (1965)
- Вълчицата (1965)
- Невероятна история (1964)
- Инспекторът и нощта (1963)
- Специалист по всичко (1962)
- Тютюн (1962)
- Златният зъб (1962)
- Първи урок (1960)
- Малката (1959)
- Ребро Адамово (1958)
- Любимец 13 (1958)
- Години за любов (1957)
- Урокът на историята (1957)
- Две победи (1956)
- Точка първа (1956)
- Димитровградци (1956)
- Снаха (1954)
- Наша земя (1952)
- Утро над родината (1951)
Георги Калоянчев
13.01.1925 - 18.12.2012
Учителката Илияна Иванова, която влезе пияна в час и танцува пред учениците и колегите си, най-вероятно е направила опит за самоубийство. Тя се нагълтала с голямо количество медикаменти и алкохол, откарана е в токсилогията на “Пирогов” с опасност за живота.Информацията потвърдиха от болницата, без обаче да се ангажират дали става дума за самоубийство.
Учителката е била намерена сутринта в безпомощно състояние. Извикана е линейка на "Бърза помощ" и е настанена в токсилогията в болницата, където е под постоянно лекарско наблюдение. Иванове е откарана в болницата рано сутринта на 18 декември, а сигналът най-вероятно е бил подаден от децата й.
Самата Иванова, която преподаваше в столичното 130-то училище, сподели преди дни във “Всяка неделя”, че била пред самоубийство след скандала. Като се случи всичко това, преживях ужасно тежък срив. Знаех, че всички ще говорят само за това и ще ми се подиграват. Знаех, че заради мен ще страдат и децата ми, а не исках да страдат. И затова си мислех просто да отида и да се хвърля отнякъде си. Но реших все пак първо да мина през психодиспансера", призна учителката.
Тя беше уволнена заради това, че идва на работа в нетрезво състояние. Синдикатът на учителите обаче се застъпи за нея и ако оживее, тя има шанс да се върне отново като преподавател.
http://www.blitz.bg
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Български исторически календар
4. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
5. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
6. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
7. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
8. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
9. Забравеният д-р Янко Янев
10. Планът "Еврия"
11. Сайт с български бойни знамена
12. Исторически видеоблог
13. "Изгубената България" - исторически сайт
14. Владо Черноземски
15. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
16. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
17. Реалността днес и която идва...
18. Военное обозрение
19. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
20. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
21. РПЦ Царская Империя
22. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
23. Исторически ревизионизъм
24. Вечния Църковен Календар на Светите Отци