2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
История
В освободена от османско владичество България както интелигенцията, така и масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщават улици и читалища на тяхно име. По тази причина Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, през 1922 г. внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители.
За първи път е честван в Пловдив през 1909 г., а от 1921 до 1945 г. е общонационален празник.
След дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на Петър Константинов.
Сред най-популярните български народни будители са Свети Паисий Хилендарски, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и много други.
http://www.pozdravi.net
“Нека той познае от мойто писанье, че голям е той бил и пак ще да стане” Паисий
О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин?…Или не са имали Болгаре царство и господарство? Толкова години са царували и са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. Ти, Болгарино, не прелщайся, знай свой род и язик…”
Паисий (1762)
Сто и двайсет годин… Тъмнини дълбоки!
Тамо вдън горите атонски високи,
убежища скрити от лъжовний мир,
место за молитва, за отдих и мир,
де се чува само ревът беломорски
или вечний шепот на шумите горски,
ил на звона тежкий набожнийят звън,
във скромна килийка, потънала в сън,
един монах тъмен, непознат и бледен
пред лампа жумеща пишеше наведен.
Що драскаше той там умислен, един?
Житие ли ново, нов ли дамаскин,
зафанат от дълго, прекъсван, оставян
и пред кандилото сред нощ пак залавян?
Поличби ли божи записваше там?
Слова ли духовни измисляше сам
за във чест на някой славен чудотворец,
египтянин, елин или светогорец?
Що се той мореше с тоя дълъг труд?
Ил бе философ? Или беше луд?
Или туй канон бе тежък и безумен,
наложен на него от строгий игумен?
Най-после отдъхна и рече: “Конец!
На житие ново аз турих венец.”
И той фърли поглед любовен, приветен
към тоз труд довършен, подвиг многолетен,
на волята рожба, на бденьето плод,
погълнал безшумно полвина живот -
житие велико! Заради което
той забрави всичко, дори и небето!
Нивга майка нежна първенеца свой
тъй не е гледала, ни младий герой
първите си лаври, ни поетът мрачен
своят идеал нов, чуден светлозрачен!
и кат някой древен библейски пророк
ил на Патмос дивний пестинника строг,
кога разкривал е въз гладката кожа
тайните на мрака и волята божа,
той фърли очи си разтреперан, бляд
към хаоса тъмний, към звездния свят,
към Бялото море, заспало дълбоко,
и вдигна тез листи, и викна високо:
“От днеска нататък българският род
история има и става народ!”
Нека той познае от мойто писанье,
че голям е той бил и пак ще да стане,
че от славний Будин до светий Атон
бил е припознаван нашият закон.
Нека всякой брат наш да чете, да помни,
че гърците са люде хитри, вероломни,
че сме ги блъскали, и не един път -
и затуй не можат нази търпят -
и че сме имали царства и столици,
и от нашта рода светци и патрици;
че и ний сме дали нещо на светът
и на вси Словене книга да четът;
и кога му викат:”Българину!” бесно,
той да се гордее с това име честно.
Нека наш брат знае, че бог е велик
и че той разбира българский язик,
че е срам за всякой, който се отрича
от своя си рода и при гърци тича
и своето име и божия дар
зафърля безумно като един твар.
Горко вам, безумни, овци заблудени,
със гръцка отрова, що сте напоени,
дето се срамите от вашия брат
и търсите пища в гръцкия разврат,
и ругайте грешно бакини си кости,
и нашите нрави, че те били прости!
Та не вашто племе срам нанася вам,
о, безумни люде, а вий сте му срам!
Четете да знайте, що в стари години
по тез земи славни вършили деди ни,
как със много кралства имали са бран
и била велика българската държава;
как свети Борис се покръстил в Преслава,
как е цар Асен тук храмове градил
и дарове пращал; кой бе Самуил,
дето си изгуби душата във ада,
покори Дурацо и влезе в Елада;
четете и знайте кой бе цар Шишман
и как нашто царство сториха го плян;
кой би Иван Рилски, чийто свети мощи
чудеса се славят до тоя ден йоще;
как се Крум преславний с Никифора би
и из черепа му руйно вино пи
и как Симеон цар угрите прогони
и от Византия приема поклони.
А тоя беше учен, философ велик
и не се срамеше от своя език
и кога нямаше кого да надвива,
той пишеше книги, за да си почива.
Четете и знайте, що съм аз писал,
от много сказанья и книги събрал,
четете, о, братя, да ви се не смеят
и вам чужденците да не се гордеят…
На ви мойта книга, тя е вам завет,
нека де преписва и множи безчет
и пръска по всички поля и долини,
де българин страда, въздиша и гине.
Тя е откровенье, божа благодат -
младий прави мъдър, а стария – млад,
който я прочита няма да се кае,
който знае нея, много ще да знае.”
Тъй мълвеше тоз мъж, в килията скрит,
със поглед умислен, в бъдещето впит,
който много бденья, утринни пропусна,
но пачето перо нивга не изпусна
и против канонът и черковний звън -
работи без отдих, почивка и сън.
Тъй мълвеше преди сто и двайсет годин
тоз див Светогорец – за рая негоден,
и фърляше тайно през мрака тогаз
най-първата искра в народната свяст.
Иван Вазов
“Епопея на забравените”
http://www.slovo.bg
Защото се опитват тихомълком, аз ще вдигна шум!След 13 % поскъпвате тази година догодина още 3 % мин.
Заради ВЕИ-тата, ще има увеличение на крайната цена на енергията следващата година, не по-малко от 3 процента.
Това каза след открито заседание председателят на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Ангел Семерджиев.
Я ми кажете колко зелена всъщност е зелената енергия? Какви ресурси иска, какви земи, за сметка на колко енергия създават единица енергия? Лобираме ли отново в грешна посока?
Андрей Кристов се определя като руснак от български произход. Той, съпругата му Лилия и синовете имат наше гражданство. Най-малкият Никита дори е роден в София преди 13 години.
Самият Андрей дошъл на бял свят в град Черновци на границата между Румъния и Молдова, днес в Украйна. Това станало през 1961 година. Намира българските си корени някъде в Русенския край, където през освобождението от турско робство са живеели неговите прадеди. Допуска, че неговото Кристов, идва от нашенското Христов. В архивите на град Русе намерил родословното си дърво. На тази основа получил и наше гражданство. Нещо повече, покойният тогавашен кмет и приятел Димитър Калчев му казал, че името на неговия прапрадядо Иван Иванов Христов е вписано сред загиналите герои на паметника на Шипка.
Фото "Стандарт" Исак Гозес
- Как според вас, г-н Кристов, вашите прадеди от Русенско са попаднали в Украйна и кога е станало това?
- Винаги съм се интересувал от произхода на фамилията ми. Чувах, че в семейството често се употребяваха някакви странни български думи като чиляк, домат. По-късно научих, че след войната с Турция император Александър поканил семейства на загинали войници да дойдат и живеят Русия. Моите предци били военни, установили се във Воронеж. Но баща ми се е родил в Сибир.
- Защо?
- По време на Втората световна война, когато София е била съюзник на Берлин, Сталин е гледал на българите като на врагове. Дядо ми е бил старши офицер. Прогонили го заедно с останалите в Сибир. Много били избити. Там се родил баща ми. После отново са се върнали в Черновци. Аз пък съм от там.
- Защо станахте военен?
- Сред детските мечти за космонавт и т.н. военен е единствената професия, която съм искал. Всички вкъщи са били такива. Завърших Висше военно командно училище с отличен. После ме изпратиха в Далечния изток. Там, където е роден баща ми и е служил дядо ми. Това не е Сибир, а тайгата. Тя е два пъти по-силна.
- Съпругата ви има ли български корени?
- Кой знае. Тя е моя съученичка. Лилия. Оженихме се, когато бях в четвърти курс. Тогава Съветският съюз решаваше много лесно демографските проблеми: до всяко военно училище правеше педагогически или медицински институт. Това обяснява защо жените на повечето офицери са учителки или медицински сестри. Освен това военните се считаха за добра партия: голяма заплата, униформа, престиж.
- Добър офицер ли бяхте?
- В Сибир не беше леко. Какъв съм бил, се разбира от факта, че два пъти ме повишаваха предсрочно. Като майор заемах длъжност на полковник и завърших службата си в Берлин. Работих по изтеглянето на съветските войски от Германия.
- Защо сте изоставили такава успешна кариера?
- След разпадането на Съветския съюз офицерите трябваше да се върнат там, където са били мобилизирани. Аз не се приемах нито за руски, нито за украински боец, а за офицер на СССР. Не исках да полагам никаква нова воинска клетва. Каквато и да е тя. Освен това видях как се променя Германия. Имам военно инженерно и икономическо образование. Реших да вляза в бизнеса, въпреки че въобще не обичам тази дума.
- И накъде се насочихте?
- След пет години в Германия вече имах много приятели. Един от тях беше търговският директор на радио-телевизия "Дойче веле". Казваше се г-н Кристоф.
- Да не ви е роднина?
- Не, разбира се, може да е българин, французин, не знам. Просто Кристо. Той ме научи на много неща и като се върнах в Черновци, направих първата частна телевизия в Украйна. Лицензът на ТВА е от 1992 година. Покривахме половината република. Всичко беше наред, докато не се появиха мутрите. И ние като вас не минахме без тях. Казаха ми, че трябва да продам веднага телевизията. Не казвам принудиха ме. Въпросът бе поставен така, че просто друга алтернатива нямаше. Приятели ме посъветваха да побързам.
- Сигурно ви е било много трудно. Как продължихте?
- Пак се сетих за Германия. Започнах да изнасям сушени плодове: лук, шипки, домати. Това ме доведе в България. Тук имаше много евтин лук, плодове, зеленчуци. Продължих с износ на български хранителни продукти. Преместих се да живея В Горна Оряховица. През 1998 година ме намериха трима мои приятели от Черновци. Бяха фактори във фирмата "Лукойл". Искаха фирмата да стъпи в България. Станах генерален директор регистрирах "Лукойл- България". Работих усилено. С грешки, без грешки. Напуснах няколко месеца по-късно. Преместиха ме в Сърбия. Пак да изграждаме "Лукойл". Занимавах се и с други неща. Бяха печеливши.
- Трудно ли ви беше да се откажете от бизнеса и сладкия живот?
- След моя съученик Йоан вкъщи дойдоха и атонските монаси. Аз отидох там. Нещо ме караше с всяко камъче или клонче да се отнасям като със светиня. Ще бъда откровен: ако тук на пет идиоти има един нормален свещеник, то там е обратното.
- За тези думи и двамата ще берем ядове.
- Не крия: вярвал съм в партията. Няма КПСС, трябва да вярваш в нещо друго. Никой не може да ми отнеме това право.
- Твърдите, че и животът на богатите не е много щастлив.
- Да, ако нямаш цел. А аз бях решил материалните си проблеми. Постигнах всичко в бизнеса. Стигнах върха. Нямах цел, освен да харча пари на поразия. В такива моменти човек си мисли, че е велик. И когато потънеш съвсем в грехопадението, идва моментът, в който, поне с мен така се случи, се удряш по главата и се питаш какво правя. Прецених, че е време бизнесът да бъде поет от млади, модерно мислещи хора, които знаят езици. Дадох всичко на синовете си Игор (29) и Павел (25) и се оттеглих.
- Как семейството ви прие това ваше решение?
- Много положително, защото аз съвсем бях забравил за него. Дори със съпругата ми се венчахме повторно - този път в църква. За сметка на това пък двамата ми синове живеят с любимите си, както е прието да се казва, на семейни начала. Нещо, което аз не приемам.
Макар и омагьосан от Света гора, манастирите, живота на монасите, обсебен от вярата, Андрей Кристов твърди, че няма да стане монах като своя съученик и приятел Йоан. Факт е, че много пъти са го карали и той е отказвал. Счита се за човек напълно нормален. Пелигрим. Ненавижда фанатизма. Счита, че това е най-лошото проявление в религията. При първото му стъпване в Света гора никак не му е било лесно. Тялото не било подготвено за тежките служби. Цяла нощ на колене. Но издържал. Човек не е длъжен да живее като монасите, смята Андрей Кристов, но добре е да види. За да има пример.
standartnews.com
НЕДЕЛЯ, 17 Април 2011
Виж също: Балканско Атонско Сдружение
Циганите, които се изгавриха с портретите на Левски и Ботев били турски рапъри!
БЪЛГАРИЯ ОТБЛИЗО, ТОП СКАНДАЛНО.
Циганите изгаврили се с Апостола на свободата
Циганите (?!) изгаврили се с портретите на Левски и Цар Симеон Велики били турски рапъри
Тримата цигани, които потресоха българското население заради гаврата си с портретите на Апостола на свободата и български царе, били членове на турска рап група. Това съобщи началникът на ПП „Атака” Волен Сидеров и допълни, че вече е изпратил сигнал до прокуратурата. Искането до главния прокурор е на ромите от снимката да бъдат наложени присъди заради подтикване към религиозна омраза и хулигански прояви.
Волен Сидеров
Вече стана ясно, че циганите учат в гимназията по автотранспорт „Георги Бенковски” в град Добрич. Това пък бе оповестено от Костадин Костадинов, зам. председател на ВМРО. Имената на тримата вече са ясни, въпреки че директорът на школото се е покрил вдън земя и не може да бъде установена връзка с него.
Костадинов каза още, че в понеделник ще бъде организирано посещение на училището, за да се изяснят причините за гаврата на самото място. От ВМРО също ще искат поругателите да бъдат наказани. Изпратено е и протестно писмо до образователния министър Сергей Игнатов, както и до МВР министъра Цветанов с искане за незабавна проверка.
Манипулаторите обаче, продължават със своите болшевико - ционистки лъжи и пропаганди:
„Подобни отвратителни прояви са пряко следствие от бездействието на държавния апарат, което позволява циганите да се чувстват безнаказани. Крайно време е да внесем ред, защото подобни прояви са груба обида за всички граждани” – казват от родолюбивата организация.
Като първи протестни действия, ВМРО тази вечер организират протестен Марш срещу безнаказаността на циганската престъпност. Шествието е насрочено за 18: 30 часа и ще стартира от кръстовището между бул. „Ломско шосе” и ул. „Бели Дунав” в район „Надежда”, София.
Защо ли се продължава с наричането им "цигани" и в този текст, когато от самия него, ясно става дума, че това са лица с ТУРСКО ЕТНИЧЕСКО САМОСЪЗНАНИЕ?!
Дали всичкото това няма връзка, с последните събития в Сирия?
Бележките в червен шрифт са от автора на Независим националистически блог
Автор: lado
14-25 февруари 1956
XX конгрес на КПСС в Москва. На 25 февруари на закрито заседание Никита Хрушчов прочита секретен доклад, в който осъжда култа към Сталин и съобщава много от престъпленията на комунизма в периода 1930-1953, като възлага вината на Сталин. В доклада си Хрушчов говори за започналата реабилитация на репресирани партийни кадри. Докладът е разпространен като поверителна вътрешнопартийна информация, но става известен в СССР и в чужбина, въпреки че е официално публикуван едва през 1989. Българската делегация на конгреса е водена от Вълко Червенков.
7-11 март 1956
Среща на ръководителите на специалните служби на страните от Варшавския договор, на която става разпределянето на задълженията и координацията между тях.
март 1956
В борба за запазване на партийната си позиция Вълко Червенков подготвя за предстоящия партиен пленум доклад за поуките от XX конгрес на КПСС. Но изборът на неговия наследник вече е направен в Москва и основният доклад е написан от Тодор Живков съвместно със съветския посланик Юрий Приходов. Политбюро е повикано в Москва за преглед на документите на пленума и съветското партийно ръководство одобрява критиката в доклада на Живков на култа към личността и "неговия носител др. Червенков". Червенков опитва да се защити, но е критикуван от Хрушчов, Булганин, Ворошилов и Суслов.
2-6 април 1956
Пленум на ЦК на БКП, т.нар. Априлски пленум, който по изискване на Москва трябва да проведе десталинизация на БКП като отстрани партийните функционери, свързани със сталинските репресии, да реабилитира репресираните комунисти и да осъди култа към личността. Пленумът се провежда в секретност, обществеността научава за него от слухове. В доклада "ХХ конгрес на КПСС и поуките от него за нашата партия" Тодор Живков осъжда култа към личността, търсенето на врага с партиен билет и репресиите срещу партийни кадри като възлага цялата отговорност единствено върху Вълко Червенков. Пленумът не минава безпроблемно, тъй като Йонко Панов настоява персоналните смени да бъдат много по-радикални и конкретно посочва като отговорни за култа към личността Георги Чанков, Антон Югов и Тодор Живков. По време на пленума Тодор Живков три пъти обсъжда с Москва съдбата на Червенков, при третия разговор Хрушчов отстъпва Червенков да не бъде отстранен от всички позиции. Вълко Червенков е заменен на министър-председателския пост от Антон Югов, но остава член на Политбюро и заместник-председател на Министерския съвет. Комисия начело с Димитър Ганев трябва да преразгледа процесите на "осъдени членове на компартията и други граждани и станалите извращения в следствието" и да направи предложения за реабилитация.
април-май 1956
Критики в БКП на управлението на Вълко Червенков и искания за десталинизация. На 25 май Тодор Живков дава указания на окръжните и околийски комитети на БКП какви са допустимите рамки на критиката.
18-25 май 1956
На сесия на СИВ в Берлин е решено България да се специализира в производството на цветни метали, електрокари и електротелфери.
28-30 юни 1956
Познанско въстание; Познански юни. Първото масово въстание на полския народ срещу комунистическата власт. На 28 юни спонтанна стачка на работници в металургичния завод "Сегилски" в Познан прераства в демонстрация на 100 000 работници и студенти. Демонстрантите скандират срещу компартията, срещу комунистическата диктатура и настояват за свободни избори. Демонстрантите нападат затвора, където предполагат, че е задържана делегацията, изпратена за преговори, въоръжават се с намереното оръжие, превземат редица държавни учреждения и атакуват сградата на Държавна сигурност. Изпратените войскови подразделения минават на страната на демонстрантите или са разоръжени. Министърът на държавната сигурност - съветският генерал Рокосовски, изпраща група съветски офицери със задача да смажат въстанието. На 29 юни четири дивизии и корпус на Вътрешна сигурност навлизат в Познан. В престрелки са убити между 70 и 100 души, около 600 са ранени. Над 700 души са арестувани. Пряк резултат на въстанието е либерализирането на режима - Полския октомври.
6-7 септември 1956
Пленум на ЦК на БКП за последствията от информирането на членовете на БКП за решенията на Априлския пленум. Тодор Живков осъжда критиките към ръководството и на практика слага край на критичната дискусия в партията. ЦК решава да бъдат снети от осъдените в делото на Трайчо Костов и свързаните с него процеси обвиненията в шпионаж, заговор и вредителство и да бъде възстановено партийното им членство и препоръчва съдебна реабилитация. Бивши следователи и ръководители на МВР и ДС получават партийни наказания. От Трайчо Костов не са снети обвиненията за "груби политически грешки от националистически характер", с които е виновен пред Съветския съюз.
19-22 октомври 1956
Полският октомври. Пленум на ЦК на полската компартия избира за първи секретар реформатора Владислав Гомулка. Москва заплашва с военна интервенция, съветска делегация в състав: Хрушчов, Микоян, Булганин, Молотов, Каганович, Конев, пристига във Варшава, за да предотврати избора. Полските и съветските войски са в бойна готовност. Гомулка остава на поста като успява да убеди съветското ръководство, че не възнамерява да отстъпи от комунизма и да скъса отношенията със Съветския съюз, но защитава позицията си за по-голяма автономия на полския комунизъм, за "полски път" и за либерализиране на режима. Гомулка постига и опрощаване на полския дълг, преференциални условия в търговските отношения, прекратяване на колективизацията в селското стопанство, либерализиране на политиката към католическата църква, изтеглянето от Полша на маршал Рокосовски и съветските съветници. Много жертви на репресии са реабилитирани, политически затворници са освободени, в това число - на 26 октомври - главата на католическата църква в Полша кардинал Стефан Вишински.
23 октомври 1956
В Будапещта избухва Унгарската революция срещу комунистическото ръководство на страната и съветското господство. Революцията започва от студентска демонстрация в подкрепа на полските реформатори и с искания Унгария да извоюва същата национална автономия от СССР. Революционерите се въоръжават, организират се в отряди и водят тежки сражения със съветските войски и силите на Държавна сигурност до 28 октомври, когато новият министър-председател Имре Наги прекратява атаките срещу революционерите и обявява, че започва преговори за изтегляне на съветските войски от Унгария.
края на октомври 1956
Пленум на ЦК на БКП по повод събитията в Полша и Унгария. Унгарската революция е заклеймена като "контрареволюционен бунт, насочен против демокрацията и социализма". Пленумът решава настъпление срещу всичко, което противоречи на политиката на БКП и КПСС.
1 ноември 1956
Имре Наги е известен, че съветски войски навлизат в Унгария, въпреки уверенията на съветския посланик Юрий Андропов, че не предстои съветска инвазия. Унгарското правителство обявява неутралитет и излизане от Варшавския договор и иска помощта на дипломатическия корпус и на генералния секретар на ООН за защита на унгарския неутралитет. Андропов е помолен да предаде на съветското правителство искането на Унгария за незабавни преговори за изтегляне на съветските войски.
4 ноември 1956
Съветските войски нахлуват в Будапеща. Имре Наги прави последно обръщение по радиото към нацията и света и съобщава, че съветските войски атакуват столицата, но правителството остава на поста си. До 10 ноември унгарците оказват яростна съпротива на съветските войски, които използват тежка артилерия и авиационни удари, за да я смажат.
5-8 ноември 1956
Във връзка с Унгарската революция МВР извършва арести на "неблагонадеждни". Задържани са 372-ма души: бивши членове на БЗНС "Никола Петков", легионери, царски офицери. В София арестуваните са 62-ма, от които в началото на 1957 21 са освободени, 32 са изпратени в лагера в Белене, 9 са изправени пред съда.
9 ноември 1956
Пловдивският поет Йордан Русков написва стихотворението "Зов за свобода" - призив към българите да последват унгарците, и го разпространява като позив в София. Държавна сигурност започва мащабно издирване на автора, при което са заподозрени 87 писатели, а 26 агенти работят по случая. Тайните служби искат мнението на ръководни кадри в Съюза на писателите и на писатели комунисти за авторството на стихотворението. Издирването продължава две години. Йордан Русков е арестуван на 20 януари 1959 и е осъден на 7 години затвор. Излиза от затвора през 1962 г.
17 ноември 1956
Като реакция на Унгарската революция Политбюро на ЦК на БКП решава отново да бъде открит лагерът в Белене за "най-опасните за реда и сигурността на страната вражески и престъпни елементи" и да бъдат изселени от София "капиталистическите и кулашки елементи и разни криминални рецидивисти, които работят против народната власт". Комисия в състав Георги Цанков (отговорник), Димитър Попов, Юрдан Чобанов и Демир Борачев ще решава конкретно кои лица да бъдат изселени от София. Съставът на Вътрешни войски трябва да бъде увеличен с още 1500 срочнослужащи и необходимия брой офицери танкисти и свързочници, а Вътрешни войски да получат танкове Т-34, 76 мм САУ, миномети, бронеавтомобили, ранцеви огнемети, ръчни противотанкови гранати (РПГ). Разпоредено е създаването от "изпитани в борбата, безпределно верни и предани на народната власт партийци и безпартийни, доказали на дело, че са готови на всякаква жертва, когато се наложи, за интересите на Партията, НРБ и трудещия се български народ" на въоръжени доброволни бойни групи и отряди в по-големите заводи, мини, строителни обекти, които да помагат на МВР за "смазване на всякакъв опит за остри, открити контрареволюционни и вражески действия".
1-30 декември 1956
Преброяване на населението. Населението в Пиринска Македония е принудено от властта да се обявява за македонско, за българи се определят 33,33%.
19 декември 1956
Пленум на ЦК на БКП преоценява максимализма на индустриализацията и решава, че тя трябва да бъде съчетана с "непрестанно подобряване материалното и културно положение на трудещите се". Индустриализацията вече ще зависи от наличието на местни суровини, ще бъде развивано селското стопанство и добивът на медни и оловно-цинкови руди.
22 декември 1956
Официална заповед на министъра на вътрешните работи Георги Цанков за откриването на лагера в Белене, в който от края на ноември 1956 са въдворени 580 души, част от тях са освободени и до края на годината остават 394. До 1962 през Белене преминават над 1200 души, от които 150 умират поради тежките условия или са убити.
Събития |
Начало на революцията /1956/ и Ден на провъзгласяване на Унгарската република /1989/. 55 години от началото /1956/ на антиправителствени вълнения в Унгария. Демонстрация срещу комунистическата диктатура на студентите в Будапеща прераства във въоръжено въстание. На 24 октомври 1956 г. е въведено извънредно положение и в страната влизат съветски войски. Имре Наги е избран за министър-председател. На 1 ноември 1956 г. Имре Наги обявява неутралитет на Унгария и излизането й от Варшавския договор. На 4 ноември 1956 г. започва офанзива на съветските войски. Имре Наги получава убежище в югославското посолство. Янош Кадар, първи секретар на Унгарската социалистическа работническа партия, обявява създаването на "революционно работническо-селско" правителство (4 ноември 1956-1958). Въстанието е потушено на 14 ноември 1956 г. и са извършени масови арести. На 16 юни 1956 г. Имре Наги, Миклош Гимеш и Пал Молебер са обесени.
http://calendar.dir.bg
www.komentari.com/index.php
news.ibox.bg/news/id_645182400 - Как мамалигарите предадоха Имре Наги
Самиздател - Григор Симов, :: Унгария прави крачки към свободата си! Самиздател - Григор Симов, :: БРАВО НА ВИКТОР ОРБАН! ДАНО НЯКОГА И НИЕ ИМАМЕ ТАКЪВ ПРЕМИЕР!!!
Чанков Антиеврейски погроми в основата на унгарската революция от 1956 г. |
Събота, 19 Ноември 2011 07:05 |
В първата седмица на ноември се навършиха 55 г. от кървавия разгром на Унгарското въстание. Много неща са изписани и коментирани за онези драматични времена, но един факт сякаш съзнателно се премълчава от официалната историография. Вълненията в Будапеща започват като антиеврейски погроми! Пръв унгарските събития в тази светлина разглежда британският историк Дейвид Ървинг с книгата си “Въстание! Кошмарът на един народ: Унгария 1956″. Ървинг отбелязва, че от 1949 г. когато Унгария окончателно се съветизира, приемайки сталинистка Конституция, до въстанието от 1956 г. страната практически се управлява от “Юдейски квартет” начело с Матяш Розенфелд (Ракоши). Около Ракоши са дясната му ръка Ерньо Герьо (роден Ернст Сингер), министърът на отбраната Михай Волф (Фаркаш) и министърът на пропагандата Йосиф Ледерер (Равай). Анкета на социолога Джей Шулман доказва, че комунистическите лидери в Унгария са възприемани като евреи от почти всички интервюирани, емигрирали в САЩ след въстанието. Особено мразена е тайната полиция AVH (Бllamvйdelmi Hatуsбg), буквално се превежда като “орган на държавна сигурност”, организаирана и действаща като местнен клон на НКВД, подобно на КДС в България. AVH се ръководи от Петер Габор (роден Бенямин Ейсенберг), а за нея работят предимно завърнали се от СССР евреи, обучени от НКВД, силно реваншистки настроени и готови за кървава саморазправа. Любопитен факт е, че наблюденията на Дейвид Ървинг, обвиняван в “ревизионизъм” и “антисемитизъм”, са идентични с тези на някои от водещите партийни функционери в България от 1956 г. На събрание в София, Георги Чанков заявява, че една от грешките на бившето ръководство на Унгарската партия на трудещите се е, че много ръководни партийни и държавни постове в Унгария са били заети от евреи, което е дало възможност на “реакцията да използва антисемитските настроения в страната и да насочи масите против партията и народната власт”, а Вълко Червенков в Пловдив, пред активите от партийните организации на І-ва и II-ра пловдивски околии казва, че “заемането на много ръководни места от евреи в партийния и държавния апарат на Унгария е груба грешка допусната от бившето ръководство на Унгарската партия на трудещите се”, след което привежда и цифри, с които илюстрира какво е било съотношението между евреи и унгарци в Политбюро и правителството, което, според него, е накърнявало националните чувства на унгарския народ. Не закъснява и реакцията на еврейската общност , която изразява писмено “недоумението и тревогата” си от изявленията на другарите Чанков и Червенков. Източник: http://bg.altermedia.info/
|
Евреите и Унгарските Събития 1956 Писмо на Централната Консистория до Полит Бюро на БКП
София, 14 ДЕК 1956
ЦЕНТРАЛНА КОНСИСТОРИЯ
НА
ЕВРЕИТЕ В НР БЪЛГАРИЯ
ул. Екз. Йосиф N 61
Тел. 3-14-15
До Политбюро на Централния комитет на
Българската комунистическа партия
Тук.
Другари,
На състоялите се съвещания с партийните активи в София и Пловдив, на които се е разглеждало писмото на Централния комитет до партийните комитети за резултатите от проведените партийни съвещания и предстоящите зaдачи –
Другарят Георги Чанков в София е заявил, че една от грешките на бившето ръководство на Унгарската партия на трудещите се е, че много ръководни партийни и държавни постове в Унгария са били заети от евреи, което е дало възможност на реакцията да използва антисемитските настроения в страната и да насочи масите против партията и народната власт. Освен това, др. Чанков, подчертавайки изрично, че той няма нищо против евреите, посочи като грешка на ръководството на Унгарската партия и това, че за дванадесет години народна власт не са били издигнати на ръководни места собствени кадри.
Другарят Вълко Червенков в Пловдив, пред активите от партийните организации на І-ва и ІІ-ра пловдивски околии по-определено е казал, че заемането на много ръководни места от евреи в партийния и държавния апарат на Унгария е груба грешка допусната от бившето ръководство на Унгарската партия на трудещите се; той дори приведе и цифри, от които се вижда какво е било съотношението между евреи и унгарци в Политбюро и правителството, което, според него, е накърнявало националните чувства на унгарския народ.
Изказванията на другарите Г. Чанков и В. Червенков бързо се разнесоха в страната между партийните среди, а у евреите, те създадоха недоумение и тревога.
Да се позовеш на известни грешки, извършени от комунисти принадлежащи към дадена националност, за да бъдат обяснени събитията в Унгария, според нас, противоречи на марксизма-ленинизма.
Не само в Унгария, но и в ръководставата на много братски комунистически партии се срещат „много” евреи, но никому и през ум не е минавало, да обясни сполуките или несполуките на партиите, като ги поставя в зависимост от съотношението на ръководните кадри по национален признак.
Такова обяснение за причините на събитията в Унгария липсва и в решението на последния пленум на временния Централен комитет на Унгарската социалистическа рабтническа партия.
Антисемитизъм има в много страни, къде повече, къде по-малко. Това не е национално чувство, а грозен предрасъдък. Великият Ленин говореше: „Позор на онези, които сеят вражда към евреите, които сеят ненавист към другите народи. Не е марксист, дори не е демократ онзи, който не признава и не защищава равноправието на нациите и езиците, не се бори срещу всеки национален гнет и неравноправие”.
Нашата партия винаги е провеждала политика в защита на евреите, а след 9 септември 1944 година, тя създаде условия за действително национално равноправие. Всеизвестен е приносът на Партията през годините на Втората световна война за предпазване на свободолюбивия и демократичен български народ от антисемитската зараза. Историческият факт, че единствено българското еврейство не е било унищожено през годините на хитлеристко господство в Европа, е получавал и получава винаги най-висока оценка от световното обществено мнение, когато ние на международни еврейски срещи го изтъкваме.
Политбюро ще прецени дали изказванията на другарите Георги Чанков и Вълко Червенков не биха могли да придизвикат нездрави настроения сред някои партийни среди. Кое партийно ръководство, на пример, сред тези изказвания ще намери, че е подходящо да възложи на евреи – комунисти едноили друго по-отговорно партийно поръчение?
Изпълнителният комитет на Консисторията моли Политбюро да се занимае с поставния въпрос, и ако намери за необходимо да прецени, какви мерки следва да вземе за разсейване на тягостното впечатление, създадено от въпросните изказвания.
Ние, комунистите-евреи винаги сме се считали не чужди, а собствени на Българската комунистическа партия, кадри, и повече от всеки друг път сме сплотени около нашата родна Партия и нейния Централен комитет и заявяваме, че няма да жалим сили в изпълнение на всички задачи, които стоят за разрешение пред Партията.
С другарски поздрав:
ЦЕНТРАЛНА КОНСИСТОРИЯ – ИЗПЪЛНИТЕЛЕН КОМИТЕТ:
Исак Франсез: [подпис]
Настя Д-р Исакова: [подпис]
Израел Майер: [подпис]
Соломон Бали: [подпис]
Давид Асса: [подпис]
Витали Леви
Пловдив: [подпис]
Моис Берахов
Ст. Димитров: [подпис]
Политбюро на ЦК на БКП Фонд 1б, опис 6, 1944-1967, а. е. 3117, л. 64-66
Електронният документ: npsC3
Благодарим на anamnesis.info за архивния материал.
Събития
30 Октомври 2006, Понеделник 18:00 | |
НЕПОГРЕБАНИЯТ (РЕЖ. МАРТА МЕСАРОШ) Унгарски културен институт Филми НЕПОГРЕБАНИЯТ - видеопрожекция (реж. Марта Месарош, 2004. 127 мин) Герой или жертва? Имре Наги като министър-председател се противопоставя на Съветския съюз, мъченическата му съдба го превръща по цял свят в символ на националното самоопределение. До 1989 г. лежи в неотбелязан гроб, повторното му погребение става символ на погребването на комунизма. Въпреки това първият филм за него е заснет чак през 2004... http://www.temetetlenhalott.hu/ Vissza... |
Преди около два месеца пусната в ефира на националното унгарско радио реч на премиера Ференц Дюрчани пред негови съпартийци изкара в Будапеща гражданите на улицата (Статията е от 2006-а година!). Последвалите признания за грешната или по-скоро престъпната икономическа политика на социалистите от влизането на централноевропейската страна в ЕС и за начина, по който унгарското общество е било лъгано, породи вълна от демонстрации. Лозунгът бе ясен – Дюрчани и неговата партия трябва да си ходят. Правителството обаче не си отиде. Нещо повече. Голямата част от европейските медии заклеймиха унгарските събития като дестабилизиращи демокрацията. Безпристрастният външен наблюдател сигурно си е задал въпроса, дали в такъв случай лъжата я укрепва. Като се има предвид какви ценности биват пропагандирани от либерални позиции в ЕС и характерът на „европейския” парламентаризъм, явно – да. Преди 50 години един друг съюз обвини унгарците в реакционност и контрареволюционерство. Тъй като лъжата може по всяка вероятност да е присъща на държавния социализъм и либералната демокрация, но е пагубна за националното достойнство, не би било лишено от смисъл ретроспективно да бъдат разгледани събитията от 1956 г. в една колкото близка, толкова и далечна нам държава.
На XX конгрес на КПСС в началото на 1956 г. Никита Хрушчов държи своята прочута реч срещу великия вожд. Сигналите, които Москва започва да изпраща скоро след смъртта на Сталин през март 1953 г. до своите сателити, достигат своята кулминация. Яростните критики към култа към личността и процесът на предпазлива и половинчата десталинизация намират почва в различна степен в социалистическия блок. Ако в България след Априлския пленум сталинистът Вълко Червенков постепенно бива изолиран и Тодор Живков в пълно послушание към Съветския съюз започва да завзема властта, то унгарският народ намира канали, по които с нарастваща сила изразява негодуванието си от ограничения национален суверенитет, досегашната линия на партията и тежкото социално положение. Една от основните отлики от българския случай е наличието на личности в нейните редици, оказали се повече унгарци, отколкото комунисти.
През юни бунт на работниците в полския град Познан намира израз на солидарност в Будапеща и води до задълбочаване на кризата. Генералният секретар на Унгарската комунистическа партия Матяш Ракоши е принуден да напусне поста си. Действителна пренасочване на политическия курс обаче не настъпва. Наследникът на Ракоши Ерньо Герьо просто се споразумява с лидера на „умерените сталинисти” Янош Кадар. Нагласите в обществото обаче не са за мудни трансформации, а за радикална промяна. Ключова е подкрепата на бившия министър-председател Имре Наги, олицетворяващ надеждите на мнозинството унгарци. На 22 октомври в Полша Владислав Гомулка (съидейник на Наги) надделява над идолопоклонниците на „бащата на народите”, което е изтълкувано от Хрушчов като прекалено свободно тълкуване на предпазливата десталинизация. Оттук насетне събитията в Унгария се развиват мълниеносно.
На 23 октомври партията не успява да предотврати шествие в Будапеща в подкрепа на поляците, прераснало в масова акция против комунистическата върхушка. 200 000 души очакват пред парламента речта на Наги. Паметникът на Сталин е съборен и положението става неудържимо. Военните поделения на Държавна сигурност откриват огън срещу демонстрантите. Ударил е първият час на Унгарската революция. На сутринта на следващия ден въстаниците влизат в истинска битка с навлизащите в града танкови колони, докато Наги, надявайки се да достигне до приемлив за народа компромис и по този начин проливането на кръв да бъде предотвратено, приема предложението на противниците си в партията да поеме отново поста на министър-председател. В крайните квартали вече се сформират групи от въоръжени младежи. На армията през следващите дни е даден ожесточен отпор, а някои войници и офицери се присъединяват към въстаниците.
Първоначално Москва вини за случващото се ръководството на Унгарската комунистическа партия и на 27 октомври принуждава генералния секретар Герьо да сдаде властта и предаде поста си на Янош Кадар. Изглежда, че Наги е постигнал целта си. На 28 октомври огънят е прекратен. Когато на 30 с. м. правителството, в което влизат и некомунистически лидери, разпуска Държавна сигурност и показва недвусмислено, че цели коренна промяна, Хрушчов разбира, че твърде е подценил унгарския бунт. Противопоставянето е непримиримо. На 1 ноември Наги взима съдбоносното си решение да не отстъпи пред съветския натиск и от националните въжделения на унгарците, заплатени вече с достатъчно кръв. По същото време Кадар отлита за Москва, където директно му е възложено да състави ново правителство. След три дни настъпва началото на края. Съветските танкове са посрещнати с коктейли „Молотов”, а в някои квартали на Будапеща се водят схватки за всяка сграда. В отчаяната съпротива участват масово и деца под 16 години. До 8 – 9 ноември въстанието е смазано безпощадно. Някои части на столицата изглеждат така, както преди 11 години в края на Втората световна война. Унгарците дават повече от 2600 жертви, докато тези от съветска страна възлизат на 2200. 200 000 души емигрират, за да се спасят от преследване, а осъдените на смърт са над 300, сред които е и Имре Наги.
На 23 октомври 2006 г. отново медиите, които заклеймиха демонстрациите от края на септември, коментираха, че подновените вълнения в Будапеща очернят честването на годишнината от Унгарската революция. Същите тези анализатори пропуснаха да отбележат, че едва ли унгарските патриоти от преди 50 години са жертвали живота си, за да могат днес политически креатури като Дюрчани да управляват страната им. Обвиненията бяха, че протестиращите са националисти, които а priori са разрушителни елементи. Твърдения, които явно имат своята приемственост от 1956 до 2006 г. Разбира се, знак за равенство между събития, отдалечени от такъв голям период няма. Известни симптоматични прилики обаче са налице. Унгарските събития са важни поради това, че са от естество да накарат нас, българите, да се вгледаме внимателно в себе си. Да помислим за пореден път, защо нашият народ няма своята 1956 или 1968 г. Да се запитаме, защо нашите дядовци са търпяли Кадаровците, а ние правим това с Дюрчановците. Да си дадем ясно сметка, докога ще е възможно да живеем безропотно и често дори безкритично със социализъм, съюзи и лъжи.
Орлин Вардарски
http://www.elbetica.org/Съветските танкове не уплашиха унгарците през 1956 г. |
Но изказванията му само подсилиха усещането сред някои кръгове, че САЩ всъщност са предали кратката унгарска битка за свобода, започнала на 23 октомври и смазана жестоко от съветските войски на 4 ноември 1956 г.
Основното обвинение срещу Америка
на автори като Виктор Себастиен и Чарлз Гати, изследвали подробно събитията преди половин век, е, че Съединените щати са помогнали за разпалване на бунта, без да са били готови да го подкрепят.
Смята се, че обещанията на президента Дуайт Айзенхауер и на държавния секретар Джон Фостър Дълес, че комунизмът ще бъде свален, са факторите, допринесъл за избухване на въстанието. Най-острите критики обаче са срещу финансираното от ЦРУ радио "Свободна Европа". По време на революцията унгарски емигранти обясняват на слушателите как да правят коктейли "Молотов", омаловажавайки мощта на съветската армия. Според дипломата Том Роджърс, работил в американското посолство в Будапеща по време на бунта, без съмнение тези предавания и коментари са оказали влияние. "Като слушаха "Свободна Европа", унгарците си мислеха, че
ще получат конкретна помощ
от САЩ. Хранеха по-големи надежди от това, което им бе обещавано", споделя Роджърс. Коментарите, които според мнозина са били одобрявани от ЦРУ, породиха очаквания, че Америка ще се притече на помощ.
Разхлабването на терора в Унгария след смъртта на Сталин през 1953 г. и заклеймяването на сталинизма от Никита Хрушчов през пролетта на 1956 г. вдъхват надежди за промяна. Изведнъж хората, които преди са се страхували да изразяват своето мнение, започват да говорят открито. Студентите и интелектуалците оглавяват движението. Именно студентите участват в първия конфликт, отприщил бунта на 23 октомври 1956 г. Вдъхновени от успешното реформаторско движение в Полша, те се опитват да прочетат свой манифест по държавното радио. В отговор унгарската тайна полиция открива огън.
Тази жестокост и последвалото клане
на невъоръжените протестиращи пред парламента в Будапеща отприщват народния гняв. На най-високия държавен пост е възстановен Имре Наги - популярния комунист-реформатор, който за кратко бе министър-председател след смъртта на Сталин. Смята се, че той е можел да овладее покачващото се напрежение, ако тайната полиция не бе започнала да стреля.
Немалко хора смятат, че виждайки първото пропукване на СССР, САЩ са можели да направят нещо, за да помогнат на въстаниците. Намесата обаче е била проблемна - не на последно място заради факта, че войските е трябвало да бъдат вкарани през Австрия, обявила се за неутрална.
Имре Наги е възлагал големи надежди, че ООН ще се намеси както през 1950 г., когато избухва Корейската война. Между другото и за войната в Корея историци също приписват вина на американския държавен секретар Дълес. Те отбелязват, че агресията срещу Южна Корея на КНДР с китайска и съветска подкрепа идва броени дни след негова реч, в която той казва, че Корея е извън американските интереси.
Но
на ООН не й е до Унгария
Международната организация се занимава със Суецката криза. И докато в Будапеща се водят тежки улични битки, Великобритания и Франция в съюз с Израел нахлуват в Египет в опит да сложат ръка върху контрола над важния канал. ООН се концентрира само върху този проблем и СССР се възползва от липсата на внимание към Унгария.
В същото време САЩ се колебаят дали да помогнат на Наги, който си остава убеден комунист. "Свободна Европа" отразява системните свирепи атаки на Вашингтон срещу премиера Наги.
"Още не се бяхме отърсили от макартизма и в част от американското правителство имаше отрицателна нагласа към Наги и неговите поддръжници, защото са комунисти. Не знаехме какво ще се случи, ако се окаже, че са комунисти от типа на Тито", казва бившият дипломат Том Роджърс.
В интерес на истината,
Хрушчов също се колебае
дали да прати войски. Все пак само няколко месеца по-рано той е развенчал култа към Сталин и е обещал, че вече никой няма да бъде преследван за инакомислие. Отгоре на всичкото само три години по-рано съветските войски са удавили в кръв работническия бунт в Източен Берлин.
Освен това Имре Наги е наследил заклетия сталинист Матяш Ракоши, наричан презрително в СССР "Матвей" и недолюбван дори от Лаврентий Берия. Когато избухват първите демонстрации, Хрушчов заявява, че унгарците са прави в своите искания за подобряване на живота. И това е знак към Ракоши да не разчита на съветска подкрепа.
Смята се, че натискът за военна интервенция идва от две посоки. Първо, от депешите на тогавашния съветски посланик в Унгария, небезизвестния Юрий Андропов - по-късно шеф на КГБ и генерален секретар на ЦК на КПСС. На второ място, от намиращата се точно по време на събитията на официална визита в Москва китайска делегация. Хората от Пекин са ужасени, че унгарците бесят по уличните стълбове служители на тайната полиция.
Последната капка е изказването на Имре Наги, че страната му
излиза от Варшавския договор
и ще установи многопартийна система. Вероятно точно тогава Хрушчов се съгласява да прати войски.
Но и интервенцията не върви по мед и масло. Вярно, жертвите сред местното население са колосални - 25 000. Но там намират смъртта си и около 600 съветски войници. В началото в Унгария нахлуват военнослужещи предимно от Русия и прибалтийските републики на СССР. Очевидци си спомнят, че те стрелят предимно във въздуха. Два дни по-късно идва смяна от азиатските републики. И тогава вече няма милост.
Имре Наги се укрива в югославското посолство. По-късно, подмамен, че ще му бъде позволено да напусне Унгария, той излиза, но е хванат и закаран в Румъния. Там е осъден на смърт и екзекутиран. На негово място идва Янош Кадар, управлявал чак до 1989 г. Започнал отначало с репресии, все пак Кадар наложи доста по-либерален режим в сравнение с другите комунистически държави.
Унгарците бяха първи в соцлагера,
които получиха правото да пътуват свободно из целия свят. Днес, точно половин век след революцията и 17 години след падането на комунизма, унгарците отново са разделени. Вече месец опозицията протестира и иска оставката на премиера социалист Ференц Дюрчани. От изтекъл в публичното пространство магнетофонен запис става ясно, че той признава как партията му (наследничка на бившите комунисти) е лъгала "от сутрин до вечер", за да спечели парламентарните избори през април т.г. Сред най-често скандираните от демонстрантите лозунги е "56".
Снимки: Ройтерс Джордж Буш положи през юни т.г. венец пред паметника на жертвите на въстанието в Будапеща. И днес немалко хора обвиняват САЩ, че са излъгали Унгария преди половин век. |
Въстаниците бесеха агенти на тайната полиция по дърветата и уличните стълбове. |
http://www.segabg.com
23 Октомври 2006
Какво искаше Унгарската революция от 1956-а Д-р Радко Хаджиев Bulgarian Press Pool - Будапеща |
Изчистената от емоции историческа ретроспекция може да хвърли светлина и върху корените за сегашните страсти около правителството на Ференц Дюрчани
Танкът, който демонстранти подкараха, а после зарязаха насред Будапеща покрай отбелязването на 50-годишнината от унгарската революция през 1956-а, е досущ като онези, с които руснаците са дошли да въвеждат ред навремето
Танкът Тези кадри заляха всички телевизии. Съветски танк Т-34 от типа на онези, с които руснаците са влезли в Будапеща през 1956 г., бе подкаран от демонстранти срещу силите на реда. Танкът се оказа експонат на Унгарския военноисторически музей, докаран специално за 50-годишнината на събитията от 1956-а и изложен в градинката пред кметството заедно с други реликви от едно време. Кулата на танка била заключена с катинар. Акумулаторите и свързващите кабели били демонтирани. Група младежи от палатковия лагер на протестиращите срещу правителството обаче успели да неутрализират охраната, да завземат танка, да счупят катинара, да монтират донесените специално акумулатори и кабели и да запалят двигателя. Изминават само 100-150 метра по посока към централния площад “Деак”, където им свършва горивото. Водачът на танка е възрастен човек, служил вероятно като танкист. Задържан е в полицията и срещу него е образувано следствие. |
В края на седмицата, която започна с влязло във всички телевизионни хроники зрелищно припомняне в Будапеща на 50-годишнината от унгарските събития през 1956 г., изчистената от емоции историческа ретроспекция подканва към въпроса: може ли да се твърди, че Унгарската революция ‘56 е пръв опит за превръщането на една диктаторска система в социализъм с човешко лице?
Отговора намираме в “Проект за компромисно решение на унгарския въпрос”, огласен на 6 ноември 1956 г. Негов идеен вдъхновител и автор е Ищван Бибо (1911-1979) - юрист и политолог. От 1934 г. преподава в Сегедския университет; през 1950-1956 г. поради несъгласие с режима е в състояние на вътрешна емиграция; през 1956 г. става министър в правителството на Имре Наги. След разгрома на революцията Ищван Бибо е осъден на доживотен затвор. Амнистиран е през 1963 г.
Проектът е приет с незначителни промени от Унгарското демократично движение за независимост, подписан е от представители на Социалдемократическата партия, Работническия съвет на Голяма Будапеща, Партия “Петьофи”, Революционния съвет на интелигенцията, Независимата партия на дребните стопани и месец по-късно е връчен на Кришна Менон - личен пратеник на индийския премиер Дж. Неру.
Какво
конституционноправно
решение
предвижда проектът?
Ето точките му:
1. Формата на управление на Унгария е парламентарна република.
2. Общественият строй е социалистически, като основната част от средствата за производство са обществена собственост при забрана на експлоатацията. И по-конкретно:
запазване на поземлената реформа от 1945 г.; частната собственост върху обработваемата земя се ограничава до 40 холда (200 дка);
мините, банките и тежката промишленост са държавна собственост;
заводите са колективна собственост, основана върху принципа на работническото самоуправление: работниците притежават акции и получават дял от печалбата;
свобода на частната инициатива и предприемачеството в рамките на плановото стопанство при забрана на експлоатацията;
защита на труда и свобода на работническите сдружения;
всеобщо обществено осигуряване.
3. Овъзмездяване на нанесените имуществени и морални вреди до размера на отнетите жилища, унищожения инвентар и отнетите резултати на личния труд и в никакъв случай до размера на отнетите имуществени или икономически позиции във властта; собствениците на предприятия и акции, както и едрите земевладелци и техните наследници не се обезщетяват за одържавените им имоти след 1945 г.
4. Реорганизацията на държавната администрация се извършва съвместно с комитетите на местното самоуправление.
5. Пълна религиозна свобода при отделяне на църквата от държавата.
6. Тези принципи и правила имат силата на конституционна разпоредба, неотменяеми са за срок от 10 години, а след този срок могат да се изменят само с референдум при участие на не по-малко от две трети от имащите право на глас (втори вариант: могат да се изменят с две трети парламентарно мнозинство).
7. Всяка партия, която не признава горните правила, се прогласява за противоконституционна от Конституционния съд. Забранява се и всяка дейност, провеждана публично посредством печата, събрания или по друг начин, целяща промяната на установения от конституцията обществено-икономически строй.
Проектът предвижда стратегическите интереси на Съветския съюз в Централна Европа да се гарантират с двустранен договор, който да утвърди излизането на Унгария от Варшавския договор.
Вижда се, че исканията на унгарците от 1956 г. са дълбоко
демократични по същност и
социалистически по характер
Проектът е издържан в демократичен дух, отхвърля всякакви опити за реставрация на капитализма, гарантира реформите, извършени след 1945 г., социалистическата ориентация на страната, както и стратегическите интереси на Съветския съюз. Впрочем самият Ищван Бибо подчертава: “Младежта, работничеството и войнишките маси, които извършиха революцията, в най-голямата си част са привърженици на социализма.”
Освен танка протестиращите срещу сегашното унгарско правителство “съживиха” и архивна военна кола – пак от музейните експонати пред столичното кметство |
Онова, което революцията категорично отхвърля, е “потисническата бюрократична диктатура” - по израза на Бибо, или “тоталитарната власт на новата експлоататорска класа - партийната бюрокрация”, както я определя Милован Джилас.
В хода на революцията се създават работнически съвети, които успяват да възстановят реда и стопанската дейност. Оказва се (както и в Чехословакия през 1968 г.), че промишлените предприятия могат да работят без строг партиен контрол и без апарат за насилие и пак да останат социалистически. Нещо повече - именно отсъствието на бюрократични и други подобни пречки води до рязко повишаване на производителността и на доходите на работниците в тези предприятия.
“В съвременните демократични условия съветите са единствената позната демократична алтернатива на партийната система, а принципите, върху които са основани, са противоположни на принципите на партийната система”, сочи Хана Аренд в класическото си изследване “Произход на тоталитаризма”, издадено през 1958 г. в САЩ. И по-нататък: “Създаването на съвети, не реставрация на партиите, е ясният знак на превъзходство на демокрацията над диктатурата, на свободата над тиранията.”
Трудно при това положение е да се характеризира революцията като антисоциалистическа. В сериозните академични изследвания в продължение на 50 години няма и помен от подобно пропагандно внушение. Тъкмо обратното. Според големия социален мислител Жан-Пол Сартр “въоръжените работници нямаха намерение да върнат фабриките на капиталистите. Те установиха контрол върху индустриалните предприятия чрез изборни заводски комисии и работнически съвети. Независимо от осемгодишната тирания, от чудовищните и уродливи грешки и престъпления шансовете за едно национално и демократично комунистическо общество оставаха реални...”
Подготовката за политически промени в Унгария
започва още през 1953 г.
“отгоре”
- от ръководството на комунистическата партия. На 4 юли Имре Наги е избран за министър-председател. Новата правителствена програма предвижда радикални реформи като намаляване на цените на основните хранителни продукти; увеличаване на дела от БВП за потребление; намаляване тежестите на селските стопани; селяните са свободни да напуснат кооперативите; частична амнистия; закриване на лагерите; толерантност на държавата спрямо религиозните дела и т.н.
Месец по-рано на среща в Москва със съветските ръководители Имре Наги остро критикува политиката на Матияш Ракоши, обвинявайки унгарското правителство, че е “правителство в сянка” на една “полицейска държава”. На партиен конгрес през май 1954 г. Наги настоява за нарастване на политическата роля на Народния фронт, както и за ограничена многопартийна система.
Политически От всепризнати майстори на оперетното кабаре през 70-те и 80-те години на миналия век унгарците се превърнаха в майстори и на политическото кабаре. Тези дни те демонстрираха и истински политически хепънинг - особено покрай спектакъла с подкарания танк Т-34. Шоуто продължи и по-късно - когато няколко десетки рокери, облечени в стил “черните ангели”, задръстиха центъра на унгарската столица с рева на моторите си по време на зарята в чест на националния празник - 23 октомври. Унгарските телевизионни канали излъчиха случката като хепънинг. Полицията разпръсна палаткаджиите, за да обезпечи сигурността на стотиците официални лица и правителствени ръководители, дошли за честването на празника. От съседния площад “Астория” лидерът на опозиционната партия ФИДЕС Виктор Орбан се разграничи от палаткаджиите и ги призова “да си вдигат гълъбите”, защото накърняват унгарския имидж. Но обвини за безредиците управляващите и лично премиера Дюрчани... |
Втвърдяването на съветската линия през март 1955 г. довежда до отстраняване на Имре Наги от премиерския пост. Като че надделяват хардлайнерите и властта, основана върху полицейско насилие и тоталитарен терор. Но през октомври 1956 г., в разгара на започналите въстанически действия, той отново е изтикан на върха. Този път - от студентите, от работническите съвети, от интелигенцията. От революцията, която започва “отдолу”. И Имре Наги поема пътя към своята Голгота...
Революцията показва на целия свят, че тоталитаризмът е несъвместим с всякакъв вид демокрация. Гневът на поробителя се изсипва най-вече върху ръководители на комунистическата партия, социалисти, ляво ориентирани унгарци, които са вярвали и продължаваха да вярват, че социализмът може да бъде само и единствено демократичен. Най-тежки присъди, включително смъртни, са издадени именно срещу тази част от унгарското общество. Но в пепелищата на пожара унгарците защитават правото си на национално достойнство, извоюват относителна независимост. Поражението на революцията “отдолу” ги научава как да победят с революция “отгоре”, да постигнат други, “по-малко драматични, но по-ефикасни средства за ‘вътрешно’ освобождение”, изтъква френският историк и социолог Раймон Арон.
Предпазливо, но настоятелно от 70-те години на миналия век Унгария започва да установява официални икономически и политически контакти със Запада: отначало със социалдемократическите партии, после и с други политически кръгове. Това дава възможност на унгарското ръководство да се запознае с функционирането на многопартийната система, на пазарната икономика, да оцени и други фактори, характерни за ценностите на западната демокрация.
същност началото на унгарските реформи е
далеч преди старта
на съветската перестройка
При това нито един от реформаторите не е преследван от режима на Янош Кадар. В началото на 80-те години, след като е приета за член на Международния валутен фонд и на Световната банка, Унгария започва да поддържа открито икономически връзки със Запада. В рамките на Варшавския договор є се удава възможност и за относителна външнополитическа самостоятелност. От 1986 г. всеки унгарец може свободно да пътува по целия свят.
Освен на икономическо унгарците се радват и на културно размразяване. Унгарската белетристика, драматургия и изящно слово бележат възход. В Европа се говори за възход и на унгарското кино. По театралните сцени и телевизионните канали открито се осмиват недъзите на режима, дори на най-високопоставените ръководители на партията и държавата. От всепризнати майстори на оперетното кабаре унгарците се превръщат в майстори и на политическото кабаре. Властите не виждат нищо осъдително и в стриптийз клубовете. Порнозвездата Илона Сталер, изгряла в Будапеща, атакува успешно Италианския парламент под името Чичолина. Унгария си спечелва славата на най-веселата барака в (соц)лагера...
През 1988-1989 г. при правителството на Миклош Немет се създава благоприятна обстановка за промени в законодателството, за кардинално преустройство на икономиката и политическия живот. Приети са закони за многопартийната система, за частните фирми и т.н. През лятото на 1989 г. Унгария отваря границата за над сто хиляди източногерманци, желаещи да емигрират на Запад. Решението на унгарското партийно ръководство е същинският пробив в “желязната завеса”. Рухването на Берлинската стена по-късно остава само един символичен акт.
Измежду многобройните екзекутирани и репресирани комунистически ръководители на революцията от 1956 г. са: Екзекутирани: Имре Наги - министър-председател; Пал Малетер - министър на отбраната в правителството на Имре Наги; Йожеф Силадьи - началник на кабинета на Имре Наги; Миклош Гимеш - журналист; Геза Лошонци - журналист, министър в правителството на Имре Наги, умрял в затвора при неизяснени обстоятелства. Осъдени на дългогодишни срокове затвор: Михай Фаркаш - министър на отбраната (1948-1953) и член на Политическия комитет на УКП; Шандор Харасти - журналист, гл. редактор на в. “Непсабадшаг”; Миклош Вашархей - журналист, прессекретар на Имре Наги; Дьорд Фазекаш - журналист, съветник на Имре Наги; Ференц Яноши - генерал; Шандор Копачи - директор на полицията на Будапеща; Ференц Донат - икономист; член на провинциален комитет на УКП. |
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Български исторически календар
4. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
5. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
6. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
7. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
8. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
9. Забравеният д-р Янко Янев
10. Планът "Еврия"
11. Сайт с български бойни знамена
12. Исторически видеоблог
13. "Изгубената България" - исторически сайт
14. Владо Черноземски
15. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
16. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
17. Реалността днес и която идва...
18. Военное обозрение
19. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
20. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
21. РПЦ Царская Империя
22. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
23. Исторически ревизионизъм
24. Вечния Църковен Календар на Светите Отци