Архим. Хараламбос Василопулос

Ще забележиш и ти, читателю, че повечето хора от последните години, също така и православни християни, не са усърдни в поста и проявяват крайно безразличие и непросветеност по въпроса за постите. Не знаят кога е пост, кога започва и кога свършва, нито какво да постят, как да постят и защо постят.

Някои християни дори не само немарят, но и съвсем са престанали да постят. Смятат, че постът е излишен и безполезен и го отхвърлят, като дори злословят против него. Други пък постят както си искат. Ограничили са постенето до минимум. Трети с големи усилия пазят Великата седмица или до Велики Петък, вследствие на конфликти с домашните си.

Защо обаче не постят? Защо е това пренебрежение дори у православни християни към дадения от Бога пост? Защо?

1) Влияят се от еретици и друговерци.

Страната ни се наводни от армии друговерци и инославни. В православна Гърция работят усърдно с училища и учреждения папистите, както и униатите, които са замаскирани паписти. Папистите, както е известно, съвсем са изоставили постите.

Протестантите, които имат тук училища и толкова хубави домове, също съвсем са премахнали поста. Те са представени у нас с множество издънки на своите деноминации: евангелисти, адвентисти, петдесетници, мормони и какви ли не, които нямат брой.

Иудействащите и антихристите йеховисти се борят да унищожат съвсем Православието, а с него и поста. Вижда се как с омраза и вманиачаване работят против нас. Евреомасоните кроят планове как да ударят християнската вяра в галериите на своите храмове. Някой ми беше казал:

- Изобличете масоните, за да научи светът за тях. Когато се връщахме на Велики Петък от Опелото Христово в кооперацията, където живеем, ние заварихме един сериозен на вид господин да прави парти в дома си. Недоумявахме и протестирахме, но прочитайки книгата ви "Евреомасонството се разкрива", намерихме вътре неговото име и разбрахме, че е масон! Така си обяснихме презрението му към поста.

Масоните и сателитните им организации Ротари, Лайънс клъб, скаути и др., отклоняват младежта от Църквата, карайки ги да презират поста като нещо за "бабите и дядовците". Оставяме без коментар роторианците, които определят като дни за банкетите си и преди, и сега, въпреки протестите, срядата и петъка. И естествено, на банкетите си в петък не мисля, че ядат леща и домати с ориз!

Православните, прочее, се влияят от тях и се опълчват срещу заповедта за поста.

2) Влияят се също така от пълчищата туристи.

Но какво може да се очаква от тях? За нещастие в Гърция туристите оставят не само пари, но и нечистотиите си, безнравствеността си, ужасните си болести и, естествено, презрението си към всичко, свързано с религията. Следователно и към поста. Те нямат и представа за него. Гледат от тях и православните, гледат как се пренебрегват средите, петъците, Четиридесетниците, и се влияят.

3) От модерните богослови.

От 1924 г. насетне тъмните сили с първодеец масонът – Вселенския патриарх (Мелетий) Метаксас изпратиха в чужбина със стипендии богослови да се учат от папистите и протестантите. Целта им беше да успеят да нанесат удар върху Православието и да постигнат обединението с еретиците паписти и протестантите. Тези богослови се завърнаха с техния начин на мислене, с тяхното учение и тяхното поведение, и днес нанасят удар върху заповедтта за поста.

Сега тези модерни клирици вече целят и преразглеждането на Светите Канони, отнасящи се до поста, през планирания "всеправославен събор", който дано Бог даде да не се състои. Св. Канони са написани чрез Дух Светий и никой не може да ги отменя. Ако светът е отстъпил от Бога, не може и Църквата да отстъпи, приближавайки се до света, уж за да го спаси. Църквата ще остане в онази позиция, която е наредил Христос, и ако някой иска спасение, нека да отиде в Нея за да се спаси. Църквата няма да налива вода в Божието Вино, защото това разводненото вино няма да има силата да спаси човека.

Привеждат против поста доводите, че времето му е отминало и в нашата епоха той не е религиозно необходим. Много клирици не се колебаят да казват, че постът е просто един обичай, един обикновен навик, а не правило за спасение и духовна необходимост. Премълчават, че е църковно установен и представлява най-силното оръжие на вярата след молитвата, както учеше Господ. Тези хора, без страх от Бога, организират денонощни банкети и вечеринки в дните на поста. Но нека имат предвид, че Господ е казал: "Горко на оня човек, чрез когото съблазън дохожда" (Мат. 18:7).

И друго страшно: "Горко на вас, които затваряте вратите на Царството небесно пред човеците, защото нито влизате, нито влизащите пускате да влязат" (Мат. 23:13).

4) Невежеството

Тази причина е главната, заради която повечето хора пренебрегват поста. Многозина не знаят големите духовни ползи, които той носи, и затова са безразлични. Който знае ползата от поста - телесна и духовна, той със сигурност пости и не се влияе от никого. За тях най-вече е написана тази книжка. Всички трябва да знаят защо трябва да постим. В тази книжка, читателю, ще видиш:

1. Колко е полезен постът за тялото и душата.
2. Защо е необходимо да постим.
3. Тази книга е написана още и за онези, които искат да постят, но не знаят кога да постят, какво да постят и как да постят.

Сигурен съм, читателю, че когато я прочетеш, ще обикнеш поста и не само ще започнеш да постиш, но ще бъдеш радостен и весел, когато постиш.

Архим. Хараламбос Василопулос,
Игумен на манастира "Безплътни сили", Петраки

- Защо да постим - ми каза някой, - щом постът не е между дванадесетте заповеди?

- Заповедите - му казах - не са дванадесет, а десет. А заповедта за поста е дадена преди да бъдат дадени другите заповеди на Моисей на Синайската планина.

Заповедта за поста е дадена първа - първа за човеците и още повече в райската градина на наслаждението. Бог, както е известно, им даде заповед да не ядат само от определен плод. За беда човекът наруши заповедта за този пост и затова бе наказан.

Толкова голяма беше силата на заповедта за поста, че даже когато човешкият род изпадна в тъмнината на идолослужението, запази поста, за да угоди Богу и да бъде помилуван. Всички народи са постили.

Постили са, според Херодот, египтяните, преди да принесат жертва на Изида. За лакедемонците Аристотел ни информира, че преди да тръгнат на помощ на обсадения съюзнически град, провъзгласявали всенароден пост.

Римляните също постели. Нума Помпилий, Юлий Цезар, Август, Веспасиан и другите императори спазвали определените за народа си пости. Също така постили и старите питагорейци и неоплатониците.

Постят ниневийците, когато се покаяли от проповедта на Иона, за да се смили Бог над тях и да избегнат богопратения гняв, както и го избегнали. В изявата на скръб заповядали всенароден пост в целия град. И не само за човеците, но и за добитъка.

В Индия гимнософистите и до днес са вегетарианци и са пример за въздържание.

Иудеите, които познавали Бога, спазвали два вида пост: редовен и извънреден. Редовен пост бил  определян при народни скърби и нещастия, а извънреден бил прилаган при особени случаи.

Постят Естир и народът й преди да се представят пред Артаксеркс и да поискат освобождение на иудеите, наказани от него със смърт.

Пости св. пророк и цар Давид поради болестта на детето си - заради големите грехове, които е сторил, за да го съжали и прости Бог.

"Коленета ми изнемощяха от пост и тялото ми се лиши от тлъстина" (Пс. 108:24).

Пости и великият водач Мойсей, когато скърби заради греховете на народа.

"И припаднах (пак) пред Господа, молих се, както по-напред, четирийсет дена и четирийсет нощи, хляб не ядох и вода не пих, за всичките ви грехове, с които съгрешихте, като направихте зло пред Господа (вашия Бог) и Го разгневихте" (Втор. 9:18).

Пости Мойсей и на Синайската планина, когато предстои да приеме богописания закон:

"И престоя там (Моисей) при Господа четирийсет дни и четирийсет нощи, без да яде хляб и без да пие вода; и написа (Моисей) върху плочите думите на завета, десетте заповеди" (Изх. 34:28).

Пости и св. пророк Илия:

"Той стана, хапна и пийна, и като се подкрепи с тая храна, вървя четирийсет дена и четирийсет нощи до Божията планина Хорив" (3Цар. 19:8).

Може би за днешните материалисти и рационалисти тези случки ще се сторят невероятни и ще кажат, че човек не може да проживее в пълен пост четиридесет дни. Те, обаче, не вземат предвид Божията благодат. Освен тези доказателствата от древността ние имаме и съвременни примери, които виждаме със собствените си очи. В манастира Петраки живя преди немного години йеромонах Йеремия Пледсис. Той беше сторил през своя живот твърде много "четиридесетници", т. е. четиридесетдневно пълно въздържание от храна. Дори на 91-годишна възраст той пости в продължение на 21 дни!

И св. пророк Даниил постил.

"В тия дни аз, Даниил, бях в тъга цели три седмици. Вкусен хляб не ядох, месо и вино не влезе в устата ми, и с мазила се не мазах, докле не изтекоха трите седмици" (Дан. 10:2-3).

Последният голям постник в Стария Завет е св. Иоан Предтеча, който живял в пустинята от млада възраст и ял див мед и акриди.

И в твърде много други места в Стария Завет се явява заповедта за постите. Пророк Захария казва:

"Тъй казва Господ Саваот: Постът на четвъртия месец, постът на петия, постът на седмия и постът на десетия ще стане за дома Иудин радост и весело тържество, само обичайте истина и мир" (Зах. 8:19).

От това е видно, че постът е съществувал през цялата Старозаветна епоха.

Когато нашият Господ Иисус Христос дойде да поведе към спасение заблудилия се човек, той не отмени поста. Напротив, утвърди го и го възвиси още повече. Съблазнили се някои и попитали Господа:

"Защо ние и фарисеите много постим, а учениците ти не постят?" (Мат. 9:14), а Той им отговорил, че когато се отдели от тях, за да бъде разпнат, и те ще постят. "Нима могат сватбарите да тъгуват [a значи и да постят, бел. авт.], докле е с тях младоженецът? Но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца и тогава ще постят" (Мат. 9:15).

С тези думи Господ ни показва, че постът се провежда в дни на скръб, през които благочестиво празнуваме паметта на събития, свързани с нашето спасение, каквото е разпятието на Спасителя. 

Подготвяйки се за общественото Си служение, Сам Господ постил четиридесет дни в пустинята.  Евангелистът казва:

"И като пости четирийсет дена, най-сетне огладня" (Мат. 4:2).

С това сам Той установил Великия пост през св. Четиридесетница. Кои сте вие, господа, които говорите против поста, щом Сам Христос е постил?

Господ ни посочва и начина за постене, казвайки:

"Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерите, защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и Твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве" (Мат. 6:16-18).

Виждаш ли, читателю, че постът е заповед Божия и постещият ще има въздаяние от Бога? Казва го Сам Господ наш Иисус Христос.

Поста, който приеха от Господа, продължили и апостолите. "Деянията" им ни разкриват, че:

"Когато те служеха на Господа и постеха, Дух Светий каза: отделете ми Варнава и Савла за делото, за което съм ги призвал. Тогава те, след като постиха и се молиха, възложиха ръце на тях и ги пуснаха" (Деян. 13:2-3).

И също:

"А като им ръкоположиха презвитери за всяка църква, помолиха се с пост и ги повериха на Господа, в Когото бяха повярвали" (Деян. 14:23).

Апостолите, естествено, заповядаха поста на Църквата, а Тя възприе учредяването на постите и го оформи чрез боговдъхновените свои канони. Шестдесет и деветото Апостолско правило нарежда:

"Ако някой епископ или свещеник, или дякон, или иподякон, четец или певец не пости през св. четиридесетница или в сряда и петък, да бъде низвергнат. Освен ако не му попречи телесна болест. Ако е мирянин, да бъде отлъчен", т. е. да бъде отделен от Църквата.

Също и 29 правило на Шестия вселенски събор  определя:

"Но понеже нищо не ни кара да напущаме благоговейната строгост, затова, следвайки апостолските и отеческите предания, ние определяме: Да не се нарушава постът през четиридесетницата в четвъртък от последната седмица, за да не се безчести с това цялата Четиридесетница".

Постът, значи, е заповед Божия, и който я престъпва извършва със сигурност грях, а този, който пази поста, ще бъде възнаграден. Св. Кирил Йерусалимски говори:

"Постим... не като да мразим гнусните неща, но очаквайки въздаяние - за да можем да се насладим на духовната и мислената Трапеза, виждайки духовно над осезателното, и да пожънем в радост в бъдния век, сеейки сега в сълзи." (Катехизическо поучение).

Нарушаването на поста изхвърли човека от рая. Сега човекът пости, за да умилостиви Бога и да се завърне при Него. "Яде Адам храна и биде изгонен от Райския живот, а нас, Господи, които сме приели поста, той ни показва достойни за покаяние, человеколюбче".

С поста човекът нанася удар върху похотта и удоволствието, защото поради стремежа си към наслада и похотта човекът изгуби Рая. Това е причината, поради която Църквата е аскетическа. Постът и въздържанието приближава човека към Бога. И напротив, разкошът и безгрижният живот го отдалечава. "Затлъстя, надебеля и отхвърли Бога възлюбленият" - говори характеристично Св. Писание.

Постът дава здраве на тялото и напротив - чревоугодието е вредно за здравето. Не е необходима лекарска ескпертиза, за да се убедим, че преяждането вреди на здравето. Това се е потвърдило от мнозина.

"Много блюда - много болести" - забелязъл римлянинът Сенека и прибавя - "Изненадани сте от много болести? Пребройте си готвачите". Същият латински ритор казва, че "много хора копаят гроба си със зъбите си". Един лекар пък, гледайки поста само откъм здравословната му страна, написал: "Всички религиозни пости, които предхождат някой празник и забраняват определени блажни храни, са определени с предназначение за подобряване на здравето" (Ил. Петру, "Естествена хигиена", стр. 63). "Които постят - прибавя той, - се възраждат... Защото възстановяването на жизнеността във всички случаи става само чрез поста. Независимо от симптомите, когато тялото страда, онова, от което се нуждае най-много, е физиологическата почивка, т. е. постът. През поста всички органи си почиват и обновяват силите си и така могат да приемат очистването си".

Медицината казва, че много от хроничните болести се дължат на злоупотребата с храна и единственото им лекарство е въздържанието. Това вече сме го виждали през времето на глада при германо-италианската окупация на родината ни през 1941-1944 г. Колко се излекуваха с принудителен глад от многобройни болести? Никой тогава не се оплакваше от високо кръвно налягане, жлъчки, стомашни язви, артрит, ревматизъм, диабет и от сърдечни страдания. Всичко излекува лекарството на принудителния глад.

Не виждате ли от друга страна отшелниците и аскетите? Какво са яли те? Хляб и вода, и то по малко. Но са живели по много години и починали в дълбока старост. Били са дълголетници сред човеците.

Както казахме, аскетите били най-дълголетните между човеците и достигнали до дълбока старост с пълно просвещение на духа. Св. Симеон Стълпник живял 112 години. Св. Епифаний - 115. Св. Марк Атинянин Философ живял 130 години. Св. Арсений - 120. И тъй, питаме: могат ли да се приближат до такава възраст чревоугодниците със своите изтънчени ястия?

"Благодарност - казва един философ лекар - дължим на Църквата. Докато наказателните кодекси мълчат за този най-сериозен въпрос, Църквата е наредила между седемте смъртни гряха чревоугодието, а св. ап. Павел я определя като идолослужение: "техният бог е коремът" (Фил. 3:19), казва апостолът".

ОПЛАКВАНЕ

"Не мога да пазя поста. Значи съгрешавам?" Това "не мога" трябва да се обясни по-добре.

Ако не можеш да постиш, понеже си навикнал на ядене и пиене и не ти е приятно да прекъснеш, разбира се, че грешиш. Когато обаче не можеш поради слабост, атония или кахексия, си оправдан. Защото каноните на Църквата, които са боговдъхновени, разрешават в такива случаи отменяне на поста. Шестдесет и деветото Апостолско правило казва: "... освен ако някой е възпрепятствуван от телесна слабост".

Светите Канони на Църквата правят категорично това заключение, което при това е логично и оправдано. Защото за болните и слабите постът е утежняване на болестта и слабостта. За тях няма нужда от пост, защото ползата от него, поради слабостта и болестта си, са я изпълнили много пъти и в по-голяма степен. Бог не иска невъзможни неща. "Както не е възможно да искаме да правят милостиня тези, които нямат нито петак, така не е справедливо да налагаме пост и на тези, които нямат телесни сили" - казва св. Василий Велики.

Необходимо е обаче внимание. Допуска се изключение, когато наистина става дума за телесна слабост. Но да не се бунтува никой против поста поради незначително неразположение или от прекалено голям страх да не се разболее, както правят за нещастие много майки за децата си.

Достойни са за осъждане тези, които без сериозна причина пренебрегват правилото на поста и без притеснение го потъпкват. Бремето на поста ни се струва тежко? Но ако го налага нещо друго, напр. модата, няма да ни се струва тежко. Обяснявам. Много госпожи и госпожици, и особено по-заможните, за да запазят т.н. "елегантна линия" на тялото, си налагат своеобразен пост. Ядат само плодове. Последствията на това самоволие, както уверяват лекарите, са катастрофални, защото несъобразната диета много бързо причинява силно разстройване на нервната система.

На модата, виждате, се подчиняват робски. Но Църквата Христова обаче, която налага смислен и спасителен пост, който е полезен освен за душата и за тялото, не искат да послушат и да го пазят.

Науката препоръчва поста, не само за болните, но и за здравите, като профилактично средство. Великият Хипократ, назован баща на медицината, измежду мъдрите си изказвания и лекарски афоризми, има и такава пословица: "Майка на непрестанните страдания е ненаситното ядене". Т.е. мярката в храненето е необходима, за да не усещаш стомаха си натежал и обременен, ето извора на здравето.

С други думи - постът е полезен и за тялото на човека.

ПОСТЪТ ВЪЗПИРА НЕОБУЗДАНОТО ТЯЛО

Налага се постът и поради причини душевни и духовни. Необуздана е плътта. Не се удържа лесно. Св. ап. Павел казва и го виждаме и у себе си: "Плътта желае противното на духа" (Гал. 5:17). Т.е. плътските желания са съвършено противоположни на духовните и свети предразположения, които вдъхва Дух Светий. "Преситен стомах тънък ум не ражда", са казали мъдрите ни прадеди. Бакхус и Афродита са се празнували заедно в древността. Най-многото безнравствени дела са ставали на Заговезни с преяждане и препиване, както и на карнавалите.

Постът обаче "просветлява раните от страстите и потушава желанията на плътта". Доколкото постът държи укротено тялото, дотолкова са и лесни господството на душата над него, и победата в духовната битка срещу греха. На един кон, жизнен и буен, даваме по-малко храна, за да можем да го обяздим. Така е и за себе си. Бихме могли да наложим волята си чрез въздържание в храната и питиетата. Симеон Метафраст (VI в.) казва: "Голямо благо е постът. Той изличава раните на грешника, омекотява и успокоява жилото на плътските страсти, той е страната на доброто, прозябающа плода на радостта, той е дръзновен приятел против враговете".

И св. Исидор Пелусиот (V в.) пише: "Тялото, о най-добри, се нуждае от храна, не от разкош, от скромност, а не от изобилие, от доволство, а не от лукс. Примерът е ясен - на скромните аскети е нужен изтънченият духовно живот и те ще са най-съзнателните и най-здравите".

Но св. Василий прибавя: "Постът ражда пророци, силни да укрепяват. Постът умъдрява законотворци, той е хранилище за добродетели, сигурен съжител на тялото, отлично оръжие за подвижници. Той отблъсква изкушенията, той е полезен за благочестието, съжител на трезвостта, градител на мъдростта. Във война носи мъжеството, в мир носи спокойствие".

Виждаш ли, читателю, колко е полезен поста за душата?

ДЯВОЛЪТ ТРЕПЕРИ ОТ ПОСТА

Св. Евангелие ни разказва за едно дете, обзето от зъл дух. Завел го баща му при апостолите, за да го излекуват. Те обаче не можали и попитали Господа. "Защо ние не можахме да го изгоним?" Господ им отговорил: "Този род не излиза, освен чрез молитва и пост" (Мат. 17:21). Т.е. този род демони си отива само от молитвата и от поста. От това е ясно, че дяволът трепери от поста и бяга от него.

В манастира на св. Серафим в Левадия завели едно дете, обзето от демон, на име Георги. Св. Серафим 40 дни постил и се молил и накрая демонът си отишъл.

Колко се страхува дяволът от поста се вижда и от следната случка. В Патра поканили някога пламенния йеромонах Гервасий Параскевопулос да чете молитви над един бесноват. Било обед и йеромонахът първо се нахранил и после отишъл. Понеже обаче бил гладен, изял не само една чиния боб, а поискал още половин. Същевременно изпил и една чаша вино. Демонът обаче не излязъл и му казал: "Наистина, хапна си добре, напълни си коремчето, изпи си винцето и идваш да ме гониш. Не излизам, Гервасие. Чети, колкото си искаш".

ПОСТЪТ ДАВА НА ЧОВЕКА САМОКОНТРОЛ

Човекът, който пости, става въздържан и дисциплиниран. Укрепва волята си и подчинява себе си. Вижда хубави ястия и казва НЕ на себе си. Следователно: човек ще може да опази и другите заповеди на Бога. Напротив, чревоугодникът, лакомникът, който не си налага да пости, губи своята воля и ако му се яви някои изкушение, няма да може да го отблъсне, но ще падне в грях.

ПОСТЪТ Е ПОСЛУШАНИЕ НА ЦЪРКВАТА

Църквата е определила св. Четиридесетница и другите пости в Духа Светий. Т.е. онзи, който пази постите, се подчинява на Църквата. Но Църквата е Самият Христос, пребъдващ во веки. Значи, който се покорява на Църквата, се покорява на Христа и ще има въздаяние от Бога. "Който вас слуша, Мене слуша, и който се отмята от вас, от Мене се отмята" (Лук. 10:16), казва сам Господ. Но който не пости и съгрешава, защото не пази заповедта за поста.

ПОСТЪТ НИ ПРАВИ БЛАГОДЕЯТЕЛНИ

Каква връзка има между поста и милостинята? - бихте попитали.

Има, при това много голяма. Постните ястия са по правило по-евтини и по-икономични. Значи, който пости, със сигурност прави икономия. А с онези пари, които би спестил, може и трябва да подпомогне телесно и духовно тези, които изпитват нужда. Т.е., може да подкрепи бедните, като се пази и той самият.

Но по-важното е, че със своите икономии постещият може да подпомогне другия и душевно. Днес съществува не толкова телесно нещастие, колкото духовно. Седнете при портите на гробищните паркове и потърсете в актовете за гражданското състояние на починалите: никъде не бихте видели написано "починал от недояждане". Колко обаче от тях са умрели душевно - "от глада на слушащия Божието слово" и са отишли във вечното наказание, във втората, вечната смърт?

Биха се спасили, ако би се намерил някой, който би похарчил малко пари, за да им подари една душеполезна книга. Това би могъл да го направиш и ти, с парите, които би спестил от поста. С една книга го караш да се обърне към Бога, да се спаси от ада и да придобие Рая. Помислете си колко полза и какво въздаяние би имала душата на постещия от това благодеяние, което би направил поради поста. Това е най-голямото душевно добро, което правиш! Това бездруго го вменяват и Апостолските заповеди, когато казват:

"След седмицата на поста, всяка сряда и петък нареждаме пост, и с остатъка от поста да се подпомагат бедните" (Ап. постановления, 5, 20).

Затова и Църквата е възпяла св. Четиридесетница:

Даваме на бедните хляб,
и бедните бездомни
въвеждаме в домове.

Ако богатите, които имат кухни, килери и складове, изпълнени с храни на астрономическа стойност, пазеха постите, не само че биха се наситили бедните, но биха се и просветили много хора, биха познали Бога и биха се спасили хиляди души.

Виждаш ли, читателю, колко е полезен и душевно постът за човека, който пости? Да! Ето защо, значи, трябва да постим. Защото е Божия заповед и защото е полезно за тялото и душата.

1. Съобразно нашите телесни сили.

Здравите трябва непременно да постят. Ако не пазят поста, съгрешават.

Постът не се налага на немощните. Това определя 69-то правило на св. Апостоли. То ясно говори: "Освен ако някой не е възпрепятствуван от болест". Постът не бива да бъде убийствен за тялото, а за страстите. И когато казваме "болест", трябва да разбираме истинска болест, а не да престъпваме заповедта заради дребни неразположения, които никога не липсват у човека: "Не можеш да постиш цялата св. Четиридесетница, защото си болен? Пости поне минималния брой дни, които позволява здравето ти" - говори св. Василий Велики.

2. Според наредбите на Църквата.

Спомена се, че постът е послушание и дисциплина към Църквата. Църквата е Тяло Христово. В нея Сам Христос пребъдва во веки. Казваме това, защото някои си определят свои собствени пости. Не тези, които е определила св. Църква - сряда, петък, св. Четиридесетница и другите годишни пости.

Сигурно един християнин може да пази и повече, и по-строги пости, но след благословение от духовния си наставник, защото дяволът е тласнал мнозина към погибел с прекомерен пост.

3. С "поста" на страстите и прегрешенията.

Постът не е самоцел, а средство към целта. Никой не може да каже: "Ето, спазих толкова пости, тъй че ще се оправдая пред Бога". Постът, както се спомена по-горе, просветлява раните от страстите и всеки трябва да отбягва едновременно с поста страстите и прегрешенията. Да отбягва неправдата. Не може да постиш и същевременно да вършиш неправда, да крадеш, да се караш и биеш, да ругаеш. Ето какво говори Бог в тази връзка чрез св. пр. Исаия:

"Ето, вие постите за караници и разпри и за да биете с дръзка ръка другите, вие не постите в това време тъй, че гласът ви да бъде чут във висинето. Такъв ли е постът, който съм Аз избрал - денят, в който човек изнурява тялото си, когато навежда глава като тръст и под себе си простира вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден, Господу угоден? Ето поста, който избрах: разкъсай оковите на неправдата, развържи връзките на ярема и угнетените пусни на свобода, и всеки ярем разкъсай" (Ис. 58:4-6).

На това настояват много от отците на Църквата. Св. Василий Велики говори:

"Прочее, не само въздържанието от храна прави поста добър. Постът е истински, когато отстраниш от себе си злото. Разкъсай всички връзки на неправдата. Прости на ближния си оскърблението. Прости му дълговете. Не в съда на отмъщението и кавгите постете. Месо не ядеш, но ядеш брата си. Въздържаш се от вино, но от ругатни не се въздържаш. Вечерта очакваш причастие, ала деня прекарваш по съдилищата. Горко на тези, които се напиват с вино. Гневът е опиване на душата, прави я безумна, както виното".

В един тропар, който се пее през сирната седмица, Църквата уведомява християните, че погубен ще е трудът им, ако постят само телесно, а не се въздържат от греха. Този пост се уподобява на поста на демоните, които никога нищо не ядат, но техният "пост" с нищо не ги ползува:

Постейки с храна, душе моя, а от страстите неочиствайки се,
напразно се подвизаваш в неядене.
Ако, прочее, не ти стане причина за поправяне,
ще бъдеш възненавидян от Бога, и ще се уподобиш
на най-злите демони, които нищо не ядат.

Във всички химни от св. Четиридесетница непрекъснато се набляга на задължението, което имат верните - да целят истински своето обръщане и да изправят своите недостатъци във времето на Великите пости.

Всички отци на Църквата имат поста и въобще въздържанието, като основна грижа. Те преобразували поста в оръжие против влиянието на плътта и изкушенията на лукавия. С пост и с молитва влезли в "крепостта на добродетелта" и приели "потока на Божието наслаждение".

Колко невежество има! Било сряда вечерта. Двама разбойници разбили един колониален магазин. Когато вече изнасяли ограбените вещи, единият видял една бъчва със сирене. Грабнал едно парче и бил готов да го яде.

- Недей! - му извикал другият. - Тази вечер е сряда!

Постът в сряда опазили, но ограбили магазина на ближния си.

Някой си се готвел да убие един човек. Бил казал да му занесат храна на обяд в къщата, където щял да бъде. И наистина, на обяд дошла майка му с една тенджера леща. Било в петък през Велики пости. Когато кандидатът убиец видял, че в лещата имало зехтин, побеснял. Грабнал тенджерата с лещата и я метнал върху майка си, казвайки:

- Зехтин си ми донесла да ям днес, в петък?

Зехтин не искал да яде, но чакал да убие врага си. Какво лицемерие!

"Не въздържанието от храна, а въздържанието от прегрешения прави поста" - казва Св. Иоан Златоуст.

"Постихме - пее св. Църква - с пост благоприятен, благоугоден на Господа. Пост на отричане от злото, въздържане на езика, въздържание от гняв, отлъчване от похотите, злословието, лъжите и клетвите. Постът, през който липсват тези прегрешения, е истински и благоприятен".

Онзи християнин, който ще каже през Великата седмица: "Постих през цялата св. Четиридесетница", добре би направил. Ала много по-добре би направил и би бил по-щастлив онзи, който би казал с чиста съвест: "Заедно с това направих и нещо друго. Пушех по 30 цигари дневно, а сега ги ограничих, а спестеното  дадох за доброто на ближния си. Свикнал бях да се кълна за дребни неща, да хуля, да се нервирам и да говоря каквото ми дойде на езика в гнева си, а сега езикът ми пости от тези недостойни думи. Душата ми плуваше в омраза. Сега обаче нямам нито един враг. Ръцете ми имаха лошия навик да крадат и бях сребролюбив, сега обаче престанах". Такъв човек пости, както казва Господ. Прави пост от храни и пост от страсти и ще има голямо въздаяние от Бога.

В тази връзка пише и митрополитът на Флорина (Лерин) Августин, следното:

"За да принесе светлите си резултати и да доведе човека до едно откъсване от материалното, постът не трябва да се ограничава само с материалните храни. Постът трябва да се разшири, да се разпростре и да обземе целия човек, не само тялото, но и душата, духа. По този начин възприеман, постът придобива огромно значение и отлично определение, което се оформя в него, е това, което е дал св. Василий Велики, казвайки знаменателните си думи: "Истинският пост е отчуждаване от злото". Въздържание от злото и от всякакъв вид грях.

Извършването, прочее, на добри дела и особено задължението за милостинята според лозунга на древната Църква "постихме, за да бъдем милостиви", това е истинският пост, обхващащ цялата ширина и дълбочина на това понятие. То, включвайки в себе си любовта, заслужава да се нарече "Царица на добродетелите".

Великите Отци, както и църковните учители, анализират многократно това определение и разкриват поста от всички гледни точки. Но не само с думи, в анализа и описанието на поста, но и в подвижничеството, в духовните борби. И за да победи и триумфира у православния народ идеята за истинския пост, св. Отци на Църквата са се показали превъзходни защитници на наредбата за поста. Те никога, не са позволявали в подчинената им църковна област конните състезания и театрите,- особено в период на пости, какъвто е периодът на св. и велика Четиридесетница. Там, където се чувало, че някакво нечестиво развлечение заплашвало да привлече народа от скръбта по Бога в неблагочестиво веселие, Отците бързали и със съвети и увещания, но и с пламенни думи и със заплахи за отлъчване, разпръсквали събранията на Бакхус и Афродита. Ако пък някои от знатните нахалствали и не благоволявали да се съгласят с нареждането, но искали да живеят беззаконно и с безпътството си и с идолослуженческия си живот да съблазняват души и да разрушават авторитета на Църквата, такива Отците отлъчвали публично, за да не би лошият им пример, останал ненаказан, да намери и много други следовници и като заразна болест, като душевна епидемия да се предаде на целия народ. Изобилие от такива примери се изнася в биографиите на тези герои на вярата и на добродетелта. Както Учителят им с бич преобърна масите на менячите и очисти Храма от осквернителите, така и те с драстични средства, с бичуващ език и чудеса, разпръсквали тези сборища, в които всичко, което се гледало и слушало, и чрез имитиране от зрителите и слушателите се е вършело, било разрушително за християнската вяра.

Добрите нрави, основите на Църквата, се укрепвали пламенно и от народните водачи. Благочестивите императори на Византия не са позволявали да се извършват театрални представления, да работят хиподрумите, да бъдат отворени различни места за развлечения в неделите, на големите празници и през постните периоди. Още по-отдавна, когато нравите на християните били строги, те сами отбягвали всички публични зрелища на езическото общество, без заповед на държавната власт. Това въздържание било сигурно външно доказателство, че принадлежат към Християнската Църква. Защото да бъдеш християнин, от една страна, и от друга зрител на борби със зверове и други варварски и безчовечни сцени от римските хиподруми, се е възприемало пък и били несъвместими понятия. Всеки християнин, който макар случайно е присъствал  на такива зрелища, бил изключван от обществото на верните, отлъчван за назидание от Църквата.

Св. Канони говорят ясно за това. Посред лудостта, която била обзела езичниците - хора, способни да въздигнат и да свалят и най-силните от римските императори, ако не подхранват с непрекъснати зрелища и не удовлетворяват жаждата му, - в средата на един такъв безнравствен, душевно и телесно развратен свят, християнинът представлявал учудващ феномен и изглеждал като дошъл от друг свят, не гледайки такива зрелища и не участвайки в нечестиви развлечения. И наистина идвал от друг свят: светът на непорочността, на онази неограничена чистота, която дойде да сътвори - и я сътвори - Христос, казвайки "Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога" (Мат. 5:8). И също: "Слушали сте, че бе казано на древните "не прелюбодействай". Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си" (Мат. 5:27-28).

В онази епоха на строги християнски нрави нито един християнин и нито една християнка не ставали зрители на варварски и нечестиви зрелища. Но от онази славна епоха на първите векове на християнството стигнахме до днешната епоха, в която виждаме нещо тъжно, което трябва да разкъса сърцето на всеки пастир. Виждаме десетки, хиляди, стотици хиляди християни, да се упътват към театрите и кината без никакви угризения на съвестта и да се блъскат там, за да видят какво? Гледки на срамна любов, престъпни деяния, жестокости, които карат душата ти да се ужасява. Зрелища, от които би трябвало да отвърне лице всеки, който възприема псалома "Господи, отвърни очите ми, да не виждам суета" (Пс. 118:37).

В историята на човечеството не е имало никога такава жажда и такъв глад за срамни и жестоки зрелища, както в нашите дни. Такъв пост, както по-горе описания, ви препоръчвам, възлюбени мои. Защото този вид пост е извънредно необходим днес. Той ще спаси младежите и девойките на Гърция, душата ни и рода ни.

("Искра", 1955, стр. 168).

Християнинът трябва да знае и кога да пости. За нещастие, мнозина не знаят кога да постят и дори кога започват постите.

Въпросът за поста се намира в каноническото право на Църквата. Той е придобил законов аспект и е станал задължение и дълг на вярващия. Следователно престъпването на това задължение има сериозни последствия: низвергване на клириците и отлъчване за миряните. Защото премахването на поста се е характеризирало като нарушаване на църковния ред и престъпване на заповедите на Църквата, защото една от нейните заповеди е и постът.

"Но наказанията не се прилагат" - бихте казали. - "Какво значение имат, ако не се прилагат?" Нарушителят е виновен пред Бога, пред Когото ще дава отговор. И крадецът, и блудникът, и клетвопрестъпникът, и този, който се кълне лъжливо, и тези, които правят аборти, не се наказват никога тук, а са виновни пред Бога, пред Когото ще дават сметка в Съдния ден.

И тъй, кога трябва да постим?

Задължителни за християнина са следните пости:

I. Четирите големи четиридесетници (четирите поста през годината). Наричат се големи заради тяхната голяма продължителност. И са следните:

1. Света и Велика Четиридесетница. Започва от Чисти Понеделник (понеделникът след Сирни Заговезни) и завършва в Неделята на възкресението. Този пост е определил Сам Господ, като казал: "Но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца и през ония дни ще постят" (Лук. 5:35). Този е най-строгият пост. Той е постът на покаянието за греховете и на скръб заради кръстната смърт на Богочовека, която Той приел доброволно заради нашето спасение. Престъпването на заповедта за поста изхвърлило човека от Рая. Но дойде Христос и се разпъна, за да може униженият човек да придобие отново загубения Рай. "Чрез ядене изведе врагът човека от Рая. Чрез кръста Христос го върна отново в него" - пее Църквата.
(Виж  датите в Църковния календар за текущата година).

2. Постите преди Рождество Христово (Коледните пости). Имат продължителност 40 дни. Четиридесетница, както се нарича. Заговяваме на 14 ноември (27 ноември ст. ст.) вечерта, празникът на св. ап. Филип; постът приключва на 25 декември  (7 януари ст. ст.) след св. Литургия на Рождество Христово. Наблягам на това - след св. Литургия, а не на предната вечер (на Бъдни вечер). Тъмните сили на евреомасоните и др. подобни, за да нанесат удар върху религията, утвърдили т.н. "Ревейон", което е ядене, пиене и гуляй в навечерието на Рождество Христово (на Бъдни вечер). И на тези банкети те, естествено, не ядат маслини и леща, а блажни храни. От светския дух се увличат за съжаление и вярващи християни. Мнозина се причастяват в навечерието на Рождество Христово сутринта, за да нарушат поста вечерта на "ревейон", т.е. на Бъдни вечер. Далече от това, братя християни! Това е богохулно и грешно.

3. Постът на св. Апостоли (Петровите пости). Започва от понеделника след Неделята на вс. Светии и свършва на 29 юни  (12 юли ст. ст), празника на св. ап. Петър и Павел.

4. Постът преди 15 (28 ст. ст.) август. Започва на 1 и привършва на 15 август - Успение на Пресвета Богородица.

II. Четирите малки поста. Наричат се "малки", заради кратката им продължителност.

1. Сряда и петък всяка седмица. Срядата Църквата е определила, понеже в нея беззаконното събрание на евреите решило да разпне Господа, а петък - заради кръстната смърт, която Той доброволно претъпя заради нас. За постите в сряда и петък Апостолските постановления говорят ясно, че Сам Господ е дал заповедта да постим: "заповяда ни Сам Той да постим сряда и петък" (кн. 5, вж. и 69 апостолско правило).

2. Постът на 14 септември (27 септември ст. ст.). Тогава се празнува Въздвижението на Честния и животворящ Кръст (Господен). Този пост е строг. Нe се разрешава дори зехтин (олио), освен ако не се случи денят събота или неделя, когато се допуска, заради радостта от Възкресението. Събота - денят в който Бог и Иисус Христос си починал от делата на Сътворението и Спасението, се празнува без постене от елей (зехтин, олио), освен "една Събота - Великата Събота". Тази Велика Събота постим и от зехтин, заради погребението по плът на нашия Господ.

3. 29 октомври (11 ноември ст. ст.), празникът на отсичането на честната глава на св. Иоан Предтеча. И в този ден нито зехтин (олио) ядем, освен ако не се случи събота или неделя.

Тези пости са задължителни за всички християни, които не са болни.

От православните християни се прилагат и следните видове пости:

1) Пълен глад (тримерене) от понеделник до сряда след Сирни Заговезни. Християнинът пребъдва през целия ден съвсем гладен. Названието им идва от гр.   - трис мерес - три дена. На св. Преждеосвещена св. Литургия тримерилите приемат т.н. "тримеро" .

2) Сухоежбина. През този пост се яде само хляб, зеленчуци, плодове, маслини и сухи плодове (орехи, смокини, стафиди и др.) Този пост се прилага на Чисти Вторник (вторникът след Сирни Заговезни), Велики Петък, Велика Събота, а които могат - и през други дни през св. Четиридесетница и (по-специално) през Великата Седмица.

3) Монофагия (хранене само веднъж на ден). Нарича се и една трапеза, понеже се позволява да се приготви (за деня) една трапеза. Постещият се храни само веднъж на ден, обикновено вечер. Монофагията се прилага в случаите на сухоежбина и когато се разрешава елей и вино. Не се забранява на християните, на които е възможно, да постят и повече. Аскетите са се хранили на всеки два или три дни. Мнозина от тях са стигнали до такива аскетически подвизи, че са се хранили само веднъж на седмица. Но това непременно след благословия на свещеник, защото сатаната може да хвърли християнина в гордост или да го доведе до смърт от прекалени и небогоугодни пости, за да го погуби.

Християните могат да посят и при извънредни случаи.

Постят, когато предстои да започнат някое важно дело. И Сам Господ постил, преди да започне проповедта Си и да започне Своята обществена дейност. Също така постили и първите християни, когато изпращали апостолите на пътешествие. Постят верните, когато трябва да изпросят нещо сериозно и важно от Бога. Те съпровождат молитвите си с пост, който е усилващ за молитвите.

Няма да забравя никога една случка, която се случи през 1947 г. в планинско село около Месолонгион. Беше суша и заплашваше реколтата на тамошните жители. Един малограмотен, но силно вярващ свещеник каза на църковното събрание да постят една седмица, след което да отслужат св. Литургия на върха на планината в параклиса на св.пр. Илия и да се причастят, които биха могли.

Наистина постиха една седмица и тръгнаха рано сутринта за св. Литургия. Някои от селото седяха по кафенетата и ги подиграваха. "Вземете си и чадъри заедно с вас" - им казваха. След това беше отслужена св. Литургия, а след обяд се заоблачи и Бог даде дъжд много и изобилен! Неверниците останаха посрамени.

1) През дванадесетте дни от 25 декември до 4 януари.

2) През седмицата, когато започва (богослужението от) Триода, т.е. Неделята на митаря и фарисея до Неделята на блудния син.

3) През Светлата седмица.

4) Седмицата Св. Дух, от Неделя на Петдесетница до неделята на вс. Светии, когато заговяваме от Петровите пости (Петрови заговезни).

Рибата се разрешава:

1) През Рождественските (Коледните) пости до деня на св. Спиридон Тримитунски (12 декември).

2) През Петровия пост

3) На празника Преображение Господне (6 август).

4) На празника Благовещение (26 март).

5) На празника Цветница (Връбница).

През 1812 г. на празника на Връбница народният мъченик Вселенският патриарх Григорий V казал на себе си: "Днес ние ядем риба, ала другата неделя (на Великден) рибите ще ядат нас". Така и станало - турците го обесили и го хвърлили в морето.

На празника на св. апостоли (Петър и Павел) на 29 юни и на празника Успение на Пресвета Богородица, ако се случи сряда или петък, ядем риба, а не месо.

Трябва да знаем и от какво да се въздържаме през поста:

1) От месо и от всичко, което се приготвя с месо.

2) От мляко, от яйца и от всичко, което се приготвя от тях - сирене, масло и др.

3) От риба - всички видове. Изключват се черупчестите, като раци, омари, миди, морски таралежи, октоподи, сепии, калмари, охлюви и плужеци, разни видове хайвер и др.

4) От зехтин - има определени дни, когато се въздържаме и от зехтин (олио) с изключение на маслини, растително масло, халва, какао.

А. Защо са задължителни постите:

В Новия Завет, говорят протестантите, евангелистите и пр., постът е въздържание от всякакво ядене и е пожелателен (доброволен). Защо, прочее, е задължителен постът през определени дни от годината и главно - защо да се въздържа човек от едни храни, а да яде други? Защо да се въздържа от месо и да яде фасул?

Отговаряме им:

Задължителната заповед за поста в определени дни в годината не противоречи отначало на духа на св. Писание. В Стария Завет дните за пост са били определени от Бога (Лев. 16:26-30) като дни за омилостивение, десетият ден на седмия месец. Освен този пост имало е, както е известно, и други определени пости (вж. Зах. гл. 7).

И макар че, прочее, онзи Закон е преминал, той показва, че постът през определени дни от годината не противоречи никак на духа на св. Писание, щом като Старият Завет говори за задължителни пости и също така е част от св. Писание.

Но и в Новия Завет Сам Господ постил 40 дни. Апостолите също постили при определени случаи.

Постът в сряда и петък е най-стар, отнася се най-напред към Учението на 12-те апостоли, което е написано около 100-160 год. сл. Хр. В Осма глава е написано следното: "Ние пък постим в сряда и петък".

Климент Александрийски (+210) в книгата си "Стромати" (гл. 7,12) учи за задължителни пости в сряда и петък. Впоследствие и други Отци на Църквата говорят за пост преди Пасха.

Така че задължителният пост в определени дни не противоречи никак на духа на св. Писание, защото Ст. Завет категорично говори за него.

Б. Защо варива , а не месо?

Къде е посочено - казват - че през поста може да се ядат варива, а не яйца, маслини, а не зехтин? В маслините няма ли зехтин?

В св. Писание има два вида пости: промяна на храната и пълен пост. Първият пост - въздържанието от определени храни, го е заповядал Бог на първия човек Адам. Заповядал му, значи, да не яде от плодовете на определено дърво. Това означава, че въздържанието от определени храни има своята стойност. Това е първата заповед, престъпването на която доведе до пръвородния грях, а впоследствие до Христа и изкуплението.

Вторият вид пост - въздържанието от всякакво ядене, е на втория Адам - Христос. Църквата прилага и двата вида пост от древни времена: и въздържанието от определени видове храна, и въздържание от всякакво ядене.

Когато, прочее, Църквата от древността, от апостолските времена, както видяхме, е определила определени дни през годината за пости от първия и от втория вид, защо отричат тези пости, щом като:

а) по начало заповедта за определени дни пост е от св. Писание

б) този вид пост - промяна на храната - е първия вид пост, (заповядан) от Бога на Адам

в) Църквата, която има силата да отделя автентичните книги от св. Писание от неистинските, ми заповядва да прилагам тези пости? Защо да не Я послушам? Когато без друго се подчинявам на Църквата, се подчинявам на Самия Христос, Който казва: "който вас слуша, Мене слуша, и който се отмята от вас, от Мене се отмята" (Лук. 10:16).

А Църквата, както е известно, е Самият Христос, пребъдващ во веки. "Който има добро послушание, всички заповеди изпълнява" - говори авва Моисей.

В. Трудно е пазенето на заповедта за поста

Това, възлюбени, са думи на материалистите, които имат като правило "да ядем и да пием, защото утре ще умрем". Това са думи на хора, за които може да се каже, че "техният бог е коремът" (Фил. 3:19). Те виждат само тукашния живот. Не другия, великия, вечния. Но: "Царството Божие не е ястие и питие" (Рим. 14:17). За да се придобие Царството Божие, трябва да минем през "тесните врата и стеснения път" (Мат. 7:14). За да се наслади човек на вечното блаженство в Рая, трябва да се лишава от излишни земни блага. Църквата е аскетическа. Папистите и протестантите са се отдалечили и са си изградили светски "църкви". Те удовлетворяват тук зле наученото наше Аз, но човекът не се спасява така.

Престъпването на заповедта за поста ни изгони от Рая. За да се отвори той пак, трябваше да бъде разпнат Бог. Необходимо е сега и ние да постим. Постът ще помогне при нашето възстановяване в Царството небесно. Той е средство към целта, което ще ни помогне да я достигнем.

Г. Не това, което влиза, вреди, а това, което излиза

Има, за съжаление и някои, които, за да оправдаят лакомията си, използуват думите на Господа за това, което влиза и това, което излиза, ако и да не знаят значението им. Прочее, св. Евангелие говори:

"Тогава дохождат при Иисуса иерусалимските книжници и фарисеи и казват: защо Твоите ученици престъпват преданието на старците? Понеже не си мият ръцете, кога ядат хляб" (Мат. 15:1-2).

Значи, те казват на Христос, че не си мият ръцете (преди ядене) и следователно нечистотиите влизат в стомаха им. Господ им отговорил:

"Не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза от устата, то осквернява човека" (Мат. 15:10).

Но понеже не го разбрали, обяснява: "И вие ли още не разбирате? Не разбирате ли, че всичко, що влиза в устата, минава през корема и се изхвърля навън? А онова, що излиза от устата, иде от сърцето, то именно осквернява човека" (Мат. 15:16-18).

С други думи: не разбирате ли, че нечистото, което би влязло в устата, преминава през корема и навън се из

След деня в памет на св. апостол Филип започва четиридесетдневният пост, наричан често "четиридесетница на ап. Филип". Установен е сравнително късно, в чест на Раждането на Спасителя, за да се очистят християните чрез покаяние, молитва и пост и с чисто сърце, душа и тяло благоговейно да посрещнат явилия се в света Син Божий. През дните на поста преди Рождество Христово са празниците на много старозаветни пророци, предсказали раждането на Спасителя.

По своята строгост Рождественският пост отстъпва на Великия и Богородичния пост и не се различава от Петровия. В много устави дните от 20 до 24 декември са свързани с по-големи ограничения подобно на дните преди Великден.

        " На 5 януари - строг пост (растителна храна без олио), а ако е събота или неделя  - с олио и вино.

Виж също

• Рождественският пост в Църковения календар за текущата година
• История на Рождественския пост
• Как трябва да се посреща Рождество Христово Св. Амвросий Медиолански
• На други езици: Рождественский (Филиппов) пост

Църквата е установила и периоди в годината, през които се разрешава да не се спазва еднодневният пост в сряда и петък. Обикновено това са седмиците преди многодневен пост или след него. Тези седмици са следните:

1. През Рождественските празници — от 25 декември до 4 януари (11 дни).

2. Неделя на Митаря и фарисея — две седмици преди Великия пост. 

3. Седмицата преди Великия пост, която започва след Месни Заговезни и завършва със Сирни Заговезни. През цялата седмица се разрешава употребата на яйца, риба и млечни продукти, но вече без месо.

4. Светлата седмица след Великден.

5. Седмицата след Петдесетница (преди Петровия пост).

Виж раздела:

• Основи на Православието: Нашата надежда: За поста

    www.Pravoslavieto.com

Жан-Пол Пугала    

21. април. 2011 г. 

http://robstvo.wordpress.com/2011/05/04/%D0%B6%D0%B0%D0%BD-%D0%BF%D0%BE%D0%BB-%D0%BF%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B0-%D0%BB%D1%8A%D0%B6%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%B0%D0%B4-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B0/

Либия на Кадафи беше тази, която осъществи в Африка първата технологична революция на нашето съвремие – свързването на целия континент с телефония, телевизия, радиоразпръскване и други авангардни технологии като телемедицина и дистанционно образование. И благодарение на радиомостът WMAX беше осъществено нискоструващо свързване по целия континент, включително селските райони.

         Всичко започна през 1992 година, когато 45 африкански нации основаха RASCOM – Регионалната африканска организация за спътникова комуникация, с цел континета да има свой спътник и достъпни цени за свръзка. Това беше време когато цените на телефоните до Африка и вътре в континента бяха най-високите в света. Тъй като Европа прибираше годишна такса от 500 милиона долара за ползване на нейните спътници от типа „Интелсат“, включително и за телефонните връзки вътре в страните.

         Пускането на спътник щеше да струва еднократно 400 милиона долара и щеше да отпадне нуждата от ежегодно плащане на 500 млн. такса. Кой банкер не би финансирал такъв проект? Но въпросът стоеше другояче: как така робите, които искат да се освободят от експлоатацията на своя господар, ще искат пари за това освобождение от същия този господар?

         По тази причина Световната банка, МВФ, САЩ и Европа в продължение на 14 години протакаха въпроса с празни обещания.

         Муамар Кадафи сложи край на унизителните молби пред големите финансови клечки на Запада и техните непосилни лихви. Той сложи на масата 300 милиона долара. Африканската банка за развитие прибави още 50 милиона, а Западно-африканскатата банка – още 27 милиона. И така Африка получи своя първи комуникационен спътник – на 26 декември 2007 година.

        Малко след това Русия и Китай последваха примера, споделиха свои технологии и помогнаха да се изстреля втория африкански спътник през 2010 година – за ЮАР, Нигерия, Ангола и Алжир. Планира се и трети, който ще бъде изстрелян през 2020-та. Той се комплектова в Алжир, ще бъде с по - високо качество от съществуващите и ще струва 10 пъти по-малко.

Африканския валутен фонд, Централна банка на Африка

и Африканска инвестиционна банка

        Тридесетте милиарда долара, който мистър Обама замрази в САЩ принадлежат на Либийската централна банка и бяха приготвени като либийски принос към трите ключови проекта при формирането на Африканската федерация. Иде реч за Африканската инвестиционна банка в Сирт, за паричния фонд базиран в камерунския Яунде с капитал от 42 милиарда долара и за Африканската централна банка с бъдещо седалище в Абуджа, Нигерия, която планираше да пусне панафриканска валута. С което щеше да се сложи край на т.н. „африкански франк“ с който Франция вече 50 години контролира редица централни и западноафрикански държави.      

        Ето я причината, поради която френското правителство така се е разгневило на Кадафи.

       Африканският валутен фонд спокойно би могъл да замени МВФ, чрез който САЩ, само срещу 25 милиарда долара всеки момент могат да поставят на колене целия континент и да го подтикнат към съмнителни приватизации на национални ресурси в полза на частните монополи.

        По тази причина на 16-17 декември 2010 г. /на срещата с ЕС в Брюксел/ африканските представители еднозначно отхвърлиха участието на западни страни в Африканския валутен фонд, запазвайки го само за собствените си държави.

        Става все по очевидно, че след Либия западната коалиция ще се насочи към Алжир. Тази страна притежава не само огромни енергийни ресурси, но и фонд от 150 милиарда долара налични средства. Това възбужда твърде силно държавите, които сега бомбардират Либия, тъй като те имат една обща черта – всичките са в състояние на банкрут. Само дълговете на САЩ са 14 трилиона, Франция, Англия и Италия дължат по два трилиона всяка поотделно. Докато общия публичен дълг на 46-те африкански държави е по-малко от 400 милиарда долара.

        Чрез инспирирането на войните в Африка западът се стреми да оживи своите депресивни икономики. Но това само ще задълбочи техния упадък, който започна още през 1884 година със скандалната Берлинска конференция, когато колониалните държави си поделиха Африка.

         Още през 1865 г. подкрепяйки освобождението на робите в САЩ от президента Линкълн, американския икономист Адам Смит предсказа:

„Икономиката на всяка страна, която разчита на робството на чернокожите, сама подготвя пътя си към ада, в деня когато тези страни се събудят“.

Този план се провали благодарение на Кадафи, който усети каква е играта, след като на учредителното събрание бяха поканени само „джобните” африкански лидери, а Африканския съюз въобще не беше уведомен за мероприятието. Затова пък там се изсипаха вкупом всичките 27 страни-членки на ЕС.

       Така или иначе, Средиземноморският съюз не успя да накърни единството на Африканския, въпреки че негов официален патрон беше Саркози в качеството му на президент, а Мубарак стана вице-президент. В наши дни министъра на външните работи на Франция Ален Жюпе се опитва да възроди тази идея, вярвайки, че Кадафи ще падне.

Някои африкански лидери не разбират, че докато ЕС финансира Африканския съюз не може и дума да става за каквато и да било независимост. Именно заради това ЕС поддържат регионалните обединения в Африка. Очевидно е, че опонентите на идеята за Африканска федерация от Западно-Африканското икономическо сътрудничество /ECOWAS / получават лъвския пай от европейските субсидии и неслучайно имат представителство в Брюксел. По същата причина ЕС се опитва да омотае африканците, продуцирайки рояци обединения от типа COMESA, UDEAC, SADC и „Великия Магреб”, който не се състоя заради прозорливостта на Кадафи.

Мандела не се наведе и пред Бил Клинтън, който нарече неговото посещение в Либия „неприемливо”.

„Нито една държава не може да обявява себе си за световен полицай – каза той. – Нито една страна не може да казва на друга какво трябва да прави”.

После добави:

„Вчерашните приятели на нашите врагове днес имат наглостта да ме съветват да не отивам при нашия стар приятел Кадафи, за да забравим нашите стари приятели”.

По онова време Западът все още считаше южноафриканските расисти за свои хора, които се нуждаят от защита. Конгресът на САЩ гласува да се извади Мандела и АНК от техния „черен списък” чак на 2 юли 2008 г. и не защото бяха проумели глупостта на този списък, а за да отбележат 90 годишния юбилей на Мандела.

В средата на 18-ти век от средите на лихварите възникнал домът на Ротшилд, застанал на чело на могъща (юдейска, сатанинска) организация, държаща в ръцете си съдбите на всички страни и всички правителства.

С цел привеждане в ред на докунментацията им, лихварите наели някой си Адам Вайсхаупт, професор по канонично право при университета в гр. Инголщат.  Той бил прилежен член на католическия орден на йезуитите (Г.С: Вадете си заключение за същността на “ордените” в католическата църква, за йезуитите, и за католичеството, като цяло!?), но като приключил поръчаната му от банкерите, работа той изоставил християнството...  и постъпил в организацията на илюминатите.  Именно Адам Вайсхаупт станал автор на плана за унищожаване на всички религии и правителствата на всички страни (всъщност, този юдейски – сатанински план е от хилядолетия!).  Предложеният план предвиждал привличане, като изпълнители, на членове на висшето общество, изявени дейци на изкуството, образованието, науката, финансите и промишлеността.  В плана било предвидено – разделяне на хората, на враждуващи партии, въоръжаване и насъскване на партиите, една срещу друга.  Въоръжените конфликти трябвало да станат причина за разбиване на всичките европейски държави.  Тайната щаб-квартира на илюминатите станала създадената от Вайсхаупт ложа на Великия Изток. (Тези кратки данни за Вайсхаупт, категорично показват, че и преди да му бъде възложено преустройването на Илюминати и на масонството, той непременно е бил един от най влиятелните членове на юдомасонството, от най-висок ранг)

Неговият план поставял пред членовете на организацията следните задачи:

1)    Като средство за подчиняване на влиятелните хора в Европа, да се използва финансовият натиск и въвличането им в най-двусмислени и безнравсствени ситуации. След което, попадналите в мрежите, да се държат, с лъжи, шантажи и подкупи, с “примка на шията”.  Те трябвало постоянно да се страхуват от публичен скандал, да се страхуват за живота си и за живота на близките си.

2)    В колежите и университетите, илюминатите трябвало да издирват студентите с изключителни данни, принадлежащи към знатни фамилии, които да се привличат в тайните общества, плащайки им специални издържки. На тези млади членове на “обществото” трябвало да се внуши, че с времето те хора, ще влязат в “Световното Правителство”, като хора свърх-достойни.  Само такива, като тяй, ще могат впоследствие да решават световните проблеми, да започват войни и да ги прекратяват, по своя ореценка.  Всички останали, по-ненадарени и незначителни, трябва да приемат превъзходството им и напълно да им се подчиняват.

3)    Новите член ове на “обществото”, за стаж, трябва да им се намира работа, като “експерти” и “специалисти” към всички Световни Правителства.  Задачата им по ввреме на службата, ще е, да убеждават ръководителите, за необходимостта от приемането на най-разрушителни и нецелесъобразни действия за техните държави.

4)    На Илюминатите им е нужен контрол над пресата и средствата за масова информация.  Само изкривената информация ще убеди масите за нуждата от глобализация и създаване на Световно Правителство.

По това време некои наблюдателни хора започнали да говорят и пишат за едни тайни и не добри сили, завземащи в ръцете си световната власт.  Така, Баварското правителство поръчало да се направи обиск в квартирите на некои илюминати.  Проучвайки намерените там документи, властите дошли до извода, че си имат работа със заговор на някакво Световно правителство, планиращо с точност до ден, началото на войните и революциите.  Така, революцията във Франция била насрочена за 1789 г.

1795 г. Баварското правителство обявило илюминатите извън закона и забранило ложите на Великия Изток. Следващата година намерените документи били публикувани и разпратени на ръководителите на държавите и на църквите, показвайки им съществуването на таен заговор.  Но сиалта на илюминатите из целия свят била такава, че те успяли да разубедят всички в сериозността на тези предупреждения.

Правителството на Франция и църквата и, не разбрали тревожния сигнал, и 1789 г. във Франция “неочаквано” избухнала революция.

За да проникнат в британските ложи, илюминатите поканили някой си Джон Робинсън. Той бил масон от виша степен на Шотландския ритуал, професор от Енинбургския университет и секретар на Кралскот Единбургско общество.  Джон Робинсън разгадал замисъла на илюминатите но се престорил, че приема предложението им.  Той даже получил екземпляр от програмата за действие на Световното правителство, с посочените дати на войните и революциите. 

В 1797 г. се появила книгата на Джон Робинсън “Доказателство за заговора, за унищожаване на правителствата и религиите”.  Книгата се появила в Лондон, а в днешно време може да се намери в музеите.  Но книгата не предизвикала никаква тревога у съвременниците, и предупрежденията за страшните сатанински планове останали нечути.

Но илюминатите, все пак, взели мерки за предпазливост и усилили конспиративността.  Вайсхаупт предложил да създадат тайно общество, вътре в тайните общества.  Посвещавани били само най-проверените, които напълно отричали Бога...

1830 г. умрял Вайсхаупт, великият теоретик на тайния заговор и създател на илюминатите.  Преди смъртта си той, в крайна сметка, се покаял и се върнал в лоното на католическата църква.

ГЛАВА II

Световното Революционно Движение

Борбата между силите на доброто и злото се води непрестанно.  За създаването на държава без Бог, от международните финансисти бил изобретен комунизмът.  Това станало в 1829 г. когато на събрание на илюминатите в Ню Йорк било обявено, че предстои да бъдат обединени групировките на нихилистите и атеистите, с разни други подривни организации, за да се създаде някакво интернационално обединение, под името “коминизъм”.

Бил създаден комитет за събиране на средства за това ново предприятие, и така били финансирани произведенията на Карл Маркс и Фридрих Енгелс – “Капиталът” и “Манифест на комунистическата партия”.

Карл Маркс (1818-1883) бил германец от еврейски произход (Абсолятно всички атеистични, нихилистични и комунистически активисти са били евреи, предимно от Германия, което в никакъв случай не дава основание да бъдат наричани германци! Г.С.).  Заради революционната му дейност го изгонили, първо от Германия, а после и от Франция.  Той получил убежище в Англия, където 1848 г. публикувал Манифеста на комунистическата партия.  Маркс признавал, че изпълнението на неговия план за преобразуване на света, в интернационално комунистическо общество, може да се проточи векове, преди да се осъществи на практика. 

Карл Ритер (1779-1859) бил германски професор по история и геополитика.  Той написал антитеза на Комунисти          ческия манифест на Маркс.  той също разработил план , в който заявил, че арийската раса ще може да доминира, отначало в Европа, а после в целия свят.  Некои безбожни ръководители на арийската гупа приели плана на Ритер.  Те създали нацизма, за да приведата в действия секретния замисъл за завладяване на света и превръщането му в безбожна държава с тоталитарна  диктатура.  Тази група била уверена, че тя ще може да превземе или унищожи властта на международните банкери.  Само някои от висшите ръководители на комунистическото и фашисткото движения знаели, че техните организации служат за прикритие на тайните планове на илюминатите – първосвещениците на статанизма.  Водачите на тези две групи твърдят, че държавите трябва да са суверенни.  По силата на което, държавният ръководител е Бог на земята.  Тази доктрина довела до съвременното обожествяване на човека.

По е известно за Карл Маркс и комунизма, отколкото на Карл Ритер и нацизма.  Ритер е бил неколко години професор по история  във Фрнфурктския университет в Германия.  След това преподавал география в Берлинския университет.  В кръговете интересуващи се от възпитателните проблеми, ритер се ползвал с най-висок авторитет в областите на историята, географията и геоплоитиката.  “Стремежите и целите” на ръководителите, на арийската партия винаги се пазели в тайна.  Връзките свързващи Рител с ръководителите на нацизма са слабо известни.  Офицерите от разузнаването на Британското правителство открили връзките му с князете на Арийската война.  Това става ясно за всички изучаващи политическа икономия, геополитика и сравнителни религии, преподавани в германските университети.

По време на своя анализ Карл ритер стигнал до извода, че само малка група много богати и влиятелни, на международно ниво, банкери, не се отчита пред никое правителство, но участвайки във всички държавни дела, тази малка група организирала  1773 г. Франкмасонството на Великия Изток, за да използва Световното революционно движение в своите тайни цели.  (Тази “малка (юдейска) група” е създател и господар на масонството. Затова по всяко време е можела, и може, да промени целите и ръководството на масонските ложи, както е станало и през 18-ти век, със създадената от тях ложа на Великия Изток).  Техният план е бил – придобиване на пълен контрол над земните богатства, световните природни ресурси и човешкия потенциал.  Техната крайна цел е – установяване на тоталитарна (световна) диктатура, основана на теотията на атеистичната диалектика, на историческия материализъм.  Ритер твърдял, че по-голямата част, ако не всички международни банкери, са евреи...

В своята антитеза на комунистическия манифест на Карл Маркс, той посочвал опасността, която може да представлява световното комунистическо управление.  Ритер предлага на привържениците на арийската война, конкретни решения, насочени към ограничаване заговора на властелините, на световните пари.  В неговия труд има дългосрочен план за завземане на световните ресурси от арийската раса.

За да попречи на плана на световните финансисти, рител предложил на водачите на арийските групи, да установят нацизъм и да използват фашизма – национал-социализма – за постигане на световно господство.  Професор рител забелязал също, че световните финансисти предвиждали да преминат през всички фази на семитизма, за успешно постигане на своите планове; следователно за въплъщаване на своите идеи, ръководителите на арийските групи трябва да преминат през всички фази на антисемитизма.

Планът на Ритер, в дългосрочен план, се заключавал в следното:

1)    Господство на Германия над всички европейски страни.  За осъществяване на този план той предлагал да се окаже подкрепа на германското юнкерство и на представителите на военната аристокрация между тях, за вземане под контрол на държабните учереждения, нужни за началото на военните действия, сменящи се с икономическа война.  Целта е била, всяка война да завършва с решителна победа.  Другите страни трябвало да бъдат доведени до такова изтощение, че за тяхното възстановяване да е нужно повече време, откплкото на Германия.  Карл Ритер особено настоявал за нуждата от поддържане на физичеко и ментално превъзходство над представителите на семитската раса, като избрани от Бога за владичество над света.

2)    Карл Ритер предложил да се провежда икономическа политика, способна да попречи на установяването на такъв контрол над германската икономика, от страна на международните банкери, какъвто те са придобили над Англия, Франция и САЩ.

3)    Той препоръчвал организиране на пета нацистка колона за предотвратяване действията на подмолната комунистическа организация.  Нейната цел била, да принуди средната класа и ръководителите на страните, над които трябвало да се разпростре властта на германия, да приемат фашизма, като единствена противоотрова срещу комунизма. Петата колона трябвало да подготви народите на другите страни, та те да посрещат германците, като военни покровители от комунистическата агресия.

4)    Карл Ритер хладниокръвно препоръчвал пълното унищожение на комунизма и еврейската раса.

Гнусното решение на двете атеистични групи за постигане на световна власт, ги принуждава да създават дявлоски заговори и да извършват всевъзможни престъпления, от обикновено убийство, до геноцид.  Те разпалват всевъзможни войни, за да отслабят тези страни, които те още не са овладели.

(Г.С:  За мен е очевидно, че теориите на Карл Ритер са от същото естество и от същия източник – юдеите сатанисти, които винаги създават изкуствена, контролируема псевдо-опозиция, подпомагаща осъществяването на сатаниснските им планове).

Милиони човешки души се използват, като “пешките в играта на шах” от ръководителите на двете атеистични, тоталитарни партии.  И те ще продължават международната шахматна игра, докато единият от играчите не бъде унищожен.