Престъпленията на комунистите срещу европейците и в частност българският народ са неизброими, но някои от тях са твърде тежки и предизвикват особено отвращение и гняв. В идеологичен план едно от най-големите престъпления на комунистите е “присвояването” на паметта на великият ни национален герой Христо Ботев и наглото изкривяване на неговия живот и дело, с цел да “докажат”, че той всъщност се е борел за комунистическата идея, а не толкова за свободна България. В днешни дни соц-партията явно счита, че не е толкова модерно и не се занимава така задълбочено с изтъкването на “комуниста” Ботев. Това упражнение за малоумници е окупирано от едно дребно и жалко отроче на комунягите-анархоциганите, някои от които подвизаващи се в санаториума за идиоти ФАБ. Безсрамните олигофрени си печатат знамена с лика на Ботев,вярвайки на идиотизма,че той като тях бил крайно-ляв. Да беше жив…щяха да разберат за мошенника Маркс ли тръгна да се бие той или за Свободна и Независима България. Няма как да не вземем под внимание факта, че по времето, в което е живял Ботев, комунизма е бил само теоретичен, със спорадични кръвопролитни бунтове на подмамени от масонския лозунг “свобода,равенство,братство” сирмаси. Т.е Ботев и останалите съвременници са виждали в комунизма само утопичната представа за равноправие в обществото. В последствие комунистите разкриват истинското си лице и вършат безброй престъпления и жестокости, като в над 90% от случите инспираторите и ръководителите са евреи, каквито са и болшевишките идеолози (Маркс,Енгелс,Троцки,Ленин). Наместо утопията за равноправие и човешки свободи, народите, които имат “щастието” да са под комунистическа власт получават робство и геноцид. Но това Ботев нямаше как да види, защото загина за националната кауза на България.

За идеологичните убеждения и вярата на Ботев можем да преценим от последният документ-произведение на Ботев (всъщност Ботйов) – писмото до капитана и пътниците на парахода “Радецки”. Ботев при всички положения е бил наясно,че вероятно това са последните му документирани слова и ще имат особена сила като завет към поколенията. Така че да прочетем и анализираме писмото:

Писмо до капитана и пътниците на парахода “Радецки”

“Господин капитан!

Господа пътници!

Имам чест да ви обявя, че в тоя параход се намират български въстаници, на които имам чест да бъда войвода.

С цената на нашия добитък и на нашите земеделски сечива, с цената на големи усилия и с пожертвуване на нашите блага, най-после с цената на всичко, що е най-скъпо на тоя свят (без знанието и въпреки преследванията на властите в страната, чийто неутралитет ние уважихме), ние си доставихме това, което ни беше необходимо, за да се притечем на помощ на нашите въстанали братя, които се сражават тъй храбро под българския лъв за свободата и независимостта на нашето скъпо Отечество — България.

Ние молим Господа пасажерите никак да не се безпокоят и да останат спокойни. Колкото за вас, Господин Капитане, аз имам тежката длъжност да ви поканя да поставите парахода на мое разположение до самото ни слизане, като в същото време ви заявявам, че и най-малкото ваше съпротивление ще ме постави в печалната необходимост да употребя сила и въпреки волята ми да си отмъстя за отвратителната случка върху парахода „Германия“ в Русчук през 1867.

И в единия, и в другия случай нашият глас за бой е следния:

Да живее България!

Да живее Франц Йосиф!

Да живее граф Андраши!

Да живее християнска Европа!”

Х. Ботйов

Ето как започва Ботев: “ Имам чест да ви обявя, че в тоя параход се намират български въстаници, на които имам чест да бъда войвода.” Ботев е повел български въстаници, няма интернационални намеци, има я само святата национална идея, а насреща са враговете-турци,башибозуци,черкези и мекерета. “

С цената на нашия добитък и на нашите земеделски сечива, с цената на големи усилия и с пожертвуване на нашите блага, най-после с цената на всичко, що е най-скъпо на тоя свят ” - Тук войводата дава да се разбере, че той и четата му са направили огромна саможертва в името на най-скъпия идеал-свободата на отечеството “ние си доставихме това, което ни беше необходимо, за да се притечем на помощ на нашите въстанали братя, които се сражават тъй храбро под българския лъв за свободата и независимостта на нашето скъпо Отечество — България.” Войводата продължава-“Ние молим Господа пасажерите никак да не се безпокоят и да останат спокойни”- естествено, че могат да са спокойни, защото насреща им са високоморални борци за национална свобода, а не оскотели болшевики-кръвопийци, интересуващи се само от грабеж. Ботев се обръща към капитана – “Колкото за вас, Господин Капитане, аз имам тежката длъжност да ви поканя да поставите парахода на мое разположение до самото ни слизане, като в същото време ви заявявам, че и най-малкото ваше съпротивление ще ме постави в печалната необходимост да употребя сила и въпреки волята ми да си отмъстя за отвратителната случка върху парахода „Германия“ в Русчук през 1867.” – Ботев заявява, че е способен да отмъсти за отвратителната случка, визирайки убийството на Никола Войводов и Цвятко Павлович, извършено от турските заптиета на австрийски параход, с което не оставя съмнение, че той и четата му са продължители на святото дело и изявители на дълголетната борба на българският народ срещу турската власт и гнет, а не на някакви голословни леви утопии, каквито болшевишките изроди му приписват.

Но най-красноречив и недвосмислен е патетичният финал на Ботевото писмо-обръщение. Той окончателно разбива на пух и прах комунистическите лъжи и откровени идиотизми, които червените паразити бълват от времето на Благоев. Ето посланието на войводата:

“Да живее България!” Логично! Това е най-популярният националистически възглас и Ботев няма как да го пропусне; за него са чужди пролетарските идиотизми, още повече настроенията на анархоизпражненията, които неотдавна лепиха из София плакати, на които пишеше “Смърт за България”, до там стигнаха червеите, слуги на антинародни сили;

Да живее Франц Йосиф!

Да живее граф Андраши!

Ботев приветства австрийския император и граф Андраши – още нещо, което няма как да се впише в антимонархическите настроения на комунистите, внушени от масоните, които с кървави революции разрушиха европейските монархии;

“Да живее християнска Европа!”

На всички е известно, че комунистите, социалистите, анархистите са не само безродници, а и яростни атеисти, отричащи вярата в Бог. На комунистическото управление “дължим” безверието и атеизма на голяма част от българите, които днес живеят като зомбита, вярващи само в парите и личната изгода. Е,тук Ботев подчертава, че е вярващ православен християнин и вярва в Европа, основана на християнските ценности, а не в мултикултурния бълвоч, с който съвременната ционистка пропаганда ни залива.

Това писмо – обръщение, последни документирани слова на Христо Ботев, не оставя никакви съмнения в идеалите и принципите, които той е отстоявал, а именно-пламенен български национализъм и общоевропейска християнска солидарност. Но най-голямото доказателство е саможертвата и смъртта на Ботйов, пример за всички български националисти.

(ок. 1834 - 1879)

Роден в Копривщица. Учи в килийно, после в училище на Хр. Пулеков по взаимоучителния метод. През 1850 г. се премества в училището на Найден Геров в Пловдив. След това баща му го изпраща да учи в гръцко училище (2 години). После се прехвърля да учи в българско училище, чете и руски автори. Изпратен в Одрин да учи за чирак, връща се в Копривщица, а 1856 г. го изпращат в Цариград. Тук вместо да се заинтересува от търговия, той се интересува от политически въпроси от Кримската война. Паралелно с това си записва и материали за изследователска работа по фолклор и етнография.

В 1857 г. заминава за Москва през Одеса, но не се записва в кадетския корпус, а се записва като слушател в Историко-филологическия факултет на Московския университет - поради наклонност към литература, история и славянски езици. Особен влияние му оказват обществените идеи сред бурната студентска младеж като част от руската интелигенция. Тук живее и работи заедно с българите К. Миладинов, Р. Жинзифов, В. Попович, Н. Бончев и др. Образуват българската дружина "Братски труд". Започват да издават списание "Братски труд", където Любен Каравелов печата първите си стихотворни опити - "Загорец", "Желание", "Пастир" и революционната статия "Славяне в немско". Участвува в студентските вълнения (1861) и бива последовател на руските революционни демократи като влиза в техен забранен кръжок. Поставен е под полицейски надзор (1859). Не успява да се яви на изпити, но чете много Белински, Херцен и Чернишевски (революционни авторитети и образци на критиката и философията), Гогол, Шевченчко и Вовчок, други литературни автори. Пише статии в "Наше время", "Московские ведомости" и "Русская речь". Пише повестите "Войвода", "Неда", "Сирото семейство", "Дончо" и "Българи от старо време". След покушението срещу Александър Втори, Любен Каравелов заминава за Белград (1867), откъдето изпраща кореспонденции за руските вестници. От 1869 г. се установява в Букурещ с намерение да редактира свой вестник. Възторжено посреща идеята за създаване на Българското книжовно дружество (днешната Българска академия на науките).

Редактира вестник "Свобода" (1869-1873), където съавтор му става Христо Ботев (1872-1873). По-късно двамата редактират вестник "Независимост" (1873-1874). По това време Любен Каравелов оглавява Българския революционен централен комитет в емиграция. След трагичната гибел на апостола на свободата Васил Левски, Любен Каравелов ревизира своите младежки революционни възгледи и започва да издава списание "Знание", научно-популярни книги и сборници.

(1857-1867) Москва - Л. Каравелов издава "Памятники народного быта болгар" (1861), "Страницы из книги страдании болгарского племени. Повести и рассказы (1868), "Българи от старо време" (1867).

(1868-1869) Белград - на сръбски език издава "Крива ли е съдбата", "Сока" и "Наказал я Бог".

(След 1869) Букурещ - "Три картини из българския живот" ("Мамино детенце", "Прогресист" и "Извънреден родолюбец"), повестите "Хаджи Ничо" и "Децата не приличат на бащите си".

Умира в Русе на 21 януари 1879 г.

Любен Каравелов е известен енциклопедист, поет, писател, журналист, пише библиографски трудове, статии по нумизматика, лексикография, българска литература, култура, политическа история, допринася много за развитието на обществената мисъл в България в своето време. Публикува и под много псевдоними.

(из "Любен Каравелов. Събрани съчинения в дванадесет тома.", С. 1984, т. I)