Очевадно, "избирателната" ИМ "активност" и тоя път, въпреки видимата активизация на влезли в гроба, очевадно (От Тиква, Пеевски и сие...Предимно.) и на купените и захлебващи на наш гръб в спящата администрация, няма да мине и тоя път 40% от имащите право на глас...
С колко ще се "кипрят", самообявяващите се за "победители", очевадно пак много далеч от необходимото им мнозинство, оттам насетне ще може да се сметне, а да не говорим за останалите още по-сринати от тях...
Те май трябваше да имат мярка и да спрат?
Питам се аз... Не беше ли ЛОГИЧНО, а и "демократично", при тази масова, макар и все още мълчалива и негласна ДЕЛЕГИТИМАЦИЯ на тази форма на управление - ПАРЛАМЕНТАРИЗМА И ПАРТОКРАЦИЯТА и въобще ТРЕТАТА ИМ-ПРЕВРАТАДЖИЙСКА И НЕЛЕГИТИМНА, ДАЖЕ И "ЗА ОЧИ" НЕПРИПОЗНАВАНА ОТ НАРОДА РЕПУБЛИКА (Първите две, помним в какви условия бяха "припознавани" на "допитвания"... Имам в предвид - "НРБ" от 1946-а и после "живковата Конституция" от 1971-а...), поради очевадната НЕГОДНОСТ И НЕКАДЪРНОСТ на недоволното и нежелаещо я мнозинство да се обедини, едини и тръгне да я ПОМЕТЕ ПРОСТО, а и да излъчи нужния неподставен управленски ЕЛИТ и ВОДАЧИ от своите недра, ползващи се с БОЖИЯТА ВОЛЯ, ПОМОЩ И БЛАГОСЛОВИЯ...
Поради духовната си немощ, лутане, разпиляност или липса на духовност, поради нравственото си, а вече и физическо масово падение и немощност...
Та... Все пак, не беше ли логично и демократично, най-паче, най-сетне да се заговори за един РЕФЕРЕНДУМ ЗА ФОРМАТА НА УПРАВЛЕНИЕ, а оттам и по други "възлови въпроси", като наистина ДЕМОКРАТИЧНО, а не като на ПСЕВДО-"КРЪГЛАТА МАСА", ЕДНО ВРЕМЕ СЕ ПОСТАВЯТ ОПЦИИ НА ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ, ИСТОРИЧЕСКИ ПОЗНАТИ ФОРМИ НА УПРАВЛЕНИЕ, включая и БОГОУГОДНАТА И БОГОПОСОЧЕНА, ЗНАЕМ КОЯ Е ТЯ?
Не е ли ясно, че имаме КОЛОСАЛНО ПОГНУСЕНО МНОЗИНСТВО, НЕЖЕЛАЕЩО ПОВЕЧЕ ТАЗИ СИСТЕМА И ПОГНУСЕНО ОТ НЕЯ, но радващо продажните малцинства с овчедушието си и негодността си да бъде ЦЯЛО И ОБЩНОСТ?
Няма да се намери "анализатор", който да направи истински прочит на резултатите от "изборите" ИМ в последните две-три години, поне...
Нито пък на това през 2001-а, болшинството от народа, коя форма на управление посочи, че предпочита и колко е реален резултата от някогашното "допитване", относно "монархия или република" да сме...
Дълбоко в душата си и най-робски настроения българин и най-свободомислещия е търсил винаги АВТОРИТЕТА И РЕШЕНИЯТА НА ЕДНА ЛИЧНОСТ, НА ЕДИН АВТОРИТЕТ...
Знаем местните авторитети още под османско: ПОПА, ДАСКАЛА, КМЕТА...
Сега имаме възраждане на един неофеодализъм на много места и само кмета е станал "тотален авторитет", колкото и да е негоден той...
Голяма част от негласуващите, а и гласуващите, чакат решения я от пРЕЗИДЕНТ - ПРЕЦЕДЕНТ и биха искали той да има повече правомощия... Я от Живков, Червенков преди и най-паче, винаги от ЦАРЯ...
Думата ЦАР, осъзнато или не, поне у предните поколения е била винаги повече или по-малко сакрализирана в съзнанието или подсъзнанието им... 
Повече или по-малко, символ на ДЪРЖАВНОСТТА, СПРАВЕДЛИВИЯ "АРБИТРАЖ", когато все пак го имахме вече недъга ПАРТИИ И ПАРЛАМЕНТ и партизанлък... АБСОЛЮТНИЯ АВТОРИТЕТ... А за вярващите относително или устремени да са истинни християни у нас и НОСИТЕЛ НА БОЖИЯТА ВОЛЯ И БЛАГОСЛОВЕНИЕ, особено когато той за последно е бил ПРАВОСЛАВЕН по Свето Кръщене...
Тук бележката в книгата на Ненчо Илиев за Цар Борис Трети е напълно намясто, че българина ВИНАГИ Е БИЛ И ЩЕ БЪДЕ МОНАРХИСТ ПО ДУША...
У всеки от по-старите поколения, съзнателно или не е вкоренено ЕДИНОНАЧАЛИЕТО, очакването за ЕДИН ЛИДЕР И ВОДАЧ на народа и през такава призма само може да минава и каквато и да е "демокрация" или израз на народна воля и каквато и да е земна СПРАВЕДЛИВОСТ...
ЕДИН БОГЪ, ЕДИН ЦАРЪ, ЕДНО ОТЕЧЕСТВО-БЪЛГАРИЯ! В ТРИЕДИНСТВО...

Я твердо верю

Я твердо верю - день настанет,
Пройдет пора кровавых смут,
И перед нами в вечность канет
Слепой и дикий самосуд.

Я твердо верю - близко время,
Когда обманутый народ
Стряхнет мучительное бремя
Всех преступлений и невзгод.

Я твердо верю - Русь Святая,
Как феникс, встанет из огня,
И вновь воскреснет жизнь былая
В лучах блистательного дня.

Новый Футог, 1922 г.