Който пожелае ще му дам фейсбук-профилите на установените същества, работещи в техния филиал... Първата им жертва е вече налице.
Най-вероятно, филиала е прикачен към ДАНС и имат "реплика" на някогашния отдел към 6-о на ДС, известен като направление "религиозна диверсия"...

12.06 18:07 - Отвличане, депрограмиране и промиване на мозъци: тайната война на Франция срещу сектите Автор: investigator25 Категория: Други   
Прочетен: 63 Коментари: 1 Гласове:  0
 
 

Страхът от "промиване на мозъци" често води до нетолерантност към новите религиозни движения, особено във Франция, където държавата активно се бори със сектите. Този подход включва използване на неясни критерии като "необичайни вярвания" за идентифициране и целенасочване към малцинствени религии, което може да подкопае религиозната свобода. Френските организации като MIVILUDES и UNADFI, които са задължени да наблюдават и да се борят с религиозните отклонения, работят с широк мандат и често се възприемат като субективни в оценката си за това какво се счита за опасно. Съществуващите връзки между държавата и утвърдените църкви, както и държавното финансиране на антикултови организации, създават притеснения за религиозния неутралитет. Франция трябва да намери баланс между защитата на хората и избягване на дискриминацията срещу малцинствените религии, за да поддържа религиозния плурализъм и свободата на съвестта.

В продължение на десетилетия по отношение на някои религиозни групи, считани за „секти“, се е наложил един специфичен подход. Този разказ, често подхранван от организациите за борба с култовете, рисува картина на уязвими хора, чиито мозъци са промити и психически поробени от опасни идеологии. Въпреки че никога не бива да се отхвърлят истинските опасения относно вредните групи, методите, използвани от някои антикултови движения, повдигат сериозни въпроси относно въздействието им върху религиозната свобода. Централно място в тяхната стратегия заема отхвърлянето на диалога, убеждението, че взаимодействието с членовете на тези групи е безполезно поради тяхната предполагаема умствена неспособност. Тази политика на „липса на диалог“ обаче не само пречи на разбирането и подхранва предразсъдъците, но и създава опасно оправдание за принудителни практики.

Така стигаме до един от най-тревожните аспекти на движението срещу култовете: историческото използване на насилствено „депрограмиране“ за „спасяване“ на членове от тези групи. Тази практика, забулена в патерналистично желание за „спасяване на душите“, включва отвличане на хора, задържането им против волята им и подлагането им на силен психологически натиск, за да се откажат от убежденията си. Моето собствено проучване на френската антикултова среда разкри смразяващ пример за тази тактика в случая на Клер К., член на Църквата на обединението.

През 1982 г. Клер е отвлечена от родителите си и държана в плен в една планинска къща. В продължение на дни тя е подложена на психологическа и физическа манипулация от страна на двама „депрограмисти“, пристигнали от чужбина. Това изпитание, което Клер по-късно описва публично, включва лишаване от сън, постоянно насилване на убежденията ѝ и дори контрол върху основните ѝ телесни функции. Този ужасяващ разказ не е изолиран случай. Многобройни подобни случаи, някои от които дори довели до физическо увреждане, са разкрити през годините, разкривайки тъмното дъно на насилствените тактики на антикултовото движение.

Един от най-тревожните аспекти на случая на Клер К. е прякото участие на известната френска антикултова асоциация ADFI. Александра Шмидт, член на ADFI по онова време, признава в телевизионно интервю, че организацията е създадена въз основа на предпоставката да „спасява“ членове от „култове“ и че насилственото депрограмиране е основна стратегия. Това смразяващо признание подчертава дълбоко проблематичния характер на идеология, която оправдава лишаването на хората от свобода и автономност в името на борбата с „психическата манипулация“.

Макар че насилственото депрограмиране е широко осъждано като незаконно и неетично, все още има опасения за неговото едва доловимо възраждане под формата на „консултиране при напускане“. Този по-нов подход, който често се представя като по-хуманна алтернатива, повдига въпроси дали наистина разглежда основните проблеми на принудата и съгласието. Неотдавнашен случай във Франция, при който родители принудително отстраниха възрастната си дъщеря от влиянието на нейния приятел по съвет на антикултурна група, подчертава размитите граници между законната намеса и неоправданата намеса в личния избор.

Влиянието на движението за борба с култовете обаче се простира отвъд тези преки намеси. Все по-голяма загриженост предизвикват опитите им да оформят законодателството и практиките на правоприлагащите органи. Лобирайки за по-строги закони, насочени срещу „култовете“, и предоставяйки „експертни“ свидетелства въз основа на своите често предубедени гледни точки, тези групи рискуват да повлияят на разследванията и съдебните преследвания по начин, който застрашава религиозната свобода. Това е особено притеснително, когато става въпрос за субективни понятия като „психическа манипулация“ и „психологическо подчинение“, които могат лесно да бъдат манипулирани, за да бъдат насочени срещу непопулярни или малцинствени религиозни групи.

Създаването на специализирани полицейски звена като CAIMADES във Франция, натоварени с разследването на „сектантски отклонения“, поражда допълнителни опасения. Макар и да има за цел да се справи с потенциалните вреди, зависимостта на звеното от „експертизата“ на асоциации за борба с култовете повдига въпроси относно неутралността и обективността. Тази тясна връзка между правоприлагащите органи и групите, активно враждебно настроени към определени религиозни прояви, създава опасна среда, в която обвиненията в членство в „секта“ могат лесно да се превърнат в разследвания и правни последици, независимо от действителните доказателства за вреда.

Разчитането на антикултовото движение на бивши членове („вероотстъпници“) като основни източници на информация допълнително усложнява нещата. Макар че някои хора могат да имат основателни оплаквания и техният опит трябва да бъде признат, представянето им като обективни „експерти“ без критична оценка е проблематично. Отстъпниците, поради самото естество на своя опит, често таят силни отрицателни чувства към бившите си групи. Тези чувства, макар и разбираеми, могат да повлияят на техните разкази, като доведат до преувеличени твърдения, обобщения и съсредоточаване върху негативните аспекти, като се омаловажават или игнорират положителните.

Необходимостта от предпазливост става още по-очевидна, когато се вземе предвид, че някои лица могат да бъдат финансово или емоционално стимулирани да поддържат определен разказ за бившата си група. Това не означава, че се отхвърлят преживяванията на всички бивши членове, а че се подчертава необходимостта от внимателна проверка и потвърждаване, преди да се приемат техните разкази като окончателни истини за цели групи.

В крайна сметка борбата срещу вредните практики в рамките на която и да е група, религиозна или друга, никога не трябва да става за сметка на основните свободи. Въпреки че бдителността е от решаващо значение, прибягването до принуда, манипулация и заглушаване на инакомислието създава опасен прецедент. То създава климат на страх и подозрение, в който хората се обезкуражават да изследват различни вярвания и да изразяват свободно своята духовност.

Продължаването напред изисква промяна в подхода. Вместо да се разчита на принудителни интервенции и пристрастна информация, усилията трябва да се съсредоточат върху насърчаването на критичното мислене, образованието и открития диалог. Решаването на проблема с потенциалната вреда в рамките на групите изисква нюансирано разбиране, а не демонизиране и потискане. Поддържането на религиозната свобода означава да се гарантира правото да се вярва, дори когато тези вярвания са непопулярни или оспорват общоприетите норми. Именно в обърканото, понякога предизвикателно пространство на открития диалог и взаимното уважение можем да се надяваме да отговорим на основателните опасения, като същевременно защитим основното човешко право на свобода на убежденията.

В следващата ни статия ще ви представим един пример за това как слуховете могат да отнемат човешки живот.

  Нагоре
 

  Гласувай:   0  

Прочелите постинга прочетоха и: © Тъпите и невъзприемчиви българи портят...
Северна Корея има само един съюзник - со...
© Украйна излиза на борсата, а Дончо стя...
Следващ постинг Предишен постинг
Опасностите от антикултовата дезинформация: Слухове които убиват Сектите и културната война: кога защитата се превръща в потискане?   Коментари   1. samvoin - У нас също имаме филиал към ДАНС на ...
13.06 19:42 У нас също имаме филиал към ДАНС на тези уроди, сто на сто... Сто на сто върви депрограмирането...
И имената на тези изроди са Марина Георгиева, некаква си Галя, некаква си Даниела...
Също така лице на име Александър от Червен...
Имам и конкретен случай на "депрограмиран" човек от тях, след като беше натикан в пловдивската психиатрия и буквално вдигнат от входа и от тая сатанинска групичка и тотално личностно изменен и умопомрачен, отметнал се към днешна дата от всички свои по-раншни възгледи и светоглед, говорещ противоположно на всичко за което е говорил и призовавал преди...
И не беше така дори след излизането от психиатрията на дадения човек. цитирай
Редактирай | Изтрий  

Само да попитам: След като на този блог сме установили с факти, че нямаме отдавна ИСТИНСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА, а претендиращите за такива "разколници", макар и някои привидно следващи Каноните и Апостолските Правила са ЛУКАВЦИ И ВЕРОЯТНО СКРИТИ МАСОНИ, поне гурутата на тези "истинни църкви" и регистрирани в сатанинската система или зовящи ви да останете в нея... То КОЙ Е ТОЗИ, КОЙТО ЩЕ ОПРЕДЕЛИ В СЛУЧАЯ ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ПРАВОСЛАВНИЯ КАНОН, кой е "секта" и кой не е?
От каква позиция секта, когато в момента у нас всички са СЕКТИ, ЕРЕСИ ИЛИ РАЗКОЛНИЦИ, дори претендиращите гурута пред вас, че са "православни"?...
Но преследвани в Европа, света и РФ са само някои... Защо така?
"БПЦ-БП", ГАВРА НОМЕР ЕДНО С ПРАВОСЛАВИЕТО ли ще определя кое е "секта" и кое не е? Моля?...Или петдесятните скрити сатанисти-англикани?...

Още по темата на блога на горепосочения автор...

Предупредих Пловдив миналата година, че ще си го получат...
И най-паче гръкомано-чифутския АСАНОВГРАД... И околия...
Получихте ли си го от БОГ? А?...