ПИСМО ДО АПОСТОЛА

"ЧАСЪТ НА СВОБОДАТА ПРИЗОВАВА ВСЕКИ БЪЛГАРИН ДА ПОКАЖЕ НА ДЕЛО РОДОЛЮБИЕТО СИ".

ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Апостоле, заслужи ли това
да бъде поруган олтара твой?
Ти бродеше из цялата страна,
за да разбуниш робския покой.
И глад, и жажда, рани преживя.
Не мислеше за себе си, защото
единствено мечтана свобода
бе главния ти смисъл на живота.
И вярваше, че българинът може
да бъде храбър, праведен, добър.
Нима сме днес такива, Боже?
Май още стадо сме в яхър.
И пак най-долните ни страсти 
раздират робските души.
Отново букви сме безгласни
във политически игри.
Притиснати сме до стената,
без изход пътища строим.
И нямат бъдеще децата,
загива нацията ни.
Гладът е лош съветник, знаем.
В крадец превърнал е той не един.
Изчадие такова, без да се покае
е взело късове метал от гроба ти.
За колко ли ги е продало?
И кой ли му ги е платил?
Набързо е изпило и изяло
три сребърника с мирис гнил. . .
Историята май че се повтаря,
предателят Христтв убива дважди.
Веднъж Вселенския спасител той поваля.
А втори път превръща в грозни сажди -
лелеяни мечти и кървави повели,
платени със живота на дедите ни.
Апостоле, нима сме оцелели,
за да са още черни дните ни?
Все нови лъжепатриоти
представят се за теб сега.
Да ни избавят от хомота 
на бедността и на страха.
Красиво бъдеще чертаят.
Ако повярваме им пак,
в кесийките си ще добавят
пореден финикийски знак.
И по света ще си пътуват,
набързо харчейки това.
А нашите бащи бленуват
откраднатите си блага.
Народе, стига все си плащал.
И пак те тъпчат. Докога?
Апостоле, апостол пращай,
до кокал ножът веч опря!

Десислава Георгиева

14 февруари 2014г.