Най-четени
1. radostinalassa
2. zahariada
3. planinitenabulgaria
4. kvg55
5. getmans1
6. iw69
7. mt46
8. wonder
9. varg1
10. mimogarcia
11. gothic
12. rosiela
13. djani
14. leonleonovpom2
2. zahariada
3. planinitenabulgaria
4. kvg55
5. getmans1
6. iw69
7. mt46
8. wonder
9. varg1
10. mimogarcia
11. gothic
12. rosiela
13. djani
14. leonleonovpom2
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. ka4ak
6. mt46
7. iw69
8. bojil
9. sekirata
10. avangardi
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. ka4ak
6. mt46
7. iw69
8. bojil
9. sekirata
10. avangardi
Най-активни
1. sarang
2. mimogarcia
3. radostinalassa
4. hadjito
5. djani
6. wrappedinflames
7. breaker007
8. savaarhimandrit
9. iw69
10. dominos
2. mimogarcia
3. radostinalassa
4. hadjito
5. djani
6. wrappedinflames
7. breaker007
8. savaarhimandrit
9. iw69
10. dominos
Постинг
19.08.2016 16:38 -
Как евреите изгубиха Господнята молитва? Брат Натанаил Капнър, евреин, православен монах, проповедник
автор: grigorsimov
Израснах като евреин, 50-те години, в смесен район с три църкви - католическа, лютеранска, презвитерианска, - и синагога.
Спомням си една неделя как лютеранският пастор провеждаше евангелизация, от врата, на врата, и попита дали може да дойде, да "се помоли за нашето семейство."
Баща ми изглеждаше неспокоен, но не можеше да откаже на пастора, и накрая каза: - "нека идва".
Той беше облечен в черна роба, с бяла яка, и голям кръст на врата си. И се държеше много странно.
Ние сме евреи, а лютеранският пастор изведнъж падна на колене в средата на нашата всекидневна и започна да се моли, "Отче наш, който си на небето" ... и след това, "прости ни греховете."
Знаех Господнята молитва, понеже сме се молили с нея, в държавното училище, всяка сутрин.
В обществените училища тогава и ние евреите се молехме с Господнята молитва, заедно с нашите християнски съученици.
Всичко това престана, когато стигнах 6-ти клас.
Никога няма да го забравя.
Аз се прибрах от училище един ден, баща ми гледаше новини, обърна се към мене, и каза:
"Вижте я? Това е Maдлин Мъри. Тя е атеист, а участва в молитвата в училище." - Това не ми харесва.
Но в синагогата се считаше, че това е нещо добро, докато не дойде "отделянето на църквата от държавата" и евреите вече не трябваше да се молят с християнска молитва.
А аз не виждах нищо (специално) Християнско в молитвата, с изключение на частта, "прости ни греховете," тъй като за нас евреите, греховете са различни, от представите на гоите - езичници.
Ние имахме наш собствен набор от грехове, и се помолехме за тях, само в деня - Йом Кипур, а езичниците се молят всеки ден, за техен си набор от грехове.
Бях дете тогава и какво можех да знам?
Знаех само, че Господната молитва ми харесва, и се чувствах добре, като се молех в училището, защото тя, сякаш ни свързваше всички заедно, и ми беше мъчно, че я прекратиха.
Всичко това криех в себе си, но усещах тъга.
Ние евреите изгубихме Господнята молитва, а тя беше единствения ни шанс, да се доближим до Христа. А аз останах с много празна религия.
Тази празнота не си отиде, докато самият аз не прегърнах Иисуса, десет години по-късно.
В юдаизма има десет правила (минян) за еврейската молитва. А в християнството има едно правило: - да бъдем с Иисуса и Неговия Отец, който е на небето, - во веки.
Що се отнася до Медлин Мърей, може би Бог ще се смили над душата й, за да не стигне до много лош край.
Спомням си една неделя как лютеранският пастор провеждаше евангелизация, от врата, на врата, и попита дали може да дойде, да "се помоли за нашето семейство."
Баща ми изглеждаше неспокоен, но не можеше да откаже на пастора, и накрая каза: - "нека идва".
Той беше облечен в черна роба, с бяла яка, и голям кръст на врата си. И се държеше много странно.
Ние сме евреи, а лютеранският пастор изведнъж падна на колене в средата на нашата всекидневна и започна да се моли, "Отче наш, който си на небето" ... и след това, "прости ни греховете."
Знаех Господнята молитва, понеже сме се молили с нея, в държавното училище, всяка сутрин.
В обществените училища тогава и ние евреите се молехме с Господнята молитва, заедно с нашите християнски съученици.
Всичко това престана, когато стигнах 6-ти клас.
Никога няма да го забравя.
Аз се прибрах от училище един ден, баща ми гледаше новини, обърна се към мене, и каза:
"Вижте я? Това е Maдлин Мъри. Тя е атеист, а участва в молитвата в училище." - Това не ми харесва.
Но в синагогата се считаше, че това е нещо добро, докато не дойде "отделянето на църквата от държавата" и евреите вече не трябваше да се молят с християнска молитва.
А аз не виждах нищо (специално) Християнско в молитвата, с изключение на частта, "прости ни греховете," тъй като за нас евреите, греховете са различни, от представите на гоите - езичници.
Ние имахме наш собствен набор от грехове, и се помолехме за тях, само в деня - Йом Кипур, а езичниците се молят всеки ден, за техен си набор от грехове.
Бях дете тогава и какво можех да знам?
Знаех само, че Господната молитва ми харесва, и се чувствах добре, като се молех в училището, защото тя, сякаш ни свързваше всички заедно, и ми беше мъчно, че я прекратиха.
Всичко това криех в себе си, но усещах тъга.
Ние евреите изгубихме Господнята молитва, а тя беше единствения ни шанс, да се доближим до Христа. А аз останах с много празна религия.
Тази празнота не си отиде, докато самият аз не прегърнах Иисуса, десет години по-късно.
В юдаизма има десет правила (минян) за еврейската молитва. А в християнството има едно правило: - да бъдем с Иисуса и Неговия Отец, който е на небето, - во веки.
Що се отнася до Медлин Мърей, може би Бог ще се смили над душата й, за да не стигне до много лош край.
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 6543
