Ако попитате за Алеко Константинов, едва ли някой ще изрази каквото и да било съмнения за кристалната му личност, за забележителното му творчество. Краткият живот на Щастливеца наистина е израз на неговия девиз: „Свобода, честност и любов”. Уникалната писателска зоркост за съмнителните явления, с които се е сблъсквал и на които се е противопоставял, е немислима без вътрешна разкрепостеност, без доблестно отстояване на високите идеали, за да е възможна окриляващата сила на любовта!
       Когато се обсъжда литературното му наследство има някои уговорки. Най-вече се спори дали емблематичният образ на Бай Ганьо е социален или е национален типаж. Феноменално е „откликнал” за руско издание Максим Горки, който в партийния официоз „Правда” помества рецензия, с която порицава издателското начинание. За класическата ни творба опитва да се застъпи Георги Бакалов, пише открито писмо до Буревестника, ала то си остава непубликувано…
    Но Алеко е имал дейност, за която се изисква точна преценка. Изключвам ролята му за зараждането и развитието на туризма, която все току се изтъква на преден план. Големият му принос е в областта на правораздаването. Защото е имал смелостта да разнищи едно от най- нашумелите убийства в новата ни история. Юрист по образование и адвокат по професия, той е ангажиран да защитава подсъдими за покушението уж срещу Стамболов, като жертва станал финансовия министър Христо Белчев. Неговата версия е коренно противоположна на официалното следствие, довело до строгите присъди за четирима обесени и за хвърлените в затвора Петко Каравелов и Трайко Китанчев. Според писателя-адвокат убийци на спътника на Стефан Стамболов са самият премиер-министър и придружавалият го стражар Спас Антонов!
        Доказателствата са поместени в книгата „Алеко Константинов като адвокат” (2012г.), издадена от Висшия адвокатски съвет. Има ги в защитната реч, при оправдаването на Илия Георгов, но от протокола виждаме, че когато следвало да се посочат имената на действителните убийци, съдията се намесва. Ето пояснението на стр. 85 в бележките за пасажа от защитната реч на Алеко: „Стр. 77. ...че убийците са …(председателят пресича защитника) – очевидно недоизказаните думи са: „стражаринът Спас Антонов и Стефан Стамболов”.
     Мистификацията на политическото убийство е разкрита докрай в редакционна статия на вестник „Знаме” от 23 декември 1894 г. за делото от 16 декември. От половин година насам Стамболов е загубил властта си, като вестникът се списва с прякото участие на Алеко Константинов. Това дава основание на известния текстолог Илия Тодоров да посочи в бележките: текстът е на адвоката, запознат с подробностите на делото. Научаваме в пряк текст, че убийството на министъра на финансите Белчев е станало по инсценировка, за да се отстранят противниците на едноличния режим на Стефан Стамболов.
           Цитирам няколко пасажа:
„Г. Георгов беше осъден от първата инстанция и оправдан от апелацията още по време на Стамболова. Алчний за кръв и за невинни жертви бивш премиер не остана доволен от оневинението на г. Георгова и заповяда да се касира делото, което и стана благодарение на зетят на г. Стамболова в касацията, който за срам и позор на правосъдието в България, е още върховен съдия в касацията, както и благодарение на натиска, употребен от правителството.
Ако делото беше изследвано от компетентните власти, а не от самаго Стамболова и неговите административни и полицейски чиновници, ако беше разгледано от компетентните съдилища, а не от екстренните военни, ний напълно сме убедени, че ни един от ония, които паднаха жертва на кръвожадието и зверското ожесточение на г. Стамболова, не щяха да бъдат окачени на бесилката...Ний се надяваме, че правителството ще се възползува от новите излезли наяве обстоятелства, за да направи ново следствие по това дело, да се разкрият потайностите на мистериозното убийство на Белчева, да се издирят същинските убийци (макар и да няма съмнение, че те са стражарят и Стамболов) и да се възстанови честта на невинно осъдените. Тук има хора, които не само невинно са лежали с години в затвор, но и които невинно са обесени и обществото има интерес да настои за по-голяма светлина върху нечистите дела и мошенически съчинявани комплоти и съзаклятия от един велик престъпник и злодей, какъвто е бил и е г-н Стамболов”(стр. 83-84)
Ето какво е действителното величие на„държавника”, когото в наши дни възхваляват с нестихващи дитирамби. И разните уговорки за „противоречивост” на личността му не са в състояние да отменят ПРЕСТЪПНОСТТА на ренегата…
      Такава е истината, завещана ни от самия Алеко КОНСТАНТИНОВ. Другото е тежка проява на академична дислексия.

За повече подробности можете да се запознаете с моята обширна студия „Митът Стамболов”:

http://literaturensviat.com/?p=3372