Народът яде радиоактивни марули, а висшата номенклатура - агнешко от Австралия

През 1986 г. аварията в Чернобил за няколко дни остана скрита за българите. СССР съобщи за аварията след 2 дни, след като шведски станции засякоха висока радиация. В България до третия ден нямаше никакви официални съобщения, медиите мълчаха, а хората тръгнаха по излети и на село в градината. Когато най-после властта съобщи за аварията, тя беше представена като нещо ограничено, не толкова опасно, особено беше наблегнато, че за България няма опасност (виж по-долу видеото как се е движил радиоактивният облак по дни и часове).
Това беше съзнателна дезинформация от властта. А мнозина по това време спокойно си правеха салата от първите марули, поръсени от радиоактивния дъжд. В това време за висшата номенклатура са доставяни чисти храни и вода.

Отново ще разкажа как точно лъжеше властта през май 1986 г., които случайно научих тогава и после като журналист проучвах, за да опиша 10 години след събитията. Макар и след толкова време, хора, които са били свидетели, още се страхуваха да говорят за това. Предполагам и днес ще откажат да говорят.

Но случката е следната. Докато в емисиите на държавните радио и телевизия в началото на май 1986 г. текат успокоителни съобщения как всичко е под контрол и наличието на радиация в храните е под допустимите норми, в правителствения хотел „Рила” вече е минал специален екип от експерти, които взимат проби от водата от чешмите и от храните в хладилника и склада.

Хотел „Рила” по онова време е базата, която изхранва висшата номенклатура в държавата - там готвят за вкъщи за семейства на членове на Политбюро, членове на ЦК на БКП, министри, шефове на комитети и т. н. В стол-ресторанта на хотела пък имат право да се хранят по списък общо към 250 души. Top of the tops. В списъка на т. нар. „правоимеещи” (точно така го произнасят, с руски забежки, дори не правоимащи) - за доставка на храна, със специално разрешение на Живков присъстват и някои писатели като Елисавета Багряна и др., но те са изключения, които рядко са ползвали „благата”.

На другия ден след взетите проби екипът от експерти, сред които и лекари, се връщат в кухнята на хотел „Рила” и забраняват да се ползва вода от чешмата. „Не става дори за миене, не за пиене и готвене”, казва лекар от екипа. Във вътрешния двор на хотела са докарани две водоноски военен тип - едни цилиндрични цистерни на две колела, които се влачат от камион за походна кухня в армията.

На готвачите е наредено да ползват вода само от водоноските и с нея да мият дори чиниите. Прибрани са всички зеленчуци и меса. На тяхно място е доставено агнешко от …Австралия. Все пак е първи май, иде Гергьовден, висшата номенклатура трябва да хапне безопасно агнешко. Докарани са и някакви зеленчуци от Израел или Египет, за произхода им служителите не са много сигурни. Продуктите минават през тестове, за да попаднат на трапезата на първенците на държавата.

В това време средният българин се лепва вечер пред „По света и у нас”, за да чуе успокоителните съобщения, че в храната и водата няма радиационно замърсяване, което да застрашава здравето на населението. Всичко било в нормите.

Звучи прекалено конспиративно, нали? Възможно ли е една власт да остави населението си да пие вода с радиация, а за висшето й ръководство да има специално снабдяване. Според мен има и някакво недоразумение в цялата ситуация тогава. Хотел „Рила”, доколкото проверявах, е водоснабден от витошкия водопровод. Той към онзи момент доставяше вода за 8-10% от София. Много е вероятно само в него да е имало радиационно замърсяване, защото в него влиза вода от витошките потоци в горната част на планината и е възможно след дъждовете в края на април и началото на май да е попаднала радиация. Но властта не е предупредила съответните квартали да не ползват вода от чешмата. Дали въобще е мерила… За рилския водопровод, който е свързан с водата от язовир „Искър” вероятността от замърсяване е по-малка, защото обемът му е голям и концентрацията няма как да стане опасна.

Така или иначе мнозина софиянци усетихме, че ни будалкат и вечер ходехме да си наливаме минерална вода от Горна Баня. Там сме чакали на опашки от по 100 души в 1-2 часа през нощта.

За чест на тогавашния военен министър Добри Джуров той издава специална заповед за строг контрол на храната и водата в армията и тя до голяма степен беше опазена. Например има изисквания за проверки на месото, храните, сиренето да се изкисва и др.

Но извън армията и номенклатурата не се знае в различни краища на страната кой какво е изял, тъй като замърсяванията с радиация на територията на България са били неравномерни.

По онова време колега фотограф работеше в някаква служба, откъдето извади един военен гайгер-мюлеров брояч и в първите майски дни го взе със себе си в планината. „След дъжда пищеше”, ми каза той след един излет. Радиацията с малко, но прехвърляла границата на нормата! Става дума не за норми за замърсяване на храни, а за външно облъчване на човек! И това е измерено с онзи груб и приблизително точен уред. А този радиация след дъжда е изядена от мнозина заедно със зеленчука.

Мой роднина работеше в един специален отдел на министерството на здравеопазването и ми каза - „От някои райони на България млякото, което идва в София, е с радиация над нормата. Смесваме го с млякото, което е под нормата, така че общо да се получи в нормите и да не го хвърляме.” По онова време хората така научаваха важни новини - на ухо, от приятел от роднина и се предупреждавахме взаимно. И пълзяха слухове всякакви…

(Следва - Колко е засегнат българинът от радиация?)