„Обичам ви! Не стреляйте!“ Това извикала 22-годишната германка Бригите, преди канонада куршуми от „Калашник“ да се забият в тялото й. Откосите дори разкъсали гърдите й, едната буквално липсвала.

През 1975 г. Бригите фон Кистовски и приятелят й – 26-годишният Клаус Прауц, са застреляни на границата край Доспат от наши граничари при опит да преминат нелегално в Гърция. Източногерманската двойка, която искала оттам да се установи в Западна Германия, е надупчена буквално като решето от наши граничари, въпреки че вече била минала на гръцка територия. Зловещият разстрел бележи живота на убиеца им и на последния човек, у когото Клаус и Бригите преспали в село Борино.

„На Клаус му бяха изпразнили един откос куршуми и му бяха разполовили главата – една част липсваше”, разказва лесничеят Мустафа Амишев от Борино. Тогава той е бил викан в МВР да разпознае дали това е немската двойка, която е преспала в дома му.

Мустафа и сега подробно разказва всичко, все едно е станало вчера. Не е забравил нищо, тъй като това белязало живота му, а и го разказвал десетки пъти в МВР.

Съдбата свързва Мустафа с немците случайно на 10 август 1975 г. Вечерта той и братовчед му се гласели да гледат заедно спортно предаване по телевизията. На път за дома му ги среща синът на секретаря на БКП в Борино заедно с двама непознати. Момчето, тогава десетокласник, казало, че им търси място къде да преспят.Клаус и Бригите дошли с мотор и спрели случайно пред къщата на партийния секретар, а синът му тръгнал да ги развежда из селото.

„Ще ги приема“, отсякъл Мустафа и ги настанил в апартамента на третия етаж в единствения жилищен блок в Борино. С чужденците си говорили с мимики с по някоя руска, турска, немска дума. Така я откарали до 2,30 ч през нощта. Гостите обяснили, че са дошли на екскурзия в България. Били в Пампорово и трябвало да ходят към язовир „Широка поляна“ над Доспат и оттам през Батак към София. Клаус разтворил подробна карта с местностите в района. От познанията му домакините разбрали, че идва не за първи път. Сред компанията бил и 2-годишният син на Мустафа. Клаус извадил снимка на малко дете, като обяснил, че и неговото е на същата възраст. После Мустафа разбрал от милицията, че всъщност Клаус е женен за друга и детето е от нея, а с Бригите били гаджета.

Сутринта немците закусили и към 10 ч Клаус се опитал да даде на Мустафа 20 лв. за нощувката. Мустафа отказал да вземе парите, дори помолил негов приятел да „пребара“ резервоара на местното АПК и да осигури 10 литра бензин за мотора на немците. На изпроводяк горският и съпругата му подарили терлици на Клаус и Бригите, дали и нещо за детенцето от снимката. Събрали им храна и компоти от черни боровинки и дренки за из път. Те пък върнали жеста с фотоапарат „Електра“.

Два дни след това немците се върнали обратно в Борино. Едната вечер спали край язовира, другата в Доспат. Те търсели Мустафа, валяло обаче като из ведро и нещо се разминали. Точно тогава тръгват към границата, използвайки лошото време за прикритие. В пороя поемат към местността Хайдушки дол. Оставят мотора при склад за дървен материал на горското. Клаус носи фенер и нож. С Бригите се качват пеша по дерето между урвите към заставата „Чаирла“ в местността Гьоз тепе. След като стигнали огражденията, Клаус отрязва най-долната жица на кльона. Вижда, че по нея не тече ток, и заедно с Бригите минават под жицата.

Граничарският караул обикаля около мястото на бягството, намира срязаната жица и стъпки по браздата.

Немците влизат в неутралната зона между България и Гърция, но вместо да хванат към южната ни съседка, се объркват . Според Мустафа в онзи момент гостите му си мислели, че са в Гръцко, и се успокоили.

Заради дъжда кучетата се бавят и граничарите изпускат следата. Търсят ги цяла нощ под ръководството на младши лейтенант Емезов, зам.-командир на застава “Чаирла”. Военният усеща, че е изпуснал бегълците, те са минали и втората бразда и вече са в Гръцко. Затова иска подкрепление от Гоцеделчевско.

„Спомням си онзи ден, запечатал ми се е в съзнанието завинаги“, казва бившият депутат от БСП Георги Юруков, неволен участник в жестоката съдба на немската двойка.

Тогава той бил войник, радист към Гранични войски – Гоце Делчев. Заради Клаус и Бригите отрядът на Юруков е бил повикан на помощ.

„Бях далече от мястото, където е извършен разстрелът, но се говореше, че десетки куршуми са изстреляни по немските граждани“, казва Юруков.

Зърнал е телата, покрити под платнища. По-късно след уволнението си от казармата разбрал, че офицерът Емезов, който стрелял по Клаус и Бригите, бил хванат да краде от парите на войници. След това Емезов бил уволнен от армията, получил непоправими псхически травми и починал.

„Уплашил се е, че може да го накажат, че е допуснал бегълци, и затова е стрелял като ненормален. Догонил ги е в Гръцко. Емезов ми се похвали, че лично изстрелял 3 пълнителя по Клаус и Бригите“, казва Мустафа.

Според него двамата са убити от озлобление, че се наложило да ги преследват цяла нощ в пороя. Немците се предали, били са в гръцка територия. Вместо да ги задържат, нашите граничари са ги убили и довлачили телата им обратно.

Още на следващия ден лесничеят, който тогава е бил на 26 г., бил извикан да разпознае обезобразените тела.

Мустафа влязъл в полезрението на милицията и действията му се тълкували като помагачество. Поводът бил, че ги е приютил. Освен това у Клаус намерили картата, нарисувана на кутия от цигари. Мустафа по-късно разбрал, че всъщност вечерта, когато е бил у тях, Клаус го е разпитвал за детайли. Точно тогава е чертаел пътя на бягството. Заради прегрешенията към режима горският е бил без работа пет години.

„От няколко години се опитвам да намеря сина на Клаус, но безуспешно. Искам да му разкажа как е свършил животът им с Бригите“, признава горският.

Преди години снимка на немската двойка, показана от политолога Щефан Апелиус, отново го върнал към случая.

В книгата си „България – далечният изток на Европа“ Апелиус твърди, че по време на комунизма български граничари са избили поне 20 000 бегълци по границата с Турция и Гърция. Срещу смъртта им за награда те получавали по 10 дни отпуск, а за заловени нарушители – по 7 дни.

Според данните на Апелиус София е признала за 339 души, от които 36 чужденци – предимно от тогавашната ГДР, умрели на българската бразда.

Източник: http://www.24chasa.bg/