Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 9988709
Постинги: 7845
Коментари: 3424
Гласове: 6303
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichs­bur­ger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
Постинг
17.04.2016 02:06 - Парата прави борбата – Атентатът в църквата „Света Неделя“
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 408 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 17.04.2016 02:07


 www.bulgarica.com/2011/04/16/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8-%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B1%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B2-%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA/
by Евгени Веселинов • 2011/04/16 • 4 Comments image

Църквата „Света Неделя“ след атентата, пощенска картичка. На тавана на църквата е качен общо 25 кг експлозив. Той е монтиран в един пакет над една от колоните на основния купол, разположена при южния вход на сградата. Експлозивът трябва да бъде взривен с бикфордов шнур с дължина 15 m, с което да се даде на атентаторите възможност да избягат.

 

 

 

 

ВИЖТЕ ВИДЕО СЪС СВИДЕТЕЛИ

Всеки атентатор на заплата и с премия

На 16 април 1925 г. се извършва най-тежкият терористичен акт в историята на България, а по това време и в света – Атентатът в църквата „Света Неделя“

На 16 април 1925 г. се извършва най-тежкият терористичен акт в историята на България, а по това време и в света – Атентатът в църквата „Света Неделя“.

На този ден, тогава Велики четвъртък в седмицата преди ВЕЛИКДЕН, група крайнолеви дейци на Военната организация (ВО) на Българската комунистическа партия (БКП) взривява покрива на църквата „Света Неделя“ в София.

Загиват 134 души, други умират по-късно от раните си, и така общият брой на жертвите е 213. Ранените са 500. Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-ма капитани, 3 депутати и множество граждани, включително деца. Генералите, които са убити при този атентат, са много повече, отколкото всички генерали, убити по време на войните, които България е водила. Загиват кметът на София, Паскалев и областният управител Иван Неделчев.

Ужасът е неописуем, който е могъл да се движи, бяга, на другите е оказана първа помощ.

По случайност, всички членове на правителството се отървават само с леки наранявания. Цар Борис III не е в църквата, тъй като присъства на погребенията на убитите в атентата срещу него в прохода Арабаконак два дни по-рано. Изглежда много вероятно цар Борис ІІІ да е бил предупреден за атентата чрез ген. Жеков.Възможно е той да е чакал резултата, за да реши как да постъпи. Може би експлозията в “Св. Неделя” наистина е щяла да промени хода на историята. Но тази тайна царят отнася в гроба си.

Голяма част от целта на атентаторите да унищожат елита на държавата е изпълнена.

Съседните държави в отговор веднага мобилизират войски на границата – Югославия, Гърция и Турция. Нашата дипломация трябва да положи много усилия, за да парира техните действия.

ВИЖТЕ ПЪРВА ЧАСТ НА ФИЛМА ЗА АТЕНТАТА ТУК:

Един от основните изпълнители е клисарят на църквата „Света Неделя”, имал е ключовете, достъпа до църквата. Още през декември 1924 година група дейци на Военната организация на БКП вербува Петър Задгорски, клисар на църквата „Света Неделя“.

Ръководството на Военната организация на БКП възлага извършването на атентата на една от „шесторките“, ръководена от Петър Абаджиев, който влиза в контакт с клисаря Петър Задгорски. С негова помощ в продължение на няколко седмици Петър Абаджиев и Асен Павлов внасят на тавана на църквата общо 25 kg експлозив. Той е монтиран в един пакет над една от колоните на основния купол, разположена при южния вход на сградата. Експлозивът трябва да бъде взривен с бикфордов шнур с дължина 15 m, с което да се даде на атентаторите възможност да избягат.

В 7 часа сутринта Задгорски пуска на тавана на сградата Никола Петров, който трябва по негов знак да предизвика експлозията. Траурното шествие влиза в църквата в 15 часа. Службата се ръководи от софийския митрополит Стефан, бъдещ български екзарх. Първоначално ковчегът е поставен до колоната, която трябва да бъде взривена, но след това е преместен по-напред, поради големия брой хора, дошли на церемонията. Така по случайност най-видните присъстващи са отдалечени от мястото на взрива.

Съгласно плана на атентаторите, когато хората са събрани и службата започва, Петър Задгорски дава знак на Никола Петров да взриви експлозива, след което двамата напускат сградата. Това става около 15:20 часа. Експлозията събаря главния купол на църквата, затрупвайки вътре множество хора. Взривната вълна в затвореното помещение нанася допълнителни поражения.

ВИЖТЕ ВТОРА ЧАСТ НА ФИЛМА ЗА АТЕНТАТА ТУК:

ИДЕОЛОЗИ И ИЗВЪРШИТЕЛИ

… или още нещо, което може би не знаем

Извадка от статия на Антон Страшимиров – „Българската трагедия“, сп. „Обществено развитие“, год. III (1931г.), кн. 1, с. 7-13)

„Замисленият ужасен удар срещу „фашизма“ (да се избият министри, депутати и висши военни) е бил наистина решен – единодушно решен! – от целия таен централен комитет на обявената вече вън от закона комунистическа партия в България, а изпълнението е било възложено на военния отдел. И веднага се е пристъпило към подготвянето на удара. Обаче в самите комунистически среди е настъпило още в началото опомняне. Най-авторитетният член на комитета – философ-педагогът Тодор Павлов, роден в Щип (Сръбска Македония), бивш професор във висшите педагогически курсове, пръв е успял да надвие на отмъстителното заслепение, в което са били изпаднали всички. При денонощно заседание на тайния комитет този човек е успял да убеди другарите си в безплодността и чудовищността на деянието, което са замислили. И накрая всички са решили – пак единодушно – да изоставят този план – като безцелен и недостоен. Така е настъпило едно облекчение в душите. Но никой не е допущал, не е даже подозирал – че тези, от които е зависило прилагането на плана, и които също били гласували против него – че те ще продължат на своя глава замисленото и ще го доизкарат, въпреки всичко.“

Страшимиров се опитва да даде обяснение защо постъпва таказапасният майор Коста Янков, ръководител на военната организация, известен със своята „дисциплинираност“ и „идейна чистота като комунист“ /вижте по-долу кратка автобиография на пловдивчанина/.

„Всъщност майор Янков е бил в целия си предшестващ живот един от най-отчаяните български шовинисти (от голямата група на офицерите-македонци, в българската армия).“

Баща му, полковник Янков, бил и най-експанзивна фигура в дворцовата група на македонците офицери. През 1902 година, когато дворецът подбужда известното провокаторско горноджумайско въстание в Македония, полковник Янков повел чета, в която участвал и невръстният му син… Бащата загива в бой с турците още през войните. „Син му, злополучният майор Янков, направи кариера в армията, би се страстно и през трите, водени от българите войни за Македония, биде отрупан с всичките знакове на отличие и храброст. Из такава семейна атмосфера беше излязъл и през такава житейска кариера беше минал човекът, който предприе и доизкара ужасното злодеяние в София.“ Негови неразделни другари-македонци са се опитвали често да го „отклонят от комунизма“. Но той отсичал:

„Аз живея в Македония! И не давам ни петак за други идеи. А Македония можем спаси само като се облегнем на Русия. Всичко друго е предателство.“ „Ето с такъв дух и с такъв фанатизъм беше човекът, който извърши почти на своя глава атентата в Софийската катедрала…“ – пише Страшимиров.

И Антон Страшимиров се опитва да внесе поне малко разум в настръхналото от злоба, омраза и жажда за мъст българско общество.

Вестник „Дума“ открои с едри букви думите на Антон Страшимиров „Клаха народа си, както и турчин не го е клал“. Но, тези думи са само половината от едно изречение, другата половина на което е умишлено и старателно премълчавана и скривана десетилетия наред, за да се направи Антон Страшимиров удобен за официалната пропаганда и за да не се хвърли и най-малка сянка върху ореола на инициаторите и ръководителите на Септемврийското въстание.

Ужасен от кървавия и безсмислен терор, с който правителството си отмъщава не само на въстаниците, но и на цялото население в размирните райони, потресен от масовите убийства без съд и присъда, Антон Страшимиров решава да призове българската общественост да помогне на невинните жертви. Така се появява неговият знаменит апел, публикуван във в. „Лъч“ през ноември 1923 година.

„Не бива да останем безучастни пред страшното бедствие от току-що потушената гражданска война в страната. Стоят безпомощни – хулени и гонени често, от най-близките си – хиляди семейства на избити и арестувани. Нито тези, които подгавриха надеждите на народните маси и забегнаха, нито тези, които клаха народа си, както турчин не го е клал, – нито едните, нито другите ще помислят за тълпите жени и деца, останали на произвола през зимата…“

Както се вижда от цялото изречение, Антон Страшимиров осъжда не само правителството на Александър Цанков, но и тези, „които подгавриха надеждите на народните маси и забегнаха“, т.е. Васил Коларов и Георги Димитров.

Въпреки всичките ужаси, които преживява България по време на атентата в катедралата „Св. Неделя“ и след това, Антон Страшимиров все още вярва, че българското общество не е загубило съвсем своя разум, че то може да спре изтребителната гражданска война. През 1927 година той пише в своя вестник „Ведрина“:

„Не се ли пресити най-после робската отмъстителност и дивашкото кръвожадство. Стига жертви! Нека потърси всеки в своя кръг на призвание или професия колко крупни фигури изчезнаха през последните три години на страшни изпитания за всинца ни. Ще се ужаси и най-коравосърдечният.“

И след това изрежда 35 имена на видни интелектуалци, станали жертва на политическото насилие. Но тук са имената не само на Гео Милев, Йосиф Хербст, Христо Ясенов, Сергей Румянцев и други леви дейци, жертви на белия терор, но и на десни интелектуалци, погубени от червения терор. Трети по ред в списъка е Никола Милев, талантлив историк, депутат от мнозинството, главен редактор на в. „Слово“, току-що назначен за наш пълномощен министър във Вашингтон. Не е пропуснал Антон Страшимиров и друга жертва на червения терор – журналиста Атанас Делинешев, редактор на десния вестник „Свободна реч“.

В заключение писателят заявява: „Този кървав стълб от бляскави имена ще ужасява поколенията. Ние сме шепа народ. Стига жертви!“

Уви! Поколенията не се ужасиха от този стълб от бляскави имена. През следващите десетилетия към него те прибавяха все нови и нови имена, все нови и нови жертви … „

Атентаторите са разкрити от агент Пане Бичев.Той е назначен още на 16 април от министъра на вътрешните работи. Дейността му е светкавична, макар да е назначен в деня на атентата. Бичев взема на работа веднага при себе си блестящия агент Петър Амзел, както и запасния подпоручик Никола Гешев.

Това е една от първите задачи на агента Гешев. Преди терористичния акт той имал леви убеждения, познавал се е с Димитър Благоев и е един от мъжете, които носят ковчега на Дядото по време на погребението му. Атентатът през 1925 г. обаче го пречупва и тръгва по антикомунистическата линия. Дейността на криминалистите и антитерористите е светкавична и много скоро са заловени преките извършители на терористичния акт– Марко Фридман, клисарят Петър Задгорски и подп. Георги Коев.

ПРЕКИ ОРГАНИЗАТОРИ И ИЗПЪЛНИТЕЛИ НА АТЕНТАТА

Коста Янков (идеолог и организатор на атентата) е роден в Пловдив в семейството на видния български революционер полковник Анастас Янков и сестрата на Райна Княгиня. Съпруг е на Стела Благоева, дъщеря на съселянина на баща му Димитър Благоев. Член е на Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП – тесни социалисти) от 1908 г. Завършва Военното училище в София 1908 г.

Димитър Златарев е български и съветски комунист роден на 5 август 1896 г. в гр. Ямбол. Член на БКП (1919). Участва в подготовката на Септемврийското въстание (1923). През 1925 г. във връзка с нелегалната му дейност и активното му участие в Атентата в църквата „Св. Неделя“ е осъден задочно на смърт по ЗЗД.Емигрира в СССР, където е приет във ВКП (б) (1925). Завършва военно-политическа школа. Награден е с орден „Червено знаме“. Убит в СССР по време на сталиновите репресии през 1938 г. Генералният секретар на Третия интернационал Георги Димитров остава с един неудобен свидетел по-малко.

Марко Хаим Фридман е български евреин – член на БРСДП (т.с.) от 1911 г. Участва като ученик в Стара Загора в социалистически кръжок. Завършва право в Софийския университет. През Първата световна война е командир на рота. Член е на партийния комитет в софийския квартал Юч Бунар (1918-23), общински съветник в София (1923). Участва в подготовката на Септемврийското въстание (1923). От 1924 г. е член на Централната военна комисия при ЦК на БКП и участва в подготовката на атентата в църквата „Света Неделя“. На 26 март 1925 г. е ранен в престрелка с полицията. След атентата на 16 април, Велики четвъртък, е заловен, и съден. Преди четенето на присъдата, вземайки последна дума, заявява, че имайки ясното съзнание влязъл в една нелегална организация, с крайна цел – повдигане на въоръжено въстание. Съжалявал, че след 9-юнския преврат, партията като една революционна организация трябвало да застане на страната на един контрапреврат, но тя изменила на идеалите си и го докарала до положението да дойде пред съда и да отговаря за избиването на невинни хора. Признат за виновен по две от трите му предявени обвинения (по ЗЗД в свръзка с Наказателния закон, а последното със Закона за изтребление на разбойниците) и по съвкупност е осъден на смърт чрез обесване на публично място и обесен публично. Фридман посреща смъртта хладнокръвно. Дава последните си пари на палача, циганина Яшар, за да си свърши добре работата. Според Димо Казасов това е последната публична екзекуция в България.

Екзекуторитеса трима турски цигани – Юсеин, Ариф и Алиев. Тримата осъдени ги обесват на игрище. След убийството единият от палачите полудява. Самият той получавал огромна възбуда и удоволствие от всяка една екзекуция, в която участвал. Другият циганин е убит по време на сбиване.

Асен Павлов е български политик от БЗНС Пладне – роден през 1898 г. в село Александрово, Ловешко. Министър на земеделието в периода 9 септември 1944 – 17 август 1945 г. След това в периода 1946-1949 е народен представител в Третото до Седмото народни събрания. Почива на 3 октомври 1977г.

Клисарят Задгорски е човек с лъкатушна съдба. В продължение на 12 години работи в Русия преди революцията. Връща се заради Балканската война и се записва доброволец. След войната става партиен член, постъпва в църквата през 1921 г. а след Септемврийското въстание официално напуска БКП, но остава неин симпатизант.

ПАРАТА ПРАВИ БОРБАТА

За всеки внесен пакет на Задгорски се дават 1000 лева. Той получава общо 11 000. Освен това му е обещано, че с кола ще го измъкнат зад граница и ще го пратят в Съветския съюз, където го чака висок пост. В същото време Абаджиев заплашва Задгорски, че ако не сътрудничи или ги предаде го чака смърт. Както по-късно признава конспираторът Марко Фридман, всеки от партийните сътрудници получава заплата – ергените по 3000 лева, а женените – според членовете на семейството. Само за месец през ръцете на Фридман минават около 400 000 лева, които той изразходва по указания на Коста Янков. Самият Фридман взима 5000 лева месечно. Според репортера на тогавашния вестник “Свободна реч” след залавянето й през 1925 г. Цола Драгойчева признава, че и за най-елементарната услуга, на какъвто и да било член на партията, за каквато и да било работа се чакало възнаграждение. Парите за Военната организация идват от Съветския съюз през Виена, където е Задграничното правителство на БКП.

ПОДРОБНОСТИ ЗА АТЕНТАТА ТУК:

50-те най-големи атентата в българската история – Крум Благов










Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене