Снимка: КРОСС

Състав на Върховния административен съд отмени като първа инстанция Решение на енергийния регулатор – Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което са определени, от 18.09.2012г. временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на  „Електроенергийния системен оператор“ ЕАД, „ЕВН България Електроразпределение“ АД, „ЕНЕРГО- ПРО МРЕЖИ“ АД „ЧЕЗ Разпределение България” АД, които да бъдат заплащани ежемесечно,  в  зависимост  от  присъединяването  към  съответната мрежа,  от  производителите  на  електрическата  енергия  от  възобновяеми източници, ползващи преференциални цени.

За определянето на временните цени за достъп ДКЕВР се е мотивирала, че са “изчислени като относителен дял от определените от комисията преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, при съобразяване на размера и структурата на преференциалната цена и изменението на инвестиционните разходи”. Съдът е констатирал, че към преписката не се съдържат доказателства за размера на “относителния дял” от определените преференциални цени за производство на ел. енергия, нито относно “размера и структурата на преференциалните цени и изменението на инвестиционните разходи”. В 18 раздела са определени отделните цени, в зависимост от датата на присъединяването  към съответната мрежа и вида на електроцентралата.

В мотивите си Върховният административен съд напомня, че ДКЕВР не е посочил фактически основания за издаване на акта, въз основа на които да бъде проверено определянето на “временни цени” за достъп до електропреносната и електроразпределителните  мрежи  за  производителите на  електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени. Липсва съдържание на фактическата част на определената с решението “временна” цена”, въз основа на което да се извърши контрол за законосъобразност на формирането й.

Според Закона за енергетиката производителите на електрическа енергия са били длъжни да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителна мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги.

В доклада на експертите на ДКЕВР и в мотивите на оспореното решение е  посочено, че цената за достъп отразява “разходите които се предизвикват във връзка с управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходи свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната мрежа”, но конкретни фактически данни за относимите разходи при определяне на цената не са представени.

Съдът е напомнил, че пред него не са представени конкретни фактически данни и относно начина, по който са изчислени “временните цени” като относителен дял от определените от комисията преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, в съответствие с “размера и структурата на преференциалната цена и изменението на инвестиционните разходи”. В обжалваното решение ДКЕВР потвърждава, че в подадените от операторите заявления не са посочени конкретни данни, въз основа на които правят исканията си, тъй като не са могли да съберат цялата необходима информация, поради което приема, че ще ползва служебно известни данни, като например представяната отчетна информация от дружествата, изискана от лицензиантите информация във връзка с осъществяването на лицензионната им дейност и други официални източници. Никъде в обжалваното решение обаче, не се съдържа конкретно позоваване на тези данни и източници или каквито и да било стойности, въз основа на които са определени цените за достъп до мрежите.

С оспорения административен акт не са посочени фактически основания и липсват мотиви относно определянето на различни “временни цени” според различните източници на производство на електрическа енергия от ВЕИ и определен критерий – дата на въвеждане в експлоатация.

Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването на страните.

В момента висящите дела във Върховния административен съд срещу решения на енергийния регулатор – Държавната комисия за енергийно и водно регулиране са над 350.