Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 8780934
Постинги: 7763
Коментари: 3333
Гласове: 6121
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Сайт на партия БТР (България на труда и разума)
4. Десислава Иванчева
5. Интервюта с представители на партия БТР
6. Драмата на спътницата на покойния Константин Иванов - Коци
7. Планът за съсипването на България
8. Протоколи на ционските мъдреци
9. Български исторически календар
10. Забравеният д-р Ганчо Ценов
11. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
12. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
13. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
14. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
15. Забравеният д-р Янко Янев
16. Православието
17. Планът "Еврия"
18. Сайт с български бойни знамена
19. Исторически видеоблог
20. "Изгубената България" - исторически сайт
21. Българският национализъм (1919 - 1944)
22. Владо Черноземски
23. ANONYMOUS BULGARIA
24. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
25. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
26. Самиздател Григор Симов
27. Военное обозрение
28. На пути к «Великому Израилю»: главарём ИГИЛ является штатный агент Моссада Шимон Эллиот
29. Отворено писмо на Манфред Рьодер
Постинг
12.03.2013 15:19 - Никола Корчев – спасителят на Самарското знаме
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 3637 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 12.03.2013 15:19


Публикувано от bulgarianhistory на 03/01/2013 в Моите деди · 0 Коментари

Винаги сме казвали, че българската история е пропита с кръвта на дедите ни, които са копнеели за родината си и са давали мило и драго за нея. Някога е имало жертвоготовни родолюбци, чиито потомци днес сме ние. Убедени сме, че много от вас са наследници на тези велики българи, чиито имена не са познати на историците. Точно затова решихме да създадем рубриката “Моите деди”, в която главни действащи лица ще сте вие – нашите читатели и по-специално вашите истории. Ако знаете за подвизи, извършени от някой ваш роднина не се колебайте да ни пишете и да разкажете за тях. Вярваме че истинските герои са обикновените българите и всички ние трябва да ги познаваме, за да се поучим и повярваме в по-светлото бъдеще.

image

Немалко са потомците на достойния български мъж Никола Корчев. За него ни разказаха две сестри Калояна и Габриела, които имат гордостта да носят фамилията Корчеви и да бъдат свързани с името и рода на опълченеца.

Кой е Никола Корчев? Някои от вас може и да знаят какво велико дело е извършил той за българската история, за други името му може да е непознато, но е много вероятно поне веднъж в живота си да сте виждали известната картина на Ярослав Вешин, на която е изобразен именно спасителят на Самарското знаме Никола Корчев.

image

Картина, нарисувана от Ярослав Вешин. На нея е изобразен Никола Корчев, държащ Самарското знаме.

Опълченецът се ражда през 1836г. в с. Горна Диканя, Радомирско. Бил е много силен и способен млад мъж. Бил е висок 2,10м и със своя исполински ръст и огромна сила се смята, че е служил за прототип на Боримечката от първия български роман “Под игото”. Тези качества на българина обаче били съпроводени с много буен нрав и нетърпимост към всякаква неправда. Разказват се истории за това как убил двама турци заради това, че влезли в дома му и пожелали да злоупоребят с жена му. След този случай той се мести със семейството си в Самоков, но непримиримия му характер пак го кара да встъпи в конфликт с гръцкия владика. Семейството отново се мести, но този път отиват в Цариград. Там Никола става машинист и изучава железничарското дело. По време на работата си в железницата той се запознава с Васил Левски, който редовно е пътувал из страната във връзка с революционната си дейност. Не след дълго обаче Никола Корчев отново влиза в конфликт с турците, за да защити честта на жена си. След това семейството пак се мести и отиват да живеят в Букурещ, където Корчев се запознава с българските емигранти и се включва в опълчението.

image

Самарското знаме

Той се включва в Трета опълченска дружина под командването на подполковник Павел Калитин. В тази дружина той извършва най-голямото си дело за българската история, заради което е известен и до днес. По време на сражение при Стара Загора на 31 юли 1877 г. той защитава с тялото си своя командир Калитин, но за съжаление подполковникът пада, пронизан от щикове.  Тогава Корчев тръгва да спаси Самарското знаме. Той се хвърля към него и с голямата си мощ го грабва и го откъсва от дръжката му, и го предава на едно момче, което изнася знамето от боя.

След демобилизацията Корчеви се преместват в гр. Варна, където се ражда вторият им син- Атанас. Там Никола участва дейно в живота на града, като предлага нов градоустройствен план за стария център, който план целял да подреди хаотично разположените дотогава арменски, турски и гръцки къщи. Планът бива изключително добре приет от гражданите и се започва дейност по осъществяването му.

image

Групов портрет на опълченци, сред които е и Никола Корчев

През 1902г., когато се чества 25-годишнината от Шипченската епопея, всички опълченци се събират в униформите си на освещението на комеморативния паметник. Тогава художникът Ярослав Вешин забелязва Никола Корчев и бива дълбоко впечатлен от него. След години чехът изпраща телеграма на българския опълченец, с която го кани да му позира за картина. Знаменосецът се отзовава и с влак заминава за София, където в продължение на месеци всеки ден позира за картината, докато тя не бъде завършена. На тези срещи в ателието на Вешин често присъствал и писателят Иван Вазов, който намирал Никола за изключително приятен и сладкодумен събеседник.

Никола Корчев умира на 29 август 1921 г. Цяла Варна е в дълбок траур и го изпраща с военни почести. Години по-късно, когато е преместена варненската гробница, първородният му син Иван събира костите на баща си и ги предава в храма-костница на вр. Шипка, където те се съхраняват и до днес.

image

Паметник на Никола Корчев, автор: Никола Корчев, внук

През 1981г. семейството на Никола Корчев предава всички земни принадлежности и реликви, останали от опълченеца, на Националния военноисторически музей. Между тях са оригинални подписи на Филип Тотьо, на Стефан Караджа, Георгиевските кръстове, ордени, сабя, униформа, както и много оригинални снимки на опълченци.

Спомените за тази значима за българската история личност живеят и до днес. Големият скулптор Никола Корчев, който е внук на опълченеца, изготвя паметник с образа на своя дядо, който да напомня за голямата му храброст. А читалището, което се намира в радомирското с. Долна Диканя, както и една от улиците в гр. Варна носят името “Никола Корчев” в памет на храбия българин.

Уважаеми читатели, "Българска история" разчита на вас!
Този сайт не се финансира от организации, фондации или партии. Разчитаме единствено на собствените си усилия, средства и време. Както виждате, в сайта няма реклами, защото целта ни не е финансова изгода. Ако имате възможност и желание да дарите малка сума за развитието на проекта ни, може да го направите тук. Дори да не го сторите ви уверяваме, че няма да спрем да се развиваме и да правим това, което вярваме, че е правилно. Ще ви бъдем благодарни от сърце, ако ни подкрепите.


Стани Дарител

Ключови думи: вр. Шипка, Никола Корчев, опълченци, Самарско знаме, Ярослав Вешин





Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене