19.2.1861 г: Император Александър ІІ отменя крепостничеството и е наречен „Освободител” Публикувано: 19 февр. 2013, 07:08 | Обновено: 19 февр. 2013, 07:08 прочитания: 443 | коментари: 3     София, България Император Александър ІІ
На 19 февруари (3 март нов стил) 1861 г. Александър ІІ издава Манифест “За всемилостиво даряване на крепостните с правото да бъдат свободни селски жители...” и с това руският император си спечелва името „Освободител”. Този държавнически акт е обусловен от множество политически, икономически, социални и нравствени предпоставки.Отмяната на крепостничеството, което от десетилетия спира икономическото развитие на страната, е сърцевината на реформите на император Александър ІІ, целящи либерализация на стопанския и обществен живот.

Възникване на крепостното право

Крепостното право е висша форма на непълна собственост на феодала върху селянина, основана на закрепостяването му към земята на феодала (болярина, помешчика, манастира и др.) или на феодалната държава в случаите, когато липсва частен собственик на земята или селските общини имат задължения към държавата.

Руските историци не са в състояние да определят кога и как се заражда крепостничеството в Русия. Повечето от тях подкрепят мнението, че крепостното право се е формирало в резултат на последователното издаване на серия от укази, които ограничават, а след това на практика отменят правото на свободно преминаване от един феодал към друг.

Известно е, че през 1497 г. Съдебникът на княз Иван III въвежда във Великото московско княжество есенния Юриев ден – 26 ноември, като време за преминаване на селяните от един феодал към друг. При това се заплаща данък „пожилое” за престоя в земите на феодала.

В края на 16 в. правителството приема редица постановления, които на практика водят до по-здраво закрепостяването на селяните. Съдебникът от 1550 г. на първия руски цар Иван Грозни потвърждава правото на преминаване на селяните само на Юриев ден и увеличава размера на „пожилое”, което затруднява още повече преминаването. Но през 1581 г. Иван Грозни за първи път се забранява преминаването на селяните дори на Юриев ден.

Мнозина историци считат, че крепостничеството се установява в края на 16 в. и окончателно е въведено с царски указ на Фьодор І през 1592 или 1593 г. Текстът на указа обаче не е намерен, налице са само косвени доказателства за неговото съществуване.

През 1597 г. е приет указ за издирване на избягалите селяни. Държавата трябва да осигури издирването и връщането на избягалите селяни на техните собственици.

Крепостното право като държавна система в Русия окончателно е оформено юридически със “Съборното уложение” от 1649 г.

Въвеждането на държавна система на крепостното право води до рязко изостряне на социалните противоречия в страната и създава предпоставки за масови народни размирици. Обстановката в Русия се усложнява. Това е една от причините за настъпването на така нареченото „смутно време”.

Отмяна на крепостното право

Близо две столетия след Френската буржоазна революция, с която се поставят установяват на демократичните отношения в Европа, през 1861 г. крепостничеството в Русия е премахнато. Тя последна от европейските държави осъзнава, че то е пречка за политическото и икономическото развитие, че вече се е превърнало в анахронизъм.

Помешчическото стопанство, основано на труда на крепостните селяни, все повече запада. Това предизвиква безпокойството на правителството, което е принудено да харчи огромни средства за поддръжка на помешчиците.

Обективно крепостното право е и пречка за индустриалната революция, тъй като затруднява създаването на пазар на свободна работна сила, а оттам и за натрупването на капитали, които да бъдат вложени в производството, повишаването на покупателната способност на населението и развитието на търговията.

Необходимостта от ликвидирането на крепостното право се обуславя и от факта, че селяните открито протестират срещу него. Като цяло антикрепостните прояви през първата половина на 19 в. са твърде слаби. В условията на полицейско-бюрократична система, създадена при Николай I, те вече не могат да прераснат в широките селски вълнения, разтърсили Русия през 17-18 в. В средата на 19 в. недоволството на селяните от положението им намира израз в различни други форми: отказ да отработват баршчина и да плащат оброк, масови бягства, палежи на именията на помешчиците и др.

Създадената след Кримската война (1853-1856) и подписания Парижки мирен договор нова външнополитическа ситуация свидетелства, че Русия губи международния си авторитет и влияние в Европа.

Практическите условия за освобождаването са определени със 17 акта – “Положения” за селяните, освободени от крепостната зависимост. Манифестът и положенията обхващат три основни въпроси: за личното освобождаване на селяните; предоставянето на земя (надели) и сделката при откупа.

Реформата от 1861 г. донася свободата на повече от 30 милиона крепостни селяни, разчиства пътя за развитието на буржоазните отношения, за икономическата модернизация на страната. Но тя не е решение на селския въпрос, тъй като личната свобода на селянина остава ограничена, той плаща поголовен данък, носи военна повинност и може да бъде подлаган на телесни наказания. Парцелите земя, които получават селяните, са твърде малки, като за тях селяните са длъжни да заплатят откупи в полза на дворянството, много по-високи от реалните им цени.

С отмяната на крепостното право селският въпрос в Русия не се решава, а напротив остава централен и се превръща в най-остър в края на 19 и началото на 20 в.

Откупните плащания на селяните са премахнати и се увеличава тяхната свобода на придвижване една след социалнополитическите сътресения в Русия през 1905-1907 г. Тогава започва аграрната реформа, която разрушава общините и засилва правото на собственост, което улеснява по-нататъшната капиталистическа еволюция на селското стопанство.

Болшевиките идват на власт през 1917 г. и се задържат, тъй като още първия ден те издават „Декрет за земята”, с който я изземват от едрите земевладелци, одържавяват я и я раздават на селяните. Само след 10 г. обаче руските селяни отново загубват земята си след започналата колективизация и окончателното одържавяване на земята.

/По материали в интернет/

http://www.blitz.bg


Убийците на Царя - Освободител:

• 

  Игнати Гриневицки

• 

  Андрей Желябов

• 

  София Перовска

• 

  Николай Рисаков

• 

  Николай Кибалчич

• 

  Тимофей Михайлов

• 

  Геся Гелфман

• 

  Николай Саблин

Геся Гелфман от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация, търсене

Геся Мировна Гелфман руска революционерка и терористка от еврейски произход Родена: 1855 Мозир, Руска империя Починала: 1 февруари по стар стил (13 февруари нов стил) 1882 Санкт Петербург, Руска империя

Геся Мировна (понякога изписвана като Меровна или погрешно Мироновна) Гелфман е руска революционерка от еврейски произход, агентка на изпълнителния комитет на организацията "Народна воля". Една от осмината първомартовци.

Геся Гелфман е родена в град Мозир, днес в Беларус, в еврейско семейство. На 16 години започва работа в шивашка фабрика в Киев, където влиза в досег, ставайки близка с революционните среди. През 70-те години на 19 век е многократно арестувана от руската полиция за революционна дейност. По това време се запознава с Николай Саблин, който по-късно става по конспиративни причини нейн фактически съпруг, а тя де факто за да укрие истинската си самоличност живее под името Елена Григориевна.

След убийството на цар Александър II, Гелфман е арестувана заедно с други видни деятели на "Народна воля". При ареста, Саблин се самоубива. По време на следствените разпити, Гелфман признава, че е член на организацията "Народна воля", но отрича участието си в организирането на цареубийството, въпреки безспорните факти в обратна насока. Заедно с други пет активни извършители на убийството на Александър II, тя е осъдена на смърт чрез обесване, но изпълнението на наказанието по присъдата е отложено понеже тя заявява, че е бременна. Това е потвърдено от последвалия медицински преглед и изпълнението на присъдата е отменено, тъй като според тогавашния руски наказателен закон спрямо бременни жени не може да се изпълнява смъртно наказание - заради бъдещия живот и невинността на детето на бременната. След раждането, смъртното наказание на Гелфман е заменено с тежък физически труд.

Раждането при Гелфман протича тежко и с усложнения. Според марксическата историография, поради липса на адекватни медицински грижи. Малко след раждането, Гелфман умира в затвора от гнойно следродово възпаление на перитонеума.

Източници

• Автобиографията на Геся Гелфман на сайта на народоволческата терористична организация

Вижте също

• В Америка няма цар!
• Григорий Гершуни
• Хершел Гринспан