2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. samvoin
14. stela50
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Легендата за мартеницата и по какъв начин тя е свързана с произхода ни?
-Известно е че мартеницата е типично и единствена българска традиция.
-Тази традиция не е прекъсвала вече повече от 1300 години в Дунавска България но не възниква тук.
-Мартеници са широко разпространени и в някои части на днешна Румъния, Македония, Гърция, Сърбия, Албания - из всички части на Българската Етническа Територия и поселения.
Първи Март е един от най-мистичните наши празници. Всички го празнуват, но малцина знаят какво точно символизира този прастар обичай... Една от най-разспотранените легенди у нас, адаптирана по редица народни песни, гласи известната история за дъщерята на Кубрат Хуба(ва), и гълъбът пренесал бяло-червен конец до Аспарух. В легендата разбира се има известна истина, защото има песни пеещи за наш Цар превел ни в тези земи, и сестра му... След легендата ще илюстирам и една от тези песни. Идеята за птицата донесла вест от далечни роднини, обяснява напълно защо старите хора са вярвали че когато се види първият щъркел(известие за идването на топлите дни) то мартеницата трябва да се свали...
Легендата за Мартеницата във съвременна интерпретация, и една от песните от Ведата запасана от Веркович
Към края на своя живот владетелят на българите Кан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат единни, за да бъдат силни и да не ги пречупят както става с пръчките ако ги вадят една по една от сноп. Минало се време, ханът починал. Тогава хазарите нападнали българите и успели да пленят дъщерята на Кубрат – Хуба. Водачът на хуните Хан Ашина предложил на синовете да го признаят за техен владетел. Само така щял да освободи сестра им и да им остави земите. Канските синове били поставени пред трудно изпитание. Най-големият син Баян признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите не спазили заръката на стария Кан и се разделили търсейки свободна земя за своите племена. Единият от братята тръгнал на север, а другите Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг по различни пътища. Преди да се разделят, братята се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина докато намерят нова земя. След това Аспарух щял да им изпрати птица вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат от Ашина и да ги последват. Четиримата братя потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на врага. Не след дълго при Хуба долетяла очакваната птица, която имала златен конец на крачето. Както получили тази радостна вест Хуба и Баян избягали от плен и достигнали земите около Дунав. Не знаели точно накъде да поемат, само птицата можела да им покаже пътя. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето й. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хазарското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните като го видели побягнали. Аспарух посрещнал на Хуба и Баян и ги отвел при своите. Взел конеца от Баян и белия му край завързал с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. Така с победоносната си войска дал началото на новата българска държава. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите. Нарекли червено-белия конец мартеница, по името на месеца когато това се случило. Тя станала символ на късмет, любов и щастие. Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички. Оттогава, бяло-червеният конец е здравата нишка, която свързва българите по света в едно – да сме силни, щастливи и единни. Да помним, от къде произлизаме и да не се разделяме задълго от снопа пръчки, който колкото по- голям ни прави по- силни. |
ЛИЧЕНЪ-ДЕНЪ ЛЕСТУВИЧИНЪ-ДЕНЪ
Мале ле, мила мале,
|
Да си земешъ златна маринка, Из - Веда-та на Верковия. Подобни песни за лястовиците има във всички крайща на България |
В народните песни съществуват и други фолклорни мотиви за създаването на мартеницата. Една от тях е че когато първите хайдути излезли на борба рано през Март се закичили с Мартеници като белият цвят символизирал свободата, а червеният - кръвта която ще трябва да се пролее за да се постигне целта. Тези песни са исторически верни със малкото изключение че мартеници е имало и преди Хайдутите.. В тази връзка и преди Кубрат.
Мартениците са разбпространени в част от пред-зороастрииският ирански свят. Днес те са видоизменени от зороастризма в обряда Кощи... Единствено у малкото племе на Калашите живеещо в непостредствена близост до центъра на страната Бактрия, мартениците са запазени и до днес. Според български етнографи... "най-интересният обичай е правенето и киченето с мартеници. Вечерта срещу Първи Март или рано сутринта на самия ден най-възрастната жена в дома, която трябва да бъде чиста, усуква червена и бяла вълнена прежда.Мартениците се връзват по ръцете и вратлетата на децата, по плитките на момите, по хурките на бабите, по плодните дръвчета, на малките кончета, телета, агънца."
Именно по плитките на момите всеки Март, Калашите връзват мартеници...
На снимката - момиче от племето Калаши със мартница на плитка коса, а от ляво - ПИЖО и ПЕНДА - НЕславянски а Български имена
Още песни от същият цикъл на Ведата записана от Веркович относно мартеницата:
Лесту ле лестувица, Била си била на край земе На край земе на слану море, Де са били наши царе Наши царе, наши сруци, Та са поле урали, Та са поле сели, Сели са бела пшеница, Йоще никой ни е селъ, Училъ ги е Крали Марку. Донела си бела китка Бела китка и куприца, Та си царе курбанъ коле Курбанъ коле голабче-та, Зготвили ги малки моми Зготвили ги наготвили ги, Фарлили си бела китка Бела китка и куприца, Зготвили ги умревали ги, Зготвили ги доста умрениви, Та са гозба гостетъ, Та си Бога фалетъ, Чи та праща утъ край земе Да летувашъ на Белъ Дунавъ На Белъ Дунавъ на царну ту море. Мольба ти са, лесту, молетъ, Па да дойдешъ ду година, Баксишъ, лесту, да донесешъ, Баксишъ, лесту, бела китка Бела китка и куприца Па ти царе курбанъ коле, Ни ти коле голабче-та, Лу ти коле деветъ крави Деветъ крави елувити, Елувити се на отбуръ; Да ни си китка донесешъ, Какъ си гответъ малки моми Нажелилу хми са натажилу, Чи си гответъ ни умреватъ, Ни е курбанъ дуръ на Бога. Какъ си пеетъ малки моми, Летнала си лестувица Та си цирка и си пее: Ой ле вие малки моми Малки моми и девойки, Доста ми царе курбанъ коле, Доста ми са мольба молите! Да замине лету и пролету, Па ша летна на край земе На край земе на слану море, На край земе да зимувамъ. Ега веке да си летна Да си летна да си фаркна, Ша си летна фъ силна града Фъ силна града фафъ сарае, Ша си циркамъ на даро-ту Да ме чуе малка мома Малка мома утъ сарае, Да си флезе фафъ бахче-ту, Да си бере бела китка Бела китка и куприца, Да ми даде бела китка, Летнувамъ си на Белъ Дунавъ На Белъ Дунавъ на царну ту море. Де си виде мажку дете На рока му белу сукну Белу сукну царвену, Майка му са дусетила Белу му сукну утварзала, Слела си фафъ бахче-ту, Та гу пудъ камень турила, И Язъ, моми, каилъ ставамъ: Рукнувамъ си Юда самувила, Та ми камень подигнува, Та си зевамъ белу сукну Белу сукну и царвену, Та гу носе на край земе На край земе на слану море, Кой гу види да си знае: Наши деди наши сруци Заселили крайна земе, Заселили приселили! Па си веке станали Друга си земе заселили. Та хми адетъ устаналъ: Ега си е лету и пролету, Кой си има мажку дете, Варзува му на рока-та Варзува му белу сукну Белу сукну и царвену, Да си знае малку дете, Чи си дойде бабайку му Утъ край земе утъ слану море. Па уставемъ бела китка Бела китка и куприца, Да гу наиде стара майка, Да гу носи дуръ на царе. Собира си малки моми, Собира ги фафъ сарае, Та си курбанъ коле, Та си моми гозба гости, Та си гответъ врана манже, И фафъ манже бела китка Бела китка и куприца, Кой си еде, кой си пие, Ша ма чека ду година, Ша ма чека на Белъ Дунавъ На Белъ Дунавъ на царну-ту море. |
Лесту ле лестувица! Богъ да гу бие Байна царе, Чи му са веке дуделу, Чи му са земе заселила Заселила йоще приселила. 5 Закарилъ си наши-те деди Наши-те деди наши-те сруци Фъ тiе ги земе заселилъ; Я тие си йоще плакали Плакали йоще викали 10 Чи си земе уставили, Доста хми фална земе Доста фална плодувита Плодувита уровита. Кажи ми, лесту, думай, 15 Какъ си зима зимувала, Какъ си низъ поле летала, Виде ли, лесту, ни виде Дал" си ми моми уратъ? Дал" ми са моми шетатъ? 20 Двашь на година да ми сеетъ? Двашь на година да ми жнеетъ Да ми жнеетъ бела пшеница? Да ми бератъ белу грозде? Ил са е земе запустила 25 Та ни си е йоще фална? Циркна ми лестувица Та хми вели ютговори: Крайна е земе йоще фална! Малки са моми на поле 30 Та си уратъ и си сеетъ, Йоще си на поле бератъ. Пудъ каменъ самъ уставила бела китка Бела китка и куприца. Малка е мома фъ сарае. 35 Йоще самъ висе ни летнала Рукна са мома подрукна: Лесту ле лестувица, Сега ма веке уставашъ, Фъ сарае ми веке ни циркашъ, 40 Ни циркашъ, лесту, ни пеешъ, Из - Веда-та на Верковичё. Подобни песни за лястовиците има във всички крайща на България
|
http://samoistina.com
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
22. РПЦ Царская Империя
23. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
24. Исторически ревизионизъм
25. Вечния Църковен Календар на Светите Отци