2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
В годините непосредствено преди началото на „Голямата рецесия” страната ни трупаше сериозни излишъци, които резултираха в сериозно харчене през декември (за пенсии, инфраструктура и т.н.) и трупане на фискален резерв. През 2009 г. това се промени и вече позабравихме думата „излишък”. Само за три години натрупахме дефицити за близо 5 млрд. лв., а ако следваме официалните прогнози за фискалната позиция на страната до 2015 г., то ще направим серия от седем поредни години на бюджетни дефицити.
Да, дефицитът вече не е прекомерен и е в рамките на 1-2% от БВП на страната, но предизвикателствата са си съвсем реални. Историята ни учи, че влезеш ли в подобна серия на дефицитно харчене, трудно излизаш. Примера с развитието на дълговата криза в Европа не е по-различен. На хартия бюджетна дисциплина се разписва лесно, но на практика нещата са различни. През последните години се нагледахме на европейски правителства, които обещават свиване на дефицитите и после се налага да ревизират очакванията си.
1-2 процента от БВП звучи малко абстрактно, но в абсолютен размер говорим за над 1 млрд. лв. дефицит – това е горе-долу бюджета на МВР. С други думи, сумата, която липсва на бюджета, е толкова голяма, че трябва да се откажем от всички полицаи и пожарникари, за да балансираме бюджета. Ето ги реалните измерения на 1-2% дефицит – не просто недостиг на пари, а структурно напрежение върху бюджета.
Подобно сравнение може да се направи и за публичният дълг на страната. Въпреки че публичният ни дълг остава под 20% от БВП на страната, плащанията по лихвите вече гонят 900 млн. лв. – така е заложено за 2013 г. Това е два пъти повече от всички публични пари за култура, като тук включваме театри, музеи, читалища, библиотеки, радио, телевизия и т.н. Това е реалното изражение само на лихвите по публичният дълг. Тук дори не са включени предстоящите големи плащания по дълга – 820 млн. евро през януари 2013 г. и над 1 млрд. долара през януари 2015 г. Не трябва да забравяме и новата емисия от тази година за 950 млн. евро, чиито падеж е през месец юли 2017 г.
Покрай дълговата криза в Европа стана модерно да се говори за бюджетни правила – основно по отношение на дълг и дефицит. България разписа подобни правила в законодателството си, като например за максимален дефицит в размер на 2% от БВП, но напоследък като че ли започнахме да следваме и едно друго неписано и малко странно правило. Разписано в най-опростен вид, то гласи, че ако извадим числото 3 от реалният ръст на икономиката, то ще получим дефицита като процент от БВП. С други думи, балансиран бюджет се разписва при реален ръст на икономиката от 3%.
Това правило наистина звучи странно и може да бъде много коментирано, но случайно или не, ние го прилагаме от 2009 г. насам. Официалните прогнози до 2015 г. също се вписват в тази рамка. Ако следваме подобна логика, то бюджетният дефицит ще изчезне, когато започнем да растем с 4-5% на година, което в средносрочен план е трудно постижимо, а докато това се случи съществува потенциален риск държавния ни дълг постепенно да нараства.
http://alterinformation.wordpress.comdobrodan, Вие ме обиждате!! :-):-)
Развитието на човечеството след Атлантид...