Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
18.02.2013 12:05 -
ХИРОШИМА...СЯНКА НА СТЕНАТА
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 521 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 18.02.2013 12:08
Прочетен: 521 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 18.02.2013 12:08
Автор: becksss
Когато някой чуе Рим, мигновено се сеща за Папата, Ватикана, Колизеумът, останките от Великата Империя... и хиляди, хиляди туристи, които искат да видят всичко това.
Когато някой спомене Париж, в съзнанието веднага изникват Айфеловата кула, Лувъра, Сорбоната, Монмартр, Шанс Елизе, Триумфалната арка... и хиляди, хиляди туристи, които искат да докоснат и видят всичко това.
Когато чуем Коста Брава, веднага се сещаме за безкрайни, топли плажове, палми и хиляди, хиляди туристи...
Всеки известен град на този свят е белязан завинаги от своя имидж, атмосфера, жители, история... От телевизионната кула и Бранденбургската врата в Берлин, през знаменитите архитектурни лудории на Гауди в Барселона, та чак до космополитното безумие на Бангкок и пищните карнавали на Рио де Жанейро - всеки град е осъден да носи завинаги знаците, оставени му от хората и историята.
А Хирошима...
Когато някой спомене това име, в съзнанието, като стрели, се забиват черно-белите кадри на разрухата и смъртта, които толкова често сме виждали. Някой от вас знае ли колко музея има в Хирошима, колко исторически паметници, колко паркове... Колко туристи го посещават годишно? Не. Никой не знае... Както всички гореспоменати градове, така и този град завинаги е белязан от хората. Толкова болезнено жигосан от човешкото безумие, че дори Нагасаки, другата не по-малка жертва на същото това безумие, бледнее в сянката му вече 65 години и едва ли някога ще излезе от нея. Просто Хирошима беше първи - това е.
Историята е странно нещо.
Преди шепата малоумни бюрократи от Белия дом да изсипят върху Хирошима цялата свинщина и кретенизъм, на които са способни, този град е бил някак встрани от сянката на войната - миролюбиви жители, никакви бомбардировки, детски градини, училища, банки. Бил е град, за който зверската война се е изчерпвала с новините по радиото или вестниците. Нещо като... животворен оазис, насред мъртва пустиня. И, докато в Европа, хората са мрели като мухи, а газовите камери на Аушвиц са работели на пълен работен ден, жителите на Хирошима са успели да се опазят по някакъв начин от цялата тази диващина и да продължат нормалния си живот.
До 6 август 1945 г. в 8.15 ч. сутринта.
Невъзможно е днешният разглезен консуматор, наричащ себе си човек, дори да си представи какво са видели и изпитали хората в тези ужасяващи 9 секунди, когато верижната реакция на плутониевия разпад изсипва Ада на земята, изпепелявайки всичко и всички по пътя си и променяйки завинаги съдбите на хиляди хора за поколения напред.
Знаете ли, че в първите 2 секунди на експлозията температурата на огненото кълбо в радиус от 500 м. е била 10 000 градуса? Това е почти два пъти повече, отколкото е температурата на повърхността на Слънцето. А знаете ли, че тези, които са имали нещастието да са в обсега на тези 500 метра, буквално са се изпарили? Върху стените на малкото оцелели сгради в близост до епицентъра на експлозията странни черни петна дълго време са озадачавали хората - впоследствие се оказало, че това са всъщност сенките на изпарените им съграждани, които по същото време са се намирали пред тези сгради, вървейки си кротко по тротоара. Това е единственото нещо, останало от тях - сенките им... Прекъснатият от телата им за милиардни части от секундата поток от смъртоносна светлина, отпечатал върху бетона неясните очертания на човешко същество... Като гротескна снимка, направена от некадърен, пиян фотограф.
А знаете ли, че скоростта на първата ударна вълна, предизвикана от внезапното разширяване на въздуха в епицентъра на експлозията, е била 1500 км./ч.? Въздухът е бил толкова горещ и сгъстен, че самата ударна вълна е била съвсем ясно видяна от екипажа на Б-29 "Енола Гей" - бомбардировачът, който в същото време е правил отчаяна маневра, за да избяга от последиците на собственото си безумие. Когато, въпреки всичко, вълната го застига, ударът върху самолета е бил толкова мощен, че в първия момент са си помислили, че ги обстрелват.
За 9 секунди, в радиус от 5 км. загиват близо 70 000 души, а 2/3 от града са заличени от лицето на земята.
След това идва черният дъжд...
Часове след бомбардировката, всред пожарищата, руините и овъглените тела, от небето започва да вали дъжд, премесен с дима и пепелта на бомбата, а жадните, обезумели от ужас оцелели хора са пиели направо от него, без да знаят, че съвсем скоро ги чака бавна и мъчителна смърт от леталните дози радиация, съдържаща се в черните капки.
В следващите няколко дни жертвите на това безумие стават 140 000, като това са само преките жертви на бомбата. В следващите месеци и години умират още няколко хиляди души, осакатените и белязаните от радиацията за поколения напред са Бог знае колко още.
За девет секунди Адът слиза в Хирошима и бележи този град завинаги. Девет секунди...
В онези безумни години, надпреварата кой ще изтрепе най-много хора за най-кратко време е спечелена от американците. Дори всичките жертви на Аушвиц, Бухенвалд, Треблинка, Дахау, Белзен-Берген, взети заедно, не могат да се мерят с тези 70 000 за 9 секунди.
Това е Хирошима - градът, където бе извършено най-масовото убийство в човешката история.
Затова никога няма да свързваме този град с нищо друго, освен със смъртта и разрушението. Затова никога няма да знаем колко музеи има в Хирошима, колко исторически паметници, нито - колко туристи го посещават годишно. Не. Ще помним само смъртоносната светлина, която шизофренични идиоти са нарекли "Дяволската усмивка", сенките на хора върху полуразрушените стени и черния дъжд.
Това ще помним само.
65 години...
Казват, че времето лекувало всичко. Но аз не мисля така. Когато се отдалечаваш от някоя планина, тя започва да става все по-малка и по-малка, докато накрая се превърне в петънце на хоризонта. В действителност, обаче, тя продължава да си бъде една огромна планина.
Така че, времето нищо не лекува...
Само смалява.
И омаловажава...
А консуматорската памет само това чака - да забрави.
Но нали знаете приказката, че който забрави миналото си, е осъден да няма бъдеще.
Нека никога да не ги забравяме - както Хирошима, така и тази мъдрост...
Колкото и кратко и неясно да е бъдещето ни, нека си го изживеем... Пък оттам нататък... каквото ще да става!
В памет на човешките сенки!
6 август 2010 година.
Когато някой чуе Рим, мигновено се сеща за Папата, Ватикана, Колизеумът, останките от Великата Империя... и хиляди, хиляди туристи, които искат да видят всичко това.
Когато някой спомене Париж, в съзнанието веднага изникват Айфеловата кула, Лувъра, Сорбоната, Монмартр, Шанс Елизе, Триумфалната арка... и хиляди, хиляди туристи, които искат да докоснат и видят всичко това.
Когато чуем Коста Брава, веднага се сещаме за безкрайни, топли плажове, палми и хиляди, хиляди туристи...
Всеки известен град на този свят е белязан завинаги от своя имидж, атмосфера, жители, история... От телевизионната кула и Бранденбургската врата в Берлин, през знаменитите архитектурни лудории на Гауди в Барселона, та чак до космополитното безумие на Бангкок и пищните карнавали на Рио де Жанейро - всеки град е осъден да носи завинаги знаците, оставени му от хората и историята.
А Хирошима...
Когато някой спомене това име, в съзнанието, като стрели, се забиват черно-белите кадри на разрухата и смъртта, които толкова често сме виждали. Някой от вас знае ли колко музея има в Хирошима, колко исторически паметници, колко паркове... Колко туристи го посещават годишно? Не. Никой не знае... Както всички гореспоменати градове, така и този град завинаги е белязан от хората. Толкова болезнено жигосан от човешкото безумие, че дори Нагасаки, другата не по-малка жертва на същото това безумие, бледнее в сянката му вече 65 години и едва ли някога ще излезе от нея. Просто Хирошима беше първи - това е.
Историята е странно нещо.
Преди шепата малоумни бюрократи от Белия дом да изсипят върху Хирошима цялата свинщина и кретенизъм, на които са способни, този град е бил някак встрани от сянката на войната - миролюбиви жители, никакви бомбардировки, детски градини, училища, банки. Бил е град, за който зверската война се е изчерпвала с новините по радиото или вестниците. Нещо като... животворен оазис, насред мъртва пустиня. И, докато в Европа, хората са мрели като мухи, а газовите камери на Аушвиц са работели на пълен работен ден, жителите на Хирошима са успели да се опазят по някакъв начин от цялата тази диващина и да продължат нормалния си живот.
До 6 август 1945 г. в 8.15 ч. сутринта.
Невъзможно е днешният разглезен консуматор, наричащ себе си човек, дори да си представи какво са видели и изпитали хората в тези ужасяващи 9 секунди, когато верижната реакция на плутониевия разпад изсипва Ада на земята, изпепелявайки всичко и всички по пътя си и променяйки завинаги съдбите на хиляди хора за поколения напред.
Знаете ли, че в първите 2 секунди на експлозията температурата на огненото кълбо в радиус от 500 м. е била 10 000 градуса? Това е почти два пъти повече, отколкото е температурата на повърхността на Слънцето. А знаете ли, че тези, които са имали нещастието да са в обсега на тези 500 метра, буквално са се изпарили? Върху стените на малкото оцелели сгради в близост до епицентъра на експлозията странни черни петна дълго време са озадачавали хората - впоследствие се оказало, че това са всъщност сенките на изпарените им съграждани, които по същото време са се намирали пред тези сгради, вървейки си кротко по тротоара. Това е единственото нещо, останало от тях - сенките им... Прекъснатият от телата им за милиардни части от секундата поток от смъртоносна светлина, отпечатал върху бетона неясните очертания на човешко същество... Като гротескна снимка, направена от некадърен, пиян фотограф.
А знаете ли, че скоростта на първата ударна вълна, предизвикана от внезапното разширяване на въздуха в епицентъра на експлозията, е била 1500 км./ч.? Въздухът е бил толкова горещ и сгъстен, че самата ударна вълна е била съвсем ясно видяна от екипажа на Б-29 "Енола Гей" - бомбардировачът, който в същото време е правил отчаяна маневра, за да избяга от последиците на собственото си безумие. Когато, въпреки всичко, вълната го застига, ударът върху самолета е бил толкова мощен, че в първия момент са си помислили, че ги обстрелват.
За 9 секунди, в радиус от 5 км. загиват близо 70 000 души, а 2/3 от града са заличени от лицето на земята.
След това идва черният дъжд...
Часове след бомбардировката, всред пожарищата, руините и овъглените тела, от небето започва да вали дъжд, премесен с дима и пепелта на бомбата, а жадните, обезумели от ужас оцелели хора са пиели направо от него, без да знаят, че съвсем скоро ги чака бавна и мъчителна смърт от леталните дози радиация, съдържаща се в черните капки.
В следващите няколко дни жертвите на това безумие стават 140 000, като това са само преките жертви на бомбата. В следващите месеци и години умират още няколко хиляди души, осакатените и белязаните от радиацията за поколения напред са Бог знае колко още.
За девет секунди Адът слиза в Хирошима и бележи този град завинаги. Девет секунди...
В онези безумни години, надпреварата кой ще изтрепе най-много хора за най-кратко време е спечелена от американците. Дори всичките жертви на Аушвиц, Бухенвалд, Треблинка, Дахау, Белзен-Берген, взети заедно, не могат да се мерят с тези 70 000 за 9 секунди.
Това е Хирошима - градът, където бе извършено най-масовото убийство в човешката история.
Затова никога няма да свързваме този град с нищо друго, освен със смъртта и разрушението. Затова никога няма да знаем колко музеи има в Хирошима, колко исторически паметници, нито - колко туристи го посещават годишно. Не. Ще помним само смъртоносната светлина, която шизофренични идиоти са нарекли "Дяволската усмивка", сенките на хора върху полуразрушените стени и черния дъжд.
Това ще помним само.
65 години...
Казват, че времето лекувало всичко. Но аз не мисля така. Когато се отдалечаваш от някоя планина, тя започва да става все по-малка и по-малка, докато накрая се превърне в петънце на хоризонта. В действителност, обаче, тя продължава да си бъде една огромна планина.
Така че, времето нищо не лекува...
Само смалява.
И омаловажава...
А консуматорската памет само това чака - да забрави.
Но нали знаете приказката, че който забрави миналото си, е осъден да няма бъдеще.
Нека никога да не ги забравяме - както Хирошима, така и тази мъдрост...
Колкото и кратко и неясно да е бъдещето ни, нека си го изживеем... Пък оттам нататък... каквото ще да става!
В памет на човешките сенки!
6 август 2010 година.
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Български исторически календар
4. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
5. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
6. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
7. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
8. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
9. Забравеният д-р Янко Янев
10. Планът "Еврия"
11. Сайт с български бойни знамена
12. Исторически видеоблог
13. "Изгубената България" - исторически сайт
14. Владо Черноземски
15. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
16. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
17. Реалността днес и която идва...
18. Военное обозрение
19. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
20. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
21. РПЦ Царская Империя
22. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
23. Исторически ревизионизъм
24. Вечния Църковен Календар на Светите Отци
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Български исторически календар
4. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
5. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
6. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
7. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
8. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
9. Забравеният д-р Янко Янев
10. Планът "Еврия"
11. Сайт с български бойни знамена
12. Исторически видеоблог
13. "Изгубената България" - исторически сайт
14. Владо Черноземски
15. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
16. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
17. Реалността днес и която идва...
18. Военное обозрение
19. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
20. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
21. РПЦ Царская Империя
22. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
23. Исторически ревизионизъм
24. Вечния Църковен Календар на Светите Отци
