Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 9991478
Постинги: 7845
Коментари: 3424
Гласове: 6304
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichs­bur­ger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
Постинг
15.02.2013 00:54 - Св. Константин - Кирил Философ
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 1705 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
www.pravoslavieto.com/life/02.14_sv_Kiril_Slavjanobulgarski.htm

14.2.869 г.: В Рим умира Константин-Кирил Философ Публикувано: 14 февр. 2013, 07:36 | Обновено: 14 февр. 2013, 07:36 image image image image прочитания: 645 | коментари: 3     София, България image Кирил и Методий На 14 февруари 869 г. в Рим едва на 42-годишна възраст умира Константин Философ. Малко преди смъртта си той приема "великата монашеска схима“ с име Кирил, с което е канонизиран от Православната и от Римокатолическата църква за светец и за равноапостол. Погребан е в криптата на базиликата Сан Клементе в Рим.Свети Кирил Философ е византийски учен, който заедно с брат си Методий създава глаголицата. Остава в историята като славянски християнски просветител. Обявен е от папа Йоан Павел II за съпокровител на Европа. Православните християни го почитат и като един от светите Седмочисленици.

Ранни години

Роден е през 827 г. в Солун, Византия, с име Константин като едно от седемте деца на висшия византийски военачалник друнгария Леон, известен в българската историография като Лъв, подстратег (помощник управител) на Солун и областта, и на жена му Мария. Това многобройно семейство, според житиеписеца на Константин, е „от добър и почтен род, отдавна познат на бога, на царя и на цялата солунска област“. Те са високопоставени поданици на Византийската империя.

Приема се, че родителите Лъв и Мария, като византийски аристократи, са ромеи, а разговорен славянски език братята научават на пазара в Солун. Бащата умира рано и децата минават под покровителството на великия логотет Теоктист, който е много близък на семейството, при това е втората личност след владетеля в Империята.

През 843 година, запознат с изявените качества на Константин, логотетът го кани в Константинопол и го записва в прочутата Магнаурска школа, където получават образованието си децата на императора и на висшата византийската аристокрация. За времето си школата е най-висшето учебно заведение във Византия.

По време на следването си Константин овладява на високо ниво старославянски, гръцки, латински, еврейски (който усъвършенства при започването на хазарската мисия по време на престоя си в Херсон и дори пише граматика за него), ползва сирийски и арабски, но се предполага, че притежава познания и по хазарски, алански и персийски, немски и други езици.

Църковно-политическа дейност

След завършването на Магнаурската школа, вероятно някъде около 846 г., той става хартофилакс - поверена му е патриаршеската библиотека в катедралата "Св. София" в Константинопол, твърде висок пост в онова време. Но влечението му към науката и презрението към столицата го карат да се скрие за 6 месеца в един манастир. Когато е открит от патриаршията и правителството, които не желаят да загубят възможността да се възползват от него, той е привлечен в столицата и назначен за преподавател по философия в Магнаурската школа, където получава почетното звание „философ.

Преди 851 г. е първата значителна публична изява на Константин Философ - диспутът му с низвергнатия патриарх иконоборец Йоан VII Граматик. Константин изпълнява поръчение на правителството и на действащия патриарх да пречупи авторитета на опозиционния Йоан. В дискусията с него младият философ се отличава със своето остроумие, красноречие и точни знания. За радост на цариградското правителство и на легитимния патриарх, той аргументирано оборва своя противник.

Багдадска дипломатическа мисия при сарацините

По времето на халифа Джафар-ал-Муттавакил (847-861), халифатът, уверен във военните си възможности, желае да докаже и своето културно и религиозно преимущество пред християнска Византия. Той прекратява традиционната политика на толерантност към друговерците и отправя с доста високомерен тон покана за диспут по въпросите на различните вери до византийския император, което е форма за установяване на дипломатически контакт според практиката на епохата.

Император Михаил III, знаейки за проявените вече качества на младия Константин Философ и отчитайки факта, че владее арабски, сирийски и еврейски, го натоварва с тази отговорна мисия, състояла се между 851 и 856 г.. Това е първата мисия на Константин като дипломат. От житието му проличава, че в Багдад в диспута със сарацините се разисква не само основният въпрос за Светата Троица, но и проблеми за войните, за данъците, за отношението към мира, за изкуствата. Със знанията и личността си мисионерът привлича вниманието на опонентите си и спечелва доверието им. Според житието му, Константин ги „наддума по всички въпроси така, че те му се чудят, изпадат в удивление“. Константин демонстрира познания и по Корана. Успява да постигне и освобождаването на хиляди християнски пленници, които връща със себе си във Византия.

Завършил успешно мисията, Константин Философ се завръща в Цариград и се усамотява за кратко в „безмълвие“ и се отдава само на „беседа“ с книгите, но скоро напуска столицата и отива при брат си Методий в манастира „Свети Полихрон“, където с малък кръг ученици започват да се занимават със съставянето на славянската писменост и превода на Светото писание на славянски език.

Мисия при хазарите

В 860 г. Константин е натоварен с нова важна дипломатическа мисия, този път при хазарския хаган в Крим. Хазарски пратеници пристигат в Константинопол. Намираща се в непосредствена близост до две големи държави - Арабския халифат и Византия, Хазария е притеснена от тяхната политическа и идеологическа експанзия.

В стремежа си за самосъхранение, хаган Булан и неговите сановници приемат през 730 г. неофициално еврейската религия, като в резултат Хазария се оказва една извънредно пъстра в етническо и религиозно отношение страна. Населението ѝ се състои, освен от хазари, още от славяни, прабългари и други племена, разделени на юдаисти, мюсюлмани, християни и езичници. Двете ѝ големи съседки правят непрестанни опити да наложат в Хазария собствената си религия. Това кара хазарския хаган да се обърне официално към Византия и дава предложение да приеме xристиянството, ако в xаганата бъде изпратен такъв мъж, който успее да обори сарацините и евреите.

Михаил III отново възлага задачата на Константин. При тази мисия той взема със себе си брат си Методий. По пътя си за Хазарската страна двамата спират в град Херсон, разположен на югозападния бряг на Кримския полуостров, където Константин се подготвя за диспута и изучава еврейски език. Тук братята откриват мощите на Климент Римски, четвъртия папа след Свети Петър.

В Хазария Константин спори предимно с евреи в присъствието на кагана. Диспутът се води отново по въпроса за Светата Троица, но и по ред други религиозни въпроси, като зачатието на Богородица, обрязването, поклонението на иконите. След втория ден Константин вече има на своя страна хазарския каган и неговите велможи. На третия ден разговорите продължават, но в друга форма. Хазарите поставят въпроси, на които пратеникът на Михаил III отговаря чрез притчи. В диалога вземат участие и мюсюлманите. Философът спечелва на своя страна хазарските водачи, които са готови да признаят християнската вяра за най-добра. Покръстени са около 200 хазари, но не допускат утвърждаването на християнството като държавна религия в Хазария. Мисията обаче постига освобождаването на хиляди пленени християни и връщането им в родните им места.

Константин продължава да действа като дипломат на империята в Крим и околните области. Скоро след мисията си при хазарите, през 861 г. той е изпратен от Михаил III и при аланите заедно с брат си Методий в околностите на град Фула (близо до Херсон). Подробности за мисията не са достигнали до нас, освен факта, че успяват да покръстят част от местните хора.

След изпълнението на възложената им мисия и връщането им към във Византия Константин се оттегля в константинополската църква „Св. Апостоли“, а Методий е направен игумен на своя манастир във Витиния „Свети Полихрон“, и се завръща в него.

Великоморавска мисия

Това е най-известната мисията на Константин и Методий. През 862 г. на двамата братя, по поръка на императора и по искане на великоморавския княз Ростислав, е възложено да пропагандират xристиянството на славянски език във Великоморавия.

Братята се установяват в столицата Велеград: създават там духовно училище, обучават бъдещите свещеници, превеждат богослужебни книги и проповядват на славянски език. Поставя се началото на славянската литургическа служба.

Това братята правят заедно до 865 г., когато се отправят към папата в Рим, но минават през Константинопол, за да получат напътствия от новия василевс Василий I.

В 867 г. Константин и Методий преминават през Панония в славянското Блатненско княжество. Неговият княз Коцел, воден от същите съображения като Ростислав, кани просветителите да развият мисия в Блатно и панонските земи. Братята приемат тази задача и остават там 6 месеца. Те обучават около 50 ученика и проповядват на старославянски.

Борба с триезичната догма и мисия в Рим

На път за Рим просветителите за пореден път се сблъскват със защитниците на триезичната догма, но вече на територията на империята във Венеция, тогава византийски екзархат. Тук Константин Философ оборва в открит диспут духовниците от Фриулската марка, подкрепящи триезичната догма, и защитава правото на славяните да извършват богослужение на родния си език.

Мисията в Рим е последната на светите равноапостоли. Тя започва в 867 г. и продължава над 14 месеца. Поводът за започването ѝ е кореспонденцията с папа Николай I по пренасянето в Рим на откритите при хазарската мисия от Константин в Херсон мощи на св. Климент I. Константин и Методий и техните ученици, носещи мощите, са посрещнати най-тържествено в Рим и благословени от новия папа Адриан II.

В Рим Константин наред с другите задачи, поставени му от императора, постига каноничното утвърждаване на глаголицата и богослужението на славянски език не само от източните патриарси, но и от папата. Тук Константин с подкрепата на новия император Василий I става съветник на папа Адриан II. На церемония в голямата базилика „Санта Мария Маджоре” папа Адриан II признава славянския език за равнопоставен на гръцкия и латинския, и освещава литургичните книги, написани на него с новата азбука глаголица. В Рим се отслужват литургии на славянски език.

В 868 г. лично папата и най-висшите му прелати ръкополагат за свещеници славянските ученици на двамата братя, доведени от тях в Рим. В 869 г. при славянското богослужение единственият компромис е, че по настояване на папата в храмовете Евангелието и Апостолът трябвало да се четат най-напред на латински език.

Съгласно една от теориите Константин с помощта на брат си Методий създава глаголицата още през 855 г. в манастира „Свети Полихрон“ в Мала Азия. Кирилицата пък се смята за дело на техния учени Климент Охридски.

Учените обаче са единодушни, че още през 855 г. Константин и Методий започват в манастира „Полихрон“ подготовката по създаването на графична система, отразяваща особеностите на славянския език, като окончателно я завършват през 862-863 г.

/По материали в интернет/


http://www.blitz.bg



image
image
image image image

Константин Кирил - Философ
image
image

Биографични бележки

 


image image image Обратно към: [български автори][СЛОВОТО]

СТРАНИЦАТА Е В ПРОЦЕС НА Д





Гласувай:
3


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене