Има едно място, което пази спомени и паметта за този велик българин.

Селцето, в което има специално място, отредено на този Родолюбец е село Пелевун (или както е новото му име Плевун), в което има музей, съдържащ етнографска сбирка и фото-експозиция за живота и дейността на капитан Петко войвода.  
 

И името на Петко Войвода е тясно свързано с църквата „Св.Пантелеймон” в село Пелевун. Разказаха ми следната история: По принцип малоазиатските българи се заселват в селото в периода от 1912 до 1914 г. , а преди това в селото са живели гърци. Гърците са имали поверие, че ако на празника на Константин и Елена занесеш парите си в черквата, ти се умножава богатството. Турците са знаели за това поверие и заедно с англичанина Сенклер са искали да ги ограбят. Но гърците се притеснявали и затова се оплакали на капитан Петко войвода, който е бил в Ивайловград и дошъл в Пелевун заедно с 4 казака и няколко четника. Вечерта едно овчарче викало по улиците: „Турците обикалят селото”. И капитан Петко войвода изпратил 4-те казака в Ивайловград да повикат помощ. Тримата били убити, единия бил ранен и пеша продължил към Ивайловград. Капитан Петко войвода останал само със четниците. Вечерта хората били събрани в църквата. Капитан Петко войвода е искал да ги изведе, но попа е решил да проведе литургията. В това време се завързва сражение. Башибозука стрелял отвънка, а хората били затворени в църквата. Турците запалили натрупания дървен материал за строежа на училище. В това време капитан Петко войвода вдигнал бяло знаме за примирие. Тогава (1878г.) центъра на селото бил с големи черници и турците седнали под тях. Капитана е изчакал да изтече примирието и е наблюдавал на кого първо ще поднесат кафето значи той е най-главния и го убил, след което настанала суматоха сред турците. В това време дошла и помощта от Ивайловград и подгонили турците и така спасили пелевунчани.

И днес много ясно личат следите от куршумите върху мазилката на църквата.

В знак на признателност му е издигнат паметник, паметна плоча, чешма.

Прилагам и информация от нета:

Роден е в родопското село Доган Хисар на 18 декември 1844 година.

(Село Доган Хисар /Соколова крепост/ е разположено в малка котловина на 23 км. северно от Дедеагач, близо до старите български села Дервент, Домуздере, Сачанли, Тахтаджик и Голям Дервент.)

Едва 17- годишен той се посвещава на освобождението на Тракия. Смъртта на брат му и на негови роднини преобръщат живота му. Неговият живот се разделя на два революционни периода. Първият е хайдушкото движение. Той е свързан повече с личностни отношения. Заляга на лични отмъщения, когато някой бей или турски чиновник унижи някои българи. Но още от ранния си период той проумява идеята за свобода, като започва да се бори срещу гнетта и беззаконието на турците спрямо всички поробени народи в османската империя.

Той не дели българи, арменци ,сърби. Всеки, който се чувства по някакъв начин ощетен в рамките на империята, Петко винаги му е оказвал помощ. Това назряване на идеи се оформят чрез дългите пътувания, които е осъществил. Той е пребродил цяла Тракия и Македония, Гърция, Крит. Бил е в Италия, във Франция, в Египет и в Русия. Взел е участие в гвардията на италианския революционер Гарибалди. Той го поставя начело на отряд на 30 души гарибалтийци.

Вторият път, когато получава това звание е от заслуги към руската армия по време на руско-турската война.

По време на Стамболов той изпада в немилост. Има непристойни обвинения срещу него. Попада в затвора.

Интерниран е в Трявна. Умира в нищета, но винаги е обичал българския народ.

Ето и народната памет, която е обезсмъртила личността на Петко Войвода в хайдушката песен:

ВЪВ ЕДНО ЦАРСТВО ДВА ЦАРЯ

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Де се е чуло, видяло,
във едно царство два царя,
два царя, два господаря.
В Стамбула Султан царува,
в Мароня Петко войвода
и неговата дружина.
Султана хабер проводи
на паши и на везири
дано си Петко помамят,
във Стамбул да го изпратят,
при царя служба да служи.
Петко е хитър гидия,
войвода се лесно не мами...
Царят му писмо проводи:
- Аферим, Петко, машалла,
ти имаш глава разумна,
елами, Петко, в сараи,
везирин ща те направя,
на везирите баш-везир...
Капитан Петко войвода
Султану писмо отвърна:
- Не ща везирин да ставам,
не ща в сараи да седа.
Стига ми мене царството,
дето ме тачи народа,
еснафи и сиромаси,
вдовици и клети сираци...