Публикувано от bulgarianhistory на 04/02/2013 в Събитие на деня · 1 Коментари · 324 преглеждания

 На 4 февруари 1872г. е роден един от големите български революционери, борец за свободата на онези изстрадали българи, които въпреки резултата от Руско-турската война са останали под чужда власт. Името му е Георги Николов Делчев, но на нас е по-известен просто като Гоце Делчев. Роден е в град Кукуш, намиращ се в днешна Егейска Македония, в семейството на Никола и Султана Делчеви. Има трима братя – Христо, Димитър и Милан. Образованието си започва от малък, в родния си град, а по-късно продължава в Солунската българска мъжка гимназия. Там той до голяма степен усъвършенства възгледите си за бъдещето на българите, останали в пределите на чужди държави. Сближава се с други бъдещи видни дейци, сред които Даме Груев и Гьорче Петров и основава таен революционен кръжок. В края на века, през 1891г., Делчев заминава за София. Подава документи и е приет във вече прочутото Военно училище в столицата. Само месец преди завършването му обаче, Гоце Делчев е изключен от него, заради участието си в социалистически кръжок. Тази рязка промяна в живота му обаче не го спира, напротив, след като обучението му приключва, той решава да се отдаде изцяло на борбата за свободата на македонските българи. За целта решава да ползва изградената и добре уредена образователна мрежа на Българската екзархия.

През 1894г. е изпратен в град Щип, където действа като учител. Там се среща именно със своя съмишленик от Солунското училище – Дамян Груев, основател на БМОРК(Български македоно-одрински революционни комитети). Гоце Делчев е впечатлен от организацията и по покана на Даме се присъединява към редиците и. Превръща се в изключително активен деец на революционерите – организира редица погранични пунктове, както и нелегални канали към вътрешността на Македония. Предложен е и участва в Солунския конгрес на комитета, в който се изработват програмата и устава.  От 1896г. учителствува в Банско, където успешно създава мрежа от комитети в пограничните райони. Става задграничен представител на БМОРК в София и като такъв участва на заседанията на Върховния македоно-одрински комитет. С помощта на български офицери създава четнически институт на организацията, който започва да праща подготвени войводи и чети във вътрешността на Македония. През цялото това време, Гоце Делчев работи върху популяризирането на организацията, тя продължава да събира нови и нови привърженици, а самият той прави всичко по силите си да снабдява комитета с оръжие, провизии и пари.

Предприема няколко обиколки из териториите на Македония, Одринска Тракия и Родопите. Разделя районите на революционни окръзи, подобно на БРЦК преди Априлското въстание. Обикаля района около Мелник и посвещава редица българи в идеите си, основава и Мелнишки комитет, начело на който застава Илия Даскалов. През 1900 година заживява за кратко в Бургас, където открива фабрика за бомби, които са използвани в много от атентатите на организацията. Отправя се на обиколка из Одринска Тракия, а от 1902г. заедно с Гьорче Петров изработват нов устав и програма на комитета. Тя си поставя за цел привличането и сплотяването „на всички недоволни елементи в Македония и Одринско, без разлика на народност“. В годините той се превръща във фактически лидер на организацията. Благодарение на упоритата и всеотдайна работа, комитета набира сила и се приближава все повече до осъществяването на идеала си. Самият Гоце Делчев обаче все още не е на мнение, че положените усилия са достатъчни, той смята, че е твърде рано да се прибягва към революция. Именно заради това се противопоставя на взетото през 1903г. решение през пролетта на същата година да се вдигне въстание. Успява с помощта на Даме Груев и други верни последователи да отложи началото на бунта до лятото на същата година, като променя и тактическия план за действие. Решено е борбата да започне като партизанска война, като на оръжие се вдигнат само планинските и полупланинските райони, в които действат добре въоръжените чети.

През март 1903г. Гоце Делчев оглавява чета и продължава да подготвя бъдещите събития. Взривява моста над река Ангиста, на железопътната линия между Солун и Одрин. Два месеца по-късно, на път за среща с други комити, нощува в с.Баница, Серско. Турската потеря обаче е известена за преминаващите през селото революционери. Под командването на майор Хюсеин Тефиков, който е и съвипускник на Гоце Делчев, местността е блокирана. Делчев се опитва да изведе четата и да спаси хората си, но това се оказва невъзможно. След еднодневно сражение с по-многобройния враг, на 4 май 1903г., Гоце Делчев пада убит. Неочакваната му смърт се оказва един от най-тежките удари, отправени по комитета. Тялото му първоначално е погребано в общ гроб в селото, а по-късно останките му са преместени и се пазят в урна в “Илинденската организация” в София, до 1946г., когато по желание на СССР и Югославия, БКП предава костите му в град Скопие. По време на Междусъюзническата война родния град на Делчев – Кукуш, както и лобното му място – с. Баница са опожарени от гърците, а населението им е изгонено. С действията си гърците, сърбите, а по-късно СССР се стараят всячески да изградят т.нар. “македонски народ”, само и само той да бъде отделен от България. Именно затова името на Гоце Делчев навсякъде из тези държави продължава да бъде споменавано като “македонски герой”. Това е и една от причините за съществуването на настоящия конфликт в Македония, изграден върху едни не дотолкова добре скроени лъжи.

Уважаеми читатели, “Българска история” разчита на вас. Този проект не е финансиран от фондации, организации или партии. Разчитаме единствено на собствените си средства,усилия и време. Може да дарите малка сума за поддържането и развитието на този сайт ТУК. Дори да не го сторите, ние няма да спрем да се развиваме и да продължаваме напред, но все пак ще сме ви благодарни от сърце, ако ни подкрепите.

Ключови думи: Гоце Делчев, македония, революционер