ЩАБ ЗА АНТИСИСТЕМНИ ДЕЙСТВИЯ-0879606456 :: Райково: защо едно родопско село носи името на Слънцето?

Автор: prarodinata

Посвещавам на паметта на райковските мъченици, които не предадоха Вярата и Рода си, и на юначните родопчани, отмъстили сурово за жестоката смърт на своите братя.

Райко ле, ясно Слънчице,
ти хвъркаш, Райко, високо
и гледаш, Райко, широко!

Райково е единственото село (понастоящем квартал на Смолян) в България, което носи това име. Официалната версия за произхода на името го свързва с Райко – брат (в различните източници побратим, братовчед или племенник) на легендарния Момчил войвода.
За разлика от тази хипотеза, която не е подкрепена с никакви надеждни доказателства, предположението, че Райково е кръстено не на друг, а именно на Слънцето (народът ни традиционно нарича Слънцето Райко*), може да бъде потвърдено доста по-убедително. Скорошните открития, които ще представя по-долу, разказват за най-древната история на селото, превърнало се в стожер на българщината и християнството за Средните Родопи в най-мрачните години на насилственото помохамеданчване (за великия подвиг на райковци ще разкажа в следващата публикация).
Слънцето от параклиса "Св. Иван"

Св. Иван се намира в местността "Бралото" или "Топилана", в близост до легендарната Чешитска махала на Долно Райково. Представлява малък параклис, вграден в скала, която е била почитана и преди приемането на християнството заради близостта си с водата от извора. Днес едната част от тази вода се отвежда в Устово за питейни нужди, а другата част пълни бетонните корита, в които долнорайковци перат халищата, чергите и одеалата си.

Параклисът Св. Иван. Вляво се вижда скална ниша/скит, която най-вероятно е била използвана за поставяне на дарове във времената, когато българите са изповядвали старата си Вяра.

За надписа, който ще видите по-долу, не се знае почти нищо. По думите на долнорайковския свещеник надписът върху скалата св. Иван е доста по-дълъг, но с цел да бъде съхранен, по-голямата част от него е била замазана при скорошното възстановяване на параклиса. С какво е интересен този надпис? Преди всичко със слънцето, което е разположено над кръста и надписа.

Слънцето

Надписът

Що се отнася до надписа, макар и твърде ерозирал, за да бъде надеждно разчетен, прави впечатление разграфяването на полето за писане на хоризонтални редове като "каменна тетрадка". Същите редове видяхме и по някои от древните Скрижали, съхранени в параклиси и църкви из Смолянско (Плочата от Гела и тази от Солища: prarodinata.blog.bg/history/2012/06/05/dylgoochakvanite-plochi-izpisani-na-kirilica-ot-vremeto-na-t.964033).
Независимо дали слънцето е издълбано в свещената скала преди или след приемането на християнството (сигурно е само, че е издълбано там преди кръста, тъй като е доста по-ерозирало от него), не бихме могли да подминем факта, че в едно село, носещо подобно име, откриваме такова изображение. Ако някой все пак смята, че се касае за съвпадение, препоръчвам му да посети връх Кралев камък, който пази второто доказателство, че Райково носи името на Слънето, и да се убеди с очите си.
Кралев камък – спомен за древното Райково

Кралев камен е отбелязан на картата с името "Могилата". С малко черно кръгче съм очертал и Бралото, където се намира свещената скала "Св. Иван".
Когато се отправих към Кралев камък, очаквах там да има древно светилище, но ни най-малко не съм смятал, че ще намеря окончателното доказателство за произхода на името на близкото село Райково. Още по-малко съм предполагал, че ще открия древното Райково – мястото, от което са слезли предците на днешните райковци.
Кралев камък е разчленен скалист масив, от който се откриват прекрасни панорами към близки и далечни върхове в южна и източна посока.

Още първата скала от масива е украсена с ... трапецовидна ниша, която обаче, за разлика от своите прочути посестрими от източните Родопи е хоризонтална и само една. Дали нишата просто маркира входа на комплекса или има и друго значение, засега не се наемам да кажа. Ако някой е срещал другаде хоризонтална трапецовидна ниша, ще съм му благодарен да сподели информацията с читателите на този блог.

Продължавайки изкачването си към върха на масива, забелязах останки от множество каменни кръгове (най-вероятно се касае за каменни черквички-грамади като описаните тук: www.voininatangra.org/modules/xfsection/article.php ) и зидове. Керамиката от желязната епоха, която открих, само затвърди впечатлението ми, че мястото не е просто светилище, а голямо селище, съществувало вероятно до късната Античност. Ни най-малко не предполагах, че в този горещ летен ден предстоеше да науча и името на това селище...

На върха е поставена плоча на Кральо войвода, намерил смъртта си на това място в битка с турците (върхът днес носи неговото име). Това съвсем не е единственият случай, в който български хайдутин е използвал древните ни свещени места за убежище. Наред с обичайните предимства на местоположението им – изолирани и предлагащи добра панорама за наблюдение – убеден съм, че родовата памет на героичните ни хайдути ги е карала да избират именно подобни места за центрове на съпротива. Там те са чувствали закрилата на предците си. А Кралев камък, освен с подвига на Кральо войвода, е свързан и с още един героичен момент от историята на Родопа, за който ще стане дума в следващата пубикация.

Стъпката (известна в българския фолклор като "Кралимаркова стъпка") е харатерен елемент за огромен брой светилища из българското землище.

Но всичко, видяно дотук, бледнееше пред огромната изненада, която ме очакваше:

Соларните (слънчеви) кръгове се срещат най-много в Сакар и източните Родопи (по-долу ще покажа някои от тях за сравнение). Известно е и светилище на Слънцето в Стара планина, района на Трявна. Никак не бях очаквал да ги намеря тук, в средните Родопи и то точно до селото, носещо името на Слънцето. Този ден древното Райково беше особено щедро към мен. Кръговете по-горе са отчупени, а на мен ми беше писано да видя и цяло, непокътнато Слънце, изсечено на самотна, малка и труднодостъпна скала от южната страна на масива. Сякаш Провидението ме отведе до място, което иначе не бих забелязал и на което надали бих рискувал да се кача...
Предците ни, древните поклонници на светлината и Слънцето, бяха изсекли там своя обичан Райко, дал името на родното им селище:

       Става очевидно, че в по-стари времена Кралев камен е бил наричан именно Райково или Райков камък. Това име приляга напълно на високата, обляна в слънце скала, обитавана от древни времена от дедите ни – поклонници на Слънцето и греещия Ден. На въпроса ми за произхода на наименованието райковци са ми отговаряли или, че произлиза от Райко – брата/братовчеда на Момчил юнак – или, че идва от Райко, Слънцето. Когато ги попитам обаче защо селото носи името на Слънцето, след като е в тясна котловина и на практика е едно от най-усойните села, които познавам, местните хора повдигат рамене и се предават...
       Но и на най-упоритите загадки им идва времето: по неизвестни засега причини населението на селището при Кралев камен се измества три километра на север и основава ново, което разбира се нарича със същото обичано име (макар новото място да не се радва в такава степен на топлите лъчи на Райко). На същия принцип от древното селище в местността Св. Илия над селото най-вероятно е заселено и съседното Чокманово.

      Слънчевите кръгове от древното Райково/Кралев камък са идентични с тези от Сакар (светилищата на Слънцето при с. Срем и Палеокастро):

От незапомнени праисторически времена кръгът с точка в средата символизира Слънцето, а и Абсолюта.

... с тези от светилището при с. Татул, изт. Родопи:

... и със слънцата от светилището "Сечен камък" в района на гр. Трявна, Стара планина:

Изглед към Кралев камен от м. Варадил:

* Българите единствени от всички славяни наричат Слънцето Райко. Никак не е трудно да се досетим откъде древните египтяни са заимствали името на своя нов бог на слънцето Ра. Няма друг народ, който да използва повече това прозвище на Слънцето от българите: Рай, Райко, Райчо, Райна, Рая. Няма народ, който да се обръща с такава нежност и обич към Слънцето в своите песни и който да го почита като живо същество, комуто освен свръхестетвени сили, са присъщи и човешки емоции, страсти и дори слабости. И най-накрая, няма друг народ, който да е ходил на сватбата на Слънцето :) www.promacedonia.org/iv_stozher/iv_stozher_11.htm