Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 9988573
Постинги: 7845
Коментари: 3423
Гласове: 6303
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichs­bur­ger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
Постинг
31.01.2013 11:42 - Османска враждебност към турците (Турска държава ли е Османската империя и точно ли е понятието "Турско" робство?)
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 4039 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 31.01.2013 11:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Автор: havel

Османска враждебност към турците

Хюсню Мегданоглу

/превод/

 

Всички исторически източници удостоверяват, че османският султанат е основан от турската нация, но след периода на основаването, доколко османските „падишаси“ са турци е твърде съмнително!!!

Това е така , защото след нападенията върху съседни страни и извоюването на военни репарации и богатства, укрепналите и забогатели падишаси устроиха „хареми“ до техните спални и по този начин расовото и кръвното единсто в значителна степен са нарушени.

„... всички жени, принцеси, велики майки на падишахи дойдоха все от чужди раси и жени роби..“

И във Високата порта това чуждо кръвно омешване продължава до последният падишах-султан!

Може би заради тази специфика носещите прозвището „Халиф“ падишаси , възползвайки се от славата която им дава прозвището, започнаха да управляват хората с „турска самоличност“ като едно стадо.

Още в навечерието на основаването през 1466г. в едно съчинение се казва „турското куче, като дойде в града започва да лае на фарси“.

Един от османските поети Баки, със стихотворенията които представя на падишаха, който се знае като Великолепният Сулейман казва следното:

„Короната не е за човек от немотия, хей учителю, главата на човек от турското общество е проста. Турчинът няма способноста да стане „султан“

Един друг османски поет Нефи пък казва „Господ е забранил на турчина чешмата на просветата“.

Хафиз Хамди челеби през 1499г. в едно свое стихотворение ползва следното повторение:“ и баща да ти е, щом е турчин го убий“ и набляга , че тази мисъл е на светия пророк Мухамед.

„Сакън недей го има турчина за човек, за момент не бъди с него заедно, в ръката на турчина и захар да е става на отрова....“

„Като обезглавяваш турчин не тъжи, баща да ти е, турчина го убий!“

Дори Фатих, който има славно място в историята, когато се връща от битката при „Отлукбели“ вижда един с нож в ръка и питайки го какво прави, научава, че той реже ушите на умрелите тюркмени и събира обиците им и му казва ,,, да продължава работата си!,,

С хърватски корени Садразам Мурат (1606-1611) е заколил 155 000 души и ги погребал в ями живи или полуживи и отговорът му на молещите пощада е бил:“ Вземете главата на този турчин!!“ Дори детето, което палачите пощадили, той, като представител на Османската порта, е слязал от коня си и лично го обезглавил. Той е бил османски довереник а детето - анадолско чедо –турчин. Това с подробности е отбелязано в бележките на османския историк Наима.

По времето на Йавуз Султан Селим, тези разногласия в идеологията и разбиранията стават очевадни. От една страна е налице арабизиране на Анадола и налагането на арабския език, а от друга борбата на анадолското население за запазване на турския език. По време на тези събития в Анадола са убити 40 00 турци и това е пряко доказателство че Османската империя е скъсала с турската нация.

Османският историк Наима в този дух пише:“турците така да се разкъсат, че да няма лек за обединение“. Същият в „Историята на турците“ пише че са,,,, прости, безполезни и мошенници,,..

Тези лоши обвинения за турците реално започват от селчуците. Например селчукският писател от Аксарай Керимеддин Махмуд пише следното: „хуноподобните турци, са като кучета и вълци, щом им се удаде възможност грабят и разоряват, но като видят вражески сили бързо се разбягват.“

Според мисленето на османците арабите са „свещенна раса“ ,докато турците се подценяват силно.

Според едно списание, издадено през 1912г. използването на думата „турчин“ е било неверничество и вражеско и че, изполването на думите „турско правителство, турска армия, турска страна“ пораждало дълбоко безпокойство сред османските управници.

В друго списание от 1913 „Mecmuai ebuzie,, стр. 94 , пише че „турското е нещо символично, турското се изгубило сред мюсюлманството“. В същата 1913 година в една книга на Ахмед Наим, който е бил университетски професор пише „ турчинът няма нужда да научи и да се интересува от миналото си, достатъчно е да знае „Шериата“ – законите на исляма. А през 1919-20г шейх Мустафа Сабри използва думата „безродници“ за онези които се борят за турско самосъзнание.

При тези обстоятелства „турско самосъзнание“ се е изгубило в центъра на управлението в Истанбул, и се е запазило само в анадолските селища, които са се използвали само за набиране на войска от война на война. Дори на „османският големец“, да се обръща на ,турски се считало като нарицателно и се запазило само за Анадола. След превземането на Истанбул високите нива на управление били затворени за турците. В следващите 187 години, до смъртта на Мурад IV от турско потекло само 10 души са станали „садразами“ и те само 17 години са били на този пост. Дори и близките охранители на султаните са били от други народности и роби. При това вражеско поведение на османските управници и турският народ е бил разединен. В страната е имало сектантски течения, които проповядвали едните шаманизма /бекташиите) а „нашибанската“ секта - персийската и иранската култура и обичаи. А образованите в арабските училища младежи подценявали хората с турски корен с изрази като „прости турци, мръсни турци“ т.н. В управлението отношението към турчина до там е стигнало че в долния стих това става ясно :

„Турчин ли е “Магарето на Мерзифан*“ и магаре не е, по долу от куче“

Отговорът на самите турци към османлиите е виден в следният стих :

Шалвара му е спаднал османлия,

От брачните им калтаци османлии

За сеене и жънене ги няма

За софрата ортаци – османлии“

 

При това поведение на своите управници се снижило и уважението на чужденците към турците. Така че, те ,за турците говорили като за хора, които са били 1000г. роби на арабите или „тъмен балкански народ“.

През 19 век етническите корени на населението напълно се раздалечават от Османската власт.

В малката книжка на Кочу бей, предаден на Мурад IV за турците четем „ с не ясен сой: турчин, циганин, татарин, кюрдин, чужденец , лазин йьорик....... и др. разни люде“.

Султан Абдул Хамид, турското и турците ги имал за врагове и да се говори за турци е бил- ,,голям грях.,,.

До 1876 в документите на ОСманската империя никаде не може да да се срещне думата „на турски“ а едва ли в света има нация, която с религията си е сменила и езика си.

Османската управа не се смятала за турска и без това не е била и онези от турски корен са се смятали като пренебрежително малцинство.

През 1897 г. един англичанин посетител казва :“ турското име се използва много рядко, чух да го използват при два случая, веднъж при определяне на националност например питаш дали е турчин или тюркмен, и втори път за обиждане. Например на английски вместо да кажат с „магарешка“ глава, казват с „турска“ глава.

Турската нация, унижавана от собствените си управници, изпитвал най-трудните си години, загубило личноста си и името си.

В паметта на чужденците и тюрколозите турците били неразбран народ,който извън вярата си не е в състояние да възприеме нищо друго. Ислямската религия от „наполовина китайци“ ги направило „бездушни иранци“

Що се отнася до турската интелигенция сред тях било започнало събуждането:

„Недей ме пита за огнище и ръст

От 5000 години ме има!....

Недей ме нарича огуз, османлия....

Турчин съм и това е над всяка титла!!!!“

От друга страна там, където няма свобода на мисълта не можело да се задържат будните. Те извън страната си търсили свобода, но получаваните новини от страната ги засрамвали.

Тези тогавашни условия са разказани с чувственни думи :“.... краят на май или началото на април беше... бях в една европейска страна, където празнуваха победата си над нас!... А аз с наведена глава с просълзени очи обикалях... сърцето ми беше дълбока яма, главата ми беше ад!.... ден не минава ако съм в магазин или ,ресторант някой да не се подиграва с мен! Наричаха ме „макак“ /един вид маймуна, шимпанзе/, момичета, които ги харесвахме, като разберат бягаха от нас като от прокажени!...Ето обикаляйки в адска атмосфера един ден, уморен и изтощен, изведнъж видях една новина която ме разтресе, един турски генерал се подготвял за война.... треперейки взех вестника и зачетох!... С име Мустафа Кемал паша – един генерал се подготвяше да си възвърне страната от окупаторите. Беше дошло време, започвайки от третият падишах Мурад i , да се установят корените на всяка султанска майка. Да се разберат и причините за враждебността към турския народ, предоставил цялото султанско богатство.

Така че, може да породи много спорове... но най-унижаваният народ по време на Османската империя бе турският народ!...




 

Източник: Hьsnь Merdanoğlu “Atatьrk dьsьncelerinin evrensenliği,1999 Istanbul ii baski sayfa 102-106

 

 

P.S. Merzifon – област в Турция, намира се в южно Черно море. В тази област населението е от времето на Хередот. За Mерзифон той казва „област от 1000 села“.

 


Добавка от автора на блога (От кого се управлява и направлява всъщност Османската империя и какво се крие от нашата "история"?!...):

Дьонме от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация, търсене

Дьонмето (тур. dцnme) са юдейска секта, изповядваща криптоюдаизъм. Основана е през втората половина на 17 век (1683) в Солун, Османска империя. С времето се разделя на 2 клона - Солунски и Измирски, образувайки и 2-те основни групи дьонми - (на турски) каракашлари и капанджилари.

Съдържание
Етимология

Името ѝ на османотурски означава "обърнати", т.е. "ренегати". Към нея принадлежат евреи, външно (формално) приели исляма, но оставащи по същността си "скрити юдеи". Сектата е основана от лъжемесията (лъжепророка) Якуб Кваридо /първото му име може да се чете и като Якоб или Яков/, последовател и брат на последната жена на кабалистичния пророк Шабатай Цви.

Деяния

Дьонмето активно подържа "процеса на реформи" след френската революция в Османската империя, започнал в началото на 19 век с ликвидиране на еничарския корпус. Според българския изследовател Стилиян Чилингиров, ликвидирането на еничарския корпус бележи началото на края на империята на Османите. [1]

В началото на 20 век дьонмето също така активно подържа процеса на "формиране на османска нация" и младотурския режим. Дьонмето излъчва и един министър в младотурския кабинет - този на финансите Мехмед Джавид бей, който е предводител на каракашларите.

След гръцко-турската война с последвалата размяна на население, дьонмето се изселват в Мала Азия, а обратно в Македония идват карамани и др.

Дьонмето активно подкрепя революцията на Ататюрк в процеса на създаване на Турция. По това време и активно в обществото циркулират конспиративни слухове, че дьонмето издига Кемал Ататюрк на власт поради това, че султан Абдул Хамид II възпрепятства процеса, оглавен от Теодор Херцел за реколонизация на обетованата земя от евреите.

Понастоящем дьонмето официално са около 20-25 хиляди, повечето говорещи турски език, а някои - ладино, езика на сефардските евреи. Славата на дьонмето от миналото и до днес ги прави в очите на турските антисемити "обичайните заподозрени" в Турция за различните заговори, преврати, идването или падането от власт на военните хунти и други събития в турското общество.

Сред последователите на дьонмето се сочи бившият турски външен министър Исмаил Джем.

Последният публичен скандал, свързан с дьонмето в Турция, е предизвикан от журналиста Илгаз Зорлу през 2000 година.

Източници
  1. Чилингиров, Стилиян. Какво е дал българинът на другите народи. 1938, 1939, 1941, 1991, 2006.
Вижте също Външни препратки

Виж още и:

Еврейската общност в Турция

Варшавски: Какво са направили евреите за България?
Балканец :: Ритуалните еврейски убийства в България Историята все още мълчи за Старозагорското клане преди 134 г Старозагорско клане — Уикипедия




Гласувай:
3


Вълнообразно


1. nikikm - Всъщност,
31.01.2013 13:57
като чета,оставам с впечатление,че турци са наричани от османците,траките.Те са гръбнака на Византийската империя и при завладяването им остават същото и за османската империя.Не случайно до 16в. в двора на султана се е говорело на ..български.Става ясно и защо турчин е било обидно прозвище,за беден,маргинализиран човек.
цитирай
Търсене