Софроний Врачански (поп Стойко Владиславов) е деец на Българското възраждане, книжовник, учител, църковен деец. Роден е в Котел през 1739 г.

Софроний Врачански е пръв ученик и последовател на Паисий Хилендарски. Той разпространява българското книжно учение, произнася църковни проповеди на български език. Той преписва на простонароден български език два часослова и дамаскин, съставя два сборника, прави преводи.

През 1762 година той е ръкоположен за свещеник, работи и като учител и книжовник в Котел. Голямо влияние върху дейността му оказва именно срещата му с Паисий Хилендарски през 1765 година в Котел. Отец Паисий му показва "История славянобългарска", от която той прави препис, известен днес като Първи Софрониев препис. Самият Стойко Владиславов пътува до Света гора през 1770 - 1775 година.

Животът си описва в своята оригинална творба „Житие и страдания грешнаго Софрония“ (написана около 1805 г. в Букурещ, днес се намира в Санкт Петербург), дълго време останала в ръкопис. Отпечатана е във в. „Дунавски лебед“ през 1861 г. (бр. 55-61, посмъртно).