ЧИИ СА НАЙ-ДРЕВНИТЕ БАЛКАНСКИ ТОПОНИМИ И ХИДРОНИМИ?

За да се намери истината за миналото на един народ са нужни няколко неща. На първо място това са историческите извори. Старите летописци не винаги са били откровени и безпристрастни, но все пак работите им са ценни. Верността на сведенията от хрониките може да се провери лесно. Това става с помощта на сравняването на различни данни от археология, антропология и не на последно място ономастика. Тази важна наука се занимава с изследване на произхода и значението на топоними, хидроними, антропоними...

Дори да не притежавахме сведенията от работите на старите автори, с помощта на ономастиката ние сме в състояние да разберем кой народ кога и къде е живял. Названия на местности и селища съдържащи думи като гьол, кара, топрак, бунар, хисар и др. са дадени от турците. Такива имена няма да намерим на територията на България по-рано от началото на ХV-ти век. Това е така понеже турците окупират страната ни в края на ХІV-ти век. До този период те не са имали възможност да стъпят за дълго време на Балканите.

Преди римляните да завладеят Тракия, на наша територия не е имало градове с имена Aquae, Augustae, Transmarisca, Securisca и др. Поради това, че подобни топоними се налагат едва след І-ви век, ние можем да установим в кой период легионите на Вечния град покоряват част от дедите ни.

Според официалната историография ние сме потомци на някакви невидими до VІ-ти век блатни обитатели наречени славяни и загубилите за рекордно кратко време езика си българи*. Ако това твърдение почиваше на реалност, то преди VІ-ти век, в Тракия не би трябвало да има топоними и хидроними обясними на езика, който говорим. Все пак, според вярванията на повечето учени, преди VІ-ти век дедите ни не са населявали трайно земите на юг от река Дунав.

Данните от ономастиката обаче показват една съвсем друга картина. За жалост тези данни не са известни на широката публика. Истината е, че най-древните топоними и хидроними от Балканите са обясними на български. Става дума не само за Тракия, но също и за голяма част от Илирия, Гърция, включително остров Крит. Названия на древни населени места и реки, чието значение има обяснение в езика ни се срещат и в Мала Азия. Като пример могат да се дадат античните Загора, Зелея (от стблг. зелие), Илиос (от стблг. илъ)...но това е въпрос на друга тема. В тази работа ще бъдат засегнати само най-старите балкански топоними и хидроними.

Да започнем с река Пеней, тя тече в гръцката бласт Тесалия, но има и още една река със същото название в Пелопонес. Езиковедите обясняват името Пеней с думата пена-пяна. Да, това изобщо не се отрича...но не се и обяснява как за Бога, повече от 1400 години преди “появата” на дедите ни, речно име в Гърция притежава българска етимология? Проблема става още по-сложен когато разберем, че на територията на Древна Тракия течат Панисия, Панисос и Панакс. Всички те се обясняват с думата пяна. Най-интересното е това, че вариацията пена-пяна наблюдаващо се в Пеней и Панисия е типично за българските диалекти. Това е така нареченото екане и якане.

Трябва да се уточни, че преди идването на гърците от Африка, страната е била позната под името Пелазгия. Учените смятат, че пелазгите са древен народ близко родствен на траките, а има и такива определящи траки и пелазги като представители на един и същ народ (Дюруи).

Отново в Тесалия е разположена планината Олимп – седалището на боговете. Името Олимп (древно вариант Олупийо) не притежава обяснение на гръцки. Учени като В.Георгиев  предлагат етимология със санскр. лумпати-троша, чупя. Т.е. Олимп означава скалисто място пълно с отломки. Това отговоря прекрасно на характера на планината. За съжаление не са споменати нашите глаголи лупам, лумкам, лумя (диал.ломя),олупвам, олумвам- бия, -троша, правя на парчета, отломки. Може да звучи абсурдно за някои хора, но е факт, че Олимп има най-добро обяснение на български език.

Планина Олимп има не само в обитаваната от пелазги Тесалия, но също на остров Кипър, а и в Мала Азия. Там е така наречения Мизийски Олимп. Д.Хоматиан разказва, че край него са живели мизите наречени по-късно българи. Те били прогонени от Александър Велики, но след време се завърнали и със страшна сила отвоювали Тракия, Панония, Илирия... Виждаме, че не само Олимп има най-добро обяснение на български, но разполагаме и със сведения за присъствие на българи край тази планина. В старите летописи е споменато мизийско племе олимпени...

Друга планина с интересно име са Карпатите. Край тях са живели тракийските племена гети, беси и др. Названието Карпати се обяснява с българската дума карпа-скала. Карпат(и) означава скалист(и). Днес край тези планини живеят румънци, украинци, молдовци, чехи, словаци, поляци...но обяснение за името идва от българския език.

Да продължим с други примери. От различни древни извори са познати пет (5) реки с название Ерасинос течащи на територията на Гърция. С подобно име е и Оросина – река в Тракия спомената от Плиний. Даже на север от река Дунав срещаме сроден хидроним, това е Иерасус. Всички тези названия се обясняват от езиковедите с вед.санскр. раса – течност, роса и разбира се блг. думи, роса, оросена. Дава се и сравнение с българското речно име Росица.

В земята на пелазгите наречена по-късно Гърция текат девет (9) реки с имена Кафисос, Кефисос (може да се добави и названието на Копайското езеро). Като обяснение за името В. Георгиев дава стбл. капати- капя, а и санстр. капха-течност...(капка). Дошлите от друг континент гърци не са били в състояние да представят правилно местните имена и са ги преиначили. Капка, капя е било превърнато на каф...

Малко хора са чели работите на Стефан Византийски. Този автор съобщава, че най-древното име на река Дунав е Матоас. Страбон ни улеснява неимоверно много давайки превода на Матоас като мътещ, мътен, с мътни води. Чудя се с каква съвест някои изследователи са ни обявили за потомци на нашественици, след като най-древното име на Дунава е обяснимо на български!

Същото важи за река Места. Нейното старо име е Нестос, то се обяснява със стблг. нести – нося, т.е. движа. Етъра, Янтра са тракийските Етерус, Атрус.Те се обясняват съвсем лесно съ стблг. ендръ- бърз. Странно е обаче, че нашите езиковеди не за забелязали връзката със старобългаската дума...или пък някой им е наредил да не я забелязват. 

Не е забелязана и друга българска дума. Специалистите тълкуват името на гръцката област Камания като дупка, изкоп...и сякаш не се знае, че територията на Камания е камениста и обяснение можем да получим с думите камен, каман (диал.)- камък.

В Югозападните Балкани е бил разположен град Азорос. Неговото име е сродно на фригийския топоним Езареис. Двете названия се обясняват с блг. яз-вир, воден басейн и езеро. Със същия смисъл са няколкото реки с име Ахеро(н), това е гърцизирания вариант на Азеро-езеро, т.е. воден басейн.

В същия регион както и Азорос е древния град Бала. Езиковедите обясняват името като бяла, но забравят блг.диал. дума бала-бяла. Не далеч е река Олган, чиято етимолгия се дава с думата влага и най-вече диалектната олага, улага-влага.

Тит Ливий пише за планинското езеро Вегоритес. В. Георгиев счита, че тълкуването на Вегоритес е две гори (планини). Аз лично смятам, че се касае за латинизиран вариант на стблг. въ горице-в планината мест.пад.

Древните Стоби и Стубера се обясняват добре с българската дума стобор- ограждение и блг.диал стубор-ограждение. Стоби и Стубера са пеонски градове, а според Йоан Цеца и Йоан Зонара (част) от българите са потомци на древните пеони.

Езиковедите не отричат, че името на тракийската Каластра се обяснява като кало-струя -кална струя. Не се отрича и това, че елемента пара присъстващ в десетки тракийски топоними може да е чуждото предаване на българската дума бара- река.Не се отрича, че елемента дева, дава присъстващ в десетки тракийски топоними се обяснава с блг. девам, дявам, т.е. полагам, поставям (основи).

Специалистите са откровени и по отношение на това, че тракийската дума виса отговаря на стблг. вьсъ-село, селище. В древността топоними с частица виса –селище има както на север, така и на юг от река Дунав. Могат да се посочат Виса, Висмар, Висанте, Висиа, Висон, Пато-виса, Берзо-вис...Топоними от този вид се срещат от Карпатите до Южна Тракия.

В случай, че само един-два древни балкански топонима и хидронима притежаваха обяснение на български език, то това би могло да се изтълкува като случайност. Реално обаче, по-голямата част на названията на древни градове и реки имат ясна българска етимология. Това показва убедително, че ние няма как да сме нов народ на Балканите щом нашия език е говорен тук от незапомнени времена.

Антропологическите изследвания от ХХ век доказаха, че ние не идваме от Азия, а сме европейци по произход, като повечето от нас са от понтийски тип, т.е. местни хора. Обичаите ни имат тракийски корени, Трифон Зарезан, Гергьовден, Кукерските игри и т.н. са ехо на тракийските култове към Хероса и Дионис. Етнолозите знаят, че голяма част от българските земеделски сечива, а и пастирските артибути са...от тракийски произход. Нашата носия има орнаменти, които могат да се видят по керамика на над 4000 години. В продължение на 1000 години старите българи са отъждествявани с траките от различни автори. Виждаме, че всички доказателства за местния ни произход се подкрепят едно друго. Проф. Ценов, Сотиров, Гинчев, Йонков-Владикин и др. са били напълно прави наричайки българите потомци на древните траки.

Тук идва най-големия парадокс. Дори елинофили като Дж. Чадуик признават, че древни названия на населени места като Атина, Микена, Кносос и др. нямат обяснение на гръцки език.Учени като Ваудхозен съобщават за десетки такива топоними. Плиний, Страбон, Херодот, а и Есхил свидетелстват за африканския произход на гърците. Херодот даже уточнява, че погребалните обичаи на гърците са като на африканските номади. Бащата на историята добавя също, че типичната гръцка дреха е от африкански произход.

Есхил определя данайците-гърци като съседи на етиопците. Генетични проучвания от 2001 г. показаха, че голяма част от нашите южни съседи са действително роднини на етиопците- Genetic distances are closer between Greeks and Ethiopian/sub-Saharan groups than to any other Mediterranean group and finally Greeks cluster with Ethiopians/sub-Saharans in both neighbour joining dendrograms and correspondence analyses http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11260506

Виждаме, че ономастика, исторически извори, свидетелства за обичаи, а и генетика определят гърците като африкански нашественици на Балканите.Официално обаче, те идват от север...макар доказателства за това да няма...Същевременно има десетина исторически извора определящи българите като тракийски народ. От анализа на най-древните балкански топоними се вижда, че те не само са притежават българска етимология, но и показват български диалектни особености. Както бе отбелязано по-горе нашите обичаи, народни носии и т.н. са от местен произход и все пак според официалната историография ние сме чужденци на Балканите...

Все още ли смятатате, че това, което са ви преподавали в училище е вярно?

Пояснения:

Понеже недобросъвестни хора спекулират с названието славяни трябва да се уточни, че дедите на поляци, чехи, руснаци и др. не са взели участие в съюза на Аспарух. Не са участвали и в битките с римските легиони, не са заливали и покорявали Гърция. През VІ-ти век предците на поляци, чехи, руснаци и др. са носили названията венети, венеди, венди и са обитавали днешните си земи, а не Балканите.

Истинските славяни са старите гети-древен тракийски народ. Те са обитавали земи от река Днестър до Шварцвалд и от изворите на Висла до делтата на Дунава. Свободните гети наречени славяни сключват съюз с Аспарух и така бива извоювана независимостта на Дунавска България. Понеже името на гетите–славяни е станало най-известно, то всички народи говорещи сродни езици получават след време името славяни. Родственост и идентичност обаче са две различни неща, това трябва да се осъзнае добре!

По същия начин се поражда и названието германи. Корнелий Тацит обяснява, че по начало името германи е важало само за едно племе. Чак след време всички други хора говорещи близки езици получават името германи. Днес шведите се считат за германи в езиково и културно отношение. Това обаче не означава, че Гай Юлий Цезар се е сражавал със викинги (дедите на шведите). Не бива да се сместват поняния от линвистиката с имена на исторически народ.

Това, че немски и шведски са от една едикова група не ни дава право да припишем немската история на шведите и обратно. Макар да имат едни корени, това са два различни народа със съвсем различни заслуги в историята. Дедите на немците влизат в историята преди около 2100 години, докато дедите на шведите се споменават векове по-късно.

Точно така стои въпроса и със славяните. Старите славяни може да са говорили сродни езици с вендите обитаващи Полша, Русия, Чехия и т.н. но имат съвсем различна история и съвсем други обиталища.