Автор: nestinar


Снимка-http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%85%D0%B8%D0%BB

Ахил (на древногръцки Ἀχιλλεύς) е тесалийски герой, най-силният, най-храбрият и най-красивият ^[1]от гърците, участвали в легендарната Троянска война, внук наЕак. Син на смъртния Пелей и на морската богиня Тетида^[2]. В Илиада е споменат като цар на Мирмидонците.

снимка-http://www.facebook.com/photo.php?fbid=10150315761464099&set=o.122376701166845&type=1&theater

На стр. 97 http://www.documentacatholicaomnia.eu/03d/0491-0578,_Ioannes_Malalas,_Chronographia_%28CSHB_Dindorfii_Recensione%29,_GR_LT.pdf 
Ioannes Malalas-  Йоан Малала (οκ. 491-578) е византийски хроникьор от сирийски произход, роден в Антиохия.

Превод:

“И така споменатият Ахил заминал заедно с Атридите, като водил своя собствена войска от три хиляди души, наричани тогава мирмидонци, а сега българи”

Кой е Ахил и какви са мирмидонците?

Дошлите до нас откъслечни сведения не дават възможност да се даде точен отговор на този въпрос.


Ахил е бил българин?



Византийският хронист Йоан Малала съобщава в хрониката си, че мирмидонците, чиято армия е предвождал Ахил, са били българи, а друг византийски историк, М. Аталиат, по думите на известните византолози М. Сюзюмов и С. Иванов “сближава Ахил с руснаците”. Още през античността се е вярвало, че Ахил е от “скитски” произход. Като цитира Ариан, “Историята” на византийския хронист Лъв Дякон споменава “…кройката на наметалото му, закопчано с тока, ... русата коса, светло-сините очи …” и версията, че той е роден в град на име Мирмикион, разположен близо до Меотидското езеро.

Историческата школа на ХІХ-ХХ в. счита, че всички тези сведения са грешни. В нея ясно са фиксирани допустимата граница за “поява” на българите: в историята: не по-рано от V в.

В същото време на специалистите е добре известно, че в средните векове българите са били считани за старо местно население на Балканския полуостров. Например К. Иречек пише буквално:

“В средните векове южните "славяни" често са смятани за аборигени (коренни жители); но това е недоразумение, произлязло при четене на древните писатели поради незнание на историята.”

И така, оказва се, че, четейки “древните писатели”, нашите средновековни прадеди са грешали. Иречек тактично пише за това като за “недоразумение”. Такива неща са възможни. Но все пак е интересно да разберем: какво са писали древните писатели и как трябва да се тълкуват “правилно” техните сведения?


Българско име в рода на Ахил!



Например, да се заинтересуваме от роднините на Ахил. Баща му се е казвал Пелей, а дядо му е носил името Еак. Но за да разгледаме името “Еак” от привична за нас гледна точка, трябва да вземем предвид, че познатата ни буква “Я” в гръцкия език често пъти се заменя със съчетанието “ЕА”. Затова в рамките на обичайната за нас ортография “Як” е най-добрият фонетичен еквивалент на гръцкото “Еак”. Обаче думата “як” в българския език си има смисъл и означава “здрав, силен”. Затова името Як – Еак изглежда като типичните за далечното минало имена-прозвища: Петър – камък, Аарон – светъл и т.н.

Името Як - Еак, както е записано и се произнася, е разбираемо за всеки българин; без съмнения това е българска дума. Но все пак не може със сигурност да се твърди, че Еак – Як е българско име. Може би именно в този случай е налице случайно съвпадение. Подобни неща се случват, особено при “къси” думи от по 3-4 букви. Два или три подобни примера могат да бъдат само мотивация за по-мащабни изследвания – и нищо повече. Все пак в съчетание със сведенията за българския произход на Ахил (по-точно на неговите мирмидонци) името Як – Еак вече ни води към хипотезата, че в Троянската война са участвали българи.

Следва