По-късно, когато „студената война” завърши, такива пешки като мен в мнозинството си се оказахме на боклука на историята. Някои в МакДоналдс се трудят днес, други търгуват със стари коли... Срещнах много такива бивши съветски, антисъветски дисиденти тук в този „земен рай”, оказали се вече на дъното. Не задължително в материален смисъл, както у Горки, а по-скоро в духовен...

Е, с мен лично, за щастие, това не се случи. Защото аз прозрях на време и разбрах кое как и на какво мирише. Аз самият, доста бързо се ориентирах в тънкостите на американската система и видях, че тя не е по-добра от нашата бивша съветска, а е даже значително по-лоша. Особено в духовен смисъл. Аз просто съм уверен, че и много други бивши съветски дисиденти, които по волята на съдбата се бяха оказали тук и бяха живяли достатъчно дълго, повечето от тях бяха разбрали на какво мирише тази мерзка система, но работата е там, че абсолютното мнозинство просто се бои да го признае честно, даже пред себе си. Защото такова едно признание веднага поставя целия предишен живот, като че ли с краката нагоре: за какво са се борили, против какво са се борили, какво са загубили и какво са спечелили... Не всеки би издържал на една такава преоценка на ценностите. Това е твърде тежко морално и духовно. Е, на мен ми се отдаде да го направя. Аз не само погледнах тук на всичко с отворени очи, но така също по най-радикален начин измених собственото си мирозрение и преоцених ценностите, т.е. разбрах себе си и отношението си към околния свят (и на окръжаващия свят към мен).

Ето така постепенно, аз от бивш антисъветски дисидент, тук станах дисидент антиамерикански. Започнах доса активно да се изказвам срещу тукашната тирания. Отначало заедно с други американски дисиденти, но по-късно, някак си се отделих от тях. Американците, както някога справедливо писа Едуард Лимонов, само изглеждат като хора, а в действителност не са хора, а мутанти. Даже сред тези, които тук се считат за дисиденти, за борци против системата, много, просто се преструват, че са от друго тесто изпечени. В действителност те са си същите такива мутанти, както и основната маса от това общество на потребители. Аз не твърдя, че всички са такива, но мнозинствата са. Особено сред левите. Има и радикали, но те не са много. Ето защо, аз, тук, даже и с дисидентите, често не намирам общ език. Аз, да си кажа, даже не се и опитвам да намирам. Задоволявам се със съвсем повърхностни пряки отношения с американстото общество.

С американците, дълбоки човешки отношения, по принцип са невъзможни. Така както и с компютрите и с машинете е невъзможно да се поговори съкровенно. Компютърът прави това, което му е наредено да прави. Съответно с програмата, която му е заложена в паметта. Същото е и в мозъка на американския потребител. Тях, тук, още от детската градина ги учат как и кога тази знаменита „усмивка” да включват. Всичко у тях е неестествено, изкуствено, фалшиво. Ако се стараеш да се сблизиш с американците, да намериш общ език – чака те стопроцентово разочарование. Така, че по-добре да не се хаби мозъчна и духовна енергия заради такъв съмнителен резултат. В живота и така е пълно с разочарования.

Така че напоследък общувам главно и изключително само с руснаци, други европейци, азиатци, и тук в Америка се чуствам по-скоро като наблюдател, изследовател. Познавам една жена, която по-голямата част ат живота си е прекарала в джунглата на остров Борнео, изследвайки маймуните. Така и аз сега се занимавам с изследване на това мутантско общество, тяхната човеконенавистна система, идеология, начин на живот, гледам на всичко като на умрял плъх под микроскоп. Резултатите от тези мои наблюдения публикувах в една обемна книга, която нарекох „Discovering America As It Is" (Откриване на Америка - каквато е), излязла миналата година. Сега започнах работата над втората си книга, която ще бъде за заплахата от НОВИЯ СВЕТОВЕН РЕД.

Всичко в света, с всеки изминал ден става все по-лошо и по-лошо. Излиза, че ни остава едва ли не, да чакаме самият Finis Mundi (край на света). След разпадането на СССР целият свят като че ли полетя в пропаст. Аз се борих почти 20 години против съветската система (първият ми арест от КГБ беше когато бях на 12 години), а днес вече говоря на всеки срещнат, че разпадането на СССР е катастрофа за цялото човечество. Това което се случи в Русия, в Литва, а и изобщо в света след това разпадане, на мен ми се струва като най-доброто потвърждение на това, което казвам. Това, днес, вече всеки който още не се е превърнал съвсем в робот, може ясно да види. Светът, цивилизацията, цялото човечество се движи към пропастта на ада. Всичко потъва в този най-дълбок абсурд. А Сатаната дирижира бала...

Преди двадесет години за нищо на света не бих повярвал, че това би могло да стане. Тогава се борех за свободна и независима Литва, за правата на човека, за демокрация, а днес, какво се получи, че тази свободна и „независима” Литва стана още по-зависима, отколкото беше като част от СССР. Днес, те там, без позволението на Вашингтон или Брюксел и да плюнатт не могат. Когато назначаваха командващия на Литовската армия, първо трябваше да получат одобрение от Държавния департамент на САЩ и Пентагона. Но какво за - главнокомандващия – там даже президента на Литва вече е американец. И въобще родината ми вече се е превърнала в някакъв абсурдистан. И там става  с всеки изминал ден все по-лошо и по-лошо. А тамошната служба за държавна сигурност, вече открито се готви за тероризъм. Сигурно в скоро време ще излавят иначемислещите и ще ги консервират в затвора. Така, че към къщи сега не ме влече... Главното днес е да съхраним душата си във вертикално положение, да не падаме на колене...

Един ден, някак си, събрахме се на вечеринка, бивши „хомо совиетикус”, водка, както се полага, пийнахме и изведнъж такава тъга, такава носталгия ни налегна по всичко изгубено. Не по Русия или по Литва, не изобщо по някоя отделна страна, а именно по бившия Съветски съюз ... Станахме и изпяхме Съветския химн... Литовец, руски евреин, туркмен, азербейджанец – хора от различни националности, с различни съдби, а ето сега тук от някога ненавистния ни химн, всички едва ли не се просълзихме. В един момент, изведнъж се почуствахме „безнадеждно съветски”. Защото именно там, в миналото, е било нещо истинско, а сега е фалшиво.

Сега бяхме прозряли. Някога там, например, в Литва ни се струваше, че по-лошо, по-голям враг от Русия няма и не може да има, и ето сега сравнявайки с АмериКа и нейния Нов Световен Ред, само Русия ни се струва единственото повече или по-малко светло нещо, нещо истинско. И както ни се струва – единственото спасение за света. Защото на руснаците днес е цялата надежда за сплотяване именно на Евразия. Ако на нас после би ни се отдало да се противопоставим на АмериКа и на Новия Световен Ред, тогава, във всеки случай, ще е по-добре да умрем изправени, отколкото да живеем на колене...

Дълго се получи това писмо. Просто ми се искаше да споделя мисли с близки по мирозрение хора. В днешният гниещ свят, няма да се намерят много хора, които би могло да се нарекат близки по мирозрение. Всички и навсякъде днес, като лунатици блуждаят в либерално-плутократичното лайно. Именно това което мондиалистите искат, към което се стремят, е всички хора да се превърнат в лунатици. Защото такива е по-лесно да се управляват.

Валдас АНЕЛАУСКАС