Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 9988736
Постинги: 7845
Коментари: 3424
Гласове: 6303
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichs­bur­ger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
Постинг
18.12.2012 05:31 - Спомен на Едуард ГЕНОВ записан на звук на 24 октомври 2009 година за мемоарната книга "Петър БОЯДЖИЕВ и приятели"
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 452 Коментари: 0 Гласове:
1



Автор: grigorsimov

Здравейте, Петьо и Фредо, много се радвам, че се обадихте, ще се опитам да кажа няколко спомена, ако това не е достатъчно, ще се опитам да го добавя.
Това, което искам да кажа, че когато дойдох тука в Америка, мене тръпки ме побиха като разбрах каква е била позицията на нашата емиграция през всичките тия години на комунистическо управление. По време на всички сбирки за обсъждане на положението в социалистическите страни, представители на Чехия, на Полша, на Унгария и т.н. са заставали и гордо са обяснявали какво техните сънародници правят и какво са постигали, докато представителите на България са заставали да хленчат по трибуните и да обясняват за особената позиция в България и за особеното положение в България, как поради това, че сме русофили и това не ни дава възможност да се борим и въобще, глупости на таркалета. Реално поради това, че нашата емиграция се занимаваше само със сбирки, където да си похапнат, да си посръбнат, да се хвалят и да се плюят едни други ; земеделци плюеха националистите, националистите плюеха земеделците и т.н. в това се изразяваха всичките тия големи борби. Когато дойдох тука се помъчих да ги убедя, че трябва да забравят различията и враждите за кратък момент, за няколко месеца ; защото пред нас има едно прозорче, и ако го изтървем, то ще се затвори и няма да можем да постигнем нищо. Те не пожелаха и като краен резултат – прозорчето се затвори
Когато се образува групата на Петър Бояджиев и на Алфред Фосколо нещата из един път се измениха на сто процента. Вярно е, че и политическата ситуация спомогна затова, но подобни политически ситуации е имало и преди, но не бяха оползотворени. С намесата на Петър Бояджиев и Фосколо ние из един път стъпихме на здрава почва и можехме да действаме, без да ни е страх от някакви особени последствия. Колкото и невероятно да звучи, аз съм може би единственият човек в България, който се би вътре в канцелариите на Държавна сигурност и излезе от там победител и недокоснат. Сега по моите представи тях ги беше страх направо, в буквалния смисъл на думата ги беше страх, че аз съм отишъл там да ги изпровокирам и т.н., така че ако те нещо ми направят да се вдигне голям международен шум. Така че не посмяха. Ако това го бях направил и ги нямаше Петър Бояджиев и Фосколо, мене досега костите ми да са изгнили някъде по чукарите.
Реално ние лежахме по затворите, мъчеха ни, биеха ни, убиваха някои от нас. И както казах, до намесата на Петър Бояджиев и Фосколо ние бяхме абсолютно беззащитни, никой не беше чувал за нас и никой не се интересуваше от нас, ние бяхме майтап на света. Така че нашата заслуга се изразяваше в това, чи ние с Декларацията, която успяхме да изпратим до Виенската конференция успяхме на покажем на света, че в България има съпротива и че тази съпротива не е от днеска, че тя е съществувала от много години, и че ние сме хората, за които света незаслужено не знае. И оттам вече се намеси Петър Бояджиев със своята Декларация, аз я помня, когато постави въпроса, че ние сме тези, които ще вършат работата, а те ще са в наша подкрепа с всичко, което имат. И така и стана. Като резултат, единственото нещо, които комунистите можаха да направят, се осмелиха да направят, е да ме изгонят от страната. И ние, когато слушахме за чешки борци, за полски борци и т. н. винаги си чудехме като как тези хора могат да правят тези неща. Тях не ги ли арестуват, тях не ги ли бият, тях не ги ли тормозят, не ги ли измъчват. А се оказа, че точно това е било с тях, те са имали хора от вънка, които са разпространявали това, което те правят достояние на правителства, на международни организации за човешки права и т.н. и тези хора, кито са били вътре са можели да работят, като са знаели, че за тях има кой да се погрижи и в случай на нужда има кой да ги спаси. Е, естествено, че риск се е носил, риск се е носил и в Полша и в Чехия, и там е имало убити, и там е имало измъчвани, но ти когато тръгнеш по този път, ти естествено приемаш този риск, не живееш без това. Обаче, сравнено с България, хората, които се опитваха да направят нещичко, да направят нещо мъничко, бяха смазвани, без всякаква надежда. Така че аз веднъж съм го казвал, че ние, ако става дума за това, ние бяхме по-смели, ние вървяхме напред без да сме се надявали на нещо. И пробихме най-накрая, слава Богу, както казах с помощта на Бояджиев и Фосколо. Например, Бояджиев ми уреди това интервю с френски вестник, той всъщност развърза моите ръце и върза ръцете на Държавна сигурност. Те вече ходеха като посрани около мене, следяха ме, правеха така, че всички да виждаме и аз да виждам и жена ми, че ме следят, обаче от това следене нищо не излизаше. Накрая, преди да ме изселят, те ми предложиха да им дам документите за Дружеството и ще ми дадат заповедта да си я скъсам. Аз отказах : - Вие ме пращате на курортно място, я си дръжте заповедта, ако обичате ! Да не съм луд да си пикая на късмета.
Както и да е, за тези документи на Дружеството, аз не зная дали вие видяхте по една българска телевизионна програма показваха как синовете ми ги вадят от апартамента, където жена ми ги беше скрила, но те не обясниха нищо за тези документи и никой не разбра за какво всъщност става дума. Аз не можах да разбера от тука за какво всъщност става дума. Това, което трябваше да се подчертае е, че ние бяхме единствената група, която се възползва от фалшивите комунистически закони, защото те създаваха закони, без да имат намерение да ги спазват и ги пишат на книга и с тях да се хвалят : - Вижте ни колко сме демократични. Имаме свобода на словото, ето ги законите, които гарантират тези неща. Реално тези закони не съществуваха. Но от тия документи ние се опитахме да се възползваме, ние ги изпратихме с препоръчани писма до Държавния съвет, не помня вече, до всичките тези министерства, на три или четири места ги изпратихме. Но те отказаха че са ги получили, въпреки че препоръчаното писмо гарантира получаването. И след като отказаха, че са ги получили се опитаха да ги унищожат, за да нямаме ние доказателство в ръцете си, че такива документи съществуват и че сме ги изпращали. Не можаха да ги намерят, те са в момента тука, при мен. Копие от тях изпратихме на Иван Гаджев, който е създал Музей на българското съпротивително движение в Гоце Делчев, така че те са там при него копията; някои от оригиналите, защото това, което аз имах в България, ние направихме копия и пратихме на някои места копия, на други - пратихме оригинали, така че аз имам един или два оригинала, освен копия и при мене.
А що се отнася до Декларацията ("Открито писмо - апел" за човешки права, и "Декларация за присъединяване", към меморандума на дисидентите от Чехия, Полша, Унгария и ГДР.  бел. Г.С.), която ние изпратихме във Виена ние не бяхме първите, които пратихме такава декларация. Само че за другите не се знае нищо какво е станало с тях. Нашата мина. Може би и други са минавали, обаче никой не им е обръщал внимание, не се знае. Всеки случай хората, които са ги изпращали и имената им не се помнят. (Г.С:  Нашето Открито писмо от 1986 г. постигна целта, която очаквахме, понеже беше подписано от група политически затворници, а не беше, както предишните подобни акции, дело на отделни смелчаци.)

24 октомври 2009 година

Публикувано 18th March 2011 от Peter BOYADJIEV


http://democrata92.blogspot.com/
......................................................


Добавка от Григор Симов

Към спомените на Едуард Генов добавям, за по-голяма яснота, "Откритото писмо - апел"
и "Декларацията за присъединяване" от м.  ноември 1986 г.

Добавката е извадка от мемоарната ми книга "Срещу течението":

     До конференцията във Виена,
разглеждаща изпълнението
на договореностите от Хелзинки

 

О Т К Р И Т О   П И С М О    А П Е Л

 от български радетели за човешки права,
– дългогодишни политически затворници

 

           Уважаеми представители на европейските страни, на САЩ и Канада.  Ние се обръщаме към вас и към широката европейска общественост, с апел:  конференцията във Виена да не приключва своята работа, преди да бъдат осигурени най-елементарни човешки права за всички европейски народи, – като:  право на свободно движение и емиграция; право на обективна информация и право на свободна трудова дейност!

           Докато не дойде ден, когато всеки гражданин в Европа, ще може свободно и без страх от преследване, да изразява своите мисли, мнения и убеждения, в писмена или устна форма, без страх от преследване – хелзинкският процес няма да оправдае оказаното му доверие!

           Ние сме напълно убедени, че без елементарни права и свободи, истински мир и сигурност не може и няма да има!  

           Ако на конференцията във Виена не се удаде да постигне напредък по ключовия раздел от хелзинкските споразумения – раздела за човешките права – ние предлагаме, да бъде съставена постоянна европейска, междуправителствена комисия, която непрекъснато да следи и да разобличава, пред своите правителства и пред европейската общественост, онези правителства, за които подписването на раздела за човешките права от хелзинкския документ, е било само една от заблуждаващите маневри, и които и до ден днешен, единадесет години след Хелзинки, не са осигурили нито едно от основните човешки права за своите народи!

 

             (Но ето вече 20 години след 10-ти ноември, това открито писмо, не само че не е публикувано, но не се и споменава!  Само от този факт си правете извод за истинската същност на нашите демократи от СДС (и за демокрацията - въобще)!   


       Едновременно с "Откритото писмо – апел",  на отделен лист, както се бяхме уговорили с Илия  Минев, – написах (цитирам по памет):

 

ДЕКЛАРАЦИЯ  ЗА  ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ

         Долуподписаните български граждани, бивши политически затворници, декларираме, че се присъединяваме към меморандума от четирите источноевропейски страни, по случай     годишнината от унгарското въстание и във връзка със събитята в Берлин, Варшава и Прага!

 

       Така, двата документа бяха готови. Написах ги на ръка с печатни букви. Под текста на “декларацията за присъединяване” се подписвахме само с имената си, а на обратната страна на “Открито писмо – апел”, освен подписите и адресите, пишехме колко и за какво сме били в затвора.   

Тези два документа бяха подписани от 6 души:

Григор Симов
Цеко Кръстев
Илия Минев
Божидар Статев
Едуард Генов
Стефан Савовски





Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене