Най-трудно с тази теза се съгласяват специалистите по класическа филология, но след обширният труд на А. Лески Geschichte der Griechischen Literatur (2 изд., Munchen, 1957), в който е разгледано хуритското влияние върху „Теогония” на Хезиод, това положение е общоприето в науката.

      Урартите, чиято държава около езерото Ван залязва към VІ в. пр.н.е., са говорили език от хуритската група и след разчитането през първата половина на ХХ в. на урартските клинописи, се установи, че самоназванието на тази държава е - Боян.

      Урарти (бояни) и кимерийци (протобългари) създават синтез от VІ в. пр.н.е. до края на ІV в. пр.н.е. и живеят на териториите на дн. Южна Грузия и северна Армения, преди по тези места (гавара Утиг, оттук термина при Прокопий в VІ в. за българите, като "утигури") да дойдат иберите.


знакът IYI, олицетворяващ бичата глава

      След това пост-урарти и пост-кимерийци се преместват на север от Кавказ.

..............................................................

        От 1937 г. (Ф. Дорнзайф) до 1957 г. (А. Лески) постепенно се налага научният извод, че в основата на древно-гръцката митология има архаично хуритско влияние..

        Най-видно е това в прехода на бог Халду в бог Коледа...
бог Халди/Коледа

        През 1-2 в. пр.н.е. е живял и работил Филон, автор на произведението „Финикия”. В предговорът Филон казва, че трудът му е превод на финикийския автор Санхуниатон, който вероятно е живял в края на второто хилядолетие пр.н.е., защото това произведение съдържа религиозни варианти отпреди древногръцката митология.

       „Финикия” на Филон не е запазена до наши дни, но е цитирана от Евсебий Кесарийски.

       Филон, който е бил от гр. Библос, изброява четири поколения богове. Първото било Елиун, на гръцки Хюпсистос, второто било Уран – Небе, третото Елос, т.е. финикийския Ел и накрая, четвъртото било богът на бурята Баал – Хадад, съответник на Зевс.

урартска писменост

       Както пише полския автор Мачей Попко: „Сходството на тази концепция с представената от Хезиод митология отдавна било забелязано, но понеже Филон бил автор от римската епоха, произведението му дълго време било считано за подражание на Хезиод. Едва с откриването на източният хуритски мит за Кумарби (en.wikipedia.org/wiki/Kumarbi), както и на текстовете от Угарит и превеждането им, учените променили това твърдение, а реабилитираната „Финикия” станала ценен източник за опознаване на финикийската религия... Разказът на Филон, изложен от Евсебий, е съкратен по необходимост, но приликите с месопотамско-сирийската митология проличават, а това свидетелства за популярността в сирийските среди на концепсията за четирите поколения богове, борещи се помежду си за господство над света. Следователно произведението на Филон от Библос потвърждава тезата за източното влияние в „Теогония” и едновременно с това посочва възможността за съществуването на сирийско-финикийско посредничество при навлизането на чужди елементи в гръцката митология.” (Maciej Popko. Wydawnictwa Artystyczne I Filmowe, Warszawa, 1976).

урартски шлем

кимерийци в галоп

Кападокия, чието старо име е Гамирка...