„Шеврон", енергийна компания №4 в света по пазарна стойност, със сигурност се надява да чуе новина от днешната среща в Белия дом между президента Барак Обама и премиера Бойко Борисов. Но това е от онези случаи, в които добрата новина е, че няма новини.

В средата на януари след протести на еколози българският парламент наложи мораториум върху проучването и добива на шистов газ в страната, с което обезсмисли издаденото по-рано разрешение за това на "Шеврон". Само две седмици по-късно в София пристигна държавният секретар Хилари Клинтън със задачата да спаси инвестицията на енергийния гигант. Договорено бе да започнат преговори в детайли за разрешаване на проблема. Почти веднага в София дойде и специалният пратеник Ричард Морнингстар.

И оттогава - ни вест, ни кост за шистовия газ в България. Правителството в София не е обявявало дали е проучило този метод и убедило ли се е в неговата безопасност или опасност.

Енергийни въпроси са включени в дневния ред на днешната среща в Овалния кабинет на Белия дом, съобщи българското Министерство на външните работи в края на миналата седмица, без да уточнява какво точно ще се обсъжда. Напълно възможно е Обама да попита Борисов какво се случва с разрешителното на "Шеврон".

Добивът на шистов газ е единственият проект на енергийния гигант в България. Той бе представен у нас от предишния американски посланик Джеймс Уорлик като добър вариант за намаляване на енергийната и политическата зависимост на страната от доставките на руски газ.

Но методът за извличане на горивото от голяма дълбочина в земята поражда силни опасения у природозащитници. Според тях това производство може да замърси подпочвените води и да предизвика земетресения, тъй като отварящите се огромни подземни шахти се нагнетяват със смес от вода, пясък и неизвестни химикали.

Добивът на шистов газ е много разпространен в САЩ и въпреки положителното му влияние върху цените на горивото и енергийния баланс на страната все още има сериозни съмнения за въздействието му върху природата.

Агенция Блумбърг разпространи вчера информация, че компании, произвеждащи шистов газ в Тексас, масово крият какви са химикалите, които напомпват в освободените пространства на 2000 метра под земната повърхност. Те оправдават това с правото си да пазят търговска тайна.