Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Постинг
04.12.2012 07:30 -
4-ти декември-Ден на Св. Варвара
Автор: bogomil
СВЕТА ВАРВАРА Православната църква празнува денят на Св. Великомъченица Варвара на 4-ти декември. По времето на император Максимиан в Илиопол живял един богат и знатен човек, на име Диоскор. Когато жена му умряла останала единствената му дъщеричка Варвара, която пазел като очите си. Тъй като много я обичал, полагал големи грижи за нейното езическо възпитание, понеже самият той бил езичник. Девойката била много красива. В своите богати стаи, построени на висока кула Варвара не виждала никого, освен възпитателките си и слугините. Веднъж от високото си жилище, загледана в красотата на природата, в минути на съзерцание и размисъл, запитала възпитателките си „Чия ръка е създала тая красота?”, а те й отговорили, че Природата и Вселената са създадени от боговете. Но девойката се усъмнила. От езическото си възпитание тя смятала, че боговете са създадени от човешките ръце и че те са направени от злато, сребро и камък, че нямат нито чуства, нито разум. И все пак, съзерцавайки природата, любознателната девойка достигнала до извода, че навярно има истински Бог. По такъв начин с мисълта и сърцето си тя се издигала към Създателя. Тя нямала учител, но мисълта за Господ й внушавала тия стремежи и я готвела към подвиг и разбиране на истината. Минали години. Варвара пораснала и баща й Диаскор вече мисле да я омъжи. Тъй като богатствата на бащата били широко известни, явили се много кандидат женихи. Варвара обаче не искала баща й да говори за женитба. И Диоскор се съгласил, надявайки се, че след време дъщеря му сама ще поиска да се омъжи. Наложило се бащата да замине някъде и помолил визпитателките на девойката да й позволяват да се среща с други млади девойки, които се омъжват, надявайки се по този начин, че и дъщеря му ще прояви такова желание Между младите девойки, с които Варвара общувала имало и християнки. От тях тя чула за Господ, който създал небето и Земята, от тях узнала за Йисус Христос, за неговите чудеса, страдания и смърт. Тя започнала да мисли и да желае само едно - да стане християнка и да се отдаде на вярата в Христа и неговото учение. И желанието й било изпълнено. В Илиопол дошъл от Александрия християнски свещенник, който ката узнал за желанието на Варвара и разяснил християнския закон, като я подготвил за светото Кръщение той я покръстил. Варвара се старала да изпълнява всичко много усърдно, за да стане достойна за името християнка. Повечето от времето си прекарвала в молитви и размисли за Бога. Когато минавала веднъж покрай новострояща се баня, тя заповядала банята да се построи не с два, а с три прозореца - в знак на почит към Св. Троица. Друг път като влязла в банята тя се отдала на мисли към Йисус Христос и с пръст начертала върху мрамора Христовото разпятие. Това изображение се врязало в мрамора, сякаш било оздялано с желязно острие. Според преданието, в къпалнята се отпечатало и стъпалото на Варвара, от където бликнал извор с лековита вода за изцерение на вярващите. Когато баща й Диоскор се върнал, отишъл да прегледа постройката на банята и с изненада разбрал, че вместо с два прозореца, сградата била построена с три по заповед на дъщеря му. Тогава той повикал дъщеря си и я попитал, защо е сторила това. Я тя отговорила, че вече е станала християнка, и че трите прозореца на банята са символ на трите Лица в едно Божество. Показала на баща си и спасителния кръст Господен. Бащата много се разгневил. Езичниците тогава са чуствали християнската вяра за безумие и безчестие. Диоскор започнал жестоко да бие дъщеря си. След това я заключил в тъмна стая. Като разбрал, че безуспешните опити няма да отклонт дъщеря му от християнското учение, бащата решил да я отведе при управителя на страната – Мартиан. Отричайки се от дъщеря си бащата предложил на управителя да постъпи с нея както сметне за добре. Управителят Мартиан не допускал, че ще срещне такава дързост и твърдост в девойката. Надявал се, че ще й подейства с ласкави обноски. Започнал да хвали красотата й, и кротко я съветвал да не се отклонява от древните обичаи на баща си, да не се отрича от него, да не се отказва от неговата обич и богатство, което бил събрал за нея. Но и пред него Варвара се изповядала, че остава вярна на Христа и на неговото учение. Мартиан дълго я увещавал, да не погубва младостта си и да не я принуждава да я подложи на мъчения. Но убедена в своята вяра девойката била непреклонна. След като разбрал нейната твърда убеденост в християнското учение, управителт заповядал да я бият с волски жили, след което полужива я пренесли в тъмница. Там тя се молела на Бога да я подкрепя, за да може да издържи на изтезанията и да не допусне нейно разколебание при мъченията. Според легендата Господ чул нейните молитви, озарил тъмницата с лъчезарна светлина и окуражил девойката, че ще я подкрепя при жестоките мъчения. Когато на другия ден отново довели Варвара при управителя, той с учудване видал, че всички рани от побоя били заличени, а самата тя сияела от радост, щастие и чудна красота. Управителят се опитал да убеди мъченицата, че неговите милостиви богове се смилили над нея като са излекували раните й, и помолил в знак на благодарност да се поклони на езическите богове. Тогава Варвара отговорила; „Не твоите богове ме изцериха. Мен ме изцери Йисус Христос..... Нему аз с благодарност се покланям и принасям себе си в жертва!” Разярен управителят отново я подложил на мъчения, които тя укрепена с вярата понесла с търпение. Когато за първи път подложили Варвара на изтезания в тълпата стояла една християнка на име Юлиана. Съкрушена, тя наблюдавала страданията на мъченицата. Когато закарали Варвара в тъмницата, Юлиана отишла с нея и цяла нощ стояла до прозореца отдадена на мисли за Варвара, за нейната пламенна вяра, за смелостта и решителността да напусне баща си на такава ранна възраст да приеме Христовата вяра и да страда в името на Христа. Тя също се отдала в размисли към Бога, когото молела да я дари и нея с такава вяра, да вложи в нейното сърце твърдост и готовност да поеме страдания за Йисус Христос. След като извели Варвара от тъмницата, Юлиана отново наблюдавала изтезанията над мъченицата и изведнъж започнала на висик глас да слави истинския Бог и да укорява управителя за неговата жестокост. Веднага я хванали и отвели при управителя.на когото заявила, че е християнка. Подложили я на мъчения, заедно с Варвара. Двете мъченици търпеливо понесли най-ужасните мъчения, които те понесли молейки Бога да не отвръща лицето си от тях. Като наблядавал тяхното стоическо поведение при страшните мъчения управителят заповядал да ги осъдят на смърт Сам жестокият баща Диоскот, с меч в ръка водел дъщеря си, от която се отрекъл към мястото за изпълнение на наказанието. Юлиана водели войници. И двете били посечени. Сам Диоскор изпълнил смъртната присъда над дъщеря си. Съгласно източниците, още същия ден бащата на Варвара Диоскор и управителят Мартиан били постигнати от Божия гняв. Разразила се страшна буря и двамата били поразени с гръм. Били толкова изгорени от мълния, че дори останките им не могли да намерят Телата на двете мъченици били погребани от един християнин, който построил над тях храм, където вярващите се молели за изцеление на недъзите им. Съгласно източници, понастоящем мощите на Св. Великомъченица Варвара почиват в Киев, а една малка частица от тях се намира в София (квартал Лозенец), в църквата „Св.Преображение”
Съгласно източниците свързани с народните вярвания у нас, Варвара e сестрата на Св. Сава и Св.Никола и нейният ден e подготовка за техните - "Вapвapa -вapи, Caвa -пeчe, Никола-гости поcpeща". Широко разпространено е поверието, че Св. Варвара е покровителка на детските болести. Учудваща е представата за нея като грозна, куца и рошава стара баба, която се подпира на патерица. В действителност тя е била млада девойка с неземна красота. Празнува се за здравето на децата и добитъка. В някои краища на страната Св. Варвара е приета и за покровителка на домашните птици. В отделни региони, от рано сутринта по къщите обикалят групи от девойки, облечени с нови дрехи. Те благославят стопаните и пеят обредни песни за здраве и плодородие. Момите се наричат варварки, а самият празник - женска Коледа, защото в него участват само момичета. Три, пет или седем деца отиват на бунището, носейки на гърба си дърва и боб. Там го варят и го оставят "за баба Шарка". За здраве и за омилостивяване на болестите, жените месят пресни погачи, приготвят и обредно вариво и го раздават с мед по махалата. Момичетата се надпреварват коя първа ще раздаде погачите си. Прието е, че тази която спечели, ще се омъжи първа през годината. Съществува поверие, че на този ден както ви "тръгне" така ще бъде и през цялата година. На 5-ти декември Българската православна църква отбелязва денят на Свети Сава Освещени, основателят на много манастири в Палестина и на знаменитата лавра, известна под неговото име. Той е роден в областта Кападокия през IVвек.
Забележка; Материалът е подготвен като са ползвани синодални и други книжни източници от богатата съкровищница на българскoто народно творчество и фолклор; народни умотворения, обреди, народни песни и танци, народен календар, традиции и празници.. Подготвил д-р Богомил Великов Колев
СВЕТА ВАРВАРА Православната църква празнува денят на Св. Великомъченица Варвара на 4-ти декември. По времето на император Максимиан в Илиопол живял един богат и знатен човек, на име Диоскор. Когато жена му умряла останала единствената му дъщеричка Варвара, която пазел като очите си. Тъй като много я обичал, полагал големи грижи за нейното езическо възпитание, понеже самият той бил езичник. Девойката била много красива. В своите богати стаи, построени на висока кула Варвара не виждала никого, освен възпитателките си и слугините. Веднъж от високото си жилище, загледана в красотата на природата, в минути на съзерцание и размисъл, запитала възпитателките си „Чия ръка е създала тая красота?”, а те й отговорили, че Природата и Вселената са създадени от боговете. Но девойката се усъмнила. От езическото си възпитание тя смятала, че боговете са създадени от човешките ръце и че те са направени от злато, сребро и камък, че нямат нито чуства, нито разум. И все пак, съзерцавайки природата, любознателната девойка достигнала до извода, че навярно има истински Бог. По такъв начин с мисълта и сърцето си тя се издигала към Създателя. Тя нямала учител, но мисълта за Господ й внушавала тия стремежи и я готвела към подвиг и разбиране на истината. Минали години. Варвара пораснала и баща й Диаскор вече мисле да я омъжи. Тъй като богатствата на бащата били широко известни, явили се много кандидат женихи. Варвара обаче не искала баща й да говори за женитба. И Диоскор се съгласил, надявайки се, че след време дъщеря му сама ще поиска да се омъжи. Наложило се бащата да замине някъде и помолил визпитателките на девойката да й позволяват да се среща с други млади девойки, които се омъжват, надявайки се по този начин, че и дъщеря му ще прояви такова желание Между младите девойки, с които Варвара общувала имало и християнки. От тях тя чула за Господ, който създал небето и Земята, от тях узнала за Йисус Христос, за неговите чудеса, страдания и смърт. Тя започнала да мисли и да желае само едно - да стане християнка и да се отдаде на вярата в Христа и неговото учение. И желанието й било изпълнено. В Илиопол дошъл от Александрия християнски свещенник, който ката узнал за желанието на Варвара и разяснил християнския закон, като я подготвил за светото Кръщение той я покръстил. Варвара се старала да изпълнява всичко много усърдно, за да стане достойна за името християнка. Повечето от времето си прекарвала в молитви и размисли за Бога. Когато минавала веднъж покрай новострояща се баня, тя заповядала банята да се построи не с два, а с три прозореца - в знак на почит към Св. Троица. Друг път като влязла в банята тя се отдала на мисли към Йисус Христос и с пръст начертала върху мрамора Христовото разпятие. Това изображение се врязало в мрамора, сякаш било оздялано с желязно острие. Според преданието, в къпалнята се отпечатало и стъпалото на Варвара, от където бликнал извор с лековита вода за изцерение на вярващите. Когато баща й Диоскор се върнал, отишъл да прегледа постройката на банята и с изненада разбрал, че вместо с два прозореца, сградата била построена с три по заповед на дъщеря му. Тогава той повикал дъщеря си и я попитал, защо е сторила това. Я тя отговорила, че вече е станала християнка, и че трите прозореца на банята са символ на трите Лица в едно Божество. Показала на баща си и спасителния кръст Господен. Бащата много се разгневил. Езичниците тогава са чуствали християнската вяра за безумие и безчестие. Диоскор започнал жестоко да бие дъщеря си. След това я заключил в тъмна стая. Като разбрал, че безуспешните опити няма да отклонт дъщеря му от християнското учение, бащата решил да я отведе при управителя на страната – Мартиан. Отричайки се от дъщеря си бащата предложил на управителя да постъпи с нея както сметне за добре. Управителят Мартиан не допускал, че ще срещне такава дързост и твърдост в девойката. Надявал се, че ще й подейства с ласкави обноски. Започнал да хвали красотата й, и кротко я съветвал да не се отклонява от древните обичаи на баща си, да не се отрича от него, да не се отказва от неговата обич и богатство, което бил събрал за нея. Но и пред него Варвара се изповядала, че остава вярна на Христа и на неговото учение. Мартиан дълго я увещавал, да не погубва младостта си и да не я принуждава да я подложи на мъчения. Но убедена в своята вяра девойката била непреклонна. След като разбрал нейната твърда убеденост в християнското учение, управителт заповядал да я бият с волски жили, след което полужива я пренесли в тъмница. Там тя се молела на Бога да я подкрепя, за да може да издържи на изтезанията и да не допусне нейно разколебание при мъченията. Според легендата Господ чул нейните молитви, озарил тъмницата с лъчезарна светлина и окуражил девойката, че ще я подкрепя при жестоките мъчения. Когато на другия ден отново довели Варвара при управителя, той с учудване видал, че всички рани от побоя били заличени, а самата тя сияела от радост, щастие и чудна красота. Управителят се опитал да убеди мъченицата, че неговите милостиви богове се смилили над нея като са излекували раните й, и помолил в знак на благодарност да се поклони на езическите богове. Тогава Варвара отговорила; „Не твоите богове ме изцериха. Мен ме изцери Йисус Христос..... Нему аз с благодарност се покланям и принасям себе си в жертва!” Разярен управителят отново я подложил на мъчения, които тя укрепена с вярата понесла с търпение. Когато за първи път подложили Варвара на изтезания в тълпата стояла една християнка на име Юлиана. Съкрушена, тя наблюдавала страданията на мъченицата. Когато закарали Варвара в тъмницата, Юлиана отишла с нея и цяла нощ стояла до прозореца отдадена на мисли за Варвара, за нейната пламенна вяра, за смелостта и решителността да напусне баща си на такава ранна възраст да приеме Христовата вяра и да страда в името на Христа. Тя също се отдала в размисли към Бога, когото молела да я дари и нея с такава вяра, да вложи в нейното сърце твърдост и готовност да поеме страдания за Йисус Христос. След като извели Варвара от тъмницата, Юлиана отново наблюдавала изтезанията над мъченицата и изведнъж започнала на висик глас да слави истинския Бог и да укорява управителя за неговата жестокост. Веднага я хванали и отвели при управителя.на когото заявила, че е християнка. Подложили я на мъчения, заедно с Варвара. Двете мъченици търпеливо понесли най-ужасните мъчения, които те понесли молейки Бога да не отвръща лицето си от тях. Като наблядавал тяхното стоическо поведение при страшните мъчения управителят заповядал да ги осъдят на смърт Сам жестокият баща Диоскот, с меч в ръка водел дъщеря си, от която се отрекъл към мястото за изпълнение на наказанието. Юлиана водели войници. И двете били посечени. Сам Диоскор изпълнил смъртната присъда над дъщеря си. Съгласно източниците, още същия ден бащата на Варвара Диоскор и управителят Мартиан били постигнати от Божия гняв. Разразила се страшна буря и двамата били поразени с гръм. Били толкова изгорени от мълния, че дори останките им не могли да намерят Телата на двете мъченици били погребани от един християнин, който построил над тях храм, където вярващите се молели за изцеление на недъзите им. Съгласно източници, понастоящем мощите на Св. Великомъченица Варвара почиват в Киев, а една малка частица от тях се намира в София (квартал Лозенец), в църквата „Св.Преображение”
Съгласно източниците свързани с народните вярвания у нас, Варвара e сестрата на Св. Сава и Св.Никола и нейният ден e подготовка за техните - "Вapвapa -вapи, Caвa -пeчe, Никола-гости поcpeща". Широко разпространено е поверието, че Св. Варвара е покровителка на детските болести. Учудваща е представата за нея като грозна, куца и рошава стара баба, която се подпира на патерица. В действителност тя е била млада девойка с неземна красота. Празнува се за здравето на децата и добитъка. В някои краища на страната Св. Варвара е приета и за покровителка на домашните птици. В отделни региони, от рано сутринта по къщите обикалят групи от девойки, облечени с нови дрехи. Те благославят стопаните и пеят обредни песни за здраве и плодородие. Момите се наричат варварки, а самият празник - женска Коледа, защото в него участват само момичета. Три, пет или седем деца отиват на бунището, носейки на гърба си дърва и боб. Там го варят и го оставят "за баба Шарка". За здраве и за омилостивяване на болестите, жените месят пресни погачи, приготвят и обредно вариво и го раздават с мед по махалата. Момичетата се надпреварват коя първа ще раздаде погачите си. Прието е, че тази която спечели, ще се омъжи първа през годината. Съществува поверие, че на този ден както ви "тръгне" така ще бъде и през цялата година. На 5-ти декември Българската православна църква отбелязва денят на Свети Сава Освещени, основателят на много манастири в Палестина и на знаменитата лавра, известна под неговото име. Той е роден в областта Кападокия през IVвек.
Забележка; Материалът е подготвен като са ползвани синодални и други книжни източници от богатата съкровищница на българскoто народно творчество и фолклор; народни умотворения, обреди, народни песни и танци, народен календар, традиции и празници.. Подготвил д-р Богомил Великов Колев
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
22. РПЦ Царская Империя
23. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
24. Исторически ревизионизъм
25. Вечния Църковен Календар на Светите Отци
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
22. РПЦ Царская Империя
23. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
24. Исторически ревизионизъм
25. Вечния Църковен Календар на Светите Отци
