За "глобалните олигарси" съдбата на отделните народи е безразлична

СВЕТОВНАТА ОЛИГАРХИЯ - ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ПРЕД ЧОВЕЧЕСТВОТО

Владимир Якунин

В съвременния бързо променящ се свят отново става актуален въпросът за отношенията между държава и общество, за качеството и ограниченията в държавното управление.

Привържениците на неолибералния подход са на мнение, че съвременната развита държава отдавна е ограничена в своите функции, които са присъщи на исторически формираната национална държава. Причината била, че понеже "гражданското общество" имало многобройни обществени обединения и организации за саморегулиране, развита "демокрация" и свобода на личноста, то не се нуждае от архаичната държавна опека.

В същото време привържениците на "силната държава", изхождайки от емпиричния си опит, особено в страните с развиваща се икономика, справедливо посочват, че рязкото стесняване на държавното управление при липса на реални демократични формирования води до нарушаване на социалното и икономическо равновесие, до напрежение и крайни прояви на нестабилност.

Но както фетишизирането на държавата, която трябвало да управлява всички и всичко да й бъде подчинено, така и неолибералният постулат за недопустимостта на държавна намеса в икономическото и социално планиране и развитие, са еднакво опасни.

Освен това в тази дискусия обикновено "не забелязват" нещо много важно: да се управляват пряко всички и всичко не е равно на отговорност за всичко и всички.

Държавата не може да управлява всичко и всички - но отговаря за всичко, което се случва със всички.

Отговорността на държавата се изразява в установяване на правила - закони и нравствени изисквания в общуването.

Неолибералите съзнателно внушават на обществото постулати с ограничено приложение, защото обслужват интересите на една нова класа, която не е съществувала досега. В случая не върши работа използването на традиционни категории за описване на класовата структура на обществото, като например "терминът буржоазия" в марксисткия речник. Глобалният свят изисква нова представа за класите.

Трудно е да се измисли название за тази нова класа, която излиза на сцената. Но вече може да се обрисува портретът й.

1. Преди всичко, отличителна нейна черта е интернационалният й, глобален характер. Сега някои се опитват да стоварят върху правителството на САЩ цялата отговорност за развихрената през 2008 г. системна криза на световния ред (тази криза започна като финансова, прерасна във финансово-икономическа, а сега вече е признавана за криза на цялата система) - но всъщност те преувеличават отговорността на американската държава.

Самите САЩ са заложник на новата световна класа. Ако на тази класа й бъде изгодно, то в един момент САЩ може и да бъдат "пожертвани". Исторически погледнато, световният финансов център вече се е премествал в различни точки по света: от Венеция - в Холандия, от Холандия - в Англия, от Англия - в САЩ. Фернан Бродел много добре описва това движение, и то без да прибягва до "конспиративни теории".

Няма никаква гаранция, че в близко бъдеще не ще се извърши ново геофинансово пре-конфигуриране.

За интернационалния характер на новата световна класа може да се получи представа, като се използва списъка на доларовите милиардери на сп. "Форбс" за 2011 г. Представените в него най-богати хора на планетата са разпределени в 56 страни. Половината от тези страни са извън традиционните граници на западната цивилизация.

Разбира се, американците доминират - повече от 1/3. Но в различни пропорции са представени всички геополитически и цивилизационни зони. Това показва ясно, че тази класа е над-цивилизационна и над-държавна, като само временно се концентрира в някои държави, използвайки ги за свои "временни щабове".

2. Новата класа е съсредоточила в ръцете си критично голяма маса от цялото световно богатство, преди всичко финансов капитал. Общият обем капитали в ръцете на милиардерите, показани във "Форбс", е 4468 милиарда долара. Това е доста повече от резервния валутен запас на която и да било държава по света.

И нито една държава не може да устои, ако тези капитали, съсредоточени в новата класа, бъдат целенасочено използвани против нея.

3. Новата класа изцяло е подчинила информационно-управляващите системи в света (глобалните космически системи за телекомуникация, интернет, спецалните и обществените мрежи).

4. Новата класа практически контролира каналите за виртуалните потоци на финансовия капитал, също както някога Британия контролирала световните търговски пътища. Тук принципно значение има преходът в емитирането на парични знаци (печатането на пари) от държавата в ръцете на частни компании. Решаващият момент е през 1913 г., когато е учреден Федералния резерв на САЩ.

Легитимирането на новия модел на геофинансовите потоци се извършва през 1978 г. с утвърждаването на Кингстонската валутна система. Преди нея парите съответстваха на златото, което ги обезпечаваше. След Кингстон вече можеха да се печатат неограничен брой банкноти. Американската печатница за пари заработи с пълна сила.

Формира се икономика на "сапунения мехур", която неизбежно рано или късно трябва да се спука.

Откъсването на валутата от нейния златен еквивалент (отказът от предишната Бретон-УУдска система) доведе до неконтролиран ръст на фиктивен капитал, който в крайна сметка напълно може да срути реалните икономически сектори ("физическата икономика"). Учестените световни финансови кризи са породени именно от тази система. Бъдещият изход от нея е глобално, световно финансово рухване.

5. Новата класа се стреми към демонтаж на исторически оформените силови центрове. Това винаги става чрез конфликти. И натрупването на безпрецедентни военни разходи от нейна страна (военните разходи на САЩ се повече от тези на целия останал свят, взети заедно; б. пр.) е само доказателство за това.

6. Новата класа разпадането на СССР премина в настъпление. Премахването на геоикономическата системна алтернатива й предостави възможност да налага волята си.

Основни участници в световните икономически процеси станаха транснационалните корпорации, които разпределиха помежду си зони на влияние. Доказателство за натиска от тяхна страна е не само играта с цените на нефта и златото, но и увеличаването на цените на по-значимите стоки в света, включително храните. Този ценови натиск през 2000 г. вече засягаше по-голямата част от населението на планетата. 

7. Анализът на събитията в света позволява с голяма степен на достоверност да се разкрият ключовите цели на тази класа. Преди всичко, тя се стреми към пълна и окончателна победа на "потребителския свят".

Този свят вече е създаден.

В него под лозунга "Търсенето е двигател на икономическото развитие" се извършва глобална занипулация на общественото съзнание и се премахват дори най-малките намеци за духовност, исторически традиции, национална култура и самобитност.

На пръв поглед: какво лошо има в увеличаването на материалното потребление на съвременния човек? Потребителският ръст е индикатор на развитието.

Обаче ръстът на потреблението не може да бъде постоянен фактор за развитие. В историята има доста случаи на провали и дори катастрофи в условията на линеен модел на ръста на потреблението. Много пъти все по една и съща схема се повтарят развитието и гибелта на цивилизационни системи, и то именно в периоди на доминиране на потребителски ценности.

В етапа на появата на империите духовната компонента в мотивацията за дейността и развитието на обществото и държавата винаги преобладава над материалната. Издига се нова ценностно-мирогледна парадигма.

Духовното развитие тегли подире си материалното. Никога не е наблюдавано обратното съотношение.

Но в един момент материалните цели започват да доминират над духовните. Достига се до критичен праг на разрив между материалното и духовно развитие - системата започва да деградира и да се разпада. Достатъчно е малко задържане в динамиката на потребителския ръст, и цялата система на държавност рухва.

Материалният стимул за прогреса е ограничен, а във футурологично отношение води в задънена улица.

Това е предизвикателство спрямо цялата човешка история. Съпоставката между духовното състояние на света и материалния ръст позволява да се твърди, че в основата на сегашната криза са ценностите и мирогледът. Достигнат е исторически максимум в разрива между материалния и духовния потенциал на човечеството. Ясно е, че перспективата е само една: смяна на мирогледната парадигма.

Но обект на консумативно агресивно въздействие днес станаха всички категории граждани - от ученици до старци. Последните "постижения" в тази област въздействат вече върху децата в предучилищна възраст. Неслучайно се появи известната реклама: "Моята козметика е по-добра от козметиката на мама".

Днес на Запад в съзнанието на човека базовите, включително заложените в самата му природа, ценности се заместват с удобни за манипулиране ерзаци. Светостта на човешкия живот, важността на традициите, ценността на семейството и връзката между поколенията, значението на майчинството, признаването на човека като свободно същество, свободата на личността - всичко това се подменя от пропагандата не само на сурогати, но дори на анти-природни отклонения, които чрез масираната им реклама се разрастват до социални пороци, но не биват признавани за такива.

Към такива явления спада пропагандата на безкраен индивидуализъм и пренбрегване на интересите на другите, без значение дали става дума за интересите на човека, живеещ в съседния вход, или за интересите на хората, живеещи в Северна Африка, Близкия Изток, Африка и Латинска Америка, Русия, Индия или Китай. Нападението на НАТО срещу Ирак под лъжливия предлог за наличието на оръжия за масово поразяване дори след признаването от администарцията на Буш и правителството на Блеър, че "информацията" е била лъжа, не предизвика някакви сериозни протести сред американците и европейците. Нямаше искания да бъдат съдени държавните лъжци, виновни за смъртта на десетки хиляди хора. Атомизираното чрез пропагандата на краен индивидуализъм западно общество преглътна и тази фалшификация под предлога за "защита на общочовешките ценности" (тоест, ценностите само на англосаксонската цивилизация).

По същия хипнотизиран начин реагира Западът на войната на НАТО срещу Либия.

Характерна черта на съвременното общество на потреблението е практически пълната бездуховност и аморалност.

Опитите на Запада всички интереси на човека и основата на живота му да бъдат сведени само към трупане и индивидуалистко доминиране по същество са програма за реформиране на човешкото общество в послушно стадо, което покорно изпълнява социални маневри по поръчка на господарите си. Независимо от всички обширни разсъждения за свобода на личността, конкуренция и общочовешки ценности, глобалното общество е длъжно да изповядва само онези ценности, които помагат на управляващите.

С разобличаването на консумативизма като една от главните опасноти пред човечеството са се ангажирали различни мислители от различни цивилизации и религии. Предишният папа Йоан Павел ІІ го определи като опасна форма на радикален капитализъм.

Съпредседателят на Световния обществен форум "Диалог на цивилизациите", футурологът Джагдиш Капур, твърдо противопоставя идеалите на хуманизма срещу глобалното потребителство. В секуларизирания (отделен от Църквата - б. пр.) западен свят такива ценности като вярата в Бога, добродетелта, нравствеността, любовта към ближния, майчинството, запазването на семейството, които са в основата на съхранението и развитието на човечеството, отдавна са сведени до безлични навици, например да се отскача до църквата в неделя. Или пък въобще се профанизират, като например Рождество Христово - празникът на раждането на Иисус Христос; победата на духовното начало у човека се свежда до период на масово потребление на различни стоки - от рекламираната от Санта Клаус тоалетна хартия до скъпи предмети на разкоша.

В руслото на подобни мутации на ценностите е и такова явление в социалния живот като агресивната пропаганда на т. нар. "сексуални малцинства".

Разпасана пропаганда на хомосексуализма е заляла информационните канали. Сякаш глобалното общество няма по-важен проблем от защитата на интересите именно на тези "малцинства".

По оценка на медицински експерти генетичните отклонения, водещи до появата на необичайна сексуална ориентация на човека, в природата са около 4%. Но ако се степенува активността на представители на тази група в медиите, шумът около акциите им и т. н., се създава илюзията, че всъщност нормалните хора скоро ще се превърнат в "малцинство", което, разбира се, е невъзможно.

Когато на 17 май 1990 г. хомосексуалността беше изключена от Международния класификатор на болестите, едва ли някой е предвиждал, че скоро ще се стигне до пропагандата на хомосексуалните отношения като "нормално" явление. Към тази сфера вече биват тласкани млади хора, които съвсем не са девиантно настроени и спрямо които, особено в средите на шоу-бизнеса, се извършва неприкрита социална принуда.

Същото е и с разпространението на педофилията. През последните 10 години броаят на всевъзможните организации на хомосексуалисти в света нарасна от 40 на 400. Тези отношения открито се пропагандират чрез реклама на различни представители на тази група в шоу-бизнеса, а сега и в политиката. Появиха се нови термини «LBG» и «GBG», тоест "лесбийка, съответно гей, до края на университета".

На малцина им е известен произходът на думата "GAY". Всички са свикнали, че така на английски се наричат хомосексуалистите. Но в САЩ още през 1986 г. един познат американски професор ми обясни, че това е абревиатура на трите английски думи  «good as you» - "добър съм колкото теб", но целта на движението за права на "малцинството" е «BETY» - «better than you», т. е. "по-добър съм от теб".

Западното общество се отнася снизходително към разпространението на това явление, един вид: "Като пораснат - ще им мине". Това е много опасно заблуждение, понеже се насаждат определени социални модели на консумативизма, което води до деградация и преформатиране на личността, стесняване на природната човешка среда на обитаване, в това число до намаляване раждаемостта и демографска криза.

Разбира се, аморално е да се преследва човек само, защото е "друг". Но не е ли още по-аморално да се издигат като норма грешките на природата и да се позволява развитието на социален хомосексуализъм, при който в ненормални от природна гледна точка сексуални отношения биват въвличани нормални млади хора, дори деца? При това се използват методите на социалния и психологически натиск.

И това отново се прави напълно съзнателно. Първоначалната основа на този процес е малтусианската теория за пренаселването и опитът да бъде намерен начин за съкращаване на раждаемостта, преди всичко в държавите от т. нар. "златен милиард" хора, тоест САЩ и високоразвитите страни в Европа. Известно е, че в края на ХVІІІ в. Томас Малтус препоръчва, с цел да се намали броя на населението, да не се полагат грижи за чистотата сред бедняците, а напротив - техните улици да се строят тесни, за да разпространяват по-лесно зарази и да се върне чумата. Явно чрез такива организации като Римския клуб идеолозите на въпросната класа са отишли още по-нататък и са мобилизирали съвременни, усъвършенствани малтуси и ницшета. Може да се предположи, че те наистина са изработили "перспективен модел" на "глобалното общество" с модернизирано "световно правителство" и съответна програма. В този случай действително никаква човешка и цивилизационна индивидуалност не може да бъде приемлива. Приемлива е само глобализацията.

Но, за разлика от многообразния свят на равноправни цивилизации, които си взаимодействат във формата на диалог и взаимно признаване, пълната унификация може да създаде само свят на тотално управление. Човечеството е заплашено от тоталитаризъм в планетарен мащаб.

Писатели-фантасти като братя Стругацки, А. Беляев, С. Лем, А. Хейли, А. Кларк, А. Азимов, описващи различни видове бъдещи общества - от комунистическо до постядрено, сега ни приличат на пророци, още преди десетилетия предсказали характерните черти на днешния свят.

Един от ефективните начини за глобално потискане на инакомислието са управляемите икономически кризи, които смениха стихийните кризи от епохата на ранния капитализъм.

Безпристрастният анализ дори само на последната финансово-икономическа криза показва, че на практика отказът от златния еквивалент в световните финансови операции е довел до създаване на неконтролиран и дори де факто недържавен център за емитиране на резервна валута, който център дава на тази класа огромни предимства при форматирането на глобалния свят. Чрез чудовищната разлика между цените и производството (съотношението на световните финанси към световния брутен продукт е 10:1), чрез собственосттта върху емисионния център на световната резервна валута (долара), използването на "виртуални пари" като различни деривати и финансови производни инструменти, тази класа създаде мощен механизъм за финансово управление на глобалната икономика и за задълбочаване на неравенството между развиващите се страни и държавите от "златния милиард". Икономическите отношения между тях може да се сравнят само с периода на ранната колонизация, когато ценните стоки от развиващите се страни били разменяни за стъклени топчета.

Днес "топчетата" са хартиени и със зелен цвят.

8 Признак на тази класа е и узурпирането на политиката за "защита на околната среда" в глобален мащаб. Темата за екологичните заплахи активно се използва в трудовете на "Римския клуб". В първите изявления на представители на тази организация от началото на 1970-те години навлизането във фаза на глобална катастрофа се прогнозираше за 20-те години на ХХІ-ви век. Патосът на серията аналитични доклади на Римския клуб се определяше преди всичко от несъответствието между ресурсите на Земята и увеличаващото се население. Препоръките за "ограничен растеж", за преход към система на различни функции за различните световни региони предполагаха глобални политически промени. От тези доклади следваше, че равенството в глобален мащаб е невъзможно, защото ресурсите на планетата са недостатъчни.

Теорията за "ограничения растеж" фактически утвърждаваше неравенството между държавите. За едни - свръхпотребление, за други - ограничения, за трети - минимум. Издигна се идеята за "многоетажното човечество". Съответно се налагаше да бъдат контролирани "долните етажи".

Във връзка с това безпокойството за екологията често се оказваше само предлог за защита на икономическите и политически интереси на новата световна класа.

Действително, не е нужно човек да е учен-климатолог, за да забележи гибелните резултати от хищното отношение към природата. Озоновите дупки, запустяването на плодородни земи, болестите поради замърсяването на обитаемата среда, недостигът на вода, природните катаклизми и техногенните катастрофи - всичко това наистина създава опасност за оцеляването на човечеството.

Какво се предлага за справяне с тези проблеми? Намаляване на изхвърлянето на вредни вещества в атмосферата, използване на енергоспестяващи технологии и възобновяеми източници на енергия. Разгръща се мощна кампания против атомните електростанции и т. н. На пръв поглед е налице доказателство, че западните страни са осъзнали опасността от грубото насилие върху природата.

Но в такъв случай защо САЩ отказаха да се присъединят към Киотския протокол за ограничаване на емисиите от вредни газове в атмосферата? Или пък услужливо поднесеният отговор на въпрос как развиващите е страни ще преодолеят недостига на енергия: ами много лесно, като купуват най-модерни технологии от западни фирми... И понеже това са много скъпи технологии, Западът е готов да предоставя кредити, които ще поддържат неговото развитие, а развиващите се страни ще изпаднат в още по-голяма зависимост. Ето още един мощен лост за глобално управление.

Преди няколко години на конференцията «Global Business Policy Council» беше приведен интересен пример. В борбата си за запазване на екологията Швейцария отказа да купува произвежданите от перуански селяни плодове и зеленчуци. Резултатът беше, че 15 хиляди селски семейства се разориха и хората останаха без средства за съществуване.

Подобен ще е и резултатът от създаване на "нов глобален свят на потребление", където, от една страна, собствените граждани са "програмирани" да вярват именно в тази анти-парадигма на развитието - а развиващие се икономики да бъдат стиснати в клещите на ресурсните, икономически и политически интереси на "висшите представители" на западната цивилизация.

Уместно е да се подчертае, че за тази класа, която може условно да бъде наречена "глобална олигархия", са абсолютно безразлични както съдбите на повечето граждани в развитите страни, така и още по-малко съдбите на цивилизациите и народите от Латинска Америка, Африка, Азия и Изтока.

Именно затова сега "глобалните олигарси" толкова спешно и агресивно се опитват да потъпчат всяка духовна и социално-икономическа съпротива, независимо дали тя се оказва от Ирак или Иран, Либия или Сирия, Русия или Куба и т. н. Точно по същия начин, прагматично, те се отнасят и към формирането на нова глобална система на отношения с Китай, Бразилия, Индия, Русия и други развиващи се икономики. Те нямат намерение да чакат спокойно Китай да стане първа икономика в света, а Индия и Русия да надминат страните от "златния милиард". Затова и самата идея за диалог между цивилизациите и за многополюсен свят е опасна за тази класа. Те могат да й противопоставят само конфронтации, военни конфликти и един свят, разделен от предразсъдъци и страх.

Ето защо е толкова важно да се организира борба за признаване на равенство между цивилизациите, между техните културни и духовни наследства, за правото им на избор на самостоятелен път.

Превод: Л. Чолаков