2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
По едно време дойде един странстващ брат. Той носеше със себе си кръст, който вършеше много чудеса. И като престоя малко дни, разболя се и ме повика. Когато отидох при него в странноприемницата, където лежеше, ми каза: „Благослови, отче, и се помоли за мене! Вземи тоя кръст. Дълга е неговата история, но нямам сили да ти я разкажа, виждам, че краят на живота ми е дошъл, но ако ми помогне Бог, ще се опитам”. Тогава повиках игумена и трима старци калугери и като се помолихме, той се повдигна, седна, прекръсти се и разказа следното:
„Отче игумене Петре! Аз съм от новопокръстения български народ, когото Бог просвети със свето кръщение през тия години чрез Своя избраник княз Борис, наречен в свето кръщение Михаил. Той с Христовата сила и с кръсния знак победи коравото и непокорливо българско племе, просвети с благоразумна светлина неговото сърце, помрачено от зломишленото дяволско дело; той го отвърна от тъмните, измамни и богоненавистни жертви, изведе го от мрак на светлина, от измама и кривда към истина; отхвърли смрадните и нечисти техни храни, требищата им разори, утвърди ги със светите книги и правата християнска вяра, като доведе архиепископа свети Йосиф и други учители и наставници, съгради черкви и манастири, постави епископи, попове, игумени, които да учат и ръководят народа му по Божия път. Сетне Бог го удостои, та като прие ангелски образ, представи се от този измамен живот във висшия Иерусалим при Христа.
И докато беше още жив в монашество и вместо него владееше Владимир, първия негов син, по Божие благословение и Михаилово, Симеон свали брат си и се покачи на престола. Тогава срещу Симеон се надигна маджарския народ и плени населението му; той се би с тях и те му надвиха. През тази година и аз участвах във войната. Нямах никакъв сан, нито пък живеех, където живееше княза, а навън, при народа.
Когато маджарите ни разгониха, ние, петдесет души, побягнахме по един път и както те ни преследваха, моят кон започна да изнемогва. И аз извиках високо: „Господи Боже християнски! Помогни ми с молитвите на великия мъченик Георги и ме избави.” Па се обърнах и към свети Георги и казах: „Свети Георги при светото кръщение по път ме нарече на твое име; аз съм твой раб, избави ме сега от езичниците”. Тогава затъна предния крак на коня в земята и се счупи, а моята дружина избяга далеч от мен. Наблизо имаше една горичка и долина. Взех лъка и държейки стрелите в ръка, побягнах от коня. И когато се обърнах и видях маджарите да тичат към него, извиках: „Господи Иисусе Христе, помилвай ме и изпрати Своя угодник и мъченик Георги да ме закрили и да ме запази в тоя час”. Щом изрекох тия думи с плач, ето, моя кон дойде при мене със здрав крак, а маджарите тичаха подире му: искаха да го уловят, но нито един от тях не можеше да се приближи към него. И пак рекох: „Слава Тебе, Господи, защото не си далеч от ония, които те призовават от все сърце. Велики Георги, бъди с мене”. Тогава възседнах коня, а маджарите, ако и да ме гонеха и да изстреляха много стрели, не ме засегнаха поради силата Христова и помощта на свети Георги. И на часа се намерих в своето село, което отстоеше на три дни от мястото, където ме стреляха маджарите. От моята дружина се върнаха само двамина, и то на втория ден след мене; всички други бяха застигнати и избити.
После Симеон като чу, че маджарите пак идат, ни поведе отново на война. И както си лежах у дома с жена ми, яви ми се мъж голобрад и светъл и не можех да го гледам в лицето. Той ми каза: „Георги, трябва да идеш на война, но си купи друг кон, защото сегашния ти кон ще умре ненадейно на третия ден, след като излезе с тебе на път. Но заповядвам ти да му одереш крака, който се беше счупил, за да видиш каква е силата на Пресвета Троица и помощта на светия мъченик Георги. Това, което ще намериш на тоя крак, не употребявай за нещо друго, а само за честен кръст, и да мълчиш затова, докато не видиш славата Божия”. И запитах: „Господарю, кой си ти, комуто не мога да гледам лицето? – Аз съм, отговори той, Христовия раб Георги, когото ти, молещият се, призоваваше”. – И като станах от сън, прославих Бога и свети Георги, а след това, както ми заповяда светеца, си купих друг кон. Преди да тръгна на война, повиках попа да направи служба, заклах най-скъпия си вол и по десет овце и свине, които раздадох на сиромасите. И заминах на война с два коня. Както вървяхме, на третия ден първия ми кон се поболя, падна и издъхна. Дружината, понеже бързаше, не ми даваше да одирам крака, но като им разказах как си беше счупил ногата, когато бягахме, ме почакаха малко време, та одрахме крака и намерихме под коляното три железни обръча, които държаха здраво костта, която не беше пречупена, а само пукната надлъж. Много се опитвахме да извадим обръчите, но не можахме. Тогава отрязахме костта, положихме я на камък и с топорите си я раздробихме, та така едвам извадихме железата. Като се почудихме на великата и неизречена сила на Светата Троица и на бързата помощ на светия мъченик Георги, прославихме Бога и отидохме на война. И с Божията милост колкото души от нас заминахме, нито един не загина в тая война, а всички се върнахме здрави и читави.
Когато се върнах у дома, заварих жена си болна от люта огнена треска. Като престоях една-две недели и видях, че жена ми страда люто, се одързостих и се помолих: „Господи, с молитвите на Тази, която Те е родила, и на светия угодник Георги изцери твоята рабиня Мария!”. После положих на нея трите обръча и тя на часа оздравя, и прослави Бога и великия мъченик Георги. И аз, като разбрах милосърдието и човеколюбието на Светата Троица, повиках ковача и му рекох: „Скови ми, братко, кръст от тия обръчи”. Той ги скова, както ми беше казал светецът.
И много други чудеса станаха с тоя кръст: с него бяха прогонвани бесове от хората, изцеляваха се от недъзи и се спасяваха във войни по молитвите на Великомъченик Георги”.
Горният текст е известен в агиографската литература, като Чудото на св. Георги с българина. Несъмнено стилът на чудотворните деяния, които св. Георги оказва, е повлиял на разказа, но в него виждаме и исторически моменти, много важни за нашата история. Всъщност тук имаме разказ на съвременник на цар Симеон от Х в., който от първо лице дава синоптични сведения, дълбоко важни за нашата история и за приемането на християнството от българите. Невероятно е как чудото, което Св. Георги оказва на българския воин, е свързано и с коня, бойния другар на българите.
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Български исторически календар
4. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
5. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
6. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
7. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
8. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
9. Забравеният д-р Янко Янев
10. Планът "Еврия"
11. Сайт с български бойни знамена
12. Исторически видеоблог
13. "Изгубената България" - исторически сайт
14. Владо Черноземски
15. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
16. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
17. Реалността днес и която идва...
18. Военное обозрение
19. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
20. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
21. РПЦ Царская Империя
22. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
23. Исторически ревизионизъм
24. Вечния Църковен Календар на Светите Отци