Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 9991521
Постинги: 7845
Коментари: 3424
Гласове: 6304
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichs­bur­ger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
Постинг
26.11.2012 05:05 - ДИРИЖИРАНАТА СВОБОДА И ПРОМИТОТО СЪЗНАНИЕ НА ОПИТНИТЕ МИШКИ
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 785 Коментари: 2 Гласове:
0



Автор: vladostoy

Повод за тези редове е убедеността на хора и правителства, че те живеят в един разумно организиран свят на свободната воля, където правилата как да живеем са плод на просветения разум, на грижата за индивидуалното и общото благо. Всички вярват, че този просветен разум е един колективен субект, който еволюционно и в диалог между отделните негови съставни единици е достигнал до просветлението какви трябва да бъдат правилата, гарантиращи на общността щастлив и справедлив живот и как отделният индивид, упражнявайки своето право на свободен избор (ограничен, разбира се, от мъдро формулираните от просветения разум правила), хармонично се вписва в общата картина.

Действителността, обаче, е различна.

Първо, колективен мислещ субект не съществува и причините за това са две.

1) Не всички мислят. Тук ще кажа нещо, което принципно се премълчава, защото е, ако използвам днешния политически жаргон, политически некоректно. Става дума, че болшинството хора не обичат и не умеят да мислят в същинския смисъл на думата. Те мислят нещата такива, каквито те се явяват пред тях или такива, каквито другите ги явяват пред тях, т.е. те мислят формата и проявлението на нещата, но не мислят нещата такива, каквито те са сами по себе си, т.е. те не мислят същността на нещата. Те не мислят какво е това мислене и защо, и как то се случва в човешката глава. Тук не става дума, че по рождение едни хора могат, а други не могат да мислят. Човек се учи да мисли. Но всяко учене е усилие, то отнема време (част от живота), сили, често е скучновато на пръв поглед и е едно самотно занимание. Не всеки има нагласата и волята да се подложи на тези изпитания и жертви. Същевременно мнозина нямат практическата – социална, съсловна, финансова - възможност да се изучат. Тоест, малцина са тези, които мислят в същинския смисъл на думата.

2) Субектът на мислене не може да бъде колективен. Мисленето е строго индивидуална дейност. Всяка идея, която оказва въздействие върху обществения живот се е родила в нечия глава и едва след това, ако притежава нужните качества да бъде споделена и успее да достигне до индивидуалните съзнания, тя бива припозната като „колективна”. Това означава, че обществото се развива и управлява съобразно идеите на отделни хора, на отделни групи, успели да наложат – чрез убеждение (без да се подбират средствата), чрез насилие или чрез хитрост (т.е. чрез лъжи) - своите приоритети на другите, а не, както ни се внушава и мнозина от нас мислят, съобразно един хуманен, просветен и колективен разум.

Второ, просветеният разум е само едно от проявленията на разума. Той може да бъде открит в книгите, в изкуството, в науката, но никога в политиката, така че убеждението, че правилата на обществения живот, изработени и проповядвани от политиката, и заявената от политиците грижа за индивидуалното и колективното благо нямат нищо общо с просветения разум. Просветеният разум търси и открива истината, красотата и доброто. Обществените процеси – за добро или за зло – са подчинени на политическия разум, който се ръководи единствено от волята за власт, представяна и разкрасявана от него като воля за хармония, благоденствие и справедливост. Дай, ама не. Властта и присъщите й механизми за обработка на общественото мнение и за управление на обществото нямат нищо общо с истината, красотата и доброто, а най-малко с грижата за другия.

Трето, свободната воля е феномен, който е в противоречие с това, което е породило обществото: принудата. Обществото по самата си същност е репресия над индивида. Просто няма как много хора да живеят заедно и всеки да прави, каквото му се иска. Но обществото като множество от хора и като регулирана институция дава сигурност на отделния човек. Оттук идва и основното противоречие в обществото: човек жертва лична свобода и печели гарантирана от множеството и от неговата организация сигурност. Тоест, в обществото свободната воля никога не е естествено свободна. Тя е нормативирано свободна и е дотолкова свободна, доколкото не влиза в противоречие със свободната воля на другите.

Защо беше казано всичко това дотук?

То има за цел да постави на правилна основа дебата, който протича във връзка със забраната (чрез новия Закон за здравето) на тютюнопушенето в закрити помещения. От съществено значение е да се разбере какъв е залогът на този дебат. За противниците на тютюнопушенето той е здравето на хората, а за пушачите - свободата на избор и равноправието. Още тук става ясно, че дебатът се води за две различни неща. Освен това позицията на едните не противоречи на позицията на другите. И едните, и другите споделят виждането, че здравето е приоритет, който трябва да се защитава и със законови разпоредби и същевременно, и едните, и другите са съгласни, че свободата на избор и равноправието на гражданите са ценности, които са в основата на хармоничното и справедливо съжителство. Защо тогава въобще има дебат? Отговорът е категоричен: дебат има, защото новият Закон за здравето, изхождайки от неоспоримата теза, че човешкото здраве е несъмнен приоритет на политиката, потъпква по един безпардонен начин друга неоспорима теза: правото на свободен избор и равноправието на гражданите са фундамент на всяко демократично обществено устройство. Или, казано с други думи, този закон използва грижата за здравето като претекст, за да потъпче основни граждански свободи.

Ситуацията е напълно идиотска. Някои биха казали, че тя е типично българска. Типично български са реакциите на непушачите, които не отчитат факта, че предишният Закон за здравето гарантираше техните права, но сега злорадо потриват ръце, че новият Закон за здравето отнема нечии други права. Идиотщината в случая, обаче, има глобално измерение, защото подобен закон, макар и не навсякъде по света и не в толкова рестриктивен вид, какъвто е българският, беше гласуван в редица държави от всички континенти. Най-важното е, че тази ситуация илюстрира начина, по който съвременните правителства посягат върху основни граждански свободи и права. Този закон е глобален експеримент на това как биха реагирали гражданите на едни първоначално „меки” форми на тоталитаризъм, които впоследствие, ако реакцията срещу закона е слаба, да се превърнат в неоспорими норми на управление.

Мнозина биха попитали „Ама, как така, защо, нима има някакъв тъмен зъл субект, който иска да превърне хората в социални роботи, подвластни на неговата власт?” Не, не става дума за конспиративна теория. Има нещо конспиративно единствено в това, че субектът на този глобално прилаган закон „се свени” да се назове, т.е. всячески се стреми да прикрие своята самоличност. Този „тъмен зъл субект” се нарича „власт”. Друг въпрос е, че властта единствено като понятие е без личностен адресат, а на практика тя се упражнява от определени хора.

    Властта не може да остави цели групи от обществото да правят нещо по свой избор. Свободният избор е най-голямата заплаха за властта. За да ограничи свободата на индивидите, което е самата същност на властта, тя трябва да се аргументира защо го прави. Глупаво би било да очакваме от нея признание, че тя ограничава нашите свободи и права, защото само така би могла да съществува. И, за да избегне това нелицеприятно признание, тя си намира авторитетен съюзник: науката. Авторитетът на науката е неоспорим и когато тя легитимира нещо от високата си трибуна като истина, всички го приемат за неоспоримо. Именно по тази причина властта от години целево финансира науката. Тук нямам предвид, че се отделят държавни средства (държавата и парите са основните инструменти за контрол на властта) за перспективни научни дисциплини и изследвания, а това, че целево се финансират определени научни звена и капацитети, които да произвеждат удобни (не истинни, а нагласени) „научни” факти и наблюдения. Чрез тези собствено властови научни центрове и капацитети властта се сдобива с удобни за нея „научни” „аргументи”, които да й послужат при прокарването на едно или друго нейно намерение.

В случая с глобалната забрана на тютюнопушенето в затворени публични помещения (както и в някои отворени пространства) – пореден опит за прокарване на една „мека” форма на тоталитаризъм - то е дамгосано чрез инструментариума на властовите научни центрове и капацитети (които произвеждат, независимо от обективната истина, „научни” резултати, обслужващи намеренията на властта) като вредно за здравето. Истината е, че няма нито едно сериозно научно изследване, което да потвърждава пряката връзка между рака на белия дроб (приоритетно представян от разни медицински „авторитети” като неизбежно следствие от тютюнопушенето) и тютюнопушенето. Независимо от това Световната здравна организация, не научно, а политическо звено към световния център на властта – ООН, продължава да тиражира тази неистина. Тъжното е, че и много медици, без да си дават труда да вникнат в дълбочината на проблема и наивно доверяващи се на мнението на „капацитетите”, като зомбирани (от авторитета на тези „капацитети”) папагали повтарят тази тенденциозна лъжа.

Веднъж представена като научен факт, лъжата придобива статута на неоспорима истина. Тогава тя бива тиражирана в публичното пространство с цел да промие съзнанието на опитните мишки (на непредубедените граждани). Масите биват омаяни от „обективната” „научна” фактология и въз основа на нея си съставят мнение. Именно това мнение на масите се нарича „обществено мнение”. Сами преценете доколко общественото мнение, което постоянно се представя като последна инстанция на консенсуса в обществото, е аргументирано и доколко то има връзка с истината за нещата. Принципно мнението на масите се гради, също така, на базата на механизма на „ленивия мозък”: както бе споменато, повечето хора не искат и не умеят да мислят и поради тази си леност се осланят в своите оценки на случващото се на финансово подвластните на властта медии, тиражиращи фалшивите „научни” факти. Така – в случая със закона за забрана на тютюнопушенето - притчата за грижата за здравето се използва от властта, за да бъде прокаран глобален закон за забрана на тютюнопушенето. Впоследствие на авансцената излизат „здравните екстремисти” (действащи на принципа „всеки мислещ различно от общественото мнение е враг”), които припяват съчинената от властта мантра за вредата от тютюнопушенето и недоумяват как така може да искаш да пушиш като на много места това е забранено и хората, видиш ли, привиквали (като се забравя или съзнателно се премълчава, че става дума за властово наложено с фалшиви здравни аргументи насилие над личността) да не пушат. И така нататък. Историята ви е известна.

В заключение искам отново да подчертая: първо, просветен колективен разум няма, второ, не всички хора искат и умеят да мислят, трето, свободната воля, респективно свободният избор, са най-голямата заплаха за властта, четвърто, обществото се управлява не от просветения, а от политическия разум, пето, новият Закон за здравето използва здравни „аргументи” (лъжата за ракът на белия дроб и тютюнопушенето) като претекст, за да потъпче основни граждански права и свободи и, шесто, този иницииран от глобалната власт закон е експеримент, чрез който тя иска да види как биха реагирали хората на едни „меки” форми на тоталитаризъм, които впоследствие (ако реакцията срещу закона е слаба) да се превърнат в неоспорими норми на управление.

Сега няколко последни думи за родната сцена, на която се разиграва „дебатът” за тютюнопушенето.

Първо, новият Закон за здравето се аргументира чрез преднамерено изопачената истина за пряката връзка между рака на белия дроб и тютюнопушенето. Такава пряка връзка не е доказана от медицинската наука.

Второ, след като предишният Закон за здравето беше гарантирал правата на непушачите, следователно новият Закон няма за цел да постанови нещо, което вече е гарантирано от предишен закон и очевидно си е поставил за задача да угоди на световния властови център да бъдат отнети правата на една голяма част от гражданите на България.

Трето, всички приказки, че в цяла Европа и повсеместно в САЩ не се пуши в заведенията са лъжа.

Четвърто, съществуването на заведения за пушачи или отделни помещения за пушачи с нищо не нарушава правата на непушачите (които също имат свои заведения или помещения), което обезсмисля патоса на Закона и идва да покаже, че неговата цел е съвсем друга, а именно да угоди на световния властови център.

Пето, Законът в името на една тоталитарна по същество кауза, тенденциозно затваряйки си очите, че предишният Закон беше гарантирал правата на непушачите, чрез разделянето на заведенията за пушачи и за непушачи, респективно разделянето на големите заведения на помещения за пушачи и непушачи, обрича цял отрасъл на стопански упадък.

Шесто, новият Закон гузно и тенденциозно не отваря и дума, че здравето на хората е застрашено далеч в по-голяма степен от замърсения въздух в градовете, от отровите, които големите глобални компании влагат в храните, от някои ваксини и лекарства, чието съпътстващо лечебния им ефект въздействие върху човешкия организъм – по комерсиални причини - е почти неизследвано, отколкото от тютюнопушенето. Тоест, новият Закон за здравето демонстрира една фалшива грижа за здравето.

Седмо, в този му вид – лобистки, лицемерен и антидемократичен - този нов Закон за здравето е срам за правителството, за парламента и, в частност, за управляващата партия ГЕРБ.




Гласувай:
0


Вълнообразно


1. nikikm - Не искам
26.11.2012 20:29
да си дублирам коментара,но той е в блога на Григор Симов под същия материал!
цитирай
2. samvoin - http://grigorsimov. blog. bg/...
28.11.2012 01:26
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2012/11/25/dirijiranata-svoboda-i-promitoto-syznanie-na-opitnite-mishki.1024451

Нека дадем линк, след като прочетох мнението.
цитирай
Търсене