Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 9991799
Постинги: 7845
Коментари: 3424
Гласове: 6304
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichs­bur­ger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
Постинг
18.11.2012 04:02 - Османската държава и българите
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 3868 Коментари: 0 Гласове:
1



Автор: atil

image

Руините на крепостта Устра в Родопите

Османското завоевание на българските земи имало за краен резултат унищожаването на системата от административни, правни, стопански, данъчни, културни, военни и др. институции, които били плод на многовековното историческо развитие на българското общество. Българската държава задоволявала матриалните интереси на своите поданици чрез феодалния начин на производство. Тя утвърждавала и поддържала българската народност, охранявала нейните територии, дори в състояние на феодална разпокъсаност и я предпазвала от асимилация от страна на други държави и етнически групи. Средновековната българска държава представлявала българите в международния живот и осигурявала обмен на материални и духовни ценности с другите народи и страни. Османската агресия премахнала всички функции на българската държава и включила българският народ в управленския модел на една чужда и враждебна - национално и верски държавна организация!

image

Османската империя била абсолютна теократична монархия. Начело стоял султан с неограничена власт. Пълновластен господар на живота и имота на своите поданици, той бил отговорен за действията си единствено пред аллаха и пророка. Титулувал се "емир на правоверните" и се смятал за върховен главнокомандващ на ислямското войнство, чието призвание било да води свещенни войни с неверниците, да завладява земите им и да ги държи в покорство. Султанът управлявал с помоща на владетелски съвет - "диван", който имал съвещателни функции. Ръководел се от великия везир и включвал ръководителите на основните направления на държавия живот:
кадъаскера(военния съдия), дефтедаря(по финансовите въпроси), нишанджията(пазителя на държавния печат), както и военачалниците на различните родове войски и флота.
Висшето мохамеданско духовенство се оглавявало от шейх-юл-ислям(главен мюфтия). В негово подчинение били както ръководителите на просвеното дело(мюдерисите), така и кадиите и мюфтиите(съставящи съдебния апарат).
Териториите в Мала Азия и Европа били разделени в две бейлербейства - Анадол и Румелия.
През 16-ти век бейлербейството Румелия се състояло от няколко санджака(следващата по големина административна единица). Българските земи били включени в седем санджака: Чирмен, Паша, Кюстендил, Охрид, Видин, Никопол и Силистра, като в известен смисъл било спазено българското административно деление от края на 14-ти век. Санджакът се оформил като основна военна единица. Неговият управител - беят, бил военен и имал ограничена административна и финансова власт. Санджаците се делели на нахии - това ставало на производствено-териториялен признак. На основата на нахиите се събирали данъците в империята.
Най-малката административна единица била каазата. Тя обхващала даден градски център с околностите му и била свързана преди всичко с правораздаването. Чрез нея се осъществявало и административното управление.
По места българите били подчинени на представителите на данъчните власти, на правораздавателните органи и на военните. Липсата на координираност в работата на тези институции често водела до отцъствието на контрол и до произвол в действията на чиновниците и на другите представители на властта. А потърпевшите във всички случаи били поробените българи.

image

Основното средство за производство в Османската империя било земята, а за върховен неин собственик се смятал султанът. Централната власт я използвала за издръжка на войската и на чиновническия апарат. По името на основната форма на земевладеене(тимара), системата за преразпределеие на земята се наричала - тимарска. Там централната власт предоставяла на даден спахия правото да събира определени данъци от населението в точно посочени селища.
Ако тези приходи били до 20 000 акчета, владението се наричало тимар, до 100 000 акчета - зиамет, а над 100 000 акчета - хас.
Владението се давало при определени условия, главното от които било, участието на спахията в армията. Предаването в наследство също било условно. То можело да стане само ако синът поемел задълженията на бащата. При това синът не получавал целия доход а само част от него, за да има стимул за по-активно участие във войската и оттук - право на по-голям доход.
Прави впечатление, че при тази система централната власт(султана) имала възможност за пряк контрол върху земята, върху приходите от нея и по същество върху армията. При неизпълнение на основното задължение за участие в армията всеки спахия можело да бъде наказан с отнемане на тимара.
Така стопанският живот в империята бил изцяло подчинен на нуждите на войната, а това водело до милитаризиране на цялата икономика.
  Затова тази система е наречена "военно-феодална", а Османската империя - "единствената военизирана средновековна държава".
Установената система на земевладение поставяла в положение на зависимост цялото българско население. В османското общество българите били безименна поданъчна маса - рая, която имала право само да обработва земята и да плаща данъци на местните феодали и на централната власт.
Тази двойна експлоатация, съчетана с произволите на различни чиновници, данъчни, военни и др. власти, водела често до разоряване на селяните и до превръщането им в неплатежоспособни данъкоплатци.
Ето защо централната власт правела опити да контролира служебните ленници, да се запазят податните сили на раята и да се гарантират постъпленията в държавната хазна. За осигуряване на приходите от населението се използвали съдебно-административни органи на централната власт и полицейско-надзорния апарат на самите управници по места. На селяните се издавал документ за владение - тапия . Отделянето им от земята или необработването и се санкционирали.
В османската империя населението плащало рентата в нейните три разновидности: натурална, парична и отръботъчна. Изчисленията показват, че рентата обхваща около една трета от продукцията, което определя една висока степен на експлоатация.
Селяните плащали данъци на своя господар и на държавата. Съществували и категории население с т.нар. специален статут, които плащали специфични данъци на централната власт.
На спахията били изплащани данъците: поземлено-личен данък (ресм-и чифт) за мюсюлманите и испенче за немюсюлманите;  още -  десятък от поземления добив(юшур), който стигал до 1/8 дори 1/6 от продукцията; данъци върху животните. Имало и отработъчни задължения - за извозване на храни в господарските хамбари, за строеж на господарско жилище и др.
Не били малко и задълженията към държавата. Основен данък към нея, плащан от немюсюлманите, бил данъкът джизие. За нуждите на армията били събирани извънредни данъци(аваризи) нузул(отначало в продукти, а после в пари), ищира и др. Те били превръщани обаче в редовни и по този начин допълнително утежнявали данъчното бреме. Ежегодно от населението били изкупувани принудително зърнени храни, фураж, домашни животни, птици и др. Изпълнявани били и тежки държавни повиности: обществени строежи, стражева служба, работа във флота и др.

Според исляма едно от основните задължения на на мохамеданите в ислямската държава е "войната за вярата" - свещената война (джихад). В тази война на неверниците се представяли възможностите или да приемат исляма и да станат братя по вяра, или да признаят себе си за поданици на мохамеданската държава, като признаят неравноправното си положение и да плащат специален данък.

image
Убийството на "неверник" не се считало за грях...

Според ислямската доктрина единствено мохамеданите вярвали в истинското божие слово, докато християните се ръководели от извратени писания и трябвало да стоят по-долу от последователите на Мохамеда. Така властта разпространявала догми и концепции, които предопределяли неравноправието в Османската империя. Всеки мохамеданин, дори да е пределно тъп и некадърен, му се внушавало, че стои по-високо от който и да е християнин.
Немюсюлманите били лишени от достъп до каквито и да било управленчески и административни длъжнсти. Те не можели да участват в армията. Съдебното свидетелство на трима християни се обезсилвало от обратното свидетелство на един мюсюлманин. Неравнопоставеността и разделението на победители и победени намирала израз и в конкретната житейска практика. Със султанска заповед от 1631 г. било отново забранено на немохамеданите да се обличат в копринени и атлазени дрехи, да носят самурени кожуси и калпаци, а жените им фереджета от персийски плат. Султанът предписвал те да се обличат просто, та от облеклото и външният им вид да личи, че са "презрени и унижени". Традиционната външна дискриминация на християните се изразявала още в забраната за раята да язди коне(в града) или ако язди, при среща с мюсюлманин да слезе от коня и да го поздрави. Забранено било носенето на цветни дрехи, особено с цветовете, употребявани от мюсюлманите( синьо, жълто), употребата на жълти обуща и пр. Забрани имало по отношение на църковното строителство - църквите трябвало да бъдат ниски, вкопани в земята и без камбанарии.
Тази политика на неравнопоставеност се прокарвала от всички институции на османската държава. В пропагандата и утвърждаването на исляма участвали както видни теолози, така и обикновени чиновници и служители на империята.


image
Османски учени...

Приложение

1).Грабежи и насилия над българското население(XVI в.)

От Стефан Герлах


Стефан Герлах е бил капелан при немската мисия в Цариград. В своя "Дневник" е записал впечатленията от пътуването си из България 1573 - 1578 г.

"...Българите търпят много насилия от турците. Те нямат нищо друго освен насъщната си храна. И хубавата им страна по долините и хълмовете обикновено стои пуста, защото нямат никаква полза от работата си. А и турците им отнемат всичко и насилват женте им, щом са малко по-хубави. Те са длъжни да съпровождат от един конак до друг всекиго, който има държавен конвой.
Спахиите дерат злочестте хорица дотам, че едва им остава хляб за ядене. Ни един спахия не позволява на селянина си да яде пиле. Пилета, овощия, пари - всичко им взема. А на ония , които са далеко т Цариград, освен това насилват и жените, и децата, а горките селяни трябва да си мълчат...Чаушите имат власт да вземат от всекиго, когото срещнат, каквото и да кара, коня(му) и да го яздят няколко мили. Горкият човек тича подире, додето получи коня си. Това се случва на турците рядко, но на християните твърде често. Заради това, когато видят, че някой чауш отдалеко се приближава, те обикновено веднага побягват от пътя настрана, в гората. Други пък укриват конете си п тайни места. Кадия или съдия в един градец, който не е снабдил един чауш с кон, веднага се наказва строго. Това притеснение е толкова непносимо, че дори цели села избягват и се преселват в пусти места, защото християните са принудени да дават на всеки турчин своите коне, та и своите деца, храни и вина, които са спечелили с дългогодишен труд, и освен това понасят много бой. Чаушът ги принуждава да дават каквото поиска, а когато не го дават веднага, той жестоко ги наказва. Тъй че и цяло село няма право да се вдигне против властта му, но трябва да слуша...Такъв е страхът на тия хора от турците..."
(...)
"...Султанът разполага с много хиляди българи, които не плащат никакъв данък, но на всекиго се пада през две години третата да варди конете на царя и на пашите по пасбищата и да им търси храна. Това става на Великден и по-късно. Тогава те влизат в Цариград с гайди и играят хоро.Също така има и много други хиляди, които по време на война карат храни на войската, секат дърва и ги извозват...През месец април тук(в Цариград) прииждат непрекъснато няколко хиляди българи, за да жънат в продължение на четири месеца ечемик за конете на царя и пашите, да пасат тези коне, да косят сено и да вършат други пдобни работи..."
(...)
"...На 15(юни 1588 г.) дойдохме в Харманли, едно малко, лошо турско село. Къщите му покрити със суха трева. В него имаше и един голям кервансарай, построен също от Мустафа паша. Тук земята е по-дива и много по-планинска, но все пак има и доста ниви. По пътя срещнахме в гората около 70 клети заробени хървати, свързани един за друг с вериги, а с тях няколко жени на коне. След тях яздеше един стар турчин. Всички те бяха негова собственост и той ги продава, когато и както му скимне..."
(...)
"...Горките хора всекидневно биват ограбвани от пътниците(става дума за жителите на село Ветрен), на които трябва да дават ечемик, сено и друг неща. Най-напред българите не искат да дават нищо, докато не ги напсуват и набият, защото те нямат доверие. Между тях има и един надзирател, когото турците наричат кехайя. Тук, както и във всички християнски села, за всеки който идва, той трябва да намери сено, трева,ечемик за конете, хляб и друга храна за хората. Те са длъжни да вардят нощем товарите на пътниците пред къщите, където нощуват. През деня един от тях винаги трябва да язди напред, за да показва пътя, добрите му и лоши места; другите трябва да съпровждат колите, за да ги крепят по лошиите пътища. Това е задължение и на всички други християни. Чаушът взема от всеки един от тях за залог дрехата му, търнокопа, лопатата му, секирата, софрата за ядене или друга някоя покъщнина. Който не дойде или побегне, загубва залога си, но мнозина и без това го оставят и побягват..."


image
Българските селяни по това време нямали интерес от работата си. Също както сега...
Рисунка на Х. Бек, 1586 г. Австрийска национална библиотека - Виена



Следва продължение



Османската държава и българите - втора част



image

Религиозната и народностна дискриминация била осъществявана чрез серия от мерки - съставен елемент на османската вътрешна политика. Още с трайното завладяване на по-големите градове там били настанени военни гарнизони, които да държат местното население в покорство. Същевременно значителна част от българското население било избито или прокудено в чужбина.
Според корана "войната за вярата"(джихад) се водела както срещу друговерците в чуждите страни, така и против неверниците в собствената държава, когато те отказвали да се подчинят. На практика това означавало, че всеки опит за защита на най-елементарни права и свободи трябвало да бъде смазван с най-голяма жестокост.

image
Видински събития...

Така се подхранвал фанатизъм, насаждало се чувство на ненавист, поради което и противопоставянето на такива опити действително било съпроводено с най-големи жестокости и кръвопролития - мъжете били убивани, жените и децата вземани в робство, страната опустошавана, имуществото вземано като военна плячка(от цивилното и невоъръжено население...?! Уж поданици на империята...). Политиката на насилие, провеждана от османската власт, довела още в първите дни и години до масови изселвания. Непосредствено след падането на Търновското и Видинското царство под османска власт множество българи напуснали страната заедно с Фружин в Унгария и с Константин във Влашко. По-късно, по време на кръстоносните походи от ,1443-1444 г., когато населението в Северна България се вдигнало и унищожило турските гарнизони, огромни маси от българи напуснали пределите на страната и емигрирали в Дунавските княжества.
При всяко едно надигане на антиосмански въстания следвали масови убийства, кланета(особено на българско мъжко население), както и масови изселвания.
След разгрома на Първото търновско въстание през 1598 г. от Северна България се изселили няколко десетки хиляди семейства. Подобни изселвания в Австрия имало по времето на въстанията от ,1688, 1689, 1737 г., (Както и при второто ислямизиране и разоряване на християните в Делиормана, което се провело 40 години преди въстанията в Северозападна България,  но за него малко се говори...За разлика от родопските българомохамедани, делиорманските бързо минали към турския език, тъй като още преди османското нашествие, всички християни го говорели на битово ниво...). Затова не е случаен фактът, че мнозина пътешественици по това време говорят за пустеещи земи и изоставени селища.

image
Бежанци българи...

Времето на османските завоевания е свързано и с масови отвличания на българи от родните им места. Турският хронист Сеадедин от 15-ти век съобщава: "При превземането на Чорлу османските войски се сдобили с богата плячка и взели в плен чудно хубави момичета и момчета." Изселването на българи от родните им места и заселването им в други райони, предимно в Цариград и Мала Азия, било нещо обикновено в първите векове на робството. За това свидетелства "Похвално слово за Евтимий" от Григорий Цамблак. През 1453 г. султан Мехмед II заповядал част от жителите на Несебър,Поморие,Ахтопол и Мидия, както и редица градове и селища в Източна Тракия да бъдат преселени в Цариград. Турски тимарски регистри от втората половина на 15-ти век съобщават, че от селата били отвеждани в Истанбул много семейства. Почти всички преселници след помохамеданчването си се потурчвали и се вливали в турската народност. Това е един от най-ярко изразените методи на асимилаторска политика на османските завоеватели. Може би най-жестоката форма на асимилация е свързана с данъка "девширме", наречен с основание от народа "кръвен данък" - момчета от детска и юношеска възраст били насила откъсвани от техните семейства и изпращани в казармите на Цариград и Одрин за обучение, разбира се с предварителна смяна на християнската им вяра с мюсюлманска. Събирането на деца било утвърдено със специален закон и продължило чак до края на 17-ти век. Но най-страшното е, че тези откъснати от родината и семействата им деца след превръщането им в еничари се завръщали в България, женели се за българки(това им било разрешено), а семействата им и потомството им завинаги принадлежали към чуждата турска народност, загубвайки постепенно своето българско самосъзнание.

image

В прдължение на много години ежедневна практика в османската империя било помюсюлманчването, като за това не се подбирали средства - от увещания и съблазън до най-грубо физическо насилие. Един от изпитаните начини било служебното облагодетелстване, когато за да запазят или придобият някои права и свободи, християните се принуждавали да приемат исляма. Познато в практиката било помохамеданчването на домашната прислуга( предимно бедни деца, давани от беднте и многодетни български семейства в богати турски къщи, особено в градовете), също и след женитба и др.

image
Етническа карта на Балканите от началото на 19 век

Ислямизирането на българи протича през целия период на османското владичество. Познати са две основни форми - поеднично и масово ислямизиране. Масови помохамданчвания османската власт предприела в началото на XVI век. Най-силно били засегнати санджаците Чирмен, Силистра, Никопол, а също Беломорието и Македония. Целта на властта била да засили ислямското присъствие в стратегически важни райони, както и да създаде сигурен тил на османската армия по време на войните. Въпреки заканите на някои султани, че "ще обърнат в исляма" всички българи, това  не било изпълнено поради очевидната икономическа нецелесъобразност и поради отпора, който населението оказвало при организираните кампании с такава цел.

През периода XV - XVII век българите влизат в състава на раята, но българското общество не остава еднородно и изравнено в социално-икономическо отношение. Този факт се потвърждава от наблюденията на чуждестранни пътешественици, от османски и домашни извори. Социалната нееднородност била предпоставена от редица обстоятелства, по-важните от които са: липсата у османците в хода на завоеванията на достатъчно собствени ресурси и сили за пълно изравняване на раята; заимстването на местни организационни структури; промените в стопанското и политичското развитие на османската империя през посочения дълъг период. Трябва да се отчита и ролята на стопанското развитие на българите. На вътрешните и външни търговски отношения, на занаятите, лихварството, на стоково-паричните отношения като цяло, които довели до социално неравенство и формирането на по-заможни прослойки в българското общество. Сведения за такива заможни българи имаме още от втората половина на XV век.

Липсата на самостойна българска църква обединяваща българите в техните естествени етнически граници, и на собствена висша духовна йерархия се отразявало зле на духовния,политическия и икономическия живот на българите. Това препятствало процесите на тяхната духовна еманципация и пречело на консолидацията на етноса.
Висшето духовенство на гърците имало редица привилегии в Османската империя. Митрополитите и епископите получавали статута на бератлии, който им гарантирал правото да събират редица данъци в полза на църквата. В тяхна компетенция били решаването на семейно-брачни проблеми, понякога веществено-наследствени въпроси и пр.
Микроструктурата на християнската църковна организация се представяла от енорията и манастирската мрежа заедно с обслужващото ги бяло и черно духовенство. Енорията най-общо включва енорийския храм, свещеника, който служи там, и енориарши, издържащи свещеника и храма. Обединени в духовно-религиозната териториална общност, чието средище е енорийската църква. Енорийското духовенство е изцяло българско.

image

През 70-те и 80-те години на XV в. започва възстановяване на манастирската мрежа в българските земи. Този процес е изцяло дело на българското общество. От ктиторските надписи личи желанието на по-заможните българи да вложат средства в църковното и манастирско строителство. Възстановяването на най-големия духовен център в Македония - Рилския манастир - било с важни последици не само за региона, но и за утвърждаването на тази обител като общобългарски култов център. Постепенно била възтановена и изградена манастирската мрежа и в другите части на българските земи.
Манастирите израстнали като книжовни средища, които подържали връзки с цялата източноправославна общност. Съдействали за верското и духовно единство на българския народ.

image

В условията на чуждоземната власт в българското общество се запазват само най-здравите и трайни обществени връзки: семейството, роднинските отношения и териториалните общности.
В годините на робството наред с традиционните си функции, гарантиращи биологическо и икономическо възпроизводство, българското семейство изпълнява и една нова, не по-малко отговорна задача - отглеждането и възпитанието на децата в български дух и християнска вяра.
Едноврменно с това то било щит на чужди езикови и верски влияния.
Утвърждаването на българщината в семейството се извършвало по пътя на включването на целия житейски цикъл: от раждането през брака и до смъртта в източноправославната християнска обредна система. Тя отдавна била достатъчно побългарена и приобщена към древните народностни традиции и приета от народа като неотделима част от живота му.
В основата на възпитанието в български дух стояли българския език, българската именна система, народното творчество, фолклорът, календарната система и стопанската обредност. Също така историческият спомен и всичко онова, което отделяло българина-християнин от мюсюлманина. Семейството мобилизирало всички вътрешни ресурси на българското общество, за да се превърне в една крепост на българщината, съхранила и опазила чувството за единна българска народна принадлежност, за вяра и род, за величаво минало и спотаена надежда
за една бъдеща свобода.

image
Българи от Османската империя



Приложение

1). Робската съдба на българите

От Ханс Дерншвам

"...България е прекрасна, плодородна страна, от двете страни има големи планини. Има ниви, лозя, но са пусти и буренясали. Има хубава паша за добитъка и хубав добитък...Има също рекички и гори, но къщите, в които трябва да живеят хората, са съвсем окаяни...
Българите нямат право да носят хубави дрехи. Ходят всички в сиви и бели ямурлуци, нямат нито обуща, нито ботуши, а само цървули от необработена волска кожа и чорапи до коленете...
По пътя за София...срещнахме турци, които караха натам пленени и отвлечени хора...никой не смееше да проговори, когато турците гледаха...
Срещнахме и 100 коли с по 2 вола, натоварени с олово, което българите трябвало да карат ангария от Смедерево за София, Цариград и други места.
...Този ден ни настигнаха много българи, които идеха подир нас. Бяха на дружини от по 20 човека.Били вървели 9 дни, ден и нощ, от Цариград. Там били пратени да работят ангария на султана и пашите: да косят сено, да жънат и пр. Два месеца трябвало да работят безплатно, а сега бързаха към домовете си, защото житото им гниело по нивите...Така кораво се държат турците с християните, които освен това трябва да плащат и всички данъци...
Както ми разказа моят хазяин - който за цяла нощ не можа да ми опише докрай техните мъки, - трябвало, когато при тях идвали еничари и чауши, на всички да тъпчат търбусите безплатно. Дори, ако пред очите им се гаврят с жените и децата им и освен това бият мъжете, никой няма право да се защищава..."


Дневникът на Ханс Дерншвам за пътуването му до Цариград през 1553-1555 г.С.,1970 г.,с.186-195


2). Помохамеданчване на българите в Чепинското корито през 1666 г.

Из летписния разказ на поп Методи Драгинов от с.Корова

"...Мехмед паша с много еничари дойде в Чепино на Костантово(Костандово) и събра всички попове и кметове, та ги окова във вериги...
И заповяда на еничарите да ги изколят всичките. Тогава някой си Кара имам Хасан ходжа измолил от пашата да ги опрости, ако се потурчат. И на Гергьовден се потурчиха бан Вельо, протопоп Константин, поп Георги и поп Димитър в Константово, и всички кметове и попове от другите села. И тъй, като имаше голям глад, пашата остави още четирима ходжи да ни потурчват и които се потурчат, да им дадат жито за ядене...
Хасан ходжа за кашмер(подигравка) накара потурнаците, та разрушиха всички църкви от Костенец до Станимака - 33 манастира и 218 църкви. И така, по божие благоволение, бяха разсипани българите в Цепина...


Асимилаторската политика на турските завоеватели, с.164-165



П.П. За написването на материалите за Османската империя съм ползвал и допълнителен източник освен тези посочени в първия постинг на блога:
http://atil.blog.bg/history/2011/04/18/nachaloto.731310
"Кратка история на българския народ"изд."Ровита" ,Велико Търново,2004 г.

Може да се счита също за препоръчано от АТИЛ, за всички средношколци и студенти!




Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене