Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
Постинг
18.11.2012 04:16 -
Клиентелизъм и "отворено" политическо мислене
Автор: kabuli
Съществуването на прослойка от населението, която винаги си облизва мазните пръсти, натопени в курбана на властта, е даденост, която е неотменима. Неотменима и стара, като самия живот.
Същността на тази прослойка е да живее от труда на хората, които не могат да бъдат определени като клиенти - т.е. не могат да бъдат като тях.
Външно те не се различават от другите, за разлика от вътрешно. Не става въпрос за анатомични разлики, а за душевни нагласи, които по даденост са деградирали - спаружели са се до изсушена слива, която е сърцевината на тяхното АЗ.
В Древен Рим на тази прослойка от блюдолизци, на които днес нашата журналистиката лепна имената измекяри и ибрикчии, са били наричани клиенти. Не в този смисъл, в който използваме днес думата. За да ни стане ясно по-бързо какво значи "клиент", преминаваме към Уикипедия:
Клиент в Древен Рим - човек, намиращ се в специфични взаимоотношения и под покровителството на даден патриций, наречен патрон. Клиентът можел да бъде свободен римски гражданин от плебейски произход, чужденец, освободен роб. Отношенията между клиента и патрона били основани върху верността (fides) и взаимните задължения (obligationes): клиентът често носел родовото име на своя патрон, участвал във всички религиозни празници на семейния му култ, нямал право да свидетелствува срещу него в съда, съпровождал го по време на война, поддържал го в политическия живот; от своя страна патронът бил длъжен да подпомага материално своите клиенти и по всякакъв начин да защитава техните интереси. Всяка сутрин клиентите се явявали пред своя патрон, за да поднесат поздравленията си (salutationes), а той им давал своя дар (sportula) – малка кошничка с продукти или ястия, впоследствие – и с пари. В Късната Република и през Императорската епоха богатите клиенти подпомагали материално патрона си. Клиентите били важна опора на политическата върхушка, често техният брой бил важно свидетелство за авторитета и обществената сила на патрона.
Е, то какво излиза! Че днешната ни така наречена "организирана престъпност" си е престъпност от чист клиентелистки тип, а че днешните ни мафиоти са потомци на родители, усърдни клиенти.
Клиентелизмът е неотменима съставна част на всяка власт. Колко велики са управляващите ни в момента и колко гадни са те, когато вече не са управляващи зависи от клиентите. Тон на това извратено мислене дават именно те, натопили мазните си пръсти в курбана на властта. Днес те ни набиват в главите колко велик е Генерала и колко гадни са всички преди него, и колко по-добър е бил Сергей, за разлика от...
Друго общо в клиентелисткото мислене на ибрикчиите и измекярите е, че народът (ние) си е виновен за скапаното дередже, което не му дава право да обвинява нито Жан, нито Костов, нито Царя, нито Сергей, нито Бойко.
Да, ама клиентите "забравят", че народът е вкаран в параграф 22 от самата система на власт, която пък е стъпила на основата на Системата на гласуване.
Както и да гласуваме, факирите в цирка "Българска политика" са все едни и същи.
Народът "избира" политиците си.
Политиците си избират клиентите.
Нещо като кучета на каишка - от джобен формат, до огромни безмозъчни булдози, винаги готови да изядат някого, в името на спокойствието на патрона си и на своето клиентско самочувствие.
Съществуването на прослойка от населението, която винаги си облизва мазните пръсти, натопени в курбана на властта, е даденост, която е неотменима. Неотменима и стара, като самия живот.
Същността на тази прослойка е да живее от труда на хората, които не могат да бъдат определени като клиенти - т.е. не могат да бъдат като тях.
Външно те не се различават от другите, за разлика от вътрешно. Не става въпрос за анатомични разлики, а за душевни нагласи, които по даденост са деградирали - спаружели са се до изсушена слива, която е сърцевината на тяхното АЗ.
В Древен Рим на тази прослойка от блюдолизци, на които днес нашата журналистиката лепна имената измекяри и ибрикчии, са били наричани клиенти. Не в този смисъл, в който използваме днес думата. За да ни стане ясно по-бързо какво значи "клиент", преминаваме към Уикипедия:
Клиент в Древен Рим - човек, намиращ се в специфични взаимоотношения и под покровителството на даден патриций, наречен патрон. Клиентът можел да бъде свободен римски гражданин от плебейски произход, чужденец, освободен роб. Отношенията между клиента и патрона били основани върху верността (fides) и взаимните задължения (obligationes): клиентът често носел родовото име на своя патрон, участвал във всички религиозни празници на семейния му култ, нямал право да свидетелствува срещу него в съда, съпровождал го по време на война, поддържал го в политическия живот; от своя страна патронът бил длъжен да подпомага материално своите клиенти и по всякакъв начин да защитава техните интереси. Всяка сутрин клиентите се явявали пред своя патрон, за да поднесат поздравленията си (salutationes), а той им давал своя дар (sportula) – малка кошничка с продукти или ястия, впоследствие – и с пари. В Късната Република и през Императорската епоха богатите клиенти подпомагали материално патрона си. Клиентите били важна опора на политическата върхушка, често техният брой бил важно свидетелство за авторитета и обществената сила на патрона.
Е, то какво излиза! Че днешната ни така наречена "организирана престъпност" си е престъпност от чист клиентелистки тип, а че днешните ни мафиоти са потомци на родители, усърдни клиенти.
Клиентелизмът е неотменима съставна част на всяка власт. Колко велики са управляващите ни в момента и колко гадни са те, когато вече не са управляващи зависи от клиентите. Тон на това извратено мислене дават именно те, натопили мазните си пръсти в курбана на властта. Днес те ни набиват в главите колко велик е Генерала и колко гадни са всички преди него, и колко по-добър е бил Сергей, за разлика от...
Друго общо в клиентелисткото мислене на ибрикчиите и измекярите е, че народът (ние) си е виновен за скапаното дередже, което не му дава право да обвинява нито Жан, нито Костов, нито Царя, нито Сергей, нито Бойко.
Да, ама клиентите "забравят", че народът е вкаран в параграф 22 от самата система на власт, която пък е стъпила на основата на Системата на гласуване.
Както и да гласуваме, факирите в цирка "Българска политика" са все едни и същи.
Народът "избира" политиците си.
Политиците си избират клиентите.
Нещо като кучета на каишка - от джобен формат, до огромни безмозъчни булдози, винаги готови да изядат някого, в името на спокойствието на патрона си и на своето клиентско самочувствие.
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене