Автор: prarodinata

Знакът IYI вече е добил голяма популярност и надали е нужно тук да се разпростирам в обяснения защо е толкова важен за нас, българите и защо го наричам ‘най-българският знак’. Броят на интерпретациите и теориите, които се предлагат за смисъла и значението му, все още е по-малък от този на намерените знаци IYI, но това може и да се промени с оглед на ентусиазма, с който редица изследователи генерират нови и все по-екстравагантни хипотези. 

           Тази публикация цели да ‘изтръгне’ IYI от средновековния кафез, в който пребивава и до ден-днешен според официалната българска историческа наука, да разрови надълбоко българската земя и да разкрие корените му, без да спекулира с хипотези за значението му, което може би все още не сме дорасли да узнаем. 

           И тъй, редовните читатели на този и други сайтове, посветени на истинската българска история, едва ли ще бъдат стъписани от фотографиите, които ще видят по-долу. А те са твърде красноречиви: най-ранните изображения на IYI, в комбинация с други знаци, са намерени на Балканите – Прародината на българите – и датират още от Неолита. Знакът се среща по скални надписи на ‘тракийски’ светилища, по керамика от о-в Кипър, по етруски артефакти, хилядолетия преди българите да го ‘донесат’ на Балканите, както ни учеше официалната българска историография...

           Снимките са подредени в хронологичен порядък, от дълбоката праистория към наши дни и разкриват силната привързаност на един народ към един символ. Знакът на българите, събрал само в пет линии мъдростта и познанието на най-древния народ на планетата, величието на миналото му и пътят към Бъдещето му.

Надпис върху фрагмент от керамичен съд, Рудник, Босна и Херцеговина, праисторическа култура Винча, 5500 – 4500 г. пр. Хр.: http://www.prehistory.it/fase2/bosnia.htm
 

Надписът върху тази култова масичка от Сапарева баня започва с IYI. Този многозначителен факт можеше и да бъде случайност, ако не се срещаше и на други надписи, свидетелствайки за огромното значение на символа още от Праисторията:
  Надписът от голямото древнобългарско светилище Беланташ.
 

Надарският надпис
 

Съд от музея в гр. Нова Загора, ранна Бронзова епоха.


IYI върху Бакарната книга, намерена в Родопите и изнесена в Македония, където се намира днес.



Разновидност на IYI върху скала в района на светилището Марков камък, Рила планина

      Етруска урна, украсена с IYI, свастики и други символи, Ватикански музей. Етруските са пеласгийски/беласгийски народ и преди да колонизират частри от Апенинския полуостров, са обитавали Балканите.


Керамичен фрагмент от късната Бронзова епоха (1500 – 1200 г. пр. Хр.), намерен в Курион, Кипър.
Източник:  J. L. Benson and Olivier Masson. Cypro-Minoan Inscriptions from Bamboula, Kourion: General Remarks and New Documents


Изображение на колобър със знака IYI от "тракийското" светилище Раюв камък, Еленски Балкан. Източник: http://www.voininatangra.org/modules/xcgal/displayimage.php?pid=10660&album=lastup&cat=0&pos=35 Знаци от средновековния български паметник от Шудиково, Черна гора, VI – нач. на VII в. (Преди "пристигането" на Аспарух по нашите земи).
Източник: Перинов, П. Древнобългарски паметник в Черна гора.  http://www.ivanstamenov.com/files/perper-pametnik.pdf

Препис на руническия надпис от гр. Сопот. 
 

 Ритуални хлябове от Смолянско, XX в., РИМ Смолян.

Последните две снимки са изключително важни, защото доказват, че както много други символи от Праисторическата азбука на българите, ние продължаваме да тачим великия български символ IYI в продължение на вече близо 10 000 години! Неслучайно строителите на т. нар. Първа българска държава са го изписали върху стотици скали, каменни блокове, съдове и керемиди в Плиска, Преслав и на много други места – те са били гордите продължители на една хилядолетна традиция, която не сме забравили и днес:
 

Руническият или по-скоро йероглифният надпис IYI ще да е означавал следното:

1. I= Зи
2. Y= Йе
3. I= Зи

,т.е.- Зийези (Зиези,Забази,Сабази),ще рече Сапаси (Спасителят- в случая езическият,който по-късно е станал и християнски).