Испанска банка прекрати обичайната до момента практика на отнемане на имущество за неплатен кредит, след като неин клиент се самоуби, съобщи Франс прес.

Премиерът Рахой възнамерява да внесе поправки в законодателството, които да забранят на кредитните институции да отнемат имущество на граждани заради неизплатени вноски по ипотеките.

нашият коментар

През последните няколко години в Испания над 400 000 семейства са изгубили жилищата си заради неплатени вноски по кредитите, като ежедневно около 500 семейства остават на улицата. Безпрецедентното решение на банката да спре изземването на ипотекирани жилища не е само по конкретния повод - самоубийство на 53-годишната клиентка. Цялата страна е залята от масови протести срещу конфискуването на имоти на изпаднали във финансови затруднения испанци.

Ситуацията е едновременно абсурдна и взривоопасна. При това засяга далеч не само Испания, но и цяла Европа, след това и целия капиталистически свят. Ножът е опрял в кокала. Самата дума „кредит" произлиза от латинското "credere", което означава вяра, доверие. Загубата на доверие в кредитирането може да се окажа фатална за доминиращата днес форма на капитализъм – банковата. А точно това се наблюдава днес от Южна Европа чак до САЩ, където много недоволни люде напират да окупират Уолстрийт.

Дълговете трябва да се плащат заедно с начислените лихви или самото съществуване на банките ще се обезсмисли. От другата страна милионите задлъжнели настървено протестират срещу всестранно привилегированите кредитни институции. Политиците остават между чука и наковалнята. Това не може да продължава много дълго, каквито и поправки в законите да прокарат Рахой и другите политици в Евросъюза. Те обаче не знаят какво да правят и преливат от пусто в празно. Класическа революционна ситуация.